РЕШЕНИЕ
№ 89/18.5.2017г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №220/2016 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна,
ЕИК *********, твърди, че с Разпореждане №330
от 28.02.2014
г. по ч. гр. дело №131/2014
г. на РС Девня, в негова полза е издадена Заповед №76
от 28.02.2014
г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника И.Д.Г.,
ЕГН **********, за заплащане на сумите: 337.61
лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване – 27.02.2014
г. до окончателното плащане, представляваща главница по неплатени ВиК услуги за периода от 17.12.2010
г. до 24.02.2014 г.; 53.21 лв лихва за забава за периода от
17.12.2010 г. до 24.02.2014 г. Твърди, че в качеството на оператор за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, ищцовата страна предоставя на ответника ВиК услуги,
отчитани по партида с абонатен №2264377. Твърди, че претендираните суми за
главници и лихви по фактури, описани в справка за недобора на частен абонат
№2264377 до 24.02.2014 г. не са заплатени от ответника като потребител
съобразно задължението му по чл.6, ал.2 от Общите условия (ОУ) за предоставяне
на ВиК услуги. Твърди също, че по издадената Заповед №76
от 28.02.2014
г. за изпълнение на парично задължение, ответникът е подал възражение. Моли
съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми по процесната заповед за изпълнение. Претендира
и заплащане на направените разноски.
В
предоставения срок по чл.131 ГПК, назначеният
съобразно чл.47, ал.6 ГПК особен представител за ответника е представил отговор
на исковата молба, с който отправя възражение за погасяване поради изтекъл
давностен срок за претендираните вземания.
Съдът,
след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва от ответната страна и се установява от представените справка
за недобор на частен абонат с клиентски №2264377 и справка относно вписвания, отбелязвания и
заличавания по партида на ответника от СВ при
РС Девня, че ответникът е регистриран с абонатен №2265377
като ползвател на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в с. Баново, обл.
Варна, за който имот е регистриран водомер №1468864, както и че е вписан в СВ
при РС Девня като собственик на ПИ в същото населено място и е налице вписване на
извършена от него като продавач разпоредителна сделка с имота от 12.09.2013 г.
Видно
от представените Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, последващи
решения на ДКЕВР и копия от публикации, общите условия на оператора са публично
оповестени и са влезли в сила.
Видно от представените
справка за недобор и карнетни листи по партида №2265377, налице е надлежно доставяне и отчитане на количествата потребена
вода за процесния период.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, месечните задължения
по главница за ползвани ВиК услуги по партида №2265377 за периода от 17.12.2010
г. до 24.02.2014 г. са в общ размер 377.61 лв, а обезщетението
за забава върху всяко съответно месечно задължение, считано от неговия падеж до
27.02.2014 г., е в общ размер 53.10 лв.
Видно
от приобщеното ч. гр. дело №131/2014
г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от ищцовата страна
заявление
от 27.02.2014
г., РС Девня е издал Заповед №76 от 28.26.2014
г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумите: 337.61
лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване – 27.02.2014
г. до окончателното плащане, представляваща главница по неплатени ВиК услуги за периода от 17.12.2010
г. до 24.02.2014 г.; 53.21 лв лихва за забава за периода от
17.12.2010 г. до 24.02.2014 г., като след уведомяване за
издадената заповед за изпълнение, от ответника е постъпило възражение вх.№2746
от 10.06.2014
г. съдържащо изявление за недължимост на вземането.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Представените доказателства
установяват категорично, че към момента на предявяване на вземането между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за предоставяне и
ползване на ВиК услуги, както и че ответникът не е изпълнил задължението по
чл.31, ал.2 от ОУ, да заплаща дължимите суми за ползваните ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Действително, по делото са налице и данни по представената
справка от СВ при РС Девня за извършено от ответника разпореждане с процесния
имот през периода, за който се отнасят начислените вземания. Но, от една
страна, дори да е несъмнено установено, такова обстоятелство не води
автоматично до отпадане на задължението за собственика–продавач спрямо
доставчика на ВиК услуги, а и ответникът не е отправил възражение за
недължимост на начислените суми за периода след продажбата. А от друга страна,
липсват и доказателства, ответникът да е изпълнил задължението по чл.58
от ОУ да уведоми оператора за промяна на собствеността с
подадено заявление за закриване или промяна
на партидата ведно с документ, удостоверяващ прекратяване правото на
собственост върху имота, както
и да е поискал
от оператора съгласно чл.62 от ОУ справка за всички
дължими суми за ВиК услуги към датата на промяната и да е представил
в 30-дневен срок от разпореждането
споразумителен протокол с новия собственик или ползвател за плащане на ВиК
услугите, поради което и съобразно чл.63 от ОУ, той се явява и
задължено лице по предоставяните услуги до датата на
откриване на партида на новия собственик.
Съобразно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №3/2011
г., вземанията на водоснабдителни дружества, са периодични плащания по смисъла
на чл.111, б."в" ЗЗД
и за тях се прилага тригодишна давност, отнасяща се и за вземанията за лихви
върху неплатените суми като съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Също така, чл.42 от ОУ
регламентира, че при неизпълнение в срок, потребителят дължи обезщетение в
размер на законната лихва, считано от първия ден на падежа, който настъпва след
изтичане на 30-дневен срок от фактурирането съгласно чл.6, т.2 и чл.31, ал.2 от
ОУ. Предвид изтъкнатото и съобразно отправеното от ответната страна възражение
за изтекла давност, се налага извод, че за вземанията за главници и лихви за
забавено плащане по първите две от визираните в приобщената експертиза фактури
№********** от 17.12.2010 г. и №********** от 19.01.2011 г., чиито падежи са
настъпили съответно на 16.01.2011 г. и на 18.02.2011 г., към датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.02.2014 г. е изтекъл тригодишният
давностен срок и същите се считат за погасени, поради което в съответните части
– 7.08 лв главница и 2.25 лв лихва по фактура №********** от 17.12.2010 г. и
7.08 лв главница и 2.18 лв лихва по фактура №********** от 19.01.2011 г.,
предявените искове следва да бъдат отхвърлени. За всички останали вземания, към
датата на образуване на заповедното производство установеният давностен срок не
е бил изтекъл, поради което в тази част – за главница в общ размер 323.45
лв за периода от 21.02.2011
г. до 27.02.2014 г., както и за лихва за забава в общ
размер 48.67 лв за периода от 23.03.2011 г. до 27.02.2014 г., предявеният иск
следва да бъде уважен.
Доколкото поведението на
ответната страна е станало причина за завеждане на заповедното прозиводство, а
в последствие и възражението срещу издадената Заповед за изпълнение, е дало
основание за завеждане на исково производство, съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което съобразно чл.78, ал.1 ГПК и
приложения списък на разноски с обща стойност 775.00 лв за държавна такса и възнаграждения
за експертиза, назначен процесуален представител и за юрисконсулт, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за направените в исковото
производство разноски, съразмерно на уважената част от иска – 738.13 лв. За сторените
разноски в заповедното производство, съдът се е произнесъл с издадената Заповед
за изпълнение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Д.Г.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна,
ЕИК *********, сумите: 323.45 лв (триста двадесет и три
лева, 45 ст.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 27.02.2014
г. до окончателното плащане, представляваща главница по вземане за неплатени ВиК услуги за
периода от
21.02.2011
г. до 27.02.2014 г.; 48.67
лв (четиридесет и осем лева, 67 ст), представляваща лихва за забавено
плащане на вземания за неплатени ВиК услуги, считано от 23.03.2011 г. до 27.02.2014
г., за които вземания е издадена Заповед №76 от 28.02.2014 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №131/2014 г. на РС Девня, на
основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск от „Водоснабдяване и канализация
- Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу И.Д.Г., ЕГН **********, в частта относно установяване дължимост на разликите
над 323.45 лв до претендирания размер на главницата 337.61 лв; над 48.67 лв до
претендирания размер на лихвата за забава 53.21 лв, на основание чл.422, вр.
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна,
ЕИК *********, сумата 738.13 лв (седемстотин тридесет и осем лева, 13 ст.), представляваща съразмерно на уважената
част от иска, обезщетение за направени разноски в исковото производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ОС Варна в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: