Присъда по дело №947/2022 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 107/04.07.2022 г. по НОХД № 947/2022 г. по описа на
Районен съд - Б., LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура -
Б. против подсъдимия А. А. Т., ЕГН **********, с обвинение за това, че на 27.10.2021 г., в
землището на гр. Б., кв. „Ч. м.“, с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание, без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - непълнолетната Б. А.
Ч., родена на ... г., като опипвал гърдите, краката и седалищните й части, чрез употреба на
сила - нанасяне на удар с ръка в лицето, и заплашване с думите „Ако кажеш на някого за
станалото, ще те убия“ - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на
подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца,
което да се отложи за срок от 3 години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия прави искане да се приеме фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт и на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода
към минимума, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за
виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. А. Т. е роден на ... г., в гр. Б., с адрес: гр. Б., кв. ..., български
гражданин, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.Т. и свидетелката Б.Ч. се запознали през лятото на 2021 г. При
запознанството им подсъдимият Т. разпитвал свидетелката Б.Ч. дали си има приятел и дали
иска да има. Свидетелката Ч. отговорила, че си няма приятел, но иска да има. Тогава подс.
Т. я целунал по устата, след което двамата се разделили. Впоследствие св. Ч. разпитала за
подс. Т. и разбрала, че същият употребява наркотици, поради което решила да не се среща с
него. Следващите месеци подс. Т. не потърсил св. Ч..
На 27.10.2021 г. св. Ч. излязла от дома си в гр. Б., кв. „Ч. м.“, ул. ..., и тръгнала към
намиращия се наблизо магазин. По пътя св. Ч. срещнала подс. Т., като той й предложил да
отидат до близкия мост и да си поговорят. Свидетелката Ч. отказала категорично, но подс.
Т. я хванал за ръцете, притиснал я към себе си и започнал да я дърпа към дере, което се
намирало в землището на кв. „Ч. м.“. По пътя към дерето св. Ч. започнала да вика за помощ,
но никой не я чул. Тогава подс. Т. заявил, че иска да я „открадне“ и да я заведе на място,
където да бъдат само двамата, след което я вдигнал, качил я на гърба си и така я занесъл до
посоченото дере. След което я пуснал на земята и в този момент св. Ч. извадила телефона си
и се опитала да се обади на сестра си, но не успяла, тъй като подс. Т. й взел телефона,
изключил го, след което го мушнал в джоба на панталона й. Свидетелката Ч. се опитала да
избяга, но подс. Т. я хванал и й ударил шамар по лицето, като й заявил, че иска да
осъществи полов акт с нея. Свидетелката Ч. обаче казала, че е девствена и не иска. След това
подс. Т. опрял св. Ч. на едно дърво и започнал да я целува по устата, да я опипва по гърдите,
1

краката и седалищните й части, като й казал „Ако кажеш на някого за станалото, ще те
убия“. Подсъдимият Т. продължил да я опипва и половият му член еректирал. Свидетелката
Ч. в този момент успяла да извади телефона си и да се обади на сестра си - св. П. Ч..
Свидетелката Ч. плачейки, съобщила на сестра си, че подс. Т. я е завел против волята й до
дере. Подсъдимият Т. като чул разговора пуснал св. Ч. и побягнал. Свидетелката Б.Ч. била
много изплашена и плачейки тръгнала към дома си. Свидетелката П. Ч., като разбрала какво
е станало със сестра й, веднага, заедно с баща им - св. А. Ч., тръгнали към дерето и подала
сигнал на телефон 112. Свидетелите П. Ч. и А. Ч. срещнали св. Б.Ч., която продължавала да
плаче и разказала за случилото се. По пътя свидетелите видели полицейски автомобил и св.
П. Ч. обяснила на полицейските служители - св. П., св. Л. и св. В., какво се е случило със
сестра й. Полицаите видели, че св. Б.Ч. е уплашена, стресирана и си личало, че е плакала. На
място пристигнали и служители на 05 РУ Б. - св. В. и св. П., които заедно със св. Л.
предприели действия по издирването на подс. Т., който бил открит в дома си, след това
задържан и отведен в 05 РУ - Б..
Видно от изготвената на досъдебното производство медицинска експертиза не са
установени видими травматични белези по тялото на св. Ч. и не е извършен гинекологичен
преглед.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия А. А. Т. относно авторството на деянието напълно
кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези
факти.
С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371,
т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а
именно: от показанията на свидетелите Б.Ч., П. Ч., С. Д., Д. В., Г. П., М. Л., А. П., С. В. и А.
Ч.. Същите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за
изясняване на фактите по делото. Показанията на свидетелите се потвърждават и от
дадените от подсъдимия обяснения на досъдебно производство, в които подсъдимият
признава за извършеното. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени
доказателства - протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, заповед за
задържане, както и от заключението на медицинската експертиза.
Посочените писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за
категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен
анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед на приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на
престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, тъй като на 27.10.2021 г., в землището на гр. Б., кв.
„Ч. м.“, с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение
на лице, навършило 14-годишна възраст - непълнолетната Б. А. Ч., като опипвал гърдите,
краката и седалищните й части, употребявайки сила - нанасяне на удар с ръка в лицето, и
2

заплашване с думите „Ако кажеш на някого за станалото, ще те убия“.
От обективна страна подсъдимият А.Т. е извършил действия с цел да възбудят и
удовлетворят полово желание без съвкупление, като е опипвал гърдите, краката и
седалищните части на пострадалата Б.Ч..
За да сломи съпротивата на пострадалата, подсъдимият е упражнил физическа сила -
нанесъл й удар с ръка в лицето, и заплашване с думите „Ако кажеш на някого за станалото,
ще те убия“, които препятствали пострадалата да се противопостави на действията му.
Към момента на деянието св. Б.Ч. е била навършила 14 години, но все още е била
непълнолетна.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е бил наясно, че извършените от него действия -
опипването по гърдите, краката и седалищните части, са от естество да възбудят и
удовлетворят неговото полово желание. Много добре е разбирал и общественоопасния
характер на извършеното от него, което се извлича от неговите предхождащи и последващи
деянието действия (опасявайки се да не бъде разкрит, веднага като чул пострадалата да
разговоря по телефона я пуснал и побягнал). Интелектуалният момент на умисъла се е
изразил в съзнанието, че пострадалата не е била съгласна и не е желаела да извърши
действия по половото му удовлетворяване. Подсъдимият е бил наясно и че чрез
употребената сила и заплашване сломява съпротивата на пострадалата, за да постигне
възбуждане и удовлетворяване на полово желание.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание "лишаване от свобода" от две до осем години.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие, на основание чл. 372, ал. 4 от
НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и
намалява така определеното наказание с 1/3. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът
прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая
не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства относно
подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 от НК, поради което размерът на
наказанието "лишаване от свобода" бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 от НК. В тази връзка съдът отчита, че подсъдимият е допринесъл за разкриването на
обективната истина по делото, като е признал за извършеното престъпление още на ДП.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени и младата му възраст,
изразеното съжаление за случилото се, както и чистото му съдебно минало. Съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на изложеното съдът определи наказанието в размер на 2 /две/ години
"лишаване от свобода" и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали така
определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на
16 месеца "лишаване от свобода". Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и
намира, че с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигането на
целите на наказанието, и преди всичко за поправянето на дееца, не е наложително да го
изтърпи ефективно. За това и на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на
наказанието за срок от 3 години.
3

По разноските:
С оглед на признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в негова тежест
бяха възложени и разноските по делото в размер на 78 лв., вносими по сметка на ОД на
МВР - Б..
По делото няма приложени веществени доказателства.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	107
Дата:	4 юли 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20222120200947
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 март 2022 г.

Присъда по дело №947/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите