Р
Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 14.02.2020г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 650 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане и предявен в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*" ЕАД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК Х., излага твърдения в ИМ, че с ответника са страни по сключен между тях на 18.12.2015т. Рамков договор №1512021093273840 от 18.12.2015г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от Raicard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic/, по силата на който Банката - ищец е отпуснала на ответника кредитен лимит в размер на 500лв., който е първо усвоен на 18.12.2015г. Твърди, че ответникът - кредитополучател не е заплатил дължимите месечни вноски /включващи главница и лихва/ към Банката за периода от 16.12.2017г. до 16.07.2018г. вкл. и е изпаднал в забава по отношение на същите, което съставлява случай на неизпълнение на договора, съгласно чл.62 т.1 вр. чл.146 от д/ра и на основание чл.62 от д/ра Банката - ищец е обявила на 20.07.2018г. предсрочна изискуемост на всички вземания на банката по процесния договор за кредит с писмо изх.№001-49962/27.06.2018г., редовно връчено на адресата, поради което последното е породило целените с него правни последици и е завършен ФС на обявяване на предсрочната изискуемост, осчетоводена от ищцовата Банка на 20.07.2018г. Твърди, че по негово заявление по чл.410 от ГПК против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковата сума от 378.43 лв. /триста седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ – изискуема главница по предоставен банков кредит по Рамков договор № 1512021093273840 от 18.12.2015 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от Raicard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2018 г. до изплащане на вземането, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя правния му интерес от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия установителен иск за установяване съществуването на вземането му, съгласно издадената заповед за изпълнение и съединен с него в условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 378,43лв. изискуема главница по процесния Рамков договор № 1512021093273840 от 18.12.2015 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от Raicard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ по осъдителния иск 07.11.2018г. до изплащане на вземането. По евентуалния осъдителен иск излага твърдения, че ИМ служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава, както и е с характер на уведомление до длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането за главница. С молба вх.№17071/28.08.2019г. ищецът, чрез ЮК Христова, уточнява, че исковата сума в размер на 478,43лв. представлява главница, като неплатени са месечни погасителни вноски, преди настъпване на изискуемостта:16.12.2017г., 16.01.2018г., 16.02.2018г., 16.03.2018г., 16.04.2018г., 16.05.2018г., 16.06.2018г., 16.07.2018г., както и че с ИМ не претендира акцесорни вземания. Претендира направените в исковото и заповедното производства съдебни разноски.
В СЗ ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът Д.К.Л. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.В. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявеният иск, който моли да бъде отхвърлен. Оспорва дължимостта и размера на претендираното от ищеца вземане. Навежда, че в случая не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита по процесния договор, доколкото ответникът не е бил уведомен от ищеца за настъпването й преди датата на подаване на заявлението в съда. Оспорва и наличието на обективните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост. Оспорва и моли да бъде отхвърлен и предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск, с довод, че връчването на ИМ на особен представител на ответника не може да се счита за връчване на покана за изпълнение. В СЗ, чрез особения представител, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображения, изложени в писмения отговор. Признава факта на сключен между страните процесен договор за безконтактна кредитна карта. Не сезира съда с претенция за разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните е факта на сключен между тях на 18.12.2015г. процесен Рамков договор №1512021093273840 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classik/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic, по силата на който Банката - ищец е отпуснала на ответника кредитен лимит в размер на 500лв. По силата на чл.14 от сключения между страните договор, Банката е издала Картата със срок на валидност 3 години, изтекъл на 18.12.2018г., т.е. след предявяване на установителния иск, който на основание чл.422 ал.1 от ГПК се счита предявен, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /13.08.2018г./.
По делото е назначена ССчЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ М.П., неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, видно от което, първата отчетена транзакция с банковата карта е извършена на 28.12.2015г.. Видно от ССчЕ, от тази дата до 09.12.2017г. /дата, на която по картата е отчетен последният оборот/ с картата са извършвани операции /теглене и плащане/ и са начислявани такси за това на обща стойност 1625,89лв., от кредитора са начислявани също ежемесечна застрахователна премия, месечна лихва и други такси на обща стойност 244,02лв. или общо използван кредитен лимит 1869,91лв.. Видно от ССчЕ, през този период от кредитополучателя са внесени 1491,48лв., с който са погасени задължения по кредита, като по този начин, погасената част от главницата отново е ставала достъпна за използване, в резултат на което към 09.12.2017г. /датата, на която по картата е отчетен последният оборот/, усвоеният кредитен лимит е в размер на 378,43лв. Видно от ССчЕ, към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и към датата на изпращане от Банката на съобщение до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост 27.06.2018г., просрочените задължения по процесния договор за кредит са в размер на исковата сума от 378,43лв., която е с характер на усвоена и непогасена главница, която е непогасена и към датата на изготвяне на ССчЕ.
Съгласно чл.62 т.1 от процесния сключен между страните Рамков договор №1512021093273840, банката има право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит, непадежиралите вноски по операции, разсрочени на равни месечни вноски, съгласно раздел VІІ, ведно с дължимите такси, лихви и комисионни, за изцяло и предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до Картодържателя, в случай, че последният не е спазил което и да е условие от договора, като съгласно чл.146 от същия, картодържателят има задължение да обслужва редовно и в срок ползваната част от кредитния лимит в съответствие с информацията от Извлечението и условията по договора. Банката - ищец е изпратила до ответника - длъжник писмо изх.№ИЗХ-001-49962/27.06.2018г. по постоянният му и настоящ адрес, посочен в д/ра, с което, за период на плащане от 03.12.2017г. до 27.06.2018г., поради незаплащане на дължимите просрочени минимални погасителни вноски в пълен размер и в дължимия срок, което представлява неизпълнение по договора, го уведомява за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита и е обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми, което писмо, видно от известие за доставяне от 4български пощи" ЕАД /л.37/ е непотърсено от длъжника.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2517/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковата сума от 378,43лв. - изискуема главница по предоставен банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018г. до изплащане на вземането, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия главен установителен иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК главен установителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за непогасена главница, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, е процесуално допустим.
Разгледан по същество същият се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Безспорно по делото се установи възникването на облигационно правоотношение между страните от сключен между тях на 18.12.2015г. процесен Рамков договор №1512021093273840 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classik/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic. От писменото заключение на ВЛ по ССчЕ безспорно се установи и факта, че Банката - ищец е изправна по сключения между страните процесен договор за безконтактна кредитна карта страна, предоставена на кредитополучателя - ответник със сключване на рамковия договор, с одобрен за ползване кредитен лимит в размер на 500лв. От ССчЕ се установи безспорно също и че първата отчетена транзакция с банковата карта е извършена на 28.12.2015г., като до 09.12.2017г. /датата, на която по картата е отчетен последният оборот/, определеният от кредитора кредитен лимит в размер на 500лв. е бил няколкократно усвояван в пълен размер, и към 09.12.2017г., усвоеният кредитен лимит е в размер на исковата сума от 378,43лв., която, противно на ответните твърдения, е с характер на усвоена и непогасена от ответника - кредитополучател главница към момента на изготвяне на ССчЕ, и в нея не се включват акцесорни вземания, каквито не са претендирани от ищеца. Действително към датата на изпращане от Банката - ищец на съобщение до ответника - кредитополучател изх.№ИЗХ-001-49962/27.06.2018г. за обявяване на кредита за автоматично предсрочно изискуем за периода на плащане от 03.12.2017г. до 27.06.2018г., длъжникът не е заплатил дължими просрочени минимални погасителни вноски, с което не е спазил условията по договора, т.е. били са налице обективните предпоставки за обявяване от Банката на предсрочна изискуемост по кредита по смисъла на чл.62 т.1 от д/ра. За да настъпят правните последици на последната обаче следва волеизявлението на Банката - ищец да е достигнало до ответника - кредитодържател преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, каквито доказателства по делото не са събрани, доколкото изпратеното от Банката писмо изх.№ИЗХ-001-49962/27.06.2018г. е непотърсено от получателя, т.е. не е достигнало по кредитодържателя, поради което в случая, противно на ищцовите твърдения, не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 20.07.2018г.т., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. На основание чл.235 ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Процесният рамков договор за безконтактна кредитна карта между страните е сключен на 18.12.2015г. и Банката е издала Картата със срок на валидност 3 години, който е изтекъл в хода на процеса на 18.12.2018г., предвид което ищцовото вземане за непогасена главница в исковия размер от 378,43лв. е ликвидно /определено по основание, както и по размер от ССчЕ/, както и изискуемо, поради настъпил в хода на процеса краен падеж, предвид което, доколкото, видно от ССчЕ, е непогасено от ответника - картодържател към момента на изготвяне на ССчЕ, предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за непогасена главница в исковия размер от 378,43лв. се явява доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 13.08.2018г. до изплащане на вземането.
Поради несбъдване на вътрешно - процесуалното условие /което е отхвърляне на главния установителен иск/, съдът не дължи произнасяне по съединения с главния установителен иск в условията на евентуалност осъдителен иск за изискуема главница от 378,43лв., ведно със законната лихва от осъдителната ИМ до окончателното изплащане.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото /от които 25лв. вн.ДТ, 200лв. за ВЛ по ССчЕ и 100лв. минимален размер ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, в доказан размер общо от 325лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът не претендира разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените по заповедното производство по Чгр.д.№2517/2018г. по описа на ВТРС от заявителя съдебни разноски /за вн. ДТ от 25лв. и ЮК от 50лв./, в доказан размер от 75лв.
Длъжникът не е сезирал съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.Л., ЕГН: **********,***, че дължи на кредитора "*" ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А. В. А. – Изпълнителен директор и М. Т. П. - Прокурист, СУМАТА 378.43 лв. /триста седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ – изискуема главница по предоставен банков кредит по Рамков договор № 1512021093273840 от 18.12.2015 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от Raicard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 13.08.2018г. до изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед №1238/14.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№2517/2018г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Д.К.Л., ЕГН:
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "*"
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от А. В. А. –
Изпълнителен директор и М. Т. П. - Прокурист, сума в размер на 325 лв. /триста
двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.К.Л., ЕГН: **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от А. В. А. –
Изпълнителен директор и М. Т. П. - Прокурист, сума в размер на 75 лв. /седемдесет и
пет лева/, представляваща направени по заповедното производство по ЧГр.д.№2517/2018г.
по описа на ВТРС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
Заверен препис от съдебното решение след влизането му в законна сила да се приложи служебно по заповедното производство по Чгр.д.№2517/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................