Решение по ЧНД №2955/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 651
Дата: 1 октомври 2025 г. (в сила от 1 октомври 2025 г.)
Съдия: Николай Николов
Дело: 20251100202955
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Николов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Ю. М. Х.
като разгледа докладваното от Николай Николов Частно наказателно дело №
20251100202955 по описа за 2025 година
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 30, ал.3 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) ОТКАЗВА да признае и да допусне за
изпълнение РЕШЕНИЕ №301.333.60.278477.0 от 13.09.2024г., влязло в сила на
08.10.2024г., издадено от несъдебен орган-Stadt Bochum, Федерална
Република Германия, с което на Б. Б. Р., ЕГН: **********, български
гражданин, е наложена финансова санкция в размер на 95,00 евро за деяние,
изразяващо се в неспазване на забрана за изпрварване, обозначено с пътен
знак 277, което е нарушение на чл.41,ал.1, в с съвкупност с Приложение 2,
чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от Закона за движение
по пътищата на Федерална Република Германия.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за
решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО НЧД № 2955/2025 ПО ОПИСА НА СГС, 30 С-В
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС,
наричан за краткост Закона).
Образувано е въз основа на искане за признаване и изпълнение на
РЕШЕНИЕ №301.333.60.278477.0 от 13.09.2024г., влязло в сила на 08.10.2024г.,
издадено от несъдебен орган- Stadt Bochum, Федерална Република Германия, с което
на Б.Б.Р., ЕГН: **********, роден на *****г., е наложена финансова санкция
в размер на 95.00 евро, за нарушения на чл.41,ал.1, в съвкупност с
Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от Закона
за движение по пътищата на Федерална Република Германия.
Решението е придружено от Удостоверение от 11.03.2025г. по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на СГП излага становище за
основателност на искането за признаване на чуждестранното решение.
Засегнатото лице Б.Б.Р. нередовно призован за съдебно заседание, не се
явява.
Същият се представлява от служебно назначен защитник-адв.Попов,
която в хода на съдебните прения пледира съдът да остави без уважение
искането, тъй като засегнатото лице не е български гражданин.
Съдът, като обсъди представеното удостоверение от страна на
Федерална Република Германия, както и становищата на страните с оглед
разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С РЕШЕНИЕ №301.333.60.278477.0 от 13.09.2024г., влязло в сила на
08.10.2024г., издадено от несъдебен орган- Stadt Bochum, Федерална
Република Германия, на Б.Б.Р. е наложена финансова санкция в размер на
95.00 евро, за нарушения на чл.41,ал.1, в съвкупност с Приложение 2, чл.49 от
Правилника за движение по пътищата, чл.24 от Закона за движение по
пътищата на Федерална Република Германия.
Във връзка с признаване и изпълнение на решението е издадено
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Изпълняващия съд, в лицето на СГС, е изискал необходимите
справки за засегнатото лице, от които се установява, че последното, макар да е
български гражданин, няма местоживеене или обичайно пребиваване в
Р.България.
Местоживеене, съгласно практиката на Върховния съд е фактическа
връзка на лице с определено място (адрес), позволяващо неговото
1
призоваване.
Обичайното пребиваване като термин е даден в чл. 48, ал. 7 от
КМЧП и следва да се разбира мястото, в което лице се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. С оглед
изясняване на обичайното пребиваване на Б.Б.Р. на територията на Р.
България следва да се установят обстоятелства от личен или професионален
характер за последния, водещи до извод за трайни връзки на последния с
България, като семейство, работа, имущество.
От справките, касаещи въпросните обстоятелства, се установява, че
Б.Б.Р. се води адресно регистриран на адрес, находящ се в гр.София, ж.к.“****.
Въпросният имот, видно от справката, постъпила от Агенцията по
вписванията, Р. е продал на 16.03.2021г.
Същият не пребивава на въпросния адрес, видно и от върнатите в
цялост призовки, изпратени до Р., на които е отбелязано, че по сведения на
настоящите ползватели, засегнатото лице не живее на адреса от шест години.
От изисканите от съда справки, касателно притежавани от Р.
недвижими имоти и моторни превозни средства, не се установява последният
към издаването на справките да притежава такива на територията на Р.
България.
Не се установи от справката Национална база данни друг адрес, на
който Р. да пребивава.
От призовка изпратена до адреса, известен за засегнатото лице, на
който същия престира труд, се установява, че Р. самоволно е напуснал работа
през м. май 2025г., като от изисканите справки за сключени трудови договори
за засегнатото лице не се установява сключен трудов договор между него и
друг работодател.
От справката от Търговския регистър се установява, че за Р. няма
регистрирани на негово име юридически лица или еднолични търговци, не е
представител или управител на юридическо лице.
Установява се също, че засегнатото лице е напуснало Р.България
през ГКПП Калотина шосе през 2024г., като няма данни да се е завръщало на
българска територия. Липсват и данни Б.Б.Р. да е сключил договори за
мобилни услуги с мобилните оператори, действащи в Р.България.
По тези съображения изпълняващият съд прие, че на основание чл.
30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС следва да откаже да признае РЕШЕНИЕ
№301.333.60.278477.0 от 13.09.2024г., влязло в сила на 08.10.2024г.,, издадено
от несъдебен орган- Stadt Bochum, Федерална Република Германия, с което на
Б.Б.Р., ЕГН: **********, роден на *****г.,български гражданин е наложена
финансова санкция в размер на 95.00 евро за деяние, изразяващо се в
неспазване на забрана за изпрварване, обозначено с пътен знак 277, което е
нарушение на чл.41,ал.1, в съвкупност с Приложение 2, чл.49 от Правилника
2
за движение по пътищата, чл.24 от Закона за движение по пътищата на
Федерална Република Германия, тъй като въпросното лице, срещу което е
постановено решението, не притежава имущество в Р.България, не получава
доходи, няма местоживеене или обичайно пребиваване на територията на
Р.България.
На осн. чл. 38, ал.1,т.2 от ЗПИИРКОРНФС следва да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за постановения отказ.
Воден от изложените съображения съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3
Съобщи за изтекли лични данни