Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V-159 Година 2020, 15.01 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На
шестнадесети декември, две хиляди и деветнадасета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело № 1858 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба,
вх.№35964/19.08.2019г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на
РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника-
юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Цар
Асен“ №4, срещу Решение №2457/11.10.2019г., постановено по гр.д.№4784/2019г. по
описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил ,,Гранична
полиция“-МВР на РБ, да заплати на ищеца И.Д.К.
следните суми: 530.17лева-главница за допълнително трудово възнаграждение за
554 часа положен нощен труд, преизчислен на 79.22 часа извънреден труд за
периода 12.04.2017-14.06.2019г., на основание служебно правоотношение между страните,
по силата на което ищецът И.К. е заемал длъжността ,,мл.инспектор/старши
полицай“ в Група ,,Летищна сигурност“ при ГПУ- Летище Бургас, и 56.45 лева-
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата за
периода 30.07.2017-13.06.2019г., ведно с обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба-
14.06.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен главния иск в
частта му за горницата над 530.17 лева
до 1135 лева, акцесорен иск за забавено плащане на тази горница от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и акцесорния иск за мораторна лихва върху
главницата- за горницата му над 56.45 лева
до 102.70 лева.
Със същото решение, страните са осъдени да
заплатят разноски, като ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас държавна
такса в размер на 280лв.
С жалбата се изразява
недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че
същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон. Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период,
ищецът(въззиваем) изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало
сумарно. Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез
прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове,
бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР (като извънреден труд). Заявява
се, че съгласно разпоредбата на чл.187,ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Навеждат се доводи, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по
отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от
19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4
от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща
по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният
труд между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143). Твърди
се, че за останалата част от процесния
период, се прилагали Наредба № 8121з-776
от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г. Въззивникът
намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на
регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че последната
намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение,
при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на
смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от
продължителността на дневното; трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Съгласно действащата уредба,
съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде
1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3
от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем
часа дневен такъв. Развива подробни съображения, че нощният труд (между
22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд
би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното
работно време. Превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване
заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева,
а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В подкрепа на изложеното,
цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища.
Иска се, атакуваното
решение да бъде отменено и съдът да постанови
ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се направените в производството пред двете
инстанции разноски.
В законовоустановения
срок е депозиран отговор от въззвиаемия – И.Д.К., чрез адв. Иван Иванов-
АК-Хасково, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира
атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Твърди, че условията и
редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период
(12.04.2017г. до 14.06.2019г.,), се определяли от действащата тогава Наредба№8121з-776/29.07.2016г. Посочва, че
действително в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд
(22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143, което обаче не можело да се тълкува
като забрана за преизчисляване, защото в такъв случай би поставила служителите
в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители.
Затова се прилагала Наредба за структурата и организацията на работната заплата
– чл.9, ал.2. Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по
време на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй
като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава. Сочи, че
съгласно заключението от извършената
съдебно- счетоводна експертиза,
въззиваемият имал право да получи завишено заплащане на положения нощен
труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се
установявала продължителността на работния ден. Твърди, че за периода от
12.04.2017г. до 14.06.2019г. ищецът (въззвиаем)
положил общо 554 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143
възлизали на 633.22 часа, което от своя страна водело до 79.22 часа извънреден
труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника (въззивник). Посочва,
че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%
съгласно чл.187,ал.6 от ЗМВР, вещото лице е констатирало, че общият размер на
трудовото възнаграждение извънреден труд за 79.22 часа възлизал на сумата от
530.17 лева. Навежда доводи и относно предявената акцесорна претенция с правно
основание чл.86 от ЗЗД. Излага становище във връзка с посочената във въззивната
жалба съдебна практика, като счита, че
последната била изключение, а не константна такава (още повече, че част
решенията не били влезли в
сила). Цитира съдебна практика,
относима към процесния случай.
Иска от съда атакуваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Страните не се явяват в съдебно заседание, редовно и своевременно уведомени.
Въззивната
жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира,
че същото е правилно и законосъобразно.
В исковата
молба ищецът К., чрез адв.И.И., е предявил срещу ГД „Гранична полиция“
МВР, искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1135 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 170 часа за процесния
период 12.04.2017г.-14.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен с коефициент 1,143, както и сумата от 102,70 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимите суми за периода от 30.07.2017г.
до 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът излага, че през периода от
12.04.2017 г. до 14.06.2019 г. е полагал труд на длъжност мл.инспектор/старши
полицай в Група „летищна сигурност“ при Гранично полицейско управление –
„Летище Бургас“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ Аерогари София,
която е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ София. Ищецът сочи,
че за процесния период е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа и е положил
общо 1188 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1. 143 възлиза на
1358 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд
от 170 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, т. е. задължението на ответника към ищеца за целия
период възлиза на 1135 лв. За главницата за извънреден труд, ответникът е
изпаднал в забава на 30.07.2017г. и до 13.06.2019г. лихвата за забава е в общ
размер от 102,70 лв.
Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас
е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител
по служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства
в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за
периода от 12.04.2017 г. до 14.06.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност мл.инспектор/старши
полицай в Група „летищна сигурност“ при Гранично полицейско управление –
„Летище Бургас“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ Аерогари София. Не
се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като
ищецът е държавен служител, и
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма
спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос
по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
процесния период ищецът е полагал труд на смени, с продължителност 12 часа,
като нощният труд за периода възлиза на общо 554 часа нощен труд. Положеният
нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен
такъв. Съобразно заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент
1,143, се равняват на 633,22 часа. Разликата между двете величини (633,22 -554)
е 79,22 часа-положен извънреден труд, за което се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 530,17 лв.
Лихвата за забава върху тази сума възлиза общо на 56,45 лв.
Оплакването
на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на
МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните
работи, които уреждат реда за организация
и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е
била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Предвид гореизложеното, става
ясно че в рамките на процесния период от 12.04.2017г. до 14.06.2019г. е
действала само Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която е в сила от
02.08.2016г.
Текстът на чл.3, ал.3 от
Наредбата сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, като и в трите цитирани по-горе
наредби, въпросната норма е идентична. Само в Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. /която не е действала по време на процесния период/ изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсват изрични разпоредби, съответстващи на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, (каквато
изрична забрана би поставила в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано
по-горе, 554 часа нощен труд,
положен от ищеца през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат
на 633,22 часа и разликата между
двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени – 79,22 часа.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата
на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от
нея.
Предвид изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил
делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в
обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на въззиваемия следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение.
Същият е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв. Основателно е обаче възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от въззивника, тъй като съгласно чл.7, ал.2 т.1 от
Наредбата, при интерес до 1000 лв., размерът на възнаграждението е 300 лв., а и
делото не се отличава с правна и фактическа сложност.
На основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№2457 от 11.10.2019г. по гр.д.№4784/2019 по описа на Районен съд Бургас в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес:
гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на И.Д.К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Свиленград,
ул.“Г.Скрижовски“ № 1 сумата от 300
/триста лева/ лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: