№ 15183
гр. С, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от М В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
...231110132863 по описа за 2023 година
Ищецът П. Ц. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., ап. ..., чрез пълномощника
си адв. Ц. К. – САК, е предял срещу Д. Й. Й. – Б.а с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С... искове за следното:
Да се осъди ответника да плати на ищеца на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС сумата от 3673, 33
лева, представляваща 1/6 част от получени от нея доходи от наем на съсобствени имоти,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.06.2023г. до окончателното
изплащане, както и да се осъди за в бъдеще да заплаща ежемесечно сумата от 186, 67 лв. до
прекратяване на наемните правоотношения или до прекратяване на съсобствеността.
Да се осъди ответника да плати на ищеца на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 425 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот – апартамент, за
три месеца за времето от 22.03.2023 г. до 14.06.2023г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 14.06.2023г. до окончателното
изплащане, както и да се осъди в бъдеще да заплаща ежемесечно сумата от 141, 66 лв.
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Ответницата чрез пълномощник оспорва исковете като неоснователни.
Ищецът е предявил процесните искове в качеството на наследник по закон на дядо си П. Б
Б. с ЕГН **********, бивш жител на гр. С, починал на 15.05.2002г. и на баща си Ц П. Б., с
ЕГН **********, починал на 27.04.2018г. Ищецът е внук на ответницата. Твърди, че общият
им наследодател – П. Б. е оставил в наследствената маса следните недвижими имоти: 1.
Апартамент, находящ се в жилищна сграда на ул. Б, с площ от 63, 90 кв.м., ведно с мазе,
описани в исковата молба; 2. Два магазина, заемащи партера от лицевата страна на сградата
на посочения адрес като единият е с площ от 18 кв.м., а другият е с площ от 45, 90 кв.м.,
1
ведно с мазе под втория магазин, ведно с 50% ид.ч. от общите части на сградата и 14, 18%
ид.ч. от дворното място, описани в исковата молба.
Ищецът твърди, че притежава 1/6 ид.ч. от собствеността на посочените имоти, но от
момента на отриване на наследството той не ги е ползвал. Затова отправил към ответницата
нотариална покана, връчена й на 22.03.2023г. за предоставяне на достъп до имотите, както и
за заплащане на обезщетение в размер на 1/6 от наемната цена. В определените в поканата
дата и час ответницата не се е явила и не предоставила поисканите ключове, документи и
обезщетение. Ищецът твърди, че магазинът с площ от 18 кв.м. се отдава под наем на „Р“
ЕООД за наемна цена в размер на 270 лв. месечно, а вторият с площ от 45, 90 кв.м. се е
отдавал под наем на различни лица като последният наемател е „Р“ ЕООД, за сума в размер
на 850 лв. месечно.
П. Б. сочи, че за част от дължими суми по чл. 30, ал.3 от ЗС, за времето от м. януари 2019 г.
до м. януари 2020 г., е получил плащане от ответницата на сума в размер на 2000 лв.,
представляващи 1/6 ид. ч. от получените наеми за апартамента и за магазина с площ от 18
кв.м. Тази сума и времето, за което е била дължима, ищецът не е включил в искането си по
делото.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от
процесните имоти, но оспорва площта на апартамента, тъй като с протокол от 11.03.1988г.
по гр.д. ...2/1988г. по описа на СРС, апартаментът, след делба е възложен на две лица – П. Б
Б – наследодател на страните и на П. Г. П.. Те поделили апартамента на два обекта и затова
тя ползва жилище от около 45 кв.м. Останалата част от апартамента до размера от 92, 60 кв.
м. е собственост на наследниците на П. Г. П.. Ответницата твърди, че процесните
апартамент и магазини до 27.04.2018г. се ползвали единствено от бащата на ищеца – Ц П. Б.,
а след тази дата, която е дата на смъртта му до м. юли 2022г. апартамента е бил необитаем и
негоден за ползване. След ремонт от началото на 2023г. и понастоящем се обитава от
ответницата и дъщеря й Д. И.
Д. Й. – Б.а не оспорва, че магазините се отдават под наем, но оспорва размера на
месечните наеми и периодите от време, през които се отдават под наем.
Правните основания на предявените искове са чл. 31, ал.2 и чл. 30, ал.3 от ЗС.
Страните не спорят относно дяловете в съсобствеността, затова ищецът е следвало да
докаже исковете си по размер, а ответницата, че е заплатила исковите суми или части от тях,
или че не ги дължи, както и фактическите основания за това.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът установи следното във
фактическо и правно отношение:
Родствените отношения между страните по делото са такива, каквито са посочени от
ищеца и са удостоверени с представените по делото удостоверения за наследници. Страните
са съсобственици на процесните имоти. С нотариална покана на нотариус Р Р ищецът е
поканил ответницата да се яви в нотариалната кантора на посочения нотариус на 21.04.2023
г. в 14:30 ч., за да му предостави ключове за достъп до съсобствените имоти и копие от
2
сключените договори за наем, за времето от месец май 2018 година до датата на получаване
на нотариалната покана. Отправено е уведомление за дължима 1/6 част от наемната цена,
получена от ответницата от отдаването на имотите под наем. Нотариалната покана е връчена
на Д. Й. – Б.а на 22.03.2023 г.
Ответницата представя договор за наем от 15.05.2022 г., сключен със „Р“ ООД за отдаване
под наем на магазина със застроена площ от 45, 90 кв. м., находящ се в гр. С, на адрес ул. Б,
до входа на сградата за месечна наемна цена в размер на 800 лв., както и договор за наем от
11.05.2020г., сключен с „Р“ ЕООД за наем на магазина с площ от 18 кв.м., находящ се на
същия адрес, за наемна цена в размер на 100 лв. на месец.
От приетите като доказателства по делото 13 бр. сверени копия на вноски бележки се
установява, че ищецът П. Б. за времето от м. януари 2019 година до м. януари 2020 г. е
получил от ответницата Д. Й. – Б.а сума в общ размер на 2 600 лв. като вноска от дял от
наследство.
От нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот със запазване
право на ползване на нотариус В В се установява, че на 09.06.2023г. ответницата Д. Й. – Б.а е
продала на дъщеря си К Б.а – И своите 4/12 идеални части от процесния по делото
апартамент, находящ се на етажа над процесните магазини в сградата на ул. Б в гр. С, с
идентификатор ..., като продавачката е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право
на ползване върху продадения имот.
От нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот със запазване
право на ползване на нотариус В В е видно, че на 09.06.2023г. ответницата Д. Й. – Б.а е
продала на дъщеря си К Б.а – И своите 4/12 идеални части от двата процесни магазина, с
идентификатор на по-малкия от тях – ... и идентификатор на магазина с площ от 45, 90 кв.м.
– ...., като продавачката е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване
върху продадените имоти.
От споразумение за прекратяване на договор за наем от 16.05.2022г., сключено на
29.11.2024г. се установява, че Д. Й. – Б.а като наемодател и „... Р“ ООД като наемател, са
прекратили сключения между тях договор за наем от 16.05.2022г. за магазина с площ от 45,
90 кв. м., считано от 01.12.2024г.
От приетата като доказателство по делото съдебно-оценителна експертиза, изготвена от
в.л. инж. А. Х. се установява, че средната месечна наемна цена за жилищния имот за 2022 г.
е в размер на 483, 25 лв.; за 2023 г. е в размер на 529, 27 лв.; за 2024 г. е в размер на 575, 30
лв. Средната месечна наемна цена на по-големият магазин за м.06.2024 г. е 801, 18 лв., за
2023 г. е в размер на 801, 18 лв.; за 2022 г. – 801, 18 лв. Средната месечна наемна цена за
магазина с площ от 18, 90 кв.м. за м.06.2024 г. е в размер на 314, 18 лв., за 2023г. – 314, 18
лв., за 2022г. – 314, 18 лв.
По делото са събрани гласни доказателства. Като свидетели са разпитани лица, доведени и
от двете страни.
Свидетелката М Т е майка на ищеца П. Б.. Тя знае, че по- малкия магазин на ул. „Б“ се
3
отдава под наем и е магазин за цигари. Дава показания, че бащата на ищеца преди да почине
е живял в апартамента на ул. Б. Не знае кой отдава магазините под наем и дали Д. Б.а ги
ползва. Минавала е покрай магазините в периода 2020 г. – 2022 г. и си спомня, че малкият
магазин е работел.
Свидетелят О. П. живее на ул. Б от 1993 г., когато жилищната част е разделена на два
отделни апартамента. Така в единият апартамент заживява той със съпругата си, а в другият
апартамент живеел общият наследодател на страните – братовчед му П. Б. заедно с Д. Й..
Този свидетел познава и бащата на ищеца, който е живял на този адрес до смъртта си заедно
с Д. Й.. Според свидетелят апартамента не е отдаван под наем. Сочи, че от 2018 г. до 2022 г.
той е бил празен, но също така, че е виждал хора там. Свидетелят дава показания, че малкият
магазин за алкохол и цигари работи от много отдавна, в другото помещение има лаборатория
от времето, когато внучката на ответницата е отишла да живее в жилището, отпреди 1-2
години. Преди лабораторията там е имало магазин за лагери, но свидетелят не си спомня
през коя година. След като напуснали, много време там не е имало никой.
Свидетелят И П живее на ул. Б от месец януари 2023 г. Твърди, че преди това никой не е
живял в апартамента. Знае за голямо търговско помещение на първия етаж, което се ползва
от 2022 г., а малкото помещение се ползва от преди това.
Свидетелят Н И е зет на ответницата. Той знае, че тя има част от къща на ул. „Б“. В
момента там и от началото на 2023 г. живее дъщеря му заедно с неговия зет. Преди това в
жилището дълго време е правен ремонт. И този свидетел знае, че има два магазина на
първия етаж, които се отдават под наем, като по-малкият се дава от доста време под наем,
макар да не знае точно от кога, а големият от края на 2022 година.
По иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Относно магазина с площ от 18 кв.м.
Съгласно молба вх. № 229541/12.07.2024г., подадена от ищецът чрез пълномощника му,
периода на исканото обезщетение за лишаване от ползването на магазина с площ от 18 кв.м.
по искова молба е за 47 месеца или от 14.06.2019г. – датата на отдаване на магазина под наем
до 14.06.2023 г. – датата на завеждане на иска. За този период от време се претендира
заплащане на сума в общ размер на 2115 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Иска се ответницата да бъде осъдена да
заплаща за в бъдеще ежемесечно сумата от 45 лв. до прекратяване на наемните
правоотношения или на съсобствеността.
Установи се по делото, че ищецът притежава в съсобственост с ответницата два магазина,
заемащи партера от лицевата страна на ул. Б в гр. С - единият магазин до входа на сградата,
застроен на 18.00 кв.м. и вторият магазин, до него, застроен на 45.90 кв.м., ведно с мазе под
втория магазин, заедно с 50% идеални части от общите части на сградата и 14.18% идеални
части от дворното място, върху което е построена сградата, с площ от 250 кв.м. и
съставляващо по документ за собственост имот пл. ... в кв. 160 по действащия към момента
на придобиването регулационен план на град С, местността „Ц“, при съседи на мястото:
4
изток - ул. „Б“, запад – имот пл. ..., север - имот пл. ... и юг - пл. ... и при съседи на
магазините по документ за собственост: изток - ул. „Б“, запад – Д П. А, север – С Х П и от
юг - Р И К. Двата имота са индивидуализирани в нотариален акт за продажба на недвижим
имот – магазин от 14.06.1994г. № ..., дело № ...г. на В Г, нотариус при Нотариалната служба
при СРС.
В качеството си на наследник на Ц П. Б. ищецът притежава по силата на наследствено
правоприемство 1/6 идеална част от собствеността на описаните имоти. Ответницата не
оспорва обстоятелството, че магазините се отдават под наем единствено от нея, тя фигурира
като наемодател по представените договори за наем. Въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели, които твърдят, че по-малкият от двата магазина се отдава
под наем дълги години наред, както и от представения договор за наем, сключен с „Р“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р М, съдът приема, че ответницата е получавала
граждански плодове от този обект на съсобствеността през целия процесен период, а
именно: за времето от 14.06.2019г. до 14.06.2023г.
От една страна, обаче, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че за
времето от м. януари 2019г. до м. януари 2020г. е получил обезщетението от ответницата за
ползването на този магазин.
Според представения договор за наем на магазина от 18 кв.м., същият е сключен за
времето от 11.05.2020г. до 11.05.2021 г. Затова дължимото обезщетение следва да се изчисли
като 1/6 от получената наемна цена от 100 лв. за този период от време, а именно 16, 67 лв. на
месец или сума в общ размер на 200, 04 лв. Защото по делото не се доказа ответницата да е
получавала по-висок размер на месечния наем от уговорения, а от друга страна, договора да
е продължен при действието на същите или други условия, според т.5 от същият -
„Прекратяване на договора“.
За останалата част от процесния период, а именно: за времето от 12.05.2020г. до
09.06.2023г., когато съсобствеността е прекратена, на ищеца се дължи 1/6 от средната
пазарна наемна цена за месец, определена от вещото лице по съдебно-оценителната
експертиза (314,18 лв.), а именно 52, 36 лв. месечно или сума в общ размер на 1919, 76 лв.
Общо дължимата сума за периода от 14.06.2019г. до 08.06.2023г. е 2119, 80 лв. Следва да се
присъдят поисканите 2115 лв.
За времето от 09.06.2023г. до 14.06.2023г., /за което 1/6 от наема възлиза на сума в размер
на 10, 44 лв./, искът следва да бъде отхвърлен.
Искането на ищцовата страна договора за наем, сключен от ответницата с „Р“ да не се цени
като доказателство относно уговорената наемна цена, е неоснователно, защото
съображенията относно шрифта на текста на един по вида си неформален договор са правно
ирелевантни.
Искането да се приложи разпоредбата на чл. 190, ал. 2 във връзка с чл. 161 от ГПК, според
която с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, е
5
неоснователно, защото страната заяви причините, поради които не представя договори,
различни от представения по делото, а именно, защото други такива не съществуват.
Относно магазина с площ от 45, 90 кв.м.
Съгласно молба вх. № 229541/12.07.2024г., периода на исканото обезщетение за лишаване
от ползването му по искова молба е за времето от 16.05.2022г. – датата на отдаване на
магазина под наем до 14.06.2023 г. – датата на завеждане на иска.
Установи се по делото, че този магазин се отдава под наем за осъществяване на търговска
дейност на „Р“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р Д М, от 16.05.2022 г., което се
установява от представения договор за наем от ответницата. По отношение на
обезщетението за лишаване от ползването на този магазин, ищецът е предприел увеличения
на размера на иска и претендира сума в размер на 3866, 57 лв., който включва плащане на
обезщетение до датата на последното съдебно заседание – 17.03.2025г. Предвид
представеното споразумение за прекратяване на този договор, обаче, считано от 01.12.2024г.,
периода в който се дължи обезщетение е от 16.05.2022г. до 01.12.2024г., при месечна наемна
цена в размер на 800 лв., според уговореното от наемодателят и наемателят в договора за
наем. При 1/6 идеална част в съсобствеността, ищецът има право на месечно обезщетение в
размер на 133, 33 лв. или за посоченият период от време на него се дължи сума в размер на
3135, 39 лв.
Макар в съдебно заседание на 17.03.2025 г. от ответната страна да е представен нотариален
акт за покупко-продажба на идеални части със запазено право на ползване на двата процесни
магазина, сключен на 09.06.2023г., с който ответницата е продала собствените си идеални
части от магазините, този документ е представен извън преклузивния срок и не следва да се
цени като доказателство в разглеждания казус, което може да промени периода на
дължимост на процесното обезщетение.
По отношение на този нотариален акт е неприложима разпоредбата на чл. 147, т.1. и т. 2 от
ГПК, т.к. не се касае за нови обстоятелства, които страната не е могла да узнае, нито се касае
за нововъзникнали обстоятелства, значими за правния спор.
Няма спор между страните по делото, че всеки от съсобствениците има право на дял от
ползите /в случая доходите/, получени от отдаване под наем на общите имоти и
изискуемостта настъпва от момента на престацията, както и има за предмет глобална сума за
обезщетение, а не периодични вземания за наем, поради което вземането се погасява с
петгодишна давност. Тъй като съгласно чл. 30 ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си и писмено поискване не е
необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото по силата на чл. 30, ал. 3 от
ЗС, във връзка с чл. 93 от ЗС - всеки един от съсобствениците има право на съответната на
дела му част от естествените и граждански плодове, предявените от ищецът искове по
отношение на ползите от които е лишен от ползването им, следва да се уважи за сума в общ
размер на 5250, 39 лв. и за посочените по –горе периоди от време.
По иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
6
Предмет на иска е апартамент, находящ се вляво на етажа над магазините – в гр. С, в
жилищна сграда на ул. Б (бивша ул. „Л.Ж.“), в лицевата част на двора, с квадратура от 63.90
кв.м., състоящ се от коридор, спалня, хол, санитарен възел (баня с тоалетна), ведно с мазе с
квадратура от 23 кв.м., която сграда е построена в имот, съставляващ по документ за
собственост пл. ..., в кв. 159 по регулационния план на град С, местността „Ц“, при съседи
по документ за собственост: ул. “Л.Ж.“, Д П, Е Г и К М, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата, цялото с площ от 250 кв.м., който имот е индивидуализиран в Протокол
от 11.03.1988г., по гр.д. ...2/1988 г. по описа на Софийски районен съд, вписан в книгите по
вписванията том .... Видно от заключението на вещото лице, описания апартамент е със
застроена площ от 41,50 кв.м.
От момента на придобиване качеството наследник на ищеца, респ. придобиване на
идеална част от описания имот, той не го е ползвал, което обстоятелство не се оспорва от
ответницата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че тя
ползва жилището и до момента на приключване на съдебното дирене. Тук следва да се има
предвид, че правото на ползване включва правото да се ползва вещта според нейното
предназначение и правото да се получават добивите без тя да се променя съществено, като
упражняването на вещното право на ползване следва да се разбира не само като постоянно
обитаване на имота, а всяка форма на фактическо и правно ползване - постоянно или
временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, и др., поради което твърдения
на ответницата, че не е ползвала жилището, защото го е ремонтирала не може да обосноват
неплащане на обезщетение.
До ответницата е отправена нотариална покана рег. № ... на нотариус Р. Р, връчена й на
22.03.2023 г., която следва да се цени и като покана за плащане на обезщетение,
представляващо 1/6 от цената на наема за жилищния имот.
Първоначално поисканото обезщетение е в размер на 425.00 лева, считано от датата на
получаване на изискуемата по закон покана – 22.03.2023г. до датата на завеждане на иска –
14.06.2023г. Въз основа на молба, депозирана в о.с.з. от 17.03.2025г., размера на предявения
иск е увеличен от 425.00 лева на 2 554.58 лв. за времето от 22.03.2023 г. до 17.03.2025 г.
По силата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Отправената покана представлява „писмено поискване“ по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, като законодателят е регламентирал единствено изискване за
форма, но не и за съдържание за това едностранно волеизявление. Същото е равнозначно на
покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът (ответницата) изпада в
забава, като от този момент се дължи заплащане на обезщетение. Веднъж отправено,
писменото искане по чл. 31, ал. 2 ЗС, се разпространява неограничено във времето докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Тъй като по делото се
установи, че считано от 09.06.2023 г. съсобствеността между страните по делото е
прекратена, то ищецът е в правото си да претендира обезщетение за времето от 22.03.2023г.
7
– датата на поканата до 09.06.2023г. – датата на прекратяване на съсобствеността. Не може
да се сподели становището на ищцовата страна, че ползването по смисъла на чл. 31, ал.2 от
ЗС продължава и след прекратяване на съсобствеността, защото именно тя е
първоопределяща за основателността на иска. Считано от датата на продажбата задълженото
лице е купувачът на имота, независимо дали той упражнява правото си да ползва имота
лично или чрез другиго.
Затова предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се уважи за времето от 22.03.2023г. –
датата на писменото поискване на обезщетението до 09.06.2023г. – датата на продажбата на
имота. Тъй като установената средна месечна наемна цена за имот от вида на процесния за
2023 г. е 529, 27 лв., то дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 1592, 84 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Осъдителният иск за заплащане на обезщетение за в бъдеще в
размер на 95.88 лв. месечно е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1306, 08 лв. и съразмерно на уважената част от
исковете на него се дължат разноски в размер на 1047, 05 лв.
Ответницата е сторила разноски в общ размер на 1103, 37 лв. и съразмерно на
отхвърлената част от иска на нея се дължат разноски в размер на 218, 82 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Й. Й. – Б.а, с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С... да плати на П. Ц.
Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., ап. ..., по иска, предявен на осн. чл. 30, ал.
3 от ЗС сума в общ размер на 5250, 39 лв., от които: 2115 лв., за времето от 14.06.2019г. до
08.06.2023г., представляващи 1/6 част получени от Д. Й. Й. – Б.а доходи от наем на
съсобствен имот, представляващ магазин с площ от 18 кв.м. и 3135, 39 лв., за времето от
16.05.2022г. до 30.11.2024г., представляващи 1/6 част от получени от Д. Й. Й. – Б.а доходи от
наем на съсобствен имот, представляващ магазин с площ от 45, 90 кв.м., двата находящи се
на адрес: гр. С, ул. Б, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
14.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
като иска за магазина от 18 кв.м. за времето от 09.06.2023г. до 14.06.2023г.; иска за
магазина от 45, 90 кв.м. за сумата от 731, 18 лв. и за времето от 01.12.2024г. до 17.03.2025г. и
иска Д. Й. Й. – Б.а да се осъди за в бъдеще да заплаща ежемесечно сумата от 186, 67 лв. до
прекратяване на наемните правоотношения или до прекратяване на съсобствеността, с
правни основания по чл. 30, ал.3 от ЗС, отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Й. Й. – Б.а, с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С... да плати на П. Ц.
Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., ап. ..., по иска, предявен на осн. чл. 31, ал.
2 от ЗС, сума в размер на 1592, 84 лв., за времето от 22.03.2023г. до 09.06.2023г.,
8
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот – апартамент,
находящ се на адрес: гр. С, ул. Б, етажа над магазините, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 14.06.2023г. до окончателното
изплащане,
като иска за сумата от 961, 74 лв. и за времето от 09.06.2023г. до 17.03.2025г., както и иска
да се осъди Д. Й. Й. – Б.а в бъдеще да заплаща ежемесечно сумата от 95, 88 лв. месечно /141,
66 лв. по искова молба/, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика, с правни основания чл. 31, ал. 2 от ЗС, отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Й. Й. – Б.а, с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С... да плати на П. Ц.
Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., ап. ..., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сторени
по делото разноски в размер на 1047, 05 лв.
ОСЪЖДА П. Ц. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., ап. ... да плати на Д. Й.
Й. – Б.а, с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С..., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сторени
по делото разноски в размер на 218, 82 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9