№ 92
гр. Харманли, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200366 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на СТ. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Гълъбово, ул. ****
против Наказателно постановление № 21-0271-001727 от 28.09.2021г., издадено от Началник
Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00
лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 157, ал. 8 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от С.Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че оспореното НП е издадено от некомпетентен орган, както и че не
е извършил описаните нарушения.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
С.Г., редовно призован се явява лично и с упълномощения по делото адвокат Стефан
Петров. Жалбоподателят и процесуалният му представител изрично заявяват, че не
поддържат жалбата по отношение на извършените административни нарушения по чл. 100,
ал. 1, т. 1 и чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. Счита, че от събраните по делото доказателства не можело
да се направи безспорен и категоричен извод, че жалбоподателят е извършил твърдяното
нарушение. Напротив от гласните доказателства по делото се установявало точно обратното.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.09.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 994183 от свидетеля Т. Д. Б. на длъжност младши
полицейски инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля
Д. АТ. Т., за това, че на 14.09.2021г. около 15:10 часа по път III-554 в посока гр. Харманли
до Свинекомплекса управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег. № СТ
2076АВ без поставен предпазен колан, с неплатени глоби в срок и при проверка не е
представил контролен талон към СУМПС.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан с възражения, а
именно че нарушителят е бил с обезопасителен колан. На същата дата – 14.09.2021г. на
жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0271-001727 от
28.09.2021г. от Пламен Димитров Петков на длъжност Началник група към ОДМВР
Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена
със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., с което на СТ. ИВ. Г. на основание чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП административно
наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на
10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Т.Б., на свидетеля по АУАН Д.Т. и на Николай
Иванов.
Свидетелите Т.Б. и Д.Т. не разкриват никакви факти и обстоятелства, които да
допринасят за разкриване на обективната истина. Двамата свидетели нямат никакъв спомен
за осъществената от тях проверка по спазване на правилата за движение по пътищата,
включително и след предявяване и подробно запознаване с издадения АУАН.
За разлика от свидетелите Б. и Т., които нямат какъвто и да е спомен за процесния
случай, свидетелят Иванов подробно разказва за извършената проверка. Същият е свидетел-
очевидец. Според показанията на Иванов полицейският автомобил бил спрян
перпендикулярно на пътното платно, така че от него нямало пряка видимост към идващите
коли. Полицейският автомобил бил спрян от дясната страна на посоката на движение на
нарушителя, така че се намирал от страната на пътническото място, където се возил и
свидетеля. Свидетелят Иванов с категоричност заявява, че както той, така и жалбоподателят,
са били с поставени обезопасителни колани към момента на движение на лекия автомобил.
Служебният автомобил бил спрян зад храсти, като проверката се осъществила след като
свидетелят Б. изскочил с палката. Свидетелят е категоричен, че другият полицай от патрула
не е слизал от полицейския автомобил по време на проверката.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има множество предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
2
на 08.06.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 02.06.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат полицейските инспектори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност и направеното възражение в тази насока е
неоснователно.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 14.09.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 28.09.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на установяването му и на съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при
3
подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена
разписка и е отбелязана датата на връчване – 14.09.2021г. Указано му е правото в тридневен
срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и
съдържание.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (Т. Д. Б. –
полицейски инспектор), датата на съставяне на АУАН (14.09.2021г.) и датата и мястото на
извършване на нарушението (14.09.2021г. в община Харманли по път III-554 в посока гр.
Харманли). В него е описано, че жалбоподателят СТ. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
Гълъбово, ул. **** – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
на чл. 157, ал. 8 и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени –
чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля Д. АТ. Т., ЕГН **********, (чл.
42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като са записани възраженията на нарушителя (чл. 42,
т. 8 от ЗАНН).
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от Пламен
Димитров Петков –началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 28.09.2021г. с
номер № 21-0271-001727, въз основа на АУАН № АА994183 от 14.09.2021г., издаден от Т.
Д. Б. – арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на СТ. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Гълъбово, ул. **** (чл. 57, ал.
1, т. 4 от ЗАНН) са наложени съответно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, на 20 лева и
на 10 лева (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на чл. 157, ал.
8 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на
наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното
състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е
посочено, че същото подлежи на обжалване в седемдневен срок (издадено е преди влизане в
сила на измененията на ЗАНН) от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен
съд – Харманли чрез наказващия орган.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно което водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2,
М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства за оборудвани, на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, съгласно което
наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след
влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване и на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който водач на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
4
контролния талон към него.
В процесните АУАН и НП ясно и недвусмислено са описани нарушенията, за които
се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така че да не
бъде нарушено правото му на защита и в частност да разбере в извършването на какво
административно нарушение се обвинява. Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В
процесните АУАН и НП е описано, че на 14.09.2021г. около 15:10 часа в община Харманли
по път III-554 в посока гр. Харманли до свинекомплекса управлявал лек автомобил марка
„Опел“ модел „Зафира“ с рег. № СТ 2076АВ, тоест посочен е първият елемент от обективна
страна на нарушението – жалбоподателят да има качеството на водач на пътно превозно
средство. Съгласно съдържанието на АУАН и НП жалбоподателят не е имал поставен
предпазен колан.
По отношение на нарушението чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП като управляващ моторно
превозно средство по пътищата за жалбоподателя е възникнало задължението да носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Съгласно цитираната
правна норма, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него. Задължение на
водачите на МПС е при извършване на проверка от контролните органи да представят
СУМПС и контролен талон. При непредставянето им контролният орган няма как да
установи наличието им съответно правилно стига до заключението, че не се носи от водача
на МПС. Ето защо съдът намира, че описанието на нарушението по отношение на
изпълнителното деяние в АУАН и НП е достатъчно ясно и не ограничава правото на защита
на нарушителя с посочването, че не представя СУМПС и КТ. Същевременно следва да се
отбележи, че в НП изрично е записано като нарушение „не носи КТ към СУМПС“.
Достатъчно ясно и конкретно е описано и нарушението по чл.157, ал. 8 от ЗДвП. В
АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят има неплатени глоби в срок, тъй като носи НП с
изтекъл срок за плащане.
Следователно може да се направи извод, че описанията на извършените нарушения
съдържат всички обективни и субективни признаци от състава им и е изпълнено
изискването на ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати нарушения нито
на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.
Процесното НП е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона
административна процедура.
Административнонаказателната отговорност може да се ангажира само при
установяване по категоричен и безспорен начин на извършване на деяние, съставляващо
административно нарушение, и неговото авторство. В процесния случай от събраните по
делото доказателства такъв извод не може да се направи по отношение на нарушението по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Действително съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. Поради тази причина дори липсата
на спомен за процесния случай у актосъставителя и свидетеля по установяване на
нарушението и издаване на процесния АУАН самостоятелно при липса на други
доказателства не биха довели до отмяна на издаденото НП.
Процесният случай обаче не е такъв. От една страна актосъставителят и свидетелят
изобщо не си спомнят процесния случай – не си спомнят дали жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, дали е имал поставен колан, кога и как са възприели, че жалбоподателят
не е с поставен обезопасителен колан по време на движение на МПС или след спирането му
за проверка, дали в МПС е имало пътници, а от друга стоят показанията на свидетеля
Иванов, които следва да се кредитират, макар и при установената степен на родство по права
5
линия между него и жалбоподателя, доколкото са последователни,
вътрешнонепротиворечиви, подробни и житейски логични. Показанията на свидетеля
Иванов оборват презумптивната доказателствена стойност на издадения АУАН, тъй като от
тях се установява, че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан по време на
движение на МПС. Същевременно от описанието на извършената проверка, мястото на
разположение на полицейски автомобил, посока на движение на процесния и
местоположението им на пътното платно един спрямо друг правят вероятен изводът, че е
било обективно невъзможно да се възприеме от полицейските служители преди спиране за
проверка на процесния автомобил дали жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен
колан или не.
Ето защо при тази доказателствена съвкупност и опровергаването на
доказателствената стойност на процесния АУАН по отношение на нарушението по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП следва да се приеме, че извършването на процесното административно
нарушение и неговото авторство не се установят по ясен и категоричен начин.
По отношение на нарушенията по чл. 157, ал. 8 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не
оборена презумптивната доказателствена стойност на процесния АУАН. Едновременно с
това в съдебно заседание жалбоподателят многократно посочва, че не поддържа жалбата по
отношение на тези две деяния.
С оглед направените изводи за недоказаност на административното обвинение съдът
счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част, а в
останалата му част да бъде потвърдено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се предвиди възможността
в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ, а според ал. 3 на същата разпоредба когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В настоящия случай предвид отмяната на наказателното постановление досежно
едното нарушение и потвърждаване по отношение на другите две и двете страни имат право
на разноски, но такива са били поискани единствено от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени. В случая не са представени никакви
доказателства за осъществените от жалбоподателя разноски, а в представения по делото
договор за правна защита и съдействие не е записано нито каква сума е уговорена между
страните по него, нито пък такава да е заплащана в брой, за да се приеме, че същият служи
за разписка. Ето защо макар страната да има право на разноски и такива да са били
своевременно поискани, не следва да й бъдат присъждани, доколкото не е доказала
реализирането на такива.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, районен съд -
Харманли,
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0271-001727 от 28.09.2021г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли в частта, в която на СТ. ИВ. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. Гълъбово, ул. **** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0271-001727 от 28.09.2021г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли в частта, в която на СТ.
ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Гълъбово, ул. **** на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.
157, ал. 8 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7