№ 19598
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110127827 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от В. С. С. срещу „Фератум България“ ЕООД за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1259502 от
09.05.2023 г., поради противоречието му със закона, както и за осъждането на
„Фератум България“ ЕООД да заплати на В. С. С. сумата от 5 лв. частично от
сумата от 108 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № 1259502 от 09.05.2023 г.
В условията на евентуално е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата по чл. 5 от Договор за
потребителски кредит № 1259502 от 09.05.2023, сключен между В. С. С. и
„Фератум България“ ЕООД, като противоречаща на закона.
Ищецът твърди, че между него и „Фератум България“ ЕООД е сключен
Договор за потребителски кредит от 09.05.2023 г. за сумата от 450 лв., при
ГПР 49.74 %. Поддържа, че съгласно чл. 5 от договора следва да се сключи
договор за поръчителство с „Мултитюд Банк“, по който се дължи сумата от
97.42 лв. Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 10, ал.1,
вр. чл. 22 ЗПК. Навежда доводи за допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10
ЗПК, доколкото не се съдържа начин на изчисляване на ГПР. Твърди, че в
нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК сумата по договора за поръчителство не е
включена в ГПР. Поддържа, че е налице заблуждаваща търговска практика и
се заобикаля закона. Сключването на договор за поръчителство има за цел
печалба за ответника. Сочи, че клаузата на чл. 5 от договора била нищожна
като неравноправна по смисъла на чл. 143,т.9 ЗЗП и като нарушаваща чл. 10,
ал.2, чл.10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 ЗПК. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и не изпраща
1
процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е
подал отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен.
Поддържа, че сключването на договор за гаранция не било задължително
условия за сключването на кредит. Посочва, че „Мултитюд Банка“ бил
самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция бил отделно
облигационно правоотношение. Твърди, че на ищеца своевременно му е
предоставена информацията по кредита. Сочи, че няма законово изискване за
включване на методиката за изчисляване на ГПР в условията на договора,
както и че не следва възнаграждението по договора за поръчителство да се
включва в него. Не е налице заблуждаваща търговска практика. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между „Фератум България“ ЕООД и В. С. С. бил
сключен договор за потребителски кредит № 1259502 от 09.05.2023 г. за
сумата от 450 лв.. Горното се установява и от представения договор за
потребителски кредит № 1259502 от 09.05.2023 г., сключен с „Фератум
България“ ЕООД и В. С. С., по силата на който на В. С. С. е предоставенa
заемна сума в размер на 450 лв. за срок за погасяване на кредита 21 дни.
Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на една вноска, като е
посочен размерът на годишен лихвен процент по кредита в размер на 2.35 %,
като годишния размер на разходите е посочен в размер на 49.74 %. Съгласно
чл. 5 от договора заемът се обезпечавал с поръчителство от „Мултитюд Банк“
ЕАД в полза на кредитодателя.
Представен е и договор за гаранция /поръчителство/, сключен между
„Мултитюд Банк“ и В. С. С., съгласно който дружество се задължавало да
обезпечи изпълнение на всички задълженията произтичащи от договор за
потребителски кредит № 1259502 от 09.05.2023 г., сключен с „Фератум
България“ ЕООД. Съгласно чл. 1.6 от договора е предвидено, че за поемането
на задълженията се дължи възнаграждение на гаранта в размер на 97.42 лв.
По делото е представена и справка за получени плащания по договор за
потребителски кредит № 1259502 от 09.05.2023 г., в която е посочено, че била
заплатена главница в размер на 450 лв. и 10.58 лв. възнаградителна лихва,
както и сумата от 97.42 лв., която сума не била задържана от ответника, тъй
като на нея имало право лицето предоставяща услугата. Представен е и СЕФ
Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит №
1259502 от 09.05.2023 г. е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
2
на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и
има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Настоящият състав намира, че за правилното разрешаване на спора
между страните са от значение установените въз основа на събраните по
делото доказателства обстоятелства, че двата договора – договорът за кредит
и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, че отделни
разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на
търговците престации на практика са обединени в общ погасителен план, имат
едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането,
представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за
кредит обезпечение да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да
получава и плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с
анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема, че се
касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се
разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни
средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за
това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да
изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, на отделните
правоотношения трябва да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло,
за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите
нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.
Именно такъв е настоящият случай, доколкото по делото не се спори, а и
от приетите по делото доказателства, а именно съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че „Фератум България“ ЕООД е овластено да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия
факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на
гаранция. Обвързаността между двете съглашения се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, чрез сключване
3
на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице – гарант. Не може да се приеме, че чл. 5 от договор за кредит
№ 1259502 от 09.05.2023 г. касае доброволен и информиран избор на
потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на
потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за
отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, посредством
поръчителство именно от „Мултитюд Банк“. Възнаграждението на гаранта
обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на
заемодателя за правилната преценка за кредитиране. Договорът за
предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо условие по чл. 5
от за кредит № 1259502 от 09.05.2023 г., следва да се приеме, че разходите,
които потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция
са пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят
на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
поради което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на
заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който
потребителят трябва да заплати. Също така съгласно даденото тълкуване с
решение от 13.03.2025 по дело С-337/23, СЕС разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай размерът на ГПР при
включване на договорения размер за възнаграждението за поръчителство от
97.42 лв. при главница по кредита от 450 лв. при срок на погасяване от 1 месец
и лихвен процент от 2.35 % е в размер на 975.16 %. Така уговореното
възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Още
повече, че и съгласно решение от 21.03.2024 г. по д. № C-714/22 на СЕС е
предвидено, че чл. 3, буква чл. 10, параграф 2, буква „ж“ и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член
3, буква „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. С оглед на горното
предявеният иск се явява основателен, поради което предявеният иск следва
да бъде уважен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
4
ЗЗД за ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да
получи описаните суми, която е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесният
договор за потребителски кредит № 1259502 от 09.05.2023 г. за нищожен. По
делото от ответника е представена справка за получени плащания по договор
за потребителски кредит № 1259502 от 09.05.2023 г., в която е посочено, че
била заплатена главница в размер на 450 лв., 10.58 лв. възнаградителна лихва,
както и сумата от 97.42 лв., като така декларираното обстоятелство
представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който
се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите
данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината. В случая сумата от
108 лв., се явява общия сбор на заплатената сума по процесния договор над
дължимата му чиста стойност, доколкото при недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради
което иска за сумата от 5 лв. частично от сумата от 108 лв. се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателноста на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, като на страната следва да се присъди сумата в размер на 100 лв.,
представляваща платена държавна такса. Настоящия състав намира, че не
следва да се присъжда на ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото по
делото не са представени доказателства, че такива са били сторени. При този
изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от В. С. С., ЕГН
********** със съдебен адрес в ***, чрез адв. Д. М. срещу „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за потребителски
кредит № 1259502 от 09.05.2023 г., поради противоречието му със закона,
сключен между „Фератум България“ ЕООД и В. С. С..
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на К В. С. С., ЕГН ********** със
5
съдебен адрес в ***, чрез адв. Д. М., по предявения иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 5 лв. частично от сумата от 108 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
№ 1259502 от 09.05.2023 г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на В. С. С., ЕГН ********** със съдебен
адрес в ***, чрез адв. Д. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер
на 100 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6