№ 12
гр. Ловеч, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕ.
при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20244300600216 по описа за 2024
година
С присъда № 10/16.04.2024 г. , постановена по НОХД № 316/2023 г.
Тетевенският районен съд , трети състав е признал А. И. А., ЕГН **********
за виновен в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 във връзка с чл.
146 ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 1000 лева в полза
на държавата, затова че на 15.11.2023 г. , около 17.00 часа в двора в дома си в
с. Г., Ловешка област , улица „Н.П.“ № 1 обидил на публично място В. С. И.
от с. Г., област Ловешка в негово присъствие с обидните думи „краста“ и
„краставец“ , с което унижил честта и достойнството му. Със същата присъда
А. е осъден да заплати на пострадалия И. сумата от 1000 лева неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от дена на увреждането - 15.11.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1255,62 лева разноски по делото
и по сметката на Районен съд – гр. Тетевен сумата от 50 лева върху уважения
размер на предявения граждански иск.
Недоволен от така постановения съдебен акт останал А. ,поради което
чрез процесуалния си представител го обжалва в предвидения от закона срок
по реда на въззивното производство. Счита, че същия е неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и
да признае А. за невинен в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 от
НК. Излага ,че приетата от съда фактическа обстановка не съответства на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Сочи, че в хода на
делото са били събрани гласни доказателства – показания на свидетели
очевидци, които твърдят че подсъдимия не е изричал думите, за които В. И.
1
твърди, че са обидни. Излага ,че неправилно първоинстанционния съд е приел
и е кредитирал показанията на свидетелите, представени от тъжителя, без да
се е съобразил, че същите са в трудово правоотношение с тъжителя и
многократно са давали показания, включително и пред настоящия състав.
Счита ,че решаващия съд е нарушил правото на защита на А. като не е
допуснал до разпит свидетел – служебно лице от РУ на МВР Тетевен, което е
водило проверка по случая. Сочи,че от събраните доказателства не е станало
ясно изнесените в тъжбата думи какви са и защо страната счита, че същите са
обидни. В допълнително изложение изтъква, че показанията на двете
свидетелки имат различна интерпретация и не потвърждават изнесено в
тъжбата изпълнително деяние относно отправените думи. Изтъква, че в
тъжбата се твърди, че А. е заявил „Хей кръставец такъв, до кога ще те чакам
,две години не мога да си отворя портата от теб. Краста с краста „кръставец“, а
в показанията си свидетелките твърдят, че думите са „какво ме гледаш бе
краста с краставец“.Счита, че изготвената видео техническа експертиза
потвърждава едно единствено нещо, а именно че подсъдимия не е изрекъл
посочените по-горе думи или поне това не е записано и не може да бъде
доказано. Прави възражение относно това, че първоинстанционния съд не
дава вяра на показанията на свидетелите на подсъдимия, като счита че това, че
са близки роднини не ги прави по малко безпристрастни от свидетелите
посочени от тъжителя.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата и допълнението към нея и моли да бъде уважена. Излага
подробни съображения. Счита ,че първоинстанционния съд не е отчел факта,
че двете свидетелки Г. и М. Б. са не по-малко заинтересовани от изхода на
делото от самия жалобопадетел. Същите от една страна са в продължителен
конфликт с подсъдимия и неговото семейство, като негови съседи , а от друга
са договорно обвързани с жалбоподателя и финансово зависят от него. Счита
,че техните показания не могат да бъдат основно доказателство, върху които
да се базира осъдителната присъда, а по делото други доказателства няма.
Процесуалният представител на възиваемия в съдебно заседание счита с
оглед на събраните по делото доказателства пред въззивната инстанция за
безспорно установено ,че между двете страни съществува сериозен конфликт,
най-вече по причина поведението на подсъдимия, който не желае да се
съобразява с определени установени норми. Изтъква ,че съзнателно са
представили доказателства ,че на адреса на двете свидетелки Б. има законно
регистриран животновъден обект, като подсъдимия не е представил никакви.
По отношение на същите посочва ,че от видеозаписа по безспорен начин се
установява ,че те са били на място и са очевидци на случилото се. Изтъква ,че
освен тях други лица не са заснети. Сочи, че причина за конфликта е бил
опита на синът на подсъдимия да си изкара личния автомобил от двора си ,
където е бил спрял с автомобила си подсъдимия и според последния той
пречел за това. Излага ,че това е дало повод на подсъдимия да изрече
обидните думи „краста“ и „краставец“. По повод на твърденията на сина и
дъщерята на подсъдимия, че не са чули тези думи, следва да се приеме, че те
са заинтересовани от изхода на делото, с оглед на тясната им родствена връзка,
2
както и сериозните противоречия между същите. По горните съображения
счита, че постановения от първата инстанция съдебен акт е законосъобразен,
обоснован , постановен при спазване на процесуалните правила и моли да
бъде потвърден, като му се присъдят разноските по делото за тази инстанция.
Въззивникът А. пред настоящата инстанция сочи ,че иска да диша чист
въздух.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата
,становището на страните в процеса ,събраните пред тази инстанция
доказателства и след като провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт, приема за установено следното:
Подсъдимият А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
чл. 148 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 от НК, подробно описано по-горе,
като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева в полза на държавата.
Същият живеел с. Г., община Т., област Л. на улица „Н.П.“ ***. Домът
му бил разположен на две улици- посочената Н.П. и улица Е.
Въззиваемият В. И., също живеел в с. Г., община Т., област Л.. Бил
регистрирал лично стопанство, животновъден обект на улица „Н.П. „ ***,
находящ се също в село Г., предназначен за отглеждане на домашни животни/
Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2179/19.06.2024 г. л.
39 от делото/.
Отношенията между двамата били влошени по повод на този обект, като
според А. в него се палят отпадъци и не може да се диша.
На посочения по-горе адрес, на който бил регистриран животновъдния
обект, живеели свидетелките Г. Б. и М. Б.. Двете били сестри и домът им се
намирал срещу този на въззивникът А.. Те отглеждали животните, като И. им
бил работодател.
На 15.11.2023 г. животновъдния обект около обяд бил посетен от
служители на БНТ , направление „Бразди“ , които направили интервю с И..
Същият пристигнал с лек автомобил, който спрял срещу дома на въззиваемия
А.. Журналистите си тръгнали след няколко часа/два – три/, след което
въззиваемия влязъл в дома на свидетелките, които искали да научат за
разговора, който бил провел.
По това време синът на А. ,свидетеля А. И. решил да си тръгне от дома
на баща си със собствения си лек автомобил – джип, който бил паркиран вътре
в двора. Пред дома на А. на пътното плато имало наредени дърва.
Паркираният лек автомобил на И. пречел на свидетеля А. И. да изкара своя от
дома на баща си, поради което същият натиснал няколко пъти клаксона, след
което с помощта на А. и няколко маневри го изкарал и го спрял по-нагоре на
улица „Е.. .
В този момент от дома на свидетелките Б. излязъл въззивникът И., както
и самите свидетелки и застанали на така наречената от тях тераса. На
последната се излизало направо от вратата на първия етаж на къщата и
представлявала циментова площадка. В момента, в който И. отворил портата
3
на Б., въззивника А. затварял портата на двора на къщата си. Виждайки И., А.
се обърнал към него с думите – „Какво ме гледаш краста, с краставец, не
мога да си затворя портата от две години, че постоянно спираш“. Тези думи
били възприети от свидетелките Б.. Тогава въззиваемия И. с мобилния си
телефон направил снимки, след което казала на свидетелките да се прибират и
се обадил на телефон 112. Видно от представеното извлечение от дневник за
приемане на сигнали в ОДЧ на РУ Тетевен сигналът бил подаден в 17.10 часа
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема, че с действията си въззивникът А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 от НК, като на
15.11.2023 г. , около 17.00 часа в двора в дома си в с. Г., Л. област , улица
„Н.П.“ *** обидил на публично място В. С. И. от с. Г., област Л. в негово
присъствие с обидните думи „краста“ и „краставец“ , с което унижил честта и
достойнството му.
От обективна страна А. е осъществил изпълнителното деяние, като на
посочената по-горе дата, в присъствието на И. го нарекъл „краста“ и
„краставец“. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелките М. и
Г. Б.. Съдът дава вяра на същите, тъй като те не са противоречиви и се
подкрепят и от изготвената и приложена към делото видеотехническа
експертиза от която се установява че между въззивникът и въззивемия на тази
дата е имало конфликт.Обидните думи са отправени на улицата, която по
своята същност е публично място и безспорно са унижили честта и
достойнството на И.. От показанията на разпитаните свидетелки се установява
,че тези думи са „обида“. В показанията си свидетелят Р. посочва ,че не е чувал
думата „краставец“ да се използва , като я е чул само от едно лице. Това не
оборва извода на съда , че със същата са били унижени честта и достойнството
на И., с оглед на неговите възприятия, както и тези на свидетелките Б..
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Я. М. и свидетелят
А. И., с оглед на наличие на съществени противоречия между тях, които имат
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото. Свидетеля И.
посочва, че М. е пристигнала в дома на баща си, въззивникът А. „двадесет
минути, не повече преди конфликта „ докато изкарвах джипа, тя е била от
долната страна на нашата къща при децата“. От своя страна свидетелката М.
посочва, че е отишла в дома на баща си след 15.00 часа, разговаряла е с
племениците си и собствените си деца, като брат й бил на двора , след което
излязла защото синът й и момченцето на брат й искали да играят на топка.
При очната ставка същата посочва, че се е намирала на терасата на къщата и е
излязла да се кара на малкия си син, „входа откъм Е.“, както и че имат две
тераси и има перфектна видимост, и че „когато стана конфликта аз не съм
излизала“. Освен това в показанията си свидетеля И. твърди ,че този ден не е
виждал И., че двете сестри Б. са отправяли обидни думи по отношение на
него, като впоследствие пояснява, че И. може да е бил там, но на място от
което той няма видимост. В подкрепа на направения извод от съда е и приетата
а видеотехническа експертиза, от която е видно на снимка , приложена на л.
138 от делото, че ако свидетелката М. се е намирала в двора на къщата на
улица Е. същата не е имала пряка видимост към дома на сестрите Б..
4
От субективна страна А. е действал виновно ,при пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието ,предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на
съда се подкрепя от изложеното по-горе.
За престъплението за което А. е признат за виновен се предвижда
наказание глоба от 500 до десет хиляди лева и обществено порицание. От
престъплението не са настъпили имуществени вреди . От приложеното към
делото свидетелство за съдимост е видно ,че същият е заплатил наложеното
му глоба на 21.06.2021 г. по присъда № 26001/16.03.2021 г., влязла в сила на
08.06.2021 г. и към настоящия момент същия е реабилитиран по право на
основание чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК. Следователно по отношение на него са
налице основанията на чл. 78а от НК. С оглед на това правилно
първоинстанционния съд го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева в полза на
държавата. Така определеното наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца.
Безспорно в резултат на отправените обидни думи И. се е почувствал
унизен, нарушено е било чувството му за достойнство, поради което
правилно първоинстанционния съд е осъдил А. да му заплати сумата от 1000
лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. и
разноските по делото, както и 50 лева държавна такса върху уважения размер
на предявения граждански си иск.
Съдът не споделя възраженията, направени от страна на процесуалния
представител на въззивника. Безспорно по делото е установено, че
подзащитният му е отправил по отношение на И. думите „краста“ и
„краставец“, които последният е приел като обида. Факта, че в жалбата е
посочено „Краста с краста, краставец“, а свидетелките сочат, че А. е казал
„Какво ме гледаш краста, с краставец, не мога да си затворя портата от две
години, че постоянно спираш“., не води до заключението, че те не са
изричани.
С оглед на гореизложеното съдът приема ,че следва да се потвърди
присъда № 10/16.04.2024 г. , постановена по НОХД № 316/2023 г. на
Тетевенският районен съд , трети състав.
При този изход на процеса следва въззивникът А. да заплати на
въззиваемия И. сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА присъда № 10/16.04.2024 г. , постановена по НОХД №
316/2023 г. на Тетевенският районен съд , трети състав.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** да заплати на В. С. И., ЕГН
5
********** сумата в размер на 500 лева , разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се съобщи на страните, че е изготвен ос мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6