Решение по КНАХД №416/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово касационна жалба с вх. № СДА-01-2953 от 25.11.2025 г., подадена от Директор на офис (дирекция) за обслужване – Габрово при ТД на НАП – Велико Търново чрез пълномощник Д. Д. – старши юрисконсулт, легитимираща се с приложено към жалбата пълномощно, против Решение № 136 от 10.10.2025 г. на Районен съд Габрово, постановено по н.а.х.д. № 572 от 2025 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна, както и за потвърждаване на отмененото с него Наказателно постановление /НП/, издадено от касатора.

С атакуваното съдебно решение е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 833849-[рег. номер] от 24.06.2025 г. на Директора на офис (дирекция) за обслужване – Габрово при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на П. Н. П. от гр. Габрово е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение по чл. 87а във вр. с чл. 83, ал. 1 и чл. 85 от ЗКПО.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

При извършена служебна проверка в ИС на НАП е установено, че „Бетройунг цу хаузе“ ЕООД, с [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Габрово, [улица], не е подало в законоустановения срок – до 15.04.2025 г., включително, декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, с която да декларира вида и размера на определените авансови вноски през текущата 2025 г., дължима с оглед подадена от търговското дружество ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г., в която са декларирани нетни приходи от продажби в размер на 527 085,58 лева. С оглед така установеното, на П. П. като ликвидатор на дружеството бил съставен АУАН № [рег. номер]/ 21.05.2025 г. за нарушение по чл. 87а във вр. с чл. 83, ал. 1 и чл. 85 от ЗКПО. Въз основа на него е издадено Наказателно постановление № 833849-[рег. номер] от 24.06.2025 г. на Директора на офис (дирекция) за обслужване – Габрово при ТД на НАП – Велико Търново, надлежно връчено на 17.07.2025 г.

Според касационния жалбоподател решението на Районен съд – Габрово е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че при постановяване на съдебното решение Районен съд Габрово не е съобразил следните факти и обстоятелства: ликвидаторът е бил наясно какво нарушение е извършил, знаел е, имал е възможност и е бил длъжен да предприеме посоченото дължимо действие, но не го е направил. В жалбата се посочва още, че както в подаденото Възражение срещу АУАН, така и в депозираната жалба срещу НП, ликвидаторът е признал, че не е изпълнил задължението си от името и за сметка на дружеството да подаде декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, което според касатора е съзнателно и умишлено бездействие, в каквато форма се е изразило извършеното от него нарушение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от старши юрисконсулт Д. Д., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като допълва, че са налице всички съставомерни признаци на нарушението по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. По същество прави искане за отмяна на въззивното съдебно решение и потвърждаване на издаденото НП като законосъобразно. Претендира присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в полза на приходната администрация.

Ответникът П. Н. П., редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирал е писмено възражение по касационната жалба, в което развива доводи, по които намира жалбата за недопустима и неоснователна, а оспореното съдебно решение – за правилно, обосновано и постановено при спазване на процедурните правила.

Касационната жалба е допустима, като подадена в нормативноустановения срок, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в производството пред РС – Габрово, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството по н.а.х.д. № 572 от 2025 г. на Районен съд – Габрово е образувано по жалба, подадена от П. Н. П., който като привлечено към административнонаказателна отговорност лице е сезирал съда с искане за отмяна на Наказателно постановление № 833849-[рег. номер] от 24.06.2025 г. на Директора на офис (дирекция) за обслужване – Габрово при ТД на НАП – Велико Търново за налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за извършено от него нарушение по чл. 87а във вр. с чл. 83, ал. 1 и чл. 85 от ЗКПО. Жалбоподателят се е позовал на три основни довода – прекратената дейност на представляваното от него дружество като негов ликвидатор, нарушението е първо за санкционирания и от него не са настъпили вредни последици.

В рамките на упражнения съдебен контрол върху обжалвания акт, Районен съд – Габрово е приел, че Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, с оглед правомощията на Директорите на офиси за обслужване, предоставени съгласно Заповед № З-ЦУ-875 от 23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП. Установената по делото фактическа обстановка съдът е счел за подкрепена от събраните писмени доказателства, както и гласни такива, а именно показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя М. В. и свидетеля при съставянето на АУАН М. С.-Й., които лично потвърждават неподаването на декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО от страна на „Бетройунг цухаузе“ ЕООД. За да постанови съдебния си акт по отмяна на обжалваното НП, въззивният съд е приел, че незаконосъобразно административнонаказателната отговорност е ангажирана спрямо жалбоподателя П. – ликвидатор на „Бетройунг цухаузе“ ЕООД, тъй като неподаването на декларация или подаването ѝ след изтичане на предвидения за това срок е основание за налагане на санкция по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО по отношение на данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/, което съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО е „Бетройунг цухаузе“ ЕООД. Отчетено е и това, че за представляващия данъчнозадълженото лице е предвидена отговорност в санкционната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, но тя е за допустителство, а не за пряко неизпълнение на задължението за подаване на декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО. В мотивите си съдът още посочва, че представляващият данъчнозадълженото лице следва така да организира дейността му, че да не допусне пропускането на срока за деклариране. Санкцията по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО за неизпълнение на това задължение от ликвидатора се налага при доказана връзка на негово лично бездействие спрямо подлежащата на организиране дейност с допуснатото извършване на нарушение от задължения правен субект. Съдебният състав на РСГ е счел, че в обжалвания санкционен акт липсва описание на извършено от П. П. нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО под формата на допустителство, че е налице несъответствие между изследваното деяние и посочената като нарушена правна норма, а връзката между извършеното от ДЗЛ нарушение и конкретно неизпълнени от ликвидатора действия е останала недоказана от АНО. Така мотивиран, въззивният съд е формирал правния си извод за незаконосъобразност на оспореното НП и е постановил отмяната му.

Решението е правилно.

Настоящият касационен съдебен състав на Административен съд – Габрово, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, по арг. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд е изложил подробни и съответстващи на приетите по делото доказателства правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което по арг. от чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.

В чл. 83, ал. 1 от ЗКПО е предвидено данъчно задължените лица да правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. Месечните авансови вноски се определят по реда на чл. 86 от ЗКПО, като съобразно чл. 87а от с.з. се посочват с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на текущата година. В разглеждания случай е безспорно установено, че „Бетройунг цу хаузе“ ЕООД е данъчно задължено лице, което не е изпълнило задължението си да подаде декларация по чл. 87а от ЗКПО в законоустановения срок и това е основание за търсене на административнонаказателна отговорност. В случая, описанието на нарушението в съставения АУАН и в издаденото въз основа него НП съответства на разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО, при която отговорността е за данъчно задълженото лице чрез налагане на имуществена санкция на търговското дружество.

В хипотезата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, посочена като правно основание за издаване на процесното НП, нарушението не се изразява в неподаване на декларация, а в това, че представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ, с свое действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263 от ЗКПО. Както правилно е отбелязал въззивният съд, в санкционната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО е предвидена отговорност за представляващия данъчно задълженото лице, но тя е за допустителство, а не за пряко неизпълнение на задължението за подаване на декларация за авансови вноски, тъй като последното задължение е въведено в тежест на данъчнозадълженото лице. Действително, за представляващия ДЗЛ съществува задължение така да организира дейността на дружеството, че да не допусне пропускането на срока по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, а неизпълнението на последното задължение от страна на представляващия данъчно задълженото лице би обосновало налагане на санкцията по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. Но, в процесното наказателно постановление не са посочени факти и обстоятелства, които да са относими и да обосновават състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, а именно, че представляващият дружеството със свое действие или бездействие е допуснал неподаването на декларацията. Изложените в АУАН и НП факти и обстоятелства сочат нарушение по чл. 261, ал. 1, а не по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. Допуснато е несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация, водещо до промяна на субекта на административнонаказателна отговорност. Това ограничава правото на защита на посоченото в АУАН и в НП лицe, поради което се явява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на наказателното постановление.

Не се споделят от настоящия състав релевираните от касатора доводи, че не е необходимо доказването на връзка между нарушение, извършено от представляваното дружество, чрез бездействие на неговия представляващ, тъй като тази връзка е установена от закона и следва от самото естество на правоотношенията им. По този въпрос, настоящият съдебен състав счита за необходимо да подчертае, че допустителството предполага установено извършване на нарушение от другиго във връзка с подлежащата на контрол/организиране дейност. Без такова доказване няма как да се установи връзка между допустителя с деянието, наличието на интелектуален и волеви момент за извършването му и, съответно, вина, като задължителен субективен елемент на нарушението, вменено на конкретното физическо лице. Такива установявания и твърдения липсват, което рефлектира върху законосъобразността на издаденото НП при неустановен състав на допустителство. Изписване само на длъжността на лицето и формата на изпълнителното деяние „допуснал“ не са достатъчни като съдържание, за да се установи какво е следвало да реализира като поведение това лице, на какво основание, възложена ли е била дейността другиму, какво е било неговото поведение и по каква причина се счита, че именно то е реализирало с виновното си поведение съставът на сочената като нарушена правна норма. Допустителството е самостоятелно противоправно деяние, различно от прякото извършване на същото.

Освен това в жалбата е посочено, че дружеството е с прекратена дейност, което е безспорно, видно от вписванията в ТР, считано от 11.03.2025 г., а в НП е отразено, че то не е подало декларация в срок до 15.04.2025 г. – след преустановяване на дейността. Същото е и заличено към 01.10.2025 г. В ТР е посочено, че негов управител е Д. А. И., без последващо вписване на друго лице. В ТР към момента не фигурират данни нито че дружеството е било в ликвидация, нито че именно П. е бил негов ликвидатор и към съответния момент той е имал съответни задължения към подаване на декларации от вида на процесната. Към делото не са представяни каквито и да било доказателства за връзката на физическото лице с това търговско дружество, нито е ясно съдържанието на неговите задължения, кога са възникнали и кога са преустановени.

Предвид гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна. Обжалваното решение на Районен съд Габрово следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 136 от 10.10.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 572 от 2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено Наказателно постановление № 833849-[рег. номер] от 24.06.2025 г. на Директора на офис (дирекция) за обслужване – Габрово при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО на П. Н. П. от гр. Габрово е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение по чл. 87а във връзка с чл. 83, ал. 1 и чл. 85 от ЗКПО.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.