Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
гр. Дряново, 18.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в открито съдебно заседание на
19.02.2014г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА
СПАСОВА
при
секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 481 по
описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. чл. 51 от Закона за
адвокатурата (ЗА).
Ищецът твърди в исковата си и уточняващата я молба, че
ок. 10.11.2007г. възложил лично на адвокат Г. да го представлява
второинстанционно по три граждански дела на мястото на дотогавашния му адвокат.
Ответникът приел неговата устна поръчка за работа по делото. Посочва, че
адвокат Г. не легитимирал себе си като пълномощник пред Апелативен съд В.,
поради което било проведено заседание на 27.02.1008г. по гр. дело ***/ 2008г.
на Апелативен съд В.. Ответникът след заседанието от името на ищеца уведомил
Апелативния съд за оттеглянето на пълномощното от адвокат Т. и поискал
пренасрочване на делото, което не било уважено. Твърди, че адв.
Г. не подал касационна жалба. Едва през месец февруари 2010г. ищецът лично се
запознал с делото и установил, че многобройните пропуски и безотговорното
водене на делото довели до пълното отричане на вземането му от ЕТ “П. - П. Н.”
на стойност 130 086 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата 5 001 лв, представляваща частичен иск от общия
размер на вредите 130 086 лв, като
пряка и непосредствена последица от неизпълнение по договор за правна защита по
В. гр. дело № ***/2008 г. на Апелативен съд В..
Ответникът оспорва изцяло исковата молба, като излага
съображения, че не е сключвал договор за правна защита по това дело, тъй като
първоначално упълномощения адвокат Т. е осъществил процесуалното
представителство пред първоинстанционния Окръжен съд С. и същият вероятно подал
въззивната жалба пред Апелативен съд В.. След като няма договор и пълномощно,
ответникът не е имал никакви задължения към ищеца. Единственото, което направил
било да напише становище от името на Ц., за да му помогне.
В производството по делото е привлечено като трето
лице на страната на ответника ЗАД “ОЗК З.” АД, които оспорват исковете като
неоснователни, необосновани и неподкрепени с доказателства и прекомерно
завишени по размер. Посочват, че предявеният иск е неоснователен, тъй като е
изтекъл по давност. Спрямо застрахователя петгодишния давностен срок по чл. 197 ТЗ тече от настъпване на застрахователното събитие. Посочва, че
застрахователното събитие е настъпило 2007г., поради което е изтекла давността
за предявяване на иск. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на валидно
облигационно отношение между страните, тъй като не са представени доказателства
за сключен договор за правна помощ. Посочва, че не са налице необходимите
предпоставки по чл. 51 и чл. 72 от ЗА за уважаване на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото гражданско
дело № ***/2007 г. на Окръжен съд С. се установи, че ищецът Д.К.Ц. е
предявил иск против ЕТ с фирма “П. - П.Г.”. В производството ищецът бил
представляван от пълномощника адвокат Т. от АК – Р.. С
решение № 28/ 25.10.2007г. по това дело са отхвърлени изцяло предявените от
ищеца кумулативно свързани искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В законоустановения срок упълномощеният адвокат на ищеца е подал въззивна жалба, по която е образувано В.
гр. дело № ***/2008 г. на Апелативен съд В.. Видно от приложения
протокол от съдебното заседание по това дело, състояло се на 27.02.2008 г.,
ищецът (въззивник), редовно призован, не се е явил и не е бил представляван.
Предвид липсата на направени доказателствени искания, е даден ход на устните
състезания.
С молба вх. № 1279/ 12.03.2008г. на Апелативен съд В.
ищецът е поискал отмяна на хода по същество и провеждане на ново съдебно
заседание. Искането е мотивирано с аргумента, че пълномощията на адв. Т. са били прекратени, но не било изпратено становище
за това до съда. В молбата се посочва, че ищецът е ангажирал адвокати от Г., но
когато те са проверили делото, съдебното заседание вече е било проведено.
Молбата на ищеца е оставена без уважение с определение от 17.03.2008 г. от В.
апелативен съд. С решение от 24.03.2008 г. първоинстанционното решение било
потвърдено.
При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните
правни изводи:
Ищецът
счита, че поради допуснато пълно неизпълнение на задълженията на процесуалния
му представител, упълномощен за въззивното
производство пред Варненски апелативен съд, е отречено със сила на присъдено
нещо вземането му от ЕТ “П. - П. Н.”. Пради което желае да реализира
гражданската отговорност на ответника адвокат Г. *** за претърпените
имуществени вреди. Отговорността на ответника за сочените от ищеца вреди може
да се ангажира съгласно чл. 72, ал. 1, изр. 2 от ЗА,
но само до размера на направените вноски. Основното правило е, че отговорността
за този вид вреди се носи лично от адвоката (чл. 72, ал. 1, изр.
1 и чл. 51 ЗА). Съгласно чл. 51 ЗА за всяко виновно
неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и
наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на
клиента вреди. В конкретния случай се твърди наличие на неизпълнение на
задължението на адвокат Г. да защитава правата и законните интереси на клиента
си по най-добрия начин, произтичащо от нормата на чл.
40, ал. 2 ЗА.
От
събраните по настоящото дело доказателства не може да се мотивира извода, че адв. Г. е бил
упълномощен от ищеца да осъществява процесуално представителство по
образуваното въззивно производство пред Варненския
апелативен съд. В нито един от приложените по това дело документи не фигурира
името на адв. Г. като упълномощен представител на
въззивника. По делото липсват данни последния да е оттеглил пълномощията си от адв. Т., тъй като в решението на първоинстанционния съд се
споменава името на този процесуален представител, същият фигурира и във
въззивната жалба. В изходящата от ищеца
молба от 12.03.2008 г. до Варненски апелативен съд е направено изявление, че
той не е уведомил съда, пред който делото е висящо за оттегляне на
пълномощията, поради което за съда този факт се счита за ненастъпил
(аргумент от чл. 23 ГПК (отм.),
който е бил в сила по отношение на разглежданото производство). При липса на
представено пълномощно (чл. 25, ал. 1 и 2 ЗА) и договор за правна защита, за
настоящия състав не съществува друга алтернатива, освен да приеме, че на адв. Г. не е възложено да упражнява представителство по
висящото въззивно производство и съответно не е
възникнало задължението да защитава правата и интересите на ищеца по него, както
и да носи отговорност за това. Доказателствената тежест в процеса е указана на
страните, като независимо от горното ищецът не направи дори твърдения за
наличие на договор за правна защита. Напратив – по време на производството
ищецът отричаше да е сключил договор за правна защита с ответника. Представените
от ищеца схеми не могат да оборят горния извод на съда, тъй като същите са обективирани на хартиен носител изявления, но предвид
липсата на подпис, съдът не може да обоснове авторството им и да ги свърже по
някакъв начин с адв. Г.. Тук следва да се отбележи и
обстоятелството, че в приложената молба до Варненски апелативен съд, изходяща
от ищеца, освен че няма доказателства тя да е изготвена от адв.
Г., не се съдържа искане за нови доказателства, а само становище по тълкуване
на вече представените такива, което е единствено от компетентността на
решаващия състав.
При така
изложените аргументи съдът приема, че ищецът не доказа наличие на договор за
процесуално представителство с адв. Г., по който да е
налице неизпълнение на задълженията по него, което обуславя неоснователността
на претенцията му. При тези изводи на съда за неоснователност на предявения иск
не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на третото лице – помагач
на страната на ответника за претендираните вреди.
Разноски не се претендират от никоя от страните,
поради което и не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от Д.К.Ц., ЕГН **********,***
против Б.И.Г.,***, адвокат от АК –Г. частичен иск за заплащане на сумата 5 001 (пет
хиляди и един) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди в общ размер на 130086 лв, като пряка и непосредствена последица от
неизпълнение по договор за правна защита по В. гр. дело
№ ***/2008 г. на Апелативен съд В., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.
Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :