№ 609
гр. Русе, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520201388 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „МОМТРЕЙД РУСЕ 2“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 26, ет. 4, против Наказателно постановление № 18-
220051/03.11.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лв. на основание чл. 415в, ал. 1 вр. чл. 414, ал. 1 КТ за
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието
и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят твърди, че Постановлението е незаконосъобразно,
издадено при допуснати тежки пороци досежно материалната му
законосъобразност и процесуалните правила. В него не било посочено коя
разпоредба изрично и виновно била нарушена. Това водело до невъзможност
адресатът да разбере какво нарушение е извършил и да организира пълно и
адекватно своята защита. В наказателното постановление било посочено от
коя дата било нарушението, но не и мястото на извършване на нарушението.
На следващо място административно имуществената санкция била наложена
1
във връзка с несъотносима разпоредба – чл. 414 КТ. Нарушението веднага
след съставянето на АУАН е било отстранено, това било видно и от мотивите
на Наказателното постановление. На следващо място, в условията на
алтернативност, ако съдът счете, че е налице извършено административно
нарушение, то наложената имуществена санкция следва да бъде намалена до
минимума, защото няма установен рецидив в работата на дружеството и
нарушението се явявало инцидентно такова. Също така, в условията на
алтернативност, следвало да бъде приложен чл. 28, ал. 1 ЗАНН тъй като
нарушението е маловажно.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател не се явява и не се
представлява. Защитникът депозира становище, с което поддържа подадената
от него жалба и моли за нейното уважаване.
Представителят на административнонаказващия орган юрк. С.-Й.ова
излага становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждането на
разноски за производството.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 14.12.2022
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 06.12.2022 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено за това, че на 23.08.2022 г.,
при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на
„МОМТРЕЙД 2 РУСЕ“ ЕООД по документи в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, находяща се на адрес гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 53, контролният орган е констатирал, че работникът
М.М.К., ЕГН: **********, е командирован от работодателя за периода
05.01.2022 г. до 04.07.2022 г. в Германия с допълнително споразумение от
04.01.2022 г. към Трудов договор № 038/01.07.2019 г. на основание чл. 121а
КТ вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
За това допълнително споразумение обаче не било подадено уведомление
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
2
Разпоредбата вменявала задължение на работодателя да изпрати такова
уведомление до ТД на НАП в тридневен срок от изменението на трудовия
договор. Това следвало да бъде сторено до 08.01.2022 г. – когато тридневният
срок е изтекъл и съответно се явявало дата на извършване на нарушението.
От писмените доказателства по делото и от разпита на актосъставителя
се установява, че е осъществен съставът на визираното административно
нарушение.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Съгласно чл. 414, ал. 1 КТ административното нарушение е бланкетно,
като е необходимо да бъде посочена разпоредбата на трудовото
законодателство, която е нарушена. В настоящия случай нарушението се
изразява в бездействие – неподаване на уведомление в тридневен срок
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда,
когато е налице командироване по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. Към
08.01.2022 г. този срок е бил изтекъл, нарушението е установено на 23.08.2022
г., а АУАН, с който е установено, е съставен на 26.08.2022 г., в рамките на
едногодишния срок от извършване на нарушението по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В
настоящия случай не е спорно между страните, а и от доказателствата е
видно, че с такова допълнително споразумение действително конкретният
служител е бил командирован на територията на друга държава членка –
Германия, Франкфурт-Щрутвег, като същото е приложено по делото. Не е
3
спорно между страните още и че нарушението е отстранено веднага след
констатирането му, защото работодателят е изпратил изискуемото
уведомление на 31.08.2022 г., което обуславя и привилегирования състав на
административно нарушение по чл. 415в КТ.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, като АУАН и НП са връчени на упълномощено да
представлява дружеството „МОМТРЕЙД РУСЕ 2“ ЕООД лице – на
пълномощника М. М., за когото е представено и писмено пълномощно.
Настоящият състав на РС – Русе намира, че е налице извършено
административно нарушение, а АУАН и НП не страдат от визираните от
жалбоподателя пороци. Нарушението е от категорията на формалните такива
– не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици или
конкретен резултат от извършването му. То се изразява в неизпълнението на
задължено да осъществи съответното действие лице, а именно нарушилото
това задължение юридическо лице „МОМТРЕЙД 2 РУСЕ“ ЕООД.
Твърденията, че не е посочена коя разпоредба е нарушена, са неоснователни,
защото както в съставения АУАН № 18-2200051/26.08.2022 г., така и в
процесното Наказателно постановление № 18-2200051/03.11.2022 г. е
посочено неколкократно, че нарушената разпоредба е чл. 3, ал. 1, т. 1б от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Не е налице изрична
законова повеля посочването на нарушените разпоредби в санкционния акт да
бъде направено в конкретна част или в специално отделено място от текста на
наказателното постановление. Липсва изискване за реквизит, който изрично
да указва конкретното местоположение на нарушената разпоредба при самото
текстово оформление на наказателното постановление. Поради това съдът
счита, че не е накърнено правото на нарушителя да разбере в какво
нарушение е обвинен, доколкото в жалбата е пресъздадено какво е установил
административнонаказващият орган, включително и вменените като
нарушени разпоредби.
Неоснователно се явява твърдението, че е цитирана разпоредба, която
няма отношение към нарушението, а именно чл. 414, ал. 1 КТ. За нарушение
по чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда не е
4
предвидена друга санкционна разпоредба, поради което чл. 414, ал. 1 КТ се
явява относима като основен състав на административното нарушение. В
настоящия случай работодателят отговаря по привилегирования състав на чл.
415в, ал. 1 КТ, тъй като констатираното нарушение е отстранено веднага,
докато този по чл. 414, ал. 1 КТ е основен състав на същото нарушение,
независимо от това каква санкция е предвидена в него, а самият вид и
квалификация на нарушението не попадат в обхвата на чл. 415в, ал. 2 КТ,
където са изрично изброени хипотезите, в които тази привилегирована
санкционна норма не може да бъде прилагана, като очевидно настоящият
случай не представлява една от тях.
Неоснователни се явяват и твърденията за липса на описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено. Видно както от АУАН,
така и от НП е извършена проверка по документи в сградата на „Инспекция
по труда“ – Русе на ул. „Александровска“ № 53, следователно нарушението е
било установено там, а от друга страна дружеството жалбоподател има
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Александровска“ № 26, ет. 4,
което също е посочено в АУАН и НП. Описанието на нарушението е, че не е
подадено уведомление до ТД на НАП, което е достатъчно ясно и конкретно
формулирано, както и съответства на посочените в по чл. 3, ал. 1, т. 1б от
Наредба № 5/29.12.2002 г. нарушени задължения.
Колкото до въпроса за вината, делото касае налагане на имуществена
санкция спрямо юридическо лице, което, като правен субект, не може да
изразява субективно отношение към извършено деяние, т.е. да носи вина, но
от друга страна съгласно изричната разпоредба на чл. 83, ал. 1 ЗАНН за
неизпълнение на задължения към държавата или общината на юридическите
лица може да се налага имуществена санкция, независимо от това кои
виновни физически лица са допуснали нарушението. В настоящия случай
имуществената санкция е правилно наложена, доколкото е установено такова
неизпълнение на задължение на юридическо лице спрямо държавата и вината
като субективен елемент от състава на нарушението или посочване на
конкретно физическо лице – фактически извършител на нарушението, който е
трябвало да подаде изискуемото уведомление, не са необходими.
Не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че е налице
маловажен случай по чл. 28, ал. 1 ЗАНН, според който на нарушителя може
5
да не се наложи административно наказание, а вместо това да бъде
предупреден, че при извършване на повторно нарушение в едногодишен срок
от предупреждението ще му бъде наложено наказание. Това се дължи на
обстоятелството, че за разлика от други състави на административни
нарушения, чл. 415в предвижда налагане на административно наказание и за
маловажни нарушения, т.е. налице е специална разпоредба, която дерогира
общата по чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Това следва и от мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., според които
специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН
По отношение наведените доводи във връзка с индивидуализацията на
административното наказание настоящият въззивен състав намира, че не са
допуснати нарушения в преценката на административнонаказващия орган при
неговото определяне. Действително са налице допуснати и други множество
нарушения от същия вид, които са установени в хода на проверката и това
обстоятелство се потвърждава от разпита на актосъставителя, което обуславя
завишена степен на обществена опасност, като противодействие на която
следва да бъде наложена предвидената в санкционната норма имуществена
санкция в максимален размер от 300 лв.
С оглед гореизложеното обжалваното Наказателно постановление №
18-2200051/03.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе следва да бъде потвърдено, а жалбата против него – оставена
без уважение.
Предвид изхода на спора административнонаказващият орган е
страната, която има право на разноски. Тъй като делото се разглежда втори
път на въззивна инстанция, следва да бъдат присъдени разноски както за
първото разглеждане, така и за настоящото съдебно производство. Следва да
бъдат присъдени разноски и за проведеното касационно производство. Съдът
намира, че с оглед сравнително ниската фактическа и правна сложност на
делото, в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
административнонаказващият орган, а именно Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, от
6
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер или
общото за трите съдебни производства – 240 лв.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-220051/03.11.2022
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
дружеството „МОМТРЕЙД РУСЕ 2“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Русе, ул. „Александровска“ № 26, ет. 4, е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лв. на основание чл. 415в, ал. 1 вр. чл.
414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002 г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „„МОМТРЕЙД РУСЕ 2“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Александровска“ № 26, ет. 4,
ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със
седалище в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 240 лв –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7