№ 14484
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20221110133005 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на
3772,66 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, аб.
№ ******, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2020 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 615,18 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 19.11.2020 г., както и суми за
дялово разпределение 44,85 лв. –главница за периода от
1
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за
периода от 25.11.2020 г. до изплащане на вземането и 9,67
лв. – лихва за периода от 01.12.2017 г. до 19.11.2020 г. и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 12.01.2021 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 58531/2020 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна
2
давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
156417/05.06.2023г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
Ответникът Л. Л. Г., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
58531/2020г., в срока по чл. 415 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от
ответника.
По същество съдът намира, исковете за частично основателни, по следните
съображения: Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно
известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че
продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази
насока, съдържащи се в кориците на ч.гр.д. № 58531/2020г. от досието на делото както следва:
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г. на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи
условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и
3
битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на
територията на града. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните,
редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при
неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване
от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.
32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на /АДРЕС/, от който е видно, че
собствениците на самостоятелни обекти в СЕС са взели решение за сключване на договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“, като за целта е упълномощено конкретно
лице от името на ЕС да подпише договор с /ФИРМА/. Ответникът също е положил подпис в
списъка към протокола, обстоятелство, което не се оспори в хода на настоящото производство.
Решението, като необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички
собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните
правоприемници. Сключен е договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“,
приет на л.17-18 по делото. В раздел т.2.4 страните са уговорили, че договора се сключва за
срок от две години, с опция за удължаване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с
отправено писмено предизвестие месец преди прекратяването му. Няма данни по делото да е
отправено такова предизвестие, а и не се оспорва наличието на договорно правоотношение
между собствениците в СЕС и третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца.
Ответникът не оспорва количеството доставена топлинна енергия в имота и размера на
нейната цена. Оспорва се обаче първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно
наличието на валидно сключено между страните правоотношение по доставка на топлинна
енергия.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1
от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото
дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от
4
потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен
при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по
силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за
доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или
облигационно право на ползване. В контекста на гореизложеното собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената
в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си
на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът Л. Л. Г. е страна по
възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно ателие 7, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен номер ****** за процесния период от време. От приетия по делото договор за
продажба на държавен недвижим имот от 11.03.1994г., се установява, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот. Предвид изложеното, съдът приема, че в рамките на
процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. ответникът е имал качеството „потребител“
на топлинна енергия и че между него и ишцовото дружество е налице валидно възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал правопогасяващо възражение за
давност. Това възражение съдът намира за частично основателно. По силата на чл. 111, б. "в"
от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Следователно в настоящия случай доколкото вземанията на ищцовото
дружество са периодични плащания то същите се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл.
33, ал. 1 от действащите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на клиенти в град София клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно в настоящия случай вземането за м.05.2017г. е
станало изискуемо на 16.07.2017г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на 25.11.2020г., когато давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Следователно всички изискуеми вземания на
ищеца за периода преди 25.11.2017г. са погасени по давност, или за периода от м.05.2017г. до
м.09.2017г. вземанията са погасени по давност, доколкото за м.10.2017г. тригодишната давност
е вече прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
25.11.2020г. Така съгласно изслушаната ССчЕ, която установява, че процесните вземания
възлизат на претендираната от ищеца стойност, погасените по давност суми са в размер на
353,41 лева, или иска за главница за доставена в имота топлинна енергия следва да бъде уважен
5
до размера на сумата от 3419,25 лева, а за сумата от 353,41 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 3419,25 лева до размера на пълно предявената сума от 3772,66 лева, следва
да бъде отхвърлен.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената
на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в
сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона
възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за
заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата, а по второто -
потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество,
като последното е уредено и в ОУ – чл. 32, ал.1 и ал.2. С договора сключван по реда на
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140,
ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и
начина на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът
приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на
топлофикационното дружество сумите за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях. По гореизложеното искът за сумата от 44,85 лева, за периода от
м.10.2017г. до 30.04.2019г., представляваща главница за такси за дялово разпределение, който е
и установен по размер, съгласно изслушаната ССчЕ и не е в погасителна давност, следва да
бъде уважен.
При това положение съдът намира така предявения главен иск за доставена в имота
топлинна енергия за частично основателен, а този за такси за дялово разпределение за изцяло
основателен.
Иска за мораторна лихва за сумата от 9,67 лева, начислена върху главницата за такси за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 19.11.2020г. следва да бъде отхвърлен. В
ОУ на ищеца приложими към процесния период не е уреден изрично начина на връчване на
фактурите с обективирани в тях задължения за заплащане на такса за дялово разпределение,
поради и което длъжникът следва да се счита за изпаднал в забава на основание чл. 84 от ЗЗД
след връчване на покана за заплащане на сумата за такси за дялово разпределение. Ищецът не е
представил доказателства за връчена покана до ответника за заплащане на главницата за такси
за дялово разпределение, поради и което ответникът не е изпаднал в забава. По изложеното
този иск следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба.
6
Съгласно чл. 33, ал.2 и ал.3 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
срок. Съгласно чл. 33 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва
с изтичане на четиридесет и пет дни от изтичането на периода, за който се дължи.
Следователно задължението за заплащане на лихва върху главницата за доставена в имота
топлинна енергия е срочно и на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума се
дължи обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. – 19.11.2020 г. върху уважената част от
главния иск за доставена в имота топлинна енергия, като не е нужно изпращане на покана.
Тази сума съгласно изслушаната СсчЕ възлиза на стойност 78,24 лева, или иска за мораторна
лихва върху главницата за доставена в имота топлинна енергия следва да бъде уважен до
размера на сумата от 536,94 лева, а за сумата от 78,24 лева, разликата над уважената сума от
536,94 лева до размера на пълно предявената сума от 615,18 лева следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. На
ищеца съобразно уважената част от исковете в заповедното производство следва да му се
присъдят разноски в размер на 125,06 лева. В исковото производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 88,84 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му се
присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, като ищецът е заплатил и
депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300,00 лева. Или общо разноски в размер на 588,84
лева Или на ищеца в исковото производство, съобразно уважената част от исковете следва да
му се присъдят разноски в размер на 530,34 лева.
На ответника също му се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Процесуалният представител на ответника – адвокат И. А. Н.
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства
в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, като за целта е представен договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са договорили
представителство в горепосочената хипотеза, което е достатъчно за съда за присъждане на
възнаграждение. То не следва да се определя под уредените в Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размери. С оглед датата на сключване
на договора – 11.04.2022г. на адвокат Н. следва да бъде определено възнаграждение на
основание чл. 7, ал.2,т.2, вр. чл. 7 от Наредбата в редакцията й с ДВ, бр. 68/31.07.2020г. в
размер на 385,48 лева, или с оглед отхвърлената част от исковете в заповедното производство
на адвокат Н. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 38,29 лева. В исковото
производство следва да му бъде определено възнаграждение отново в горепосочената редакция
на наредбата в размер на 540,97 лева, или съобразно отхвърлената част от исковете следва да
му бъде присъдено възнаграждение в размер на 53,74 лева.
Така мотивиран, съдът:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ********* срещу Л. Л. Г., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че Л. Л. Г. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 3419,25 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия ,в периода от
м.10.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер
******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.11.2020г. до окончателно изплащане
на вземането, сумата в размер на 536,94 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия в имота, за периода от 15.09.2018г. до
19.11.2020г., сумата в размер на 44,85 лева, представляваща главница за извършена услуга
„дялово разпределение“, за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.11.2020г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
доставена в имота топлинна енергия, за сумата от 353,41 лева, представляваща разликата
над уважената сума от 3419,25 лева до размера на пълно предявената сума от 3772,66 лева,
за периода от 01.05.2017г. до м.09.2017г., иска за мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия в имота, за сумата от 78,24 лева, разликата над уважената сума
от 536,94 лева до размера на пълно предявената сума от 615,18 лева и иска за мораторна
лихва върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата от 9,67 лева, за периода
от 01.12.2017г. до 19.11.2020г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 58531/2020г. по описа
на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Л. Л. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 125,06 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Л. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 530,34 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н. от САК, с
адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на 38,29 лева, присъдено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата.
8
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н. от САК, с
адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на 53,74 лева, присъдено
адвокатско възнаграждение в исковото производство в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9