№ 1355
гр. Варна, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100501702 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано e по въззивна жалба вх.№ 29480/31.03.2025г., подадена от
ОУ „Георги Сава Раковски“ гр. Варна срещу решение № 834/10.03.2025г.,
постановено по гр.д. № 4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което
ОУ „Г.С.Раковски“ гр.Варна, кв.Чайка е осъдено да заплати на В. Г. Д., ЕГН
********** от гр.Варна, ул. „Ц.А.“ №**** 6 следните суми, явяващи се
разлика между вече изплатено трудово възнаграждение и определено в
последствие със задна дата по-високо възнаграждение за периода от
01.01.2023г. до 30.06.2023г.: за месец януари 2023г. – 342.95 лв. за месец
февруари 2023г. – 339.64 лв. за месец март 2023г. – 342.77 лв. за месец април
2023г. – 336.83 лв. за месец май 2023г. – 322.50 лв. за месец юни 2023г. –
326.86 лв., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-
11.04.2024г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.128 от КТ.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението като постановено без да е направен
съвкупен анализ на доказателствения материал, поради което е немотивирано,
необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.
Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че
наличието на трудово правоотношение към 01.01.2023г. води на извода, че се
дължи увеличението на заплатите от 10.08.2023г., като излага съображения, че
кръгът от правоимащи се очертава именно кум последната дата. Подчертава,
1
че разпоредбите на КТ не предвиждат правна възможност за увеличение на
трудовите възнаграждения на лица с прекратен трудов договор. Моли
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна В. Г. Д., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Поддържа становището си, че право на 15 процентното
увеличение имат всички заети в сферата на предучилищното и училищното
образование, независимо дали договорите им са били прекратени към
10.08.2023г. Моли решението да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
на процесуалния представител адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,а
л.2 от ЗАдв.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 50169/05.06.2025г., подадена от
ОУ „Георги Сава Раковски“ гр. Варна срещу решение № 1666/13.05.2025г.,
постановено по гр.д. № 4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което е
допълнено решение № 834/10.03.2025г., постановено по гр.д. № 4457/2024г. по
описа на Районен съд - Варна, 31 състав, като ОУ „Г. С. Раковски“ гр. Варна,
кв.Чайка е осъдено да заплати на В. Г. Д. ЕГН ********** от гр. Варна,
ул.“Ц.А.“ №**** следните суми, явяващи се разлика между вече изплатено
трудово възнаграждение и определено в последствие със задна дата по-високо
възнаграждение за периода от 1.01.2023г. до 30.06.2023г.: сумата от 495,92 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползвания платен
годишен отпуск, както и сумата от 109,90 лв., представляваща обезщетение за
забава от датата на поканата 20.12.2023г. В жалбата са изложени съображения,
идентични с тези в първоначалната такава, като е отправено искане за отмяна
на решението.
В законоустановения срок е депозиран отговор от въззиваемата, в който
се сочи, че решението е законосъобразно, обосновано и постановено при
спазване на процесуаните правила, поради което се настоява за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и потвърждаване на решението.
Постъпила е и частна жалба вх.№ 59924/03.07.2025г., подадена от ОУ
„Георги Сава Раковски“ гр. Варна срещу определение № 8237/18.06.2025г.,
постановено по гр.д. № 4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което е
допълнено на основание чл.248 от ГПК решение № 1666/13.05.2025г.,
постановено по гр.д. № 4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, в частта
му за разноските, като е осъдено ОУ „Георги Сава Раковски“ гр. Варна да
заплати на адв. Т. Р. З.-И. сумата от 562 лева, представляваща направени по
делото разноски на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на определението, като постановено в нарушение на
процесуалните правила и необосновано. Въззивникът сочи се, че
присъждането на разноски е последица на уважаване на исковете, като
решенията на съда в тази част също са обжалвани като неправилни. Моли за
отмяна на определението.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна и моли за
2
оставянето й без уважение.
Въззивните жалби и частната жалба са редовни, подадени са в срок от
надлежна страна, срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове,
поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на В. Г.
Д., ЕГН ********** срещу ОУ „Георги Сава Раковски“ гр. Варна, с която са
предявени обективно съединени искове /уточнени след указания на въззивния
съд/, както следва: 1) иск по чл.128,т.2 от КТ за заплащане на следните суми,
явяващи се разлика между вече изплатено трудово възнаграждение и
определено впоследствие със задна дата по-високо възнаграждение за периода
от 1.01.2023г. до 30.06.2023г.: за месец януари 2023г. – 342.95 лв. за месец
февруари 2023г. – 339.64 лв. за месец март 2023г. – 342.77 лв. за месец април
2023г. – 336.83 лв. за месец май 2023г. – 322.50 лв. за месец юни 2023г. –
326.86 лв., ведно със законната лихва от датата неподаване на исковата молба
- 11.04.2024г. до окончателното плащане; 2) иск по чл.86 от КТ за заплащане
на сумата 87.99 лева, представляваща сбор от дължимите суми като
обезщетение за забава върху главниците за неизплатени трудови
възнаграждения, за периода от 19.12.2023 г. до 11.04.2024 г.; 3) иск по чл.224,
ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 495.92 лева, представляваща частично
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10
работни ди от 2022г. и 24 работни дни от 2023г.; 4) иск по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 21,73 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за неизползван платен годишен отпуск, за периода от
19.12.2023 г. до 11.04.2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е заемал при
ответника длъжността старши учител по силата на трудов договор от
06.07.2022г., с основно месечно възнаграждение в размер на 1 470лв. и
допълнително възнаграждение с постоянен характер за придобит трудов стаж
и професионален опит - 36% от основното възнаграждение. Договорът бил
прекратен със заповед № РД08-17/29.06.2023г., считано от 01.07.2023г. поради
изтичане на уговорения срок, като на ищеца било изплатено и полагащото му
се обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван отпуск. По време на
действие на договора основното месечно възнаграждение било увеличено и
същото достигнало 1 573 лева Ищецът бил член на Синдиката на българските
3
учители към КНСБ. Със Закона за държавния бюджет за 2023г., приет на
28.07.2023г. и обнародван в ДВ бр.66/23г. и с Постановление
№108/09.08.2023г. на МС за изпълнението на държавния бюджет за 2023г.,
публикувано в ДВ бр.69/23г. били разчетени средства за увеличение на
възнагражденията и свързаните с тях плащания на педагогическите
специалисти от 01.01.2023г. с 15%. След взетите решения били подписани
анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022г. и
анекс към общински колективен трудов договор № Д23000226/22.02.2023г., в
които били договорени новите размери на основните месечни трудови
възнаградения съобразно приетото 15% увеличение, което възнаграждение за
заеманата от ищеца длъжност било определено в размер на 1 763 лева.
Поддържа се, че и в двата анекса е посочено, че увеличенията влизат в сила от
01.01.2023г.. С писмо от 19.12.2023г. вх.№ ЧР06-1-425 ищецът поканил
работодателя да му заплати увеличението на работната му заплата, но
получил отказ с мотив, че към датата на увеличението - 10.08.2023г. трудовият
му договор е бил прекратен. Ищецът оспорва отказа за неоснователен, поради
предаденото обратно действие на увеличението на трудовите възнаградения,
като счита увеличението на работните заплати за дължимо на всички заети в
системата на училищното образование към 01.01.2023г. Допълва, че в
общинския колективен трудов договор за сектор „Образование" със
създадения чл.26а ал.4 към договора изрично е посочено че увеличенията
влизат в сила от 01.01.2023г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва,
че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода
12.09.2022г. до 01.07.2023г. за длъжността старши учител с посоченото от
ищеца трудово възнаграждение, че са договорени нови трудови
възнаграждения в системата на предучилищното и училищното образование,
както и че ищецът е поискал ответното училище да му заплати 15%
увеличение на работната заплата за периода 01.01.2023г. до 30.06.2023г. и е
получил отказ. Счита, че основанието за възникване на увеличението на
заплатите възниква на 10.08.2023г. с подписването на анекса, поради което и
към тази дата следва да бъде очертан кръга на правоимащите лица, доколкото
е записано, че увеличението на работните заплати, считано от 01.01.2023г. се
отнася само за заетите в системата на училищното и предучилищното
образование педагогически специалисти. Излага, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 01.07.2023г., т.е. преди
подписването на посочения Анекс към КТД и следователно той не притежава
качеството на работник или служител в системата на училищното и
предучилищното образование към момента на подписването на анекса и няма
право да получи претендираното от него с исковата молба увеличение от 15%
като педагогически специалист. Сочи се още, че освен, че ищецът трябва да е
бил работник или служител към 10.08.2023г., той е трябвало да е член на
синдикална организация страна по подписването на Анекса към КТД към
същата дата или на основание чл.57, ал.2 КТ да се е присъединил към него
отново към този момент.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
4
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните под делото, а и се установява от
представения трудов договор № РД-08-20/06.07.2022г., че ищецът е заемал
длъжността „старши учител“ при ОУ „Георги Сава Раковски“ – Варна. Със
заповед № РД08-17/29.06.2023г. трудовото му отношение е прекратено,
считано от 01.07.2023г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ. В заповедта е
вписано, че на служителя следва да бъде изплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 34 дни в размер на 3306.15 лева.
Представен по делото е колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.202г., в чл.27,
ал.1 от който се определят минимални основни заплати в сила от 01.09.2022г.
Предвидената такава за старши учител е в размер на 1533 лева.
С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД № Д01-269/06.12.202г. е
изменен текстът на чл.27, като е прието, че за системата на предучилищното и
училищното образование се определят минимални работни заплати, считано
от 01.01.2023г., като съгласно т.2, б.б за старши учител определената
минимална работна заплата е 1763 лева.
Видно от уведомление от председателя на ОКС към Синдиката на
българските учители от 06.02.2025г. В. Г. Д. е член на СБУ от 2008г. За
периода от 12.09.2022г. до 30.06.2023г. е бил редовен член на СБУ и е
изплащал редовно членския си внос. т 01.01.2023 до 30.06.2023г. ищецът е бил
член на синдиката на българските учители към КНСБ, който е страна по
горепосочения КТД.
Със заявление от 19.12.2023г. ищецът е поканил ОУ „Г.С.Раковски“ гр.
Варна да му изплати 15 % увеличение на работната заплата за периода от
01.01.2023г. до 30.06.2023г.
С писмо от 20.12.2023г. ищецът е уведомен, че предвид, че трудовото му
правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2023г. не съществува правна
възможност да му бъде изплатено поисканото увеличение.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че разликата в размер на изплатеното
на ищеца за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. основаното трудово
възнаграждение и размера на 15 %-то увеличение на същото без приспадане
на данъци и осигуровки е, както следва: за м.01.2023г. – 342,95 лева, за
м.02.2023г. – 339.64 лева, за м.03, 2023г. – 342.77 лева, за м.04.2023г. – 336.83
лева, за м.05.2023г. – 322.50 лева и за м.06.2023г. – 326.86 лева, а по
отношение на обезщетението по чл.224 от КТ е 495.92 лева. След приспадане
на ДОД, размерите са, както следва: за м.01.2023г. – 308,65 лева, за м.02.2023г.
– 305.68 лева, за м.03.2023г. – 308.49 лева, за м.04.2023г. – 303.15 лева, за
м.05.2023г. – 290.25 лева и за м.06.2023г. – 294.17 лева, а по отношение на
обезщетението по чл.224 от КТ е 446.33 лева.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
По въззивните жалби
5
Предявените обективно съединени искове черпят правното си основание
от разпоредбите на 128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Оплакванията във въззивната жалба, по които съобразно разпоредбата
на чл.269 от ГПК въззивният съд дължи произнасяне, са относно извода на
съда, че ищецът попада в кръга на правоимащите лица по чл.27 от Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. за изменение на КТД № Д01-269/06.12.2022 г. да получат
предвиденото със същия увеличение на работните заплати. По-конкретно,
спорът се концентрира около въпроса има ли посоченият анекс обратно
действие по отношение на лицата с прекратени трудови договори към датата
на подписването му.
В практиката на съдилищата този правен въпрос е разрешаван
противоречиво по аналогични казуси, като настоящият съдебен състав
възприема становището, че предвиденото с процесния анекс увеличение на
работната заплата, е дължимо и на лицата, които са полагали труд на
съответната длъжност в периода от 01.01.2023г. до прекратяване на трудовото
им правоотношение, макар и последното да е било преди подписване на
Анекса.
Спорният въпрос се поражда от тълкуването на разпоредбата на текста
на чл.27, ал.2 от Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. за изменение на КТД № Д01-
269/06.12.2022 г., с която се предвижда, че осигурените средства от държавния
бюджет се изразходват единствено и само за увеличение, считано от
01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование предагогически специалисти и
непадагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски за сметка на работодателя. Използваното понятие „заетите“ не е
уточнено времево, като не е конкретизирано дали се имат предвид „заетите“
към момента на сключването на анекса, или „заетите“ към датата, за която се
обявява обратното му действие – 01.01.2023 г. При положение, че изрично
ограничение в клаузата не е поставено, следва да се приеме, че обратното
действие на изменението на разпоредбата на чл. 27 от КТД определя времево
и кръга на правоимащите да получат предвиденото увеличение.
В подкрепа на горното разбиране е и § 3 от Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от министъра на образованието и науката обн. в ДВ, бр.
75/01.09.2023 г. в сила от 01.09.2023 г. наредбата влиза в сила от деня на
обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в
сила от 1 януари 2023 г. Именно § 2 предвижда новите увеличени минимални
размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в анекса от
10.08.2023 год. за изменение на КТД за системата на предучилищното и
училищното образование. Цитираната наредба е подзаконов нормативен акт,
на част от разпоредбите на който, в съответствие с нормата на чл. 14, ал. 1
ЗНА, изрично е придадено обратно действие.
Обратното тълкуване, а именно че изразът „заетите в системата на
предучилищното и училищното образование“ определя като адресати лицата,
които имат качеството на „заети“ и „отговарят на изискванията за заемане на
длъжността“ към датата на сключване на анекса, не съответства нито на
6
граматическото, нито на логическото тълкуване и е в противоречие с
принципите на чл. 8 от КТ и чл. 6, ал. 2 от КРБ. Действителният смисъл, респ.,
действителната обща воля на страните, сключили анекса за изменението на
разпоредбата на чл. 27 от КТД е всички лица, които са били заети в системата
на предучилищното и училищно образование и реално са полагали труд за
периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 год. да получат увеличение на
трудовото възнаграждение за положения от тях труд, именно поради
преосмислената позиция и постигнатото съгласие между всички страни по
КТД, че изплащаното трудово възнаграждение е било несъответно с оглед
социалните и икономическите условия в Република България. В този смисъл
поради изрично уговореното обратно действие на анекса от 10.08.2023 год., т.
е., преуреждане на вече осъществили се юридически факти по трудови
правоотношения по нов начин, който е допустимо да бъде само по –
благоприятен, измененията на КТД с Анекса от 10.08.2023 г. следва да се
прилагат спрямо всички лица, които са полагали труд в системата на
училищното и предучилищното образование в периода 01.01.2023 г. –
09.08.2023 г. и са били членове на съответната синдикална организация,
независимо дали към датата на приемане на тези изменения трудовото
правоотношение с тях е прекратено и на какво основание.
В случай че се възприеме тезата, че лицата, работили в сферата на
училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до
09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на
трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от
10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези
техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до
подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ
период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем, каквото
неравноправно третиране нормата на чл. 8, ал. 3 от КТ изрично забранява.
По гореизложените съображения и предвид безспорно установените
обстоятелства, че през процесния периода ищецът е изпълнявал задълженията
си по трудовия договор на длъжността „старши служител“, както и е бил член
на синдикална организация, която е страна по процесния колективен трудов
договор, предявеният иск за заплащане на разликата в изплатеното за периода
трудово възнаграждението и предвиденото с Анекса към КТС увеличение,
считано от 01.01.2023г., се явява основателен и следва да бъде уважен. С оглед
дължимото трудово възнаграждение в по-висок размер, основателен е и искът
за присъждане на обезщетение по чл.224, ал.1 от ГПК в съответствие с по-
високото възнаграждение.
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания във връзка с
присъдените от първоинстанционния съд размер на дължимото
възнаграждение за положен труд, поради което въззивният съд няма
правомощия да преценява същите.
С оглед дължимостта на главните вземания основателни се явяват и
претенциите за присъждане на законна лихва върху тях за периода от
19.12.2023 г. (датата на отправената покана за плащане) до 11.04.2024г. (датата
на подаване на исковата молба). Изчислени с лихвен калкулатор вземанията за
обезщетение за забава са в размер на 88.13 лева върху главницата за
незаплатено трудово възнаграждение и 21.73 лева върху главницата за
7
незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
По частната жалба
Оплакването в частната жалба е изцяло свързано с тези по въззивните
жалби, а именно искането е за отмяна на определението като последица от
отмяна на обжалваните решения и отхвърляне на предявените искове.
Предвид изхода на спора по въззивните жалби и приемането им за
неоснователни, неоснователна се явява и частната жалба. Доколкото исковите
претенции са уважени изцяло на ищеца се следват направените по делото
разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Предвид, че на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ, разноските са присъдени на неговия
процесуален представител адв. Т. З.-И..
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваните
решения, както и определението за допълване на решението в частта за
разноските следва да бъдат потвърдени.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба, и на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на въззиваемия – адв. Т. З.-И., която е предоставила безплатна
правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА в размер на 562 лева, определен от съда
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 834/10.03.2025г., постановено по гр.д. №
4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което ОУ „Г.С.Раковски“
гр.Варна, кв.Чайка, ЕИК *********, е осъдено да заплати на В. Г. Д., ЕГН
********** от гр.Варна, ул. „Ц.А.“ №**** 6 следните суми, явяващи се
разлика между вече изплатено трудово възнаграждение и определено в
последствие със задна дата по-високо възнаграждение за периода от
01.01.2023г. до 30.06.2023г.: за месец януари 2023г. – 342.95 лв. за месец
февруари 2023г. – 339.64 лв. за месец март 2023г. – 342.77 лв. за месец април
2023г. – 336.83 лв. за месец май 2023г. – 322.50 лв. за месец юни 2023г. –
326.86 лв., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-
11.04.2024г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.128, т.2 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1666/13.05.2025г., постановено по гр.д. №
4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което е допълнено решение №
834/10.03.2025г., постановено по гр.д. № 4457/2024г. по описа на Районен съд -
Варна, 31 състав, като ОУ „Г. С. Раковски“ гр. Варна, кв.Чайка, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на В. Г. Д. ЕГН ********** от гр. Варна,
ул.“Ц.А.“ №**** следните суми: сумата от 495.92 лв., представляваща
частично неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
10 работни ди от 2022г. и 24 работни дни от 2023г., на основание чл.224, ал.1
от КТ, както и сумата от 109,90 лв., съставляваща сбор от обезщетения за
забава, включваща сумата 87.99 лв., представляваща сбор от дължимите суми
като обезщетение за забава върху главниците за неизплатени трудови
възнаграждения, за периода от 19.12.2023 г. до 11.04.2024 г. и сумата от 21,73
8
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван
платен годишен отпуск, за периода от 19.12.2023 г. до 11.04.2024 г., на
основание чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8237/18.06.2025г., постановено по
гр.д. № 4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав
ОСЪЖДА ОУ „Г.С.Раковски“ гр.Варна, кв.Чайка, ЕИК ********* да
заплати на адвокат Т. Р. З.-И. от Адвокатска колегия-Варна, със служебен
адрес: гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 9, ет.3, офис 2 сумата от 562 лева,
представляваща дължимо за въззивното производство адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал.3, т.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9