№ 3493
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110211540 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. Т. М. против Наказателно постановление № 9094/30.01.2025
г., издадено от началника на началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската
пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на жалбоподателя била наложена
глоба, в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б.
„в“ вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност на административното
обвинение и за прекомерност на санкцията. Претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище заявява, че поддържа жалбата и претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.12.2024 г., около 10:30 часа, на път II-18, км 33, с посока на движение от ***, малко
преди разклона за *** жалбоподателят М. управлявал ППС с четири оси (специален автомобил -
автокран) – марка ******.
1
В хода на извършена проверка от екип при отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ при АПИ било установено от представено СРМПС, част II № *********, че масата на
превозното средство е 47,850 т., както и че водачът нямал издадено разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал.
1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Е. С.; АУАН; НП; заповеди за компетентност; СРМПС.
В настоящия случай, разпитаният актосъставител изложи ясен и последователен спомен за
събитията, от които се установява изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Едновременно
с това, всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване (с изключение на авторството,
което се потвърждава от свидетеля, но не се оспорва и от самия жалбоподател), се съдържат в
писмените доказателства по делото. Едновременно с това, доколкото данните за масата на ППС са
изводими от официален удостоверителен документ – СРМПС, представен от самия водач, то и
липсата на допълнително физическо измерване не компрометира обвинителната теза, в контекста
на направеното възражение, в цитираната насока.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
2
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие
се установи по несъмнен начин, че на 20.12.2024 г., около 10:30 часа, на път II-18, км 33, с посока на
движение от ***, малко преди разклона за *** жалбоподателят М. управлявал ППС с четири оси
(специален автомобил - автокран) – марка ******, с маса на превозното средство е 47,850 т., както
и че водачът нямал издадено разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, налице е отклонение от
предписанието на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ вр. т. 3, б. „б“ вр. чл. 8,
ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС., съгласно което движението на тежки ППС (т. е. с маса над 32 тона) е забранено
и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване
на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).
Налице е годен субект на отговорност. Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП,
отговорност за визираното нарушение изрично се носи от физическите лица, които извършват
(както е в конкретния случай) или наредят извършването на нарушението. В допълнение,
жалбоподателят е санкциониран не за липсата на надлежно разрешително, а за управление на тежко
(по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ вр. чл. 3, т. 2 от Наредбата) ППС. Наличието на разрешително
само създава едно валидно изключение от правилото, на което водачът би могъл да се позове, в
хода на извършена проверка, но не се отразява върху общата, принципна забрана за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП, адресат на
която е и самият жалбоподател, в качеството си на водач на превозното средство. В този смисъл и
принципно ирелевантно е обстоятелството – кой би могъл и кой би следвало да подаде заявление,
съгласно Приложение № 4 към чл. 15, ал. 3 от Наредбата.
Касателно субективната страна, законодателят не е предвидил необходимост от наличие
на пряк умисъл в действията на водача, поради което и пропускът му да се увери в количеството и
теглото на превозвания товар, също носи признаците на съставомерност.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от тази категория, а и с оглед размера на превишаването (близо
50% над разрешения максимум), т. е. създало е реална опасност от тежко ПТП за потенциално
неограничен брой участници в движението.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл.
26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. В конкретния случай, отмерването на санкцията към средния
(3 000 лв.) размер е съобразено с параметрите на претоварването (почти 50 над разрешения
максимум) и атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно, и в тази своя част.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
3
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,
размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 80
лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9094/30.01.2025 г., издадено от
началника на началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което, на основание чл. 53, ал.
1, т. 2, пр. 2 ЗП, на Б. Т. М. била наложена глоба, в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Б. Т. М., ЕГН ********** да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4