№ 192
гр. ****, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20233130100577 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени активно субективно
съединени искове от Г. А. С. с ЕГН **********, адрес ****, А. Г. А. с ЕГН
**********, адрес **** и Д. Г. А. с ЕГН **********, адрес **** срещу П. К.
Й. с ЕГН **********, адрес **** с правно основание чл. 108 от ЗС с искане да
бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищците са
собственици на реална част с площ от 218 кв.м. (след допуснато изменение с
определение от 01.04.2025 г.), разположена между т. Б, т. В, т. Г, т. Д и т. Ж,
защрихована със син цвят съгласно комбинирана скица Приложение № 2 от
назначената съдебно-техническа експертиза, представляваща реална част от
дворно място, цялото с площ 1588 кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 59 в кв. 34
по плана на **********, одобрен със Заповед № 2051/04.06.1934 г., при квоти:
3/6 ид.ч. за Г. А. С. въз основа на прекратена СИО и 1/6 по наследство,
останало от **** С.а, 1/6 ид.ч. за А. Г. А. по наследство, останало от **** С.а,
1/6 ид.ч. за Д. Г. А. по наследство, останало от **** С.а, и за осъждане на
ответницата да предаде владението върху описания имот на ищците.
Направено е искане за отмяна на **** 8, том II, рег. № 1023, дело № 128/2021
г. по описа на нотариус ****, вписан в Служба по вписванията – **** под акт
№ 148, том II, дв.вх.рег. № 678/01.03.2021 г., на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
В исковата молба се посочва, че ищците са собственици на процесния
недвижим имот по силата на прекратена съпружеска имуществена общност
(СИО) и наследство за първия ищец и наследяване за втория и третия ищец от
покойната **** С.а. Посочва се, че 794 кв.м. ид.ч. от имота с пл. 59 се
придобиват от Г. А. С. и покойната **** С.а през 1988 г. с договор за покупко-
продажба в режим на СИО, а останалите 794 кв.м. ид.ч. – също с договор за
1
покупко-продажба от 2021 г. от Е. Г. Б., която от своя страна придобива
идеалните части чрез договор за доброволна делба от 2011 г. с останалите
наследници на Г. В.. Посочва се, че за имот с пл. № 59 се отрежда УПИ II-59 с
площ 1440 кв.м. Заявява се, че процесната реална част от УПИ II-59 се ползва
без правно основание от ответницата по делото, за която се снабдява с
констативен нотариален акт за собственост. Излагат се подробни съображения.
По същество се моли за уважаване на предявения иск по чл. 108 от ЗС и
отмяна на издадения нотариален акт. Иска се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира писмени отговори.
Оспорва предявените искове. Заявява, че през 1998 г. с Г. Г. сключила частен
писмен договор, без нотариална форма, относно реална част от неурегулиран
парцел II-59 в кв. 34 при граници: от едната ябълка до другата ябълка или до
съседи Г. Щ., А. В. и от едната страна Гинка И.а. Посочва, че ответницата
загражда тази реална част и започва да я владее от 19.06.1998 г.,
присъединявайки я към свой имот. В тази връзка заявява, че имотът се владее
от 19.06.1998 г. до момента явно, непрекъснато, спокойно и несмущавано.
Посочва, че към момента на договора за доброволна делба между
наследниците на Г. В., ответницата вече е придобила по давност процесната
реална част. Заявява, че договорът за доброволна делба и последвалият след
това договор за покупко-продажба са погрешни, нищожни и не пораждат
правно действие, тъй като е придобила имота чрез покупка на 19.06.1998 г. и
към момента на делбата е била собственик по давност, както и посочва, че с
доброволната делба Е. Г. Б. е получила 740 кв.м. ид.ч., поради което няма как
да е продала на **** С.а 794 кв.м. ид.ч. – повече, отколкото е притежавала. По
същество се моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В първо съдебно заседание ищците, с оглед твърденията на ответницата,
че е придобила 200 кв.м. ид.ч. от имот № 59, се позовават на нищожността на
представените договор от 1998 г. и разписка поради липса на форма, като
твърдят, че бидейки нищожна сделка, договорът не е послужил като
основание на начало на твърдяното давностно владение от страна на
ответника, като оспорват да е подписан от лицата, посочени в него. Твърдят,
че ответницата е установила владение върху процесния имот по скрит начин и
чрез насилие и това владение е било прекъсвано многократно. В хода на
устните състезания излагат, че договорът е нищожен и поради липса на
съгласие.
Ответницата чрез процесуалните си представители заявява, че
процесната реална част отговаря на изискванията на ЗУТ да бъде придобита
по давностно владение. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Ответницата, лично, заявява, че закупила мястото преди 27-28 години от
Г. В., когато се удавил синът . Оградата била направена още тогава. Посочва,
че не е имала спор с никого и никой не е развалял оградата.
В представени писмени защити страните излагат подробни доводи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, като съобрази становището на
2
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът Г. А. С. сключил граждански брак със **** С.а на 05.10.1975 г.,
който бил прекратен със смъртта на 16.11.2022 г. По време на брака
съпрузите не са избирали режим на имуществени отношения.
С **** 65 от 12.02.1965 г., том I, дело № 123/1965 г. Я. Й. Я. е признат за
собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в ****, а
именно: къща с дворно място от 794 кв.м., представляващо ид.ч. от дворното
място, цялото от 1588 кв.м. парцел II-59 в кв. 34 по плана на селото, при
граници: Д. Т., В. Я. и две улици.
Я. Я. Й. и Н. Я. П. продали на ищеца Г. А. С. 794 кв.м. ид.ч. от
собственото си дворно място с площ 1588 кв.м., находящо се в ****, при
граници: от две страни улици, наследници на В. Я. и П. С.а, съставляващо
парцел II-59 в кв. 34 по плана на селото, ведно с построените в това дворно
място къща и стопански сгради, които се явяват южни по отношение на
другата застроена в същото дворно място къща, за което бил съставен **** 84,
том II, дело № 974/1988 г. РС-****.
С **** от01.12.1995 г., том II, дело 928/1995 г. РС-**** Г. Г. е призната за
собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в ****,
представляващ дворно място от 794 кв.м., съставляващо ид.ч. от дворното
място, цялото с площ 1588 кв.м. от неурегулиран парцел II-59 в кв. 34 по плана
на селото, при граници: наследници на Д. Т., В. Я. и две улици с построени в
мястото къща и стопанска постройка.
На 19.06.1998 г. ответницата П. К. Ж.а и Г. Г. сключили писмен договор,
без нотариална форма, с който уговорили, че Г. Г. продава на П. К. Ж.а
недвижим имот дворно място в **** по ****, т. II, нот.дело № 928/1995 г. от
неурегулиран парцел II-59 кв. 34 при граници от едната ябълка до другата
малка ябълка или до съседи Г. Щ., А. В. и от едната страна **** И.а, което ще
се ползва за стопанска постройка. Страните по договора посочили в него, че
сумата е получена в брой срещу получена разписка. Представена е разписка от
19.06.1998 г., съгласно която Г. Г. потвърждава, че е получила от П. К. Ж.а
сумата 120 000 лева в брой като предплата за продажба на 200 кв.м. от
недвижим имот, находящ се в ****. След проведено производство по реда на
чл. 193 от ГПК и приета експертиза, която е изследвала положените от лицата
подписи, се установява, че подписите, положени в договора и в разписката са
положени от П. К. Ж.а и от Г. Г..
От писмо рег. № 3004/11.09.2001 г. по описа на ****, РПУ-**** Г. В. е
уведомена във връзка с подадена от нея жалба, заведена под № 7861/01 г., че
П. К. Й. е предупредена да не я заплашва и да не се саморазправя с нея, а
относно спорното място, К. представила документи за покупко-продажба и за
платена сума, като е напътена при претенции да заведе дело.
От писмо № УПИ324000-8387/05.08.2024 г. от ****, РУ-**** се
установява, че поради изтеклия период от време заведена преписка под №
7861/2001 г. не се съхранява.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 006/12.02.2024 г.,
издадено от длъжностно лице при ****, Г. В., починала на 14.12.2014 г., е
3
оставила наследници Е. Г. Б., В. Г. Х., Г. М. Г. И Л. М. Г. – деца.
С договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот акт №
198, том III от 2015 г., вписан в Служба по вписванията-**** под акт № 114,
том X, дв.вх.рег. № 3724/30.07.2015 г. наследниците на Г. В. с ЕГН **********
уговорили, че Е. Г. Б. с ЕГН ********** получава в дял и става собственик на
740 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ 1588 кв.м., находящо се в ****,
представляващо част от ПИ пл. № 59 в кв. 34 по плана на селото, включени в
ПИ II-59, при граници: от две страни улици, ПИ I-58 и III-60, ведно с
построената в това дворно място жилищна сграда на един етаж с площ от 42
кв.м.
Е. Г. Б. продала на **** С.а 794 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ 1588
кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 59 в кв. 34 по плана на селото, при граници:
от две страни улици, поземлени имоти III-60 и I-58, заедно с построената в
това дворно място жилищна сграда с площ от 42 кв.м., за което е съставен
****, том I, рег. № 452, дело № 44/2021 г. по описа на нотариус ****, вписан в
Служба по вписванията-**** под акт № 132, том I, дв.вх.рег. № 270/01.02.2021
г.
С **** 8, том II, рег. № 1023, дело № 128/2021 г. по описа на нотариус
****, вписан в Служба по вписванията-**** под акт № 148, том II, дв.вх.рег.
№ 678/01.03.2021 г. П. К. Й. е призната за собственик по давностно владение
на недвижим имот, находящ се в ****, представляващо 200 кв.м. ид.ч. от
дворно място с площ 1588 кв.м., съставляващо част от ПИ с пл. № 59 в кв. 34
по плана на селото, при граници: от две страни улици, поземлени имоти III-60
и I-58. От приетата преписка по съставяне на нотариалния акт се установява,
че при извършване на обстоятелствената проверка пред нотариуса са се явили
и са били разпитали свидетелите **** И. С., В. В. В., З. К. Б., които съгласно
изготвения протокол, са дали напълно идентични сведения.
П. К. Й. дарила на сина си С. И. Ж. дворно място, цялото с пространство
от 1900 кв.м., представляващо УПИ I-58 в кв. 34 по плана на селото, при
граници: от три страни улици и УПИ II-59, ведно с построените в това дворно
място жилищна сграда и стопанска постройка, за което е съставен **** 88,
том VIII, рег. № 5570, дело № 1354/2007 г. по описа на нотариус ****, вписан
в Служба по вписванията-**** под акт № 28, том XII, вх. рег. №
4168/17.09.2007 г.
Съгласно Удостоверение за наследници изх. № 33/28.11.2022 г., издадено
от длъжностно лице при ****, **** С.а, починала на 16.11.2022 г., оставила
наследници ищците Г. А. С. – съпруг и А. Г. А. и Д. Г. А. – деца.
Съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни име****
001/12.02.2024 г., издадено от длъжностно лице при ****, Г. В. и Г. Г. са имена
на едно и също лице.
С протоколно определение от 16.05.2024 г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че П. К. Ж.а и П. К. Й. са имена на едно и също
лице.
От писмо изх. № РД1100-154-1/19.02.2024 г. от Община **** се
установява, че в съхранявания регулационен/кадастрален план на ****,
4
одобрен със Заповед № 2051/04.06.1934 г. не са отразени данни за проведена
процедура по уреждане на регулационни отношения по повод имот пл. № 59,
включен в УПИ II-59 по плана на селото, като са представени извадка от плана
и копие на разписен лист, в който за имота след заличавания на Й. Я., Я. Й. Я.,
Г. Я., Р. М. И., Г. Г. и Е. Г. Б., са записани Г. А. С. и **** С.а.
От декларация по чл. 14 от ЗМДТ № **********/10.10.2023 г. се
установява, че П. К. Й. е декларирала собственост върху 200 кв.м. от УПИ II-
59 в кв. 34 на **** с посочени дата и начин на придобиване „26.02.2021 г.,
нотариален акт давност“.
От изготвената, приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза се
установява, че за **** има действащ кадастрален план и регулационен план с
одобрени улични регулационни граници с Указ № 117/23.04.1934 г. и одобрени
дворищни регулационни граници с Указ № 2051/04.06.1934 г. Северната
регулационна граница е приложена, а южната – не.
УПИ II-59 в кв. 34 се образува от 1496 кв.м. от ПИ 59, 84 кв.м. от ПИ 58,
81 кв.м. от ПИ 60.
От извършен оглед на място вещото лице установява, че западната
граница на процесната реална е идентична със западната дворищна
регулационна граница на УПИ II-59 и е оградена с бетонни колове с оградна
мрежа. Източната граница на процесната реална част е идентична с източната
кадастрална граница на ПИ 59 и е оградена с каменна ограда. От север
процесната реална част е оградена с бетонни колове, от юг границата
преминава по сгради като северната и южната граници на процесната реална
част не съвпадат нито с регулационната граница на УПИ II-59, нито с
кадастралната граница на ПИ 59. Площта на процесната реална част е 248
кв.м.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че процесната реална част,
заградена на място, от запад има ограда, но има и вход с паянтова врата към
съседния имот – № 58.
От приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза се
установява, че заградената на място площ е 248 кв.м. От тях 30 кв.м. попадат в
ПИ 58, отразени в червен цвят между т. А, т. Б, т. Ж, т. Д и т. Е в Приложение
№ 2 от експертизата. Границата, определена от т. Б, т. Ж и т. Д, представлява
кадастралната граница, но на място няма преграждане. 218 кв.м. от
заградените общо 248 кв.м. попадат в ПИ 59, отразени в син цвят между т. Б, т.
В, т. Г, т. Д и т. Ж в Приложение № 2 от експертизата и са спорните по делото.
Границата, представляваща от т. Б до т. В е паянтова ограда. Границата,
представляваща от т. Г до т. Д преминава по изградените сгради. Границата,
представляваща от т. В до т. Г представлява кадастралната граница. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че уличната регулация по отношение на имот
№ 59 е приложена. Останалите части от имот № 59, северно и южно от
процесната реална, според вещото лице отговарят на изискванията за лице и
площ и могат да се обособят всяка като отделен имот, съобразно сегашното
местоположение на границите. В случай, че регулацията бъде приложена, не
биха отговаряли.
5
Разпитан по искане на ищеца, свидетелят Е. Г. Б. заявява, че е дъщеря на
Г. Г.. Посочва, че майка **** получила имота по наследство от своята майка
и тогава започнали кавгите с ответницата П. К. Й., която искала да купи
имота, но **** не била съгласна и „не го давала“. П. започнала да влиза в
двора им, махала мрежата и ги заплашвала, а те (свидетелката и майка ) пак
я слагали. Заявява, че П. заплашвала и ищеца Г., и майка и така, със заплахи,
влизала в имота. Познава ищеца Г. и съпругата му С. от малка. Посочва, че те
имат имот зад тяхната къща. След смъртта на майка си, свидетелката продала
наследения имот на съседите си Г. и С.. Заявява, че между ответницата П. и С.
е имало спорове. С. и ищецът не пускали П. в имота, но тя го ползвала, те я
гонили, но тя продължавала да го ползва и ги заплашвала, че може да строи
каквото си иска и не спряла да го ползва. Свидетелката посочва, че е
известно, че майка е подписала договора от 19.06.1998 г. с П., но твърди, че
се е случило в къщата на майка и тогава не е имало никой с нея, като отрича
тя да е получила пари. Заявява, че тогава П. е излъгала майка , като
казала, че подписва, за да взима помощи. Посочва, че майка **** не е
можела да чете и била неграмотна и била бита от ответницата и от нейните
синове и заплашена от тях, че ако каже, пак ще яде бой. Причината за боя
била, че **** искала да махне мрежата, която П. поставила. Свидетелката
посочва, че П. заплашвала нея и майка , че ще ядат бой, докато не върнат
парите. Преди да почине ****, свидетелката я накарала да продадат
хладилник, фризер и автоматична пералня, за да съберат и дадат на П. триста
лева, за да свали мрежата и да не ги бие, но П. и синовете не поискали
парите. Тогава **** подала жалба. Получила писмо, че „ще се прави дело“, но
нямала пари за адвокати. Свидетелката посочва, че двете с майка работили
при сина на П., който гледал крави. Заявява, че той ги накарал да спят при
кравите и да работят при него, давайки им пари за хляб, докато **** не се
откаже от мястото.
По искане на ищците е разпитан свидетелят Й. В. Б.. В показанията си
заявява, че живее в **** от 1945 г. и е съсед през улица на процесния имот.
Посочва, че северната част от имот № 59 е бил на ****, а южната част е на
ищеца Г.. По границата между северозападната част от имот № 59 и имот №
58 оградата била от камъни, а на юг и от другите страни – от мрежа. Преди
това имот № 59 бил собственост на вуйчовците на свидетеля – Б. и Я., и преди
години бил продаден. Познава П. и посочва, че тя живее в съседния имот №
58, откакто се е омъжила в селото. Свидетелят заявява, че ответницата дала на
**** сто лева, когато детето на **** се удавило. Тогава заградила от мястото
на **** и казала, че ще го върне, когато тя върне парите. Свидетелят
заявява, че **** не е можела да чете и да пише. Показала на него и на много
други хора, непосочени от свидетеля, документа, който я накарали да подпише
за някакъв заем, но всъщност бил за имота на ****. Заявява, че **** не е
разбрала какво подписва, помислила е, че ще получава помощи. Хората
казали какво пише и че П. можела да вземе имота. Тогава **** тръгнала да
„разваля това нещо“. Отишла при прокурор, който казал, че трябва да води
дело. **** продала домакински уреди и поискала да върне парите, но П. не
пожелала да ги вземе и не върнала ограденото място. Свидетелят описва, че е
6
чувал от ****, че е била заплашвана и бита от П. и от синовете , но не е
виждал да я бият. Посочва, че е бил свидетел, когато П. сложила оградата
около процесната реална част. **** не я махнала, защото се страхувала, че ще
я бият. След като ищецът Г. закупил от Е. и другата част от имот № 59, на
няколко пъти махал оградата, но П. отново я поставяла. Свидетелят е чувал
караници между Г. и П. за заграждането, а Е. поС.но му се оплаквала от
караници и заплахи във връзка с мястото. Описва, че заграждането на частта е
станало от П. насила и Е. и **** не са били съгласни.
По искане на ответницата е разпитан свидетелят М. Ж. С.. В показанията
си заявява, че му е известно, че П. е купила имот от ****, защото той ги е
закарал и върнал през `90-те години, за да сключат сделката. Имотът бил
съседен на имот на П., но не знае колко е голям. Не знае дали е имало спор
между **** и П., нито кой и кога е поставял оградата. Посочва, че в момента
се ползва от ответницата.
В показанията си свидетелят К. Х. М., разпитан по искане на
ответницата, заявява, че я познава от около 1965 година, съседи са. Известно
му е, че **** е продала мястото на П.. Не знае да са имали спор нито **** да е
гонила П., нито оградата да е била премахвана от някого. Посочва, че никой не
е ползвал имота, освен ответницата, която го владее от `90-те години. Заявява,
че **** била много бедна жена и била „принудена да даде едно парче от двора
си“.
Разпитан по искане на ответницата свидетелят А. В. А. заявява, че я
познава повече от двадесет години. Познава и свидетелят Е. и майка **** –
двете работили в кравефермата на сина на П., която била в селото, в което
живее свидетелката. Посочва, че П. живее в имота на сина си, който граничи с
имота на ****. Между тези два имота имало ограда от наредени камъни. Не е
виждала врата между имотите. Посочва, че не знае **** и П. да са сключвали
сделка за част от имота на ****. Заявява, че отдавна не е посещавала къщата и
**** – ходила на гости за една-две вечери и че с П. се вижда много рядко. Не
е известно П. да се е карала със съседите си или да е имало нерабирателства
относно имоти.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид
доводите на страните, въз основа на приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът счита следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за успешното
провеждане на който е необходимо да бъде установено, че ищците са
собственици на имота въз основа на посоченото от тях придобивно основание
– ищецът Г. А. С. по силата на прекратена СИО и наследство, останало след
смъртта на съпругата му **** С.а и ищците А. Г. А. и Д. Г. А. – наследство,
останало след смъртта на майка им **** С.а и че имотът се намира във
владение на ответника без основание. Ответникът следва да докаже
съществуване на соченото от него основание да владее имота, придобиването
му по давност.
Предметът на защита е надлежно индивидуализирана определена чрез
границите и площта си реална част от недвижим имот дворно място, цялото с
7
площ 1588 кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 59 в кв. 34 по плана на
**********, а именно реална част, представляваща 218 кв.м, разположена
между т. Б, т. В, т. Г, т. Д и т. Ж, защрихована със син цвят съгласно
комбинирана скица Приложение № 2 от назначената съдебно-техническа
експертиза.
Няма спор между страните, че процесната реална част е във владение на
ответницата. На изследване подлежи наличието на останалите две
предпоставки – ищците да са собственици и ответницата да упражнява
фактическата власт върху имота без правно основание.
Ищците твърдят, че целият имот пл. № с площ 1588 кв.м. е бил
собственост на ищеца Г. и починалата му съпруга С. като първо Г. е закупил
794 кв.м., а след това С. останалите 794 кв.м. в режим на съпружеска
имуществена общност. Твърденията в тази част се подкрепят от представените
доказателства, включително относно правата на техните праводатели. Св. Й.
В. Б. посочва, че имотът е бил собственост на неговите вуйчовци, назовавайки
ги по имена – Б. и Я.. Посочил е, че Я. е продал южната част от имота на Г.,
което се установява и от представения нотариален акт от 1988 г. За северната
част посочва, че е бил препродаван и впоследствие бил продаден от човек на
име Р. на бащата на ****. Правоприемствеността така, както е описана от
свидетеля, отговаря в пълна степен на представените актове, а и на
отбелязванията, направени в разписния лист към плана, в който са записани
всички посочени лица – Й. Я., Я. Й. Я., Г. Я., Р. М. И., Г. Г., Е. Г. Б., Г. А. С. и
**** С.а.
Същевременно, ответницата се е сдобила с нотариален акт за
собственост въз основа на давностно владение, като заявява собственически
права, произтичащи от осъществено от нея владение, считано от сключване на
договора с Г. Г. на 19.06.1998 г. до момента.
Ищците са обосновали липсата на основание за владение на ответницата
с твърдения, че представеният договор от 19.06.1998 г. е нищожен. Доколкото
след приключване на първото заседание по делото ищецът не може да
предявява нови основания за недействителност на сделката, съдът счита, че
следва да разгледа единствено твърдението за нищожност на договора поради
липса на форма, което ищците са направили в първо съдебно заседание, но не
и поради липса на съгласие, направено в хода на устните състезания.
Съгласно чл. 18 от ЗЗД, договорите за прехвърляне на собственост или
за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат
извършени с нотариален акт. В настоящия случай е представен писмен
договор, който не е в предвидената нотариална форма като владелецът не
може да се позове на незнание относно формата за валидност на сделката, на
която основава владението си, ако предписаната от закона е нотариална, а
опорочаването се състои в това, че е сключена в писмена форма. Това влече
нищожност на сделката на осн. чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД. Като
нищожна сделка, тя не представлява годно основание за упражняване на
добросъвестно владение, но може да бъде основание за упражняване на
недобросъвестно владение. В такава хипотеза собствеността може да бъде
8
придобита при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС. За да е годно владението да
породи последиците на придобивната давност е необходимо то да е поС.но
(през определен период от време само владелецът, но не и трети лица да са
извършвали фактическо въздействие върху имота), непрекъснато
(фактическата власт да не е изгубвана за необходимия период), несъмнено (да
е установено без правно основание или ако е установено на правно основание
да е демонстрирана промяна в намерението), спокойно (да не е установено с
насилие) и явно (да не е установено по скрит начин и фактическата власт да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за нея).
Въз основа на събраните доказателства съдът счита, че ответницата не е
провела успешно доказване на съществуване на соченото от нея основание да
владее имота и придобиването му по давност, доколкото не се установи
владението да е било спокойно.
Данни за смущавано владение се извличат от приобщеното писмо рег. №
3004/11.09.2001 г. по описа на ****, РПУ-****, от което се установява, че Г. В.
е подала жалба, заведена под № 7861/01 г., с оплаквания, че ответницата П. К.
Й. я заплашва и се саморазправя с нея. От съдържанието на писмото се
установява също причината за това – спорно място, за което ответницата
представила документи за покупко-продажба и за платена сума. Писмените
доказателства подкрепят в пълна степен показанията на свидетелите Е. Г. Б. и
Й. В. Б., който заявяват, че след като **** е узнала за естеството на
подписания от нея договор, се е обърнала към органите на реда – действия,
които представляват противопоставяне на владението на ответницата и го
смущават.
От показанията на разпитаните свидетели Е. Г. Б. и Й. В. Б. се
установява също, че между ответницата и **** е имало дългогодишни
спорове, свързани с желанието на П. да придобие имота и несъгласието от
страна на **** за това. Съдът ги цени като безпристрастни, доколкото св. Е. Г.
Б., макар и дъщеря на ****, към настоящия момент няма касателство със
страните по делото и с имота и изходът от спора не би рефлектирал върху нея
по никакъв начин, а св. Й. В. Б., като дългогодишен съсед, има преки
впечатления от отношенията между лицата и историята на имота и също не е
заинтересован от резултата от спора. От показанията им се установява, че П. е
премахнала оградата, разделяща имоти № 58 и № 59 и започнала да влиза в
двора на ****, която в началото отново слагала мрежата. Показанията на
свидетелите са в синхрон и установяват, че несъгласието на **** П. да „
вземе“ имота е станало повод за заплахи както от страна на ответницата, така
и от страна на синовете , които са успели да я демотивират да осъществява
активна защита над собствеността си и е била принудена да търпи П. в имота,
въпреки несъгласието си. Така П., възползвайки се от обстоятелството, че св.
Е. Г. Б. и майка работят при сина , е ползвала да накара **** да предаде
имота, включително карайки ги да спят при животните и заплащайки им
минимални суми. Показанията на св. Е. Г. Б. в тази им част се подкрепят
косвено от показанията на св. А. В. А., която заявява, че св. и майка са
работили при сина на ответницата в неговата кравеферма.
Данни, че владението върху процесната реална част е било установено
9
насила от П., се съдържат и в показанията на разпитания по искане на
ответницата свидетел К. Х. М., който заявява, че **** е била много бедна
жена и е била принудена да даде парче от двора си. В тази им част
показанията му се подкрепят в пълна степен от показанията на св. Й. В. Б.,
който заявява, че ответницата е дала на **** 100 лв., за да „прибере“ сина си,
който се удавил – факт, който самата ответница лично описва в съдебно
заседание, и който свидетелства за финансовото съС.ие на ****.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че подписаният от П. и
**** договор е нищожен поради липса на форма. Дори ответницата да е
установила владение върху имота от датата на подписването му, владението
не е било спокойно, доколкото се събраха категорични и безпротиворечиви
доказателства, че различните във времето собственици на имота, в който
попада оградената от ответницата процесна реална част, са я гонили
многократно от имота и са предприемали действия за отстраняването чрез
премахване на поставените огради. Поради това, съдът приема, че
ответницата не успя да докаже твърденията си, че е собственик на имота въз
основа на изтекла в нейна полза придобивна давност за периода от 19.06.1998
г. до предявяване на исковата молба.
Предвид гореизложеното, съдът счита за доказано, че ищците са
собственици на реалната част от имота, предмет на иска, че реалната част се
намира във владение на ответника и че ответницата я владее без основание,
поради което искът следва да бъде уважен.
Нотариалният акт, с който ответницата е призната за собственик на
процесната реална част, следва да бъде отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищците са направили искане за присъждане на сторените в
производството разноски, за които са представени доказателства за реалното
им извършване. Съдът счита, че реално извършените са – 3160,00 лева
адвокатско възнаграждение и 1454,00 лева сторени разноски за изготвяне на
експертизи, такси и изплатено възнаграждение на един свидетел. Ответницата
не е направила възражение за прекомерност. С оглед изхода на спора,
направеното искане и представените доказателства, в полза на ищците следва
да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер на 4614,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П. К. Й. с
ЕГН **********, адрес ****, че ищците Г. А. С. с ЕГН **********, адрес
****, А. Г. А. с ЕГН **********, адрес **** и Д. Г. А. с ЕГН **********,
адрес **** са собственици на реална част с площ от 218 кв.м., разположена
между т. Б, т. В, т. Г, т. Д и т. Ж, защрихована със син цвят съгласно
комбинирана скица Приложение № 2 от изготвената съдебно-техническа
експертиза и неразделна част от решението, представляваща реална част от
дворно място, цялото с площ 1588 кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 59 в кв. 34
по плана на **********, одобрен със Заповед № 2051/04.06.1934 г., при квоти:
10
3/6 ид.ч. за Г. А. С. въз основа на прекратена СИО и 1/6 по наследство,
останало от **** С.а, 1/6 ид.ч. за А. Г. А. по наследство, останало от **** С.а,
1/6 ид.ч. за Д. Г. А. по наследство, останало от **** С.а.
ОСЪЖДА П. К. Й. с ЕГН **********, адрес **** ДА ПРЕДАДЕ
владението върху реална част с площ от 218 кв.м, разположена между т. Б, т.
В, т. Г, т. Д и т. Ж, защрихована със син цвят съгласно комбинирана скица
Приложение № 2 от изготвената съдебно-техническа експертиза и неразделна
част от решението, представляваща реална част от дворно място, цялото с
площ 1588 кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 59 в кв. 34 по плана на
**********, одобрен със Заповед № 2051/04.06.1934 г. на ищците Г. А. С. с
ЕГН **********, адрес ****, А. Г. А. с ЕГН **********, адрес **** и Д. Г. А.
с ЕГН **********, адрес ****, на осн. чл. 108 от ЗС.
ОТМЕНЯ ****, том II, рег. № 1023, дело № 128/2021 г. по описа на
нотариус ****, вписан в Служба по вписванията-**** под акт № 148, том II,
дв.вх.рег. № 678/01.03.2021 г., на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА П. К. Й. с ЕГН **********, адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Г.
А. С. с ЕГН **********, адрес ****, А. Г. А. с ЕГН **********, адрес **** и
Д. Г. А. с ЕГН **********, адрес **** сумата в размер на 4614,00 лева,
представляваща сторени в производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Неразделна част от решението е комбинирана скица Приложение № 2 от
изготвената съдебно-техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд –
Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
11