Р Е Ш Е Н И Е
№…….............
град Плевен, 13.10.2021година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
ПУБЛИЧНО заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА
при секретаря…….……..МАРИ ЙОНЧОВСКА……..и в присъствието на прокурора…………………………………...…….като
разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА…………….….гр.д.№ 832 по описа
на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.430 и сл. от ТЗ.
Делото е образувано по
постъпила искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, с която срещу К.М.Л.
и М.Б.Л. е предявен частичен иск от
задължение в общ размер на 87 653.33лв. по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.430-432 от ТЗ с петитум: да бъдат осъдени ответниците да заплатят на
ищеца общата сума от 87 621.43 лв., в т.ч.:
-85 626.44
лв., явяваща се дължима за периода от 12.10.2017 г. до 22.09.2020 г. главница
по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL34333 от 04.03.2009 г. и
допълнителните споразумения към него от 24.03.2009 г., 27.05.2010 г.,
30.06.2011 г., 23.05.2012 г., 31.05.2012 г. и 12.07.2017 г.;
-1 449.62
лв., явяваща се дължима за периода от 12.12.2018 г. до 22.09.2020 г. мораторна
лихва по чл.3 от горепосочения договор за кредит;
-545.37
лв., явяваща се дължими за периода от 14.06.2018 г. до 22.09.2020 г. такси по
чл.4, т.2 и чл.13, ал.2 от горепосочения договор за кредит;
-31.90лв., явяващи се дължими застраховки съгласно чл.10, т.3, вр.
чл.14, ал.1 и чл.14, ал.4 от договора за периода от 16.03.2018г.- 22.09.2020г.
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2009г.
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК ***/старо наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“АД/– кредитодател и К.М.Л. и М.Б.Л.-кредитополучатели е сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34333/04.03.2008г., по силата на който
банката предоставя на кредитополучателите банков кредит в размер на 48 439
швейцарски франкове, със срок на погасяване 10.04.2039г., като кредита е усвоен
на 05.03.2008г.
Договорът е бил изменян
и допълван с шест допълнителни споразумения, както следва:
1.Допълнително споразумение от 24.03.2009г., с
което по обща воля на страните е договорено облекчено погасяване на вземанията
за период от 12 месеца, като натрупаните просрочия за дължими договорни лихви и
главници са натрупани към редовната главница, като е преоформен размер на
главницата;
2. Допълнително споразумение от 27.05.2010г., с
което по обща воля на страните е договорено облекчено погасяване на вземанията
за период от 12 месеца, като натрупаните просрочия за дължими договорни лихви,
главници и такси са натрупани към редовната главница, като е преоформен размер
на главницата;
3. Допълнително споразумение от 30.06.2011г., с
което по обща воля на страните е договорено облекчено погасяване на вземанията
за период от 12 месеца, като натрупаните просрочия за дължими договорни лихви,
главници и такси са натрупани към редовната главница, като е преоформен размер
на главницата;
4.Допълнително споразумение от 23.05.2012г.;
5. Допълнително споразумение от 31.05.2012г., с
което по обща воля на страните е договорено облекчено погасяване на вземанията
за период от 6 месеца, като натрупаните просрочия за дължими договорни лихви,
застраховки и такси са натрупани към редовната главница, като е преоформен
размер на главницата;
6. Допълнително споразумение от 12.07.2017г., с което
по обща воля на страните е извършена промяна на валутата, в която е договорен и
се ползва кредита, като е уговорено валутата да бъде български лев и са
определили размера на кредита към тази дата, а именно: 86 545.94лв.
Уговорени са и облекчени условия за ползване и погасяване на кредита, като
съгл. чл.2, ал.1 от Допълнителното споразумение за първите 6 месеца след
подписването му, не се дължи лихва на банката.
В исковата молба се
твърди също, че на 12.10.2017г. кредитополучателите са преустановили плащанията
на дължимите вноски по главницата, а на 12.12.2018г. – и за лихва, като са
изпаднали в забава.Допуснати са просрочия на 36 вноски за главница за периода
12.10.2017г. – 23.09.2020г.Съгласно чл.18, ал.1 от договора при непогасяване на
която и да е вноска по кредита и при неизпълнение на което и да е поето от
кредитополучателите задължение, банката може едностранно да обяви кредита
изцяло и предсрочно изискуем, като за целта не е необходимо каквото и да било
волеизявление адресирано до другата страна.
Ищецът твърди, че към
23.09.2020г. задълженията по договора за кредит за покупка на недвижим имот №HL34333 от 04.03.2009 г. и
допълнителните споразумения към него от 24.03.2009 г., 27.05.2010 г.,
30.06.2011 г., 23.05.2012 г., 31.05.2012 г. и 12.07.2017 г., са били общо в
размер на 87 653.33лв., от които: -85 626.44лв., явяваща се дължима
за периода от 12.10.2017г. до 22.09.2020г. главница по договора;-1 449.62
лв., явяваща се дължима за периода от 12.12.2018 г. до 22.09.2020г. мораторна
лихва по чл.3 от договора за кредит;-545.37 лв., явяваща се дължими за периода
от 14.06.2018 г. до 22.09.2020 г. такси по чл.4, т.2 и чл.13, ал.2 от договора
за кредит и -31.90лв., явяващи се дължими застраховки съгласно чл.10, т.3, вр.
чл.14, ал.1 и чл.14, ал.4 от договора за периода от 16.03.2018г.-
22.09.2020г.Ищецът твърди, че до предявяване на исковата молба
кредитополучателите не са изпълнили задължението си, поради което, с
предявяването на иска упражняват правото на банката да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем.Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени
ответниците да му заплатят солидарно сумата 87 621.43лв.-частично от общо
дължима сума в размер на 87 653.33лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 85 626.44лв., считано от подаване на исковата молба на
24.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението, както и направените
по делото разноски. Към молбата са приложени : Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL34333 от 04.03.2008г.; приложение № 1 от 05.03.2008г. към
него от същата дата; 6 бр. допълнителни споразумения към договора; Молба за
подновяване на вписване на ипотека акт № 50 от 07.03.2018г., ведно с фактура
65104 от 07.03.2015г.; Извлечение от счетоводните книги на банката за
задълженията по договора, адв. пълномощно и 2 бр. платежни нареждания.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор само от ответника К.М.Л., чрез назначения му
особен представител адв.М.М.. В отговора е взето становище, че исковата молба е
допустима и вероятно основателна, като не се възразява по искането за допускане
на ССЕ.Ответникът е заявил, че ще се ползва от представените с исковата молба
писмени доказателства.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, обсъди събраните
по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията
на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ за солидарно заплащане на
сумата 87 621.43лв., частично от общо дължима в размер на
87 653.33лв., за задължения произтичащи от договор за кредит за покупка на
недвижим имот, сключен на 04.03.2008г. и допълнителни споразумения към
него.
Безспорно е сключването на
процесният договор за банков кредит № HL 34333/04.03.2008г. и приложенията към него,
както и усвояването на сумата по същия на 05.03.2008г. Не се
оспорва от ответниците и материалната легитимация на ищеца по предявения иск. К.М.Л. и М.Б.Л. са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимите лихви
при договорените срокове и условия, като отговорността им е солидарна. Съгласно договора банката е предоставила на
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в шв.франкове на 30 000 евро, по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. В
подписаното в деня на усвояване на кредита приложение № 1 към договора е
посочен приложимия към същата дата курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на банката, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове-1,
614618, като са предоставения и усвоен кредитен лимит е в размер на 48 439
шв.франка.Съгласно договора за усвоения кредит кредитопучателите дължат на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта.При просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.Кредитополучателите са поели задължение да
заплащат на банката и комисионни за управление на кредита, в началото на всяка
година от 0,3% върху непогасената главница.Крайния срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви е 372 месеца, считано от усвояването му,
като погасяването е следвало да се извършва във валутата, в която е усвоен.
Спорно е какъв е размера на дълга, който ответниците
следва да заплатят.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното : Между страните е налице валидно облигационно отношение, по договор
за банков кредит, с който им е предоставена сумата 48 439 швейцарски
франка. Тя е усвоена от кредитополучателите на 05.03.2008г., с което банката е
изпълнила поетото с договора задължение. За кредитополучателите е възникнало
насрещното задължение за връщане на получената сума съобразно уговореното. С
допълнително споразумение от 24.03.2009г. страните са договорили 12 месечен
период на облекчен ред за погасяване на кредита. На 27.05.2010г. с ново
допълнително споразумение се предоговарят съществуващите към тази дата
задължения, като кредитополучателите ползват нов 12-месечен период на облекчено
погасяване на дълга, при равни вноски – по 168 шв.франка месечно. Договорена е
и месечна такса за администриране на просрочен кредит. На 30.06.2011г. е
сключено допълнително споразумение с нов 12 месечен период на облекчено
погасяване, през който период върху дълга се начислява годишна лихва в размер
на 4.38%, с вноски по 185шв.франка.С доп.споразумение от 23.05.2012г. е
прекратено действието на облекченото погасяване на дълга.На 31.05.2012г. е скл.
ново доп.споразумение, с което отново са предоговорени задълженията по кредита
при условията на споразумението. Установява се, чрез заключението на ВЛ Т.И.,
че последното плащане в швейцарски франкове е направено на 22.06.2012г. Последното
допълнително споразумение е сключено на 12.07.2017г., съгласно което общото задължение
на кредитополучателите е 72 263.86 шв.франка, а страните се съгласяват да
се промени валутата на кредита на лев. Към тази дата обменният курс „безкасов
продава“ за швейцарски франк в лева е 1.7805лева за един швейцарски франк, а
размера на кредита става 86 545.94 лева, като е издадено банково бордеро
за сумата 86 545.94лв., видно от установеното от ССчЕ.
Съгласно заключението на ВЛ Т.И. след
превалутирането кредитополучателя е платил 340лв. на 31.07.2017г. и 600лв. на
11.12.2017г., с което е погасена главница от 919.50лв. и 17.50лв.
такси.Договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем, считано от
23.09.2020г., като след тази дата не са правени други плащания. Към 22.09.2020г.
са останали неплатни 36 просрочени вноски, първата от които с падеж
12.10.2017г.-11 680.92лв. /главница за периода 12.10.2017г.-м.09.2020г./,
1414.11лв. мораторна лихва, 545.37лв. такси и 31.90лв. застраховки.Общия
непогасен дълг към същата дата възлиза на 85 626.44лв. – главница за
периода 12.10.2017г. – 22.09.2020г.; 1449.62лв. мораторна лихва за периода
12.12.2018г.-22.09.2020г., 545.37лв. такси за периода от
14.06.2018г.-22.09.2020г. и 31.90лв. застраховки за периода 16.03.2018г. –
22.09.2020г. Ответниците са изпаднали в забава за плащане на договорените
погасителни вноски, като са спрели обслужването на кредита на 11.12.2017г., когато
е направено последното плащане по договора.Това неизпълнение е обусловило
правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем и да изиска връщане
на дължимия остатък от него преди настъпване на договорения краен срок за
издължаване – 10.04.2039г.
Предвид
задължителното за съдилищата тълкуване на "предсрочна изискуемост" по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, дадено в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, обявяването ѝ се осъществява с отправяне на изявление на кредитора
до длъжника, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуеми, включително за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми, а действието ѝ настъпва от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора в горния
смисъл, ако към този момент са били налице обективните факти, предпоставящи
възникването на това потестативно право на кредитора. Предсрочната изискуемост
на кредита настъпва, ако са кумулативно налице следните условия: страните са
уговорили в полза на кредитора-банка потестативното право да обяви кредит за
предсрочно изискуем, поради необслужването му съобразно договора; настъпило е
предпоставящото упражняването на правото неизпълнение; Банката упражнява
признатото ѝ право, като уведомява за това длъжника.
Този начин на упражняване на потестативното право
за обявяване на кредит за предсрочно изискуем е приложим както за случаите, в
които се води производство по чл. 422 от ГПК, така и когато кредиторът
завежда срещу длъжника си осъдителен иск по реда на общия исков процес.Предпоставките
за обявяването на процесния кредит за предсрочно изискуем са доказани.Спирането
на плащането по кредита и изявлението на банката, направено с връчването на
препис от исковата молба на назначения особен представител. Този начин на
уведомяване, съгласно съдебната практика на съдилищата, в т.ч. и на Плевенски
ОС за упражненото от банката потестативно право, поражда действие спрямо
надлежно представляваните ответници и е предпоставка за уважаване на исковата
претенция – в случая така както е заявена, в пълен размер. След предявяване на
иска и уведомяване на длъжниците за упражненото от банката право да обяви
кредита за предсрочно изискуем не са настъпили факти и няма обстоятелства,
които да са от значение за произнасянето по иска.
От приетото без възражение от страните заключение
на ВЛ, задълженията по договора, съгласно записванията по счетоводните книги на
банката са установени. Конкретните договорни клаузи са съобразени от вещото
лице Т.И. и взети предвид при изготвяне на заключението за размера на дължимите
суми, съобразно подписания договор и допълнителни споразумения към него и съответните
погасителни планове към тях. Поради това исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.Следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят
на ищеца: сумата 85 626.44 лв., явяваща се дължима за периода от
12.10.2017 г. до 22.09.2020 г. главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL34333
от 04.03.2009 г. и допълнителните споразумения към него от 24.03.2009 г.,
27.05.2010 г., 30.06.2011 г., 23.05.2012 г., 31.05.2012 г. и 12.07.2017 г.;
сумата 1 449.62 лв.- дължима за периода от 12.12.2018г. до 22.09.2020г.
мораторна лихва; сумата 545.37 лв.- дължими за периода от 14.06.2018г. до
22.09.2020г. такси по чл.4, т.2 и чл.13, ал.2 от договор за кредит и сумата 31.90лв.,
- дължими застраховки за периода 16.03.2018г.-22.09.2020г. Върху сумата на
главницата се дължи и законна лихва,
считано от подаване на исковата молба – 14.09.2020г. до окончателното ѝ
изплащане.
При този изход на делото, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят и направените от ищеца разноски в размер на 10 982.22лв.,
съобразно доказателствата, че са направени - договор за правна помощ с АД“***“
и счетоводни документи за заплатени суми в размер на 3 790.36лв. за адвокатско
възнаграждение, 3159лв. за особен представител, ДТ-3 504.86 и 528 лева
възнаграждение за ВЛ.
Водим от горното, съдът
Р е ш и:
осъжда К.М.Л., с ЕГН ********** и М.Б.Л.,
с ЕГН ********** да заплатят солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД ЕИК ***, представлявано от Д.Ш.–изп.директор и П.Д.-изп.директор
сумата 85 626.44
лв. – главница за периода от 12.10.2017г. до 22.09.2020г. по договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL34333
от 04.03.2009 г. и допълнителните споразумения към него от 24.03.2009 г.,
27.05.2010 г., 30.06.2011 г., 23.05.2012 г., 31.05.2012 г. и 12.07.2017 г.;
сумата 1 449.62 лв.- мораторна лихва за периода от 12.12.2018г. до
22.09.2020г.; сумата 545.37 лв.- такси по чл.4, т.2 и чл.13, ал.2 от
договор за кредит за периода от 14.06.2018г. до 22.09.2020г. и сумата 31.90лв.,
- застраховки за периода 16.03.2018г.-22.09.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от 85 626.44лв., считано от
подаване на исковата молба – 14.09.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК К.М.Л., с ЕГН **********
и М.Б.Л., с ЕГН ********** да заплатят
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД ЕИК ***,
представлявано от изпълнителните директори Д.Ш.и П.Д. сумата 10 982.22лв. за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: