№ 18180
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110157359 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 5 лв., част от обща сума
в размер на 70,25 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
№ ...../16.08.2022 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до
окончателното ѝ плащане.
В исковата молба се твърди, че Г. Ю. А. на 16.08.2022 г. е сключил Договор за паричен заем
№ ..... с ответника за предоставяне в заем на сума в размер на 700 лева. Излага, че е
договорено да му бъде начислена неустойка в размер на 403,92 лева за непредоставяне на
обезпечение по кредита. Излага, че уговореният ГПР е в размер на 43,12%, а годишният
лихвен процент - в размер на 40,06 %. Ищецът бил погасил предсрочно изцяло сумата по
договора в общ размер на 770.25 лева. Намира договора за нищожен на основание чл. 22
ЗПК, чл. 10, ал. 1 ЗПК (на потребителя не е предоставена преддоговорна информация), чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК (посочен е размер наГПР, надхвърлящ максимално допустимия и
нереално прилаганият), чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не е било налице
валидно изразено съгласие от потребителя за сключването му, както и на основание чл. 26,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Излага съображения за нищожност и неравноправност на клаузата за
неустойка на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Намира, че клаузите в договора не са
формулирани ясно. Излага съображения и за унищожаемост на договора на основание чл.
33, ал. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност сочи, че са нищожни и отделни клаузи от
договора, определящи по-висок размер на възнаградителната лихва от законово
предвидения (протИ.речащи на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК).
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения осъдителен иск като неоснователен. Не оспорва, че е налице валидно
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставил заемна сума в
1
размер на 700 лева при сочените в договора условия. Заявява, че процесният договор е
сключен при индивидуално уговорени условия, а не при общи такива. Оспорва, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК като договорената неустойка
в чл. 12 от процесния договор е била включена в договорното съдържание като договорна
лихва, съответно част от ГПР по кредита. Оспорва твърденията на ищеца за
недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като процесният договор касае фиксиран годишен лихвен процент. Оспорва, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване в договора
на сумата по пера.Евентуално посочва, че ако се приеме, че договорната клауза за неустойка
е недействителна, то счита, че това не влече нищожност на целия договор.
В проведеното по делото на 05.10.2023г. открито съдебно заседание съдът е допуснал
изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК от 5 лева – на 70,25 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорни обстоятелства, които не подлежат на доказване са че между страните е
сключен договор за паричен заем № ..... от 16.08.2022 г. при посочените в исковата молба
клаузи и условия, въз основа на който на ищеца е предоставена сума в размер на 700 лв.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника
сума в размер на 700 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 12 броя
погасителни вноски. Посочено е в договора, че падежната дата на последната погасителна
вноска е 31.01.2023 г. Уговореният ГПР бил в размер на 43,12 %. Съгласно чл.12, ал.1 от
договора, заемателят се задължава в срок от 3 дни след сключване на договора да осигури
трето физическо лице, което да отговаря солидарно за връщане на заема. В ал. 3 е уговорено,
че това лице подлежи на предварителна проверка от заемателя и следва да отговоря на шест
конкретно посочени изисквания. Съгласно ал. 4, при неизпълнение на това задължение,
заемателят дължи неустойка в размер на 403,92 лева, като в ал. 6 е възпроизведен
погасителен план на кредита при дължимост и на неустойката, като същата е дължима на
части, чийто падежи съвпадат с падежите на вноските по заема.
Страните не спорят, а и от предствавената по делото разписка (л.29) се установява, че
ищецът е получил на 16.08.2022г. заемната сума от 700 лв в брой.
По делото е изслушана и приета без възражения на страните ССчЕ, която съдът
кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена.
Други относими доказателства в производството не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на
70, 25 лв., надхвърляща чистата стойност на кредита от 700 лв., без да е имало основание за
2
извършване на престацията.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни
по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
На следващо място, следва да се обсъди въпросът дали представеният договор е
нищожен в неговата цялост поради протИ.речие със закона. Съдът намира за неоснователни
релевираните от ищеца аргументи за нищожност на договора в неговата цялост поради
надвишаване на годишния процент на разходите по кредита, поради следните съображения:
На първо място, съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването на максималния
императивен размер на годишния процент на разходите /ГПР/ не води до нищожност на
целия договор, а също така не води и до нищожност на всички лихви и разходи по договора,
а води до нищожност единствено и само на клаузите, които надвишават максималния
допустим размер на 5 пъти законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК . На следващо
място, клаузата за неустойка е относително самостоятелна по отношение на целия договор,
поради което и без съответната клауза договорът би имал правно действие – задълженията
за неустойка за непредоставяне на обезпечение е самостоятелна, изрично определена по
размер и основание и разграничена от останалите задължения по договора. Заедно с това,
клаузата за неустойка е част от несъщественото съдържание на договора, т. е. и без
наличието на тези клаузи договорът може да съществува. Поради това начисляването на
прекомерно високи такси и неустойки по договора за кредит не следва да води до
нищожност на договора в цялост, а може да доведе единствено до частична
недействителност на съответните неравноправни клаузи на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с
ал. 4 ЗЗД, чл. 146, ал. 5 ЗЗП и чл. 19, ал. 5 ЗПК .
Неоснователно е оплакването, че договорът е нищожен поради липса на форма. Той е
представен в писмен вид по делото, ясно и четлИ. написан на разбираем и четлив език.
Уговорената между страните в чл. 3 от договора възнаградителна (договорна) лихва
също не е нищожна на посочените от ищцата основания. Съгласно посочената клауза от
договора размерът на договорната лихва е фиксиран процент – 40,06 % на годишна база, а
годишният процент на разходите по кредита възлиза на 43,12 %. Съдът намира, че така
договореният размер на договорната лихва и ГПР не е прекомерен и не протИ.речи на
добрите нрави и на закона. Уговорения размер на договорната лихва, включена в ГПР, е по-
нисък от установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК императивен максимален размер до пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, поради което уговорената в
3
процесния случай договорна лихва е в съответствие с изискванията на закона. В случая
договорната лихва се явява не само печалба на кредитора заради предоставения кредит, а и
покриване на риска от неплащане на кредита и в случай на неплатежоспособност на
длъжника и липса на секвестируемо имущество по чл. 133 ЗЗД за удовлетворение на
кредитора. Следва да се отбележи, че е трайна практиката, че колкото по-рисков е кредитът,
толкова по-висок следва да е размерът на договорната лихва. В случая кредитът не е
обезпечен с реално или лично обезпечение, кредиторът не е проучил финансовото състояние
на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит, поради което той носи по-
голям риск в сравнение с кредиторите по обезпечени кредити. Поради това и лихвата не се
явява в протИ.речие с добрите нрави и сама по себе си не води до неоснователно и
прекомерно обогатяване на кредитодателя.
Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 403,92 лв. за
непредоставяне на обезпечение е в протИ.речие с добрите нрави и е неравноправна клауза.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1
ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 12,
ал. 4 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при
неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при
неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като
размерът на неустойката e равен на повече от половината от стойността на отпуснатия заем
– 700 лв. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при
договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и
своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно
обогатяване и протИ.речи на функциите на неустойката, съответно на принципа за
справедлИ.ст и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде
отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е
достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Претендираната с исковата молба сума за
неустойка обаче ще го обогати неоснователно и е недължима на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 3 вр.
ал. 4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на
договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците, страните по сделките и
съдът да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
4
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Освен това,
предвиденото за заемателя задължение в чл. 12 от договора за представяне на обезпечение е
трудно изпълнимо.
Не на последно място, видно от представения погасителен план, още със сключването
на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите
месечни вноски. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил невъзможността за
изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 12 от договора, поради което в
договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.
Тъй като протИ.речието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне
на обезпечение.
По делото е приета ССчЕ която е дала заключение, че ищецът е изплатил дължимите
суми по процесния договор за кредит на две вноски в общ размер на 770,25 лева. Двете
разписки за извършените плащания са приложени по делото и представени за сравнение в
оригинал в о.с.з.
Видно от приложения към договора погасителен план, размерът на вноските по
кредита, включващи главница и възнаградителна лихва възлиза на 64,34 лв., а при
приложение на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от договора – на сумата 98 лв. С платените две
вноски на обща стойност 770,25 лв. заемателят е погасил главница в размер на 700 лв. и
възнаградителна лихва в размер на 70,25 лв., но от заплатеното от него, липсва остатък,
който да бъде отнесен към вноските за неустойка, за която клауза по процесня договор
единствено съдът прие, че е нищожна. Така се налага извод, че искът е неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски, които той претендира с депозирания отговор на исковата молба, но по
делото липсва представен както договор за правна защита и съдействие, така и друг
5
разходооправдателен документ, от който да е видно, че тези разноски действителни са билик
сторени от ответника. Ето защо не следва да му се присъждат.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. Ю. А., с ЕГН: ********** иск с
правно основани чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ФИРМА“АД с ЕИК: .... да му
заплати сумата от 70,25 лева, недължимо платена Договор за паричен заем №
...../16.08.2022г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6