№ 257
гр. гр. Добрич, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20243200500353 по описа за 2024 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от И. К. И. от с.Б.,общ.Добричка срещу решение
№325/12.04.2024 г. по гр.д.№754/2023 г. на Добричкия районен съд в частта,с
която въззивникът е осъден да заплати на К. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Д.
на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД сума в размер на горницата от 500 лв
до 2 000 лв,предоставена от ищеца на ответника на отпаднало основание-по
развален договор за изпълнение на възложена на ответника работа-излИ.е на
бетонна плоча за паркиране на лек автомобил в имот,находящ се в гр.Д.,както
и сумата от 561,43 лв-разноски по гр.д.№754/2023 г. на Районен съд-
Добрич.Според въззивника първоинстанционното решение е
незаконосъобразно в обжалваната част поради неправилна преценка на
събраните доказателства.Необосновано било прието въз основа на
доказателствата към прокурорска проверка №2508/2022 г. на ДРП,че
въззивникът бил признал факта на получени от ищеца 2000-2200 лв.Напротив
установено било,че не е имало свидетели при предаване на парите,както и че
липсват доказателства за размера на реално предадената сума.Съдът в
нарушение на разпоредбата на чл.172 от ГПК възприел като достоверни
1
показанията на свидетелката Б.-сестра на ищеца,която дала на два пъти
неверни и уклончиви обяснения.Свидетелят К. пък възпроизвел
информация,предоставена му от заинтересованите от изхода на спора ищец и
неговата сестра.Неправилно било ценено и частичното признание на иска от
страна на въззивника,който заявил,че е получил от ищеца сумата от 500
лв,като признанието му било отнесено към цялата процесна
сума.Позоваването от първоинстанционния съд на процесуалното поведение
на ответника като основа за съмнение в достоверността на защитата му било
необосновано.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и за отхвърляне на иска в частта за горницата от 500 лв
до 2 000 лв.Претендират се сторените от въззивника разноски.
В писмен отговор въззиваемият К. И. Д. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част.Извършва подробен
анализ на доказателствата по делото и формира извод за правилното им
обсъждане в съвкупност от районния съд.Претендира сторените във
въззивното производство разноски.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
16.04.2024 г.,а жалбата е подадена на 25.04.2024 г. при изтекъл за страната срок
за въззивно обжалване на 30.04.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в
производството по делото/ с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявения допустим осъдителен иск.По същество е
правилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№754/2023 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№5423/23.03.2023 г.,уточнена с молба вх.№7306/25.04.2023 г.,с която е
2
предявен иск на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД от К. И. Д. с ЕГН
********** от гр.Добрич срещу И. К. И. с ЕГН ********** от
с.Б.,общ.Добричка,обл.Добрич за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 2 100 лв,която ответникът получил от ищеца на отпаднало
основание-развален устен неформален договор за изработка с предмет излИ.е
на бетонна плоча за паркиране на лек автомобил в имот на ищеца в
гр.Добрич,местност ***,сключен между страните през месец юни 2022 г.
Изложено е в исковата молба и уточняващата я такава,че ищецът К. Ив.
Д. наел ответника И. К.И. за груба строителна работа в двора на къщата му в
гр.Добрич,м-т „***“ през месец юни 2022 г.Предоставил му и стария си
автомобил,за да превозва строителни материали с него,като в същия имало
заредено гориво на стойност 100 лева.Дал му и 200 лв,за да закупи
материали.Ответникът работил през следващите 3-4 дни по удължаване на
бетонно стъпало в имота на ищеца,след което двамата се разбрали ответникът
да излее в двора на имота и бетонна плоча за паркиране на лек
автомобил.Сочи се,че на ищеца му се е наложило да пътува в чужбина-в
командировка за три седмици,поради което оставил на ответника сумата от 2
000 лв за закупуване на материали за изграждане на бетонната плоча.След
като заминал,му се обадил по телефона да провери как върви работата,но
ответникът му обяснил,че нищо не е изпълнил и няма да изпълни,тъй като
сумата от 2 000 лв била открадната от автомобила,предоставен му от
ищеца.При последващи разговори обещал да я възстанови с труд или на части
от по 200 лв.На един по-късен етап обаче ответникът спрял да си вдига
телефона.Тогава ищецът подал сигнал до Районна прокуратура-Добрич.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба не е подаден от
ответника И. К. И..В хода на първоинстанционното производство същият
оспорва единствено размера на предоставената му от ищеца сума по договора
за изработка,като твърди,че е получил сумата от 500 лв,а не твърдяната от
ищеца сума в размер на 2 000 лв.
С първоинстанционното решение искът е уважен до размер от 2 000
лв,респ. отхвърлен в частта за горницата от 2 000 лв до 2 100 лв.В
отхвърлителната част за горницата от 2 000 лв до 2 100 лв
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.Същото не е
обжалвано и е влязло в сила и в частта,с която искът е уважен до размер от 500
3
лв.Така със сила на пресъдено нещо между страните с оглед влязлата в сила
част от първоинстанционното решение за частично уважаване на предявения
иск е признато правото на ищеца да получи обратно от ответника
предоставената на втория от първия авансово по устен /неформален/ договор
за изработка от юни 2022 г. сума с оглед разваляне на договора поради
неизпълнение от страна на ответника,както и съществуването на процесното
облигационно правоотношение по посочения договор за изработка,сключен
между ищеца Д. в качеството на възложител /поръчващ/ и ответника И. в
качеството на изпълнител,по силата на който ищецът възложил на ответника
да излее в двора на имота му в гр.Добрич,местност *** бетонна плоча за
паркиране на лек автомобил,респ. и фактът на разваляне на договора.Тези
пораждащи отговорността на ответника факти са установени със сила на
пресъдено нещо с влязлата в сила част от решението на ДРС,поради което не
подлежат на ново обсъждане и пререшаване.Те не са и били спорни между
страните.Единственият спор между тях по делото е относно размера на
предоставената от ищеца на ответника сума по договора за
изработка,подлежаща на връщане.
Предаването на сумата не е удостоверено чрез писмени доказателства-
писмен договор,разписка и пр.По тази причина удостоверяването на размера й
е възможно единствено чрез гласни доказателства,допустими за установяване
договор на стойност под 5 000 лв по арг.от разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от
ГПК,и други косвени доказателства.Ответникът И. И. не е подал отговор на
исковата молба в рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК,но неподаването на
отговор не преклудира правото му да оспори иска и обстоятелствата,на които
се основава,както и да изрази становище по представените
доказателства.Липсва презумпция,че неподаването на отговор прави иска
основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154
ал.1 от ГПК /решение №67/06.07.2010 г. по т.д.№898/2009 г. на І т.о.,ТК на
ВКС/.В тежест на ищеца в настоящия процес е да докаже предаването на
ответника на сума в размер на 2 000 лв по процесния договор.
По делото са разпитани двама свидетели-Т. И. Б.,сестра на ищеца,и
К.П.К.,без родство със страните.Свидетелката Б. е близка родственица на
ищеца,поради което показанията й следва да се преценяват съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед всички други данни по
делото.Свидетелката е депозирала първоначално категорични обяснения,че
4
лично е присъствала при предаване на парите от брат й на ответника-„В мое
присъствие брат ми изброи 2 000 лв и ги даде на И.“.При повторен разпит на
същата,наложил се поради дадени предходни обяснения на двете страни по
делото в рамките на полицейска проверка,че предаването на сумата е
осъществено при липса на свидетели,Б. е пояснила,че парите са били изброени
от брат й на дървена маса вътре в къщата в нейно и на майка им
присъствие,като им било обяснено,че се касае за 2 000 лв,които ще се предадат
на ответника за извършване на уговорената работа,но при предаване на сумата
свидетелката всъщност не присъствала-само видяла ищеца и ответника да
ходят из двора и да си говорят.Другият свидетел К.П.К. обаче няма родство
или други обвързващи отношения със страните и следва да се третира като
безпристрастен.Той е запознал страните и е препоръчал ответника И. на
ищеца Д. за свършване на конкретните строителни работи.Същият споделя,че
сестрата на Д. /предходната свидетелка Б./ му се обадила през лятото на 2022 г.
и му казала,че Д. дал на И. 2 000 лв и колата си,за да върши уговорената
работа,но последната не била свършена.Тогава свидетелят се обадил на И. и го
попитал защо не е изпълнил уговорката след като е взел сума от 2 000 лв за
нея.И. го уверил,че ще свърши работата,и не отрекъл да е получил от Д.
такава сума пари.
По повод подадена от ищеца К. Д. жалба вх.№2508/20.07.2022 г. до
Районна прокуратура-гр.Добрич е образувана прокурорска преписка
№2508/2022 г. по описа на ДРП,възложена на Първо РУ на МВР-гр.Добрич.В
хода на проверката са снети обяснения от страните по настоящото дело,като Д.
е твърдял,че е предоставил на И. сумата от 2 000 лв,а вторият отрекъл и
признал получаване на сума в размер на 500 лв.Твърдял,че сумата била
открадната от автомобила,предоставен му от ищеца за ползване.В докладна
записка рег.№5275/31.08.2022 г. на мл.полицейски инспектор Д.П. е
отразено,че при снемане на обяснения от ищеца Д. същият приложил
разпечатки на разговори между него и ответника по Фейсбук и
Вайбър.Същите са налични на хартиен носител в цитираната прокурорска
преписка.Ответникът не е оспорил размяната на съобщения чрез горните две
приложения между него и ищеца,нито съдържанието на електронната
кореспонденция.В две съобщения от 26.06.2022 г. и 13.07.2022 г.,изходящи от
ищеца Д.,се цитира дадената на ответника сума в размер на 2 000 лв,като
ответникът И. не отрича,че не е осъществил работата,която му е била
5
възложена,и обяснява в първото си съобщение от 26.06.2022 г.,че „парите ги
държал в колата и явно я бил забравил отключена“,но щял да работи,за да
възстанови сумата.В нито едно от съобщенията на ответника И. в отговор на
тези на ищеца,сочещи претендираната сума от 2 000 лв,не се съдържа
опровержение на факта,че Д. му е дал именно сумата от 2 000 лв и че И. му
дължи връщането й,тъй като не е изпълнил задълженията си по уговорката
между тях.В отговор И. е обещавал единствено да върне сумата на части,без
да повдига въпроса за размера на дълга.Това извънсъдебно поведение на
ответника по липса на отричане относно размера на предоставената
сума,което същият е демонстрирал и пред свидетеля К.К.,е индиция,че
предадената от Д. на И. сума е именно посочената в размер на 2 000 лв.
Така обсъдените в съвкупност доказателства обосновават извод,че
ответникът дължи връщане на ищеца по разваления договор за изработка
именно на сума в размер на 2 000 лв,предоставена му авансово от ищеца по
сключения между тях през юни 2022 г. неизпълнен от ответника и
впоследствие развален договор.Искът подлежи на уважаване до размер от
2 000 лв,поради което първоинстанционното решение в обжалваната му част е
правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която в полза на ищеца
Д. са присъдени на основание чл.78 ал.1 от ГПК сторени от него разноски
съразмерно на уважената част от иска.
При този изход от спора в полза на въззиваемия и ищец по делото К. И. Д.
следва да се присъдят сторените от него във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски,които изрично са претендирани с отговора на въззивната
жалба и са в размер на 500 лв адвокатско възнаграждение,изплатено в брой
при подписване на договора за правна защита и съдействие на лист 13 от
делото на ДОС.Въззивникът и ответник по делото И. К. И. няма право на
разноски за първата и въззивната инстанция с оглед оставената без уважение
въззивна жалба на същия и уважаване на иска срещу него в атакувания от
същия размер до 2 000 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №325/12.04.2024 г. по гр.д.№754/2023 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която И. К. И. с ЕГН ********** от
6
с.Б.,общ.Добричка,обл.Добрич,ул.“***“ е осъден да заплати на К. И. Д. с ЕГН
********** от гр.Д. на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД сума в размер на
горницата от 500 лв до 2 000 лв,предоставена от ищеца на ответника на
отпаднало основание-по развален договор за изпълнение на възложена на
ответника работа-излИ.е на бетонна плоча за паркиране на лек автомобил в
имот,находящ се в гр.Д.,както и сумата от 561,43 лв-разноски по гр.д.
№754/2023 г. на Районен съд-Добрич.
В останалата част решението на Добричкия районен съд не е обжалвано
и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. К. И. с ЕГН ********** от
с.Б.,общ.Добричка,обл.Добрич,ул.“***“ да заплати на К. И. Д. с ЕГН
********** от гр.Д. сторени във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 500 лв /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7