№ 42189
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110150824 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. С. И., ЕГН
********** против „/...../“ ООД, ЕИК: /...../, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 8103 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране
поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответника в размер на
четири брутни трудови възнаграждения /разликата между изплатените на ищцата
от ответника-работодател две брутни трудови възнаграждения и претендираните
от ищцата шест брутни трудови възнаграждения/, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 27.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, като всички те са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор и следва да бъдат допуснати.
Искането на ищеца, да бъде задължен ответникът, на основание чл. 190
ГПК, да представи личното трудово досие на Е. С. И., ЕГН ********** е
основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца Е. С. И., в срок до насроченото по делото първо открито
1
съдебно заседание, да отстрани нередовности на исковата молба, като посочи
банкова сметка или друг начин на плащане на претендираните в настоящото
производство суми.
I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.11.2024 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.
IІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищцата твърди, че през периода от 01.09.2007 г. до 01.09.2021 г. е била в
трудово правоотношение с работодатели „/...../“ ЕООД, „/...../“ ЕООД и „/...../“ ООД.
Излага, че по силата на сключен с „/...../“ ЕООД трудов договор, считано от
01.09.2007 г. била назначена на длъжност „начален учител“ в Частно средно
общообразователно училище „/...../“, като със заповед № 330/28.08.2017 г. и
сключен нов трудов договор № 08/28.08.2017, считано от 01.09.2017 г. ищцата е
била преназначена на длъжност „учител начален етап на основно образование“ при
работодател „/...../“ ЕООД. Сочи, че управител и едноличен собственик на капитала
на посочените дружества било едно и също лице, като с договор за покупко-
продажба от 30.08.2019 г. собственикът продал дяловете си от капитала в „/...../“
ЕООД на дружествата „/...../“ ООД и „/...../“ ООД, като съгласно дружествен
договор от 26.08.2019 г. „/...../“ ЕООД било преобразувано в дружество с
ограничена отговорност „/...../“. Твърди, че „/...../“ ЕООД и „/...../“ ЕООД до
30.08.2019 г. представлявали „група предприятия“ по смисъла на чл. 222, ал. 3,
предл. второ от КТ, във вр. § 1, т. 2а от ДР на КТ, във вр. § 1, т. 5 от ДР на Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, доколкото управител и едноличен
собственик на капитала на двете дружества било едно и също лице, което
управлявало и контролирано дейността на дружествата, които имали сходен
предмет на дейност. Сочи, че със заповед № 1108-357/01.09.2021 г. на работодателя
„/...../“ трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 01.09.2021 г.
Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, брутното й
трудово възнаграждение било в размер на 1426,75 лева, като получавала и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
599,24 лв. месечно. Поддържа, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
което й било признато с Разпореждане на Националния осигурителен институт от
01.10.2021 г. Предвид изложеното счита, че са налице предпоставките на чл. 222,
ал. 3, изр. 1, пред. 2 КТ и ответникът в качеството му на правоприемник на „/...../“
ЕООД се явявал работодател на ищцата, поради което й дължал сумата в размер на
12 155,91 лв., представляваща обезщетение в размер на шест брутни заплати, като
доколкото съгласно заповед № 1108-357/01.09.2021 г. на ищцата й било определено
и изплатено обезщетение в размер на две брутни работни заплати от 4051,96 лв., то
настоящата претенция е за сумата от 8103 лв. Счита, че така изплатеното
обезщетение в размер на две брутни заплати било неправилно определено,
доколкото ищцата имала право на обезщетение в размер на шест брутни работни
2
заплати.
Ето защо, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 8103 лева, 8103 лева, представляваща обезщетение
при пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответника в размер на четири брутни трудови възнаграждения /разликата между
изплатените на ищцата от ответника-работодател две брутни трудови
възнаграждения и претендираните от ищцата шест брутни трудови
възнаграждения/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
27.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника. Признава се фактът, че между страните по
делото е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед
№ 1108-357/01.09.2021 г., както и придобиване от страна на ищеца по време на
действие на трудовото правоотношение право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Оспорва „/...../“ ЕООД, „/...../“ ЕООД и „/...../“ ООД да са група
предприятия, като счита, че след прекратяване на трудовото си правоотношение с
„/...../“ ЕООД на 28.08.2017 г., ищцата е встъпила в ново трудово правоотношение,
по което към момента на прекратяването му не е придобила 10 години трудов стаж.
Счита, че искът е погасен по давност предвид разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3
КТ. Ето защо счита предявения иск за неоснователен, като моли за неговото
отхвърляне. Претендира разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
С оглед изявленията и твърденията на страните, съдът ОБЯВАВА за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че между страните по
делото е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор №
08/28.08.2017 за периода 01.09.2017 г. – 01.09.2021 г., което е прекратено със
Заповед № 1108-357/01.09.2021 г., считано от 01.09.2021 г.; че ищецът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на
трудовото правоотношение, както и че размерът на последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата за последния отработен месец при работодателя, преди
прекратяване на производството, е бил в размер на 2025,98 лева.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
3
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, независимо от правното основание за прекратяване; че работникът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на
трудовото правоотношение, съгласно КСО; както и размера на последното му
брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение.
В тежест на ищеца, при релевираното в депозирания от името на ответника
отговор на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенцията на
ищеца, е да докаже спазване на срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за предявяване на
иска, респ. обстоятелства, които са довели до спиране/прекъсване на давността.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190 ГПК, в срок до
насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи личното трудово
досие на Е. С. И., ЕГН **********.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
4
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5