Определение по гр. дело №42183/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2025 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20251110142183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40439
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110142183 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от Д. Ч. М., с ЕГН ********** и постоянен
адрес в гр. София, ж.к. Д... чрез адвокат М., САК, срещу „С..“ ЕООД, с ЕИК ...
Със седалище и адресът на управление на дружеството гр. София, район
„Средец“, бул. „...
Съдът констатира, че е изпълнена процедурата по размяна на книжа
визирана в чл. 131 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.11.2025г. от 14:45ч., за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Д. Ч. М., с ЕГН
********** и постоянен адрес в гр. София, ж.к. Д... чрез адвокат М., САК,
срещу „С..“ ЕООД, с ЕИК ... Със седалище и адресът на управление на
дружеството гр. София, район „Средец“, бул. „.. с която се иска отмяна на
Заповед № 1_1000 от 19.06.2025 г., на управителя Т.. с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищецът Д. Ч. М. е предявил иск срещу ответника „С..“ ЕООД за отмяна
на наложено дисциплинарно наказание. Оспорва се законосъобразността на
Заповед № 1_1000 от 19.06.2025 г., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В заповедта
работодателят е посочил четири отделни нарушения на трудовата дисциплина,
извършени от служителя. Първото вменено нарушение касае едностранна
промяна на работното място за периода 21-28 април 2025 г. без уведомяване.
Второто твърдяно нарушение е инсталиране на неодобрен софтуер върху
1
служебен лаптоп. Третото нарушение се изразява в неуплътняване на
работното време от страна на служителя. Четвъртото нарушение е свързано с
паркиране на личен автомобил в нарушение на вътрешна инструкция. Ищецът
оспорва изцяло извършването на виновни деяния, като твърди, че липсва
субективният елемент от състава на нарушенията. Поддържа се становището,
че трудовите задължения са изпълнявани добросъвестно и в пълен обем през
целия процесен период. Ищецът изрично заявява, че на 21 и 22 април 2025 г. е
бил на определеното си работно място. Обстоятелството, че през част от
периода е работил от чужбина, не се е отразило негативно на изпълнението на
трудовата му функция. Твърди се, че инсталирането на неодобрен софтуер не е
причинило никакви вреди за работодателя. Посочва се, че не е била нарушена
поверителността на фирмената информация. Относно твърдението за
неуплътняване на работното време се изтъква, че игровият софтуер не е
възпрепятствал изпълнението на служебните ангажименти. По отношение на
нарушението за неправилно паркиране се релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Ищецът твърди, че наказанието е наложено извън
двумесечния срок от откриване на нарушението, извършено на 13.03.2025 г.
На следващо място се оспорва съответствието на наложеното наказание с
тежестта на евентуално извършените нарушения. Счита се, че работодателят
не е приложил критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, като не е отчел липсата на
неблагоприятни последици. Подчертава се, че ищецът е служител без
предходни дисциплинарни наказания. Оспорва се и дадената от работодателя
правна квалификация на деянията. Излагат се доводи, че заповедта е
немотивирана, тъй като не конкретизира кой точно състав по чл. 187, ал. 1, т. 8
и т. 10 от КТ е нарушен. Ищецът твърди също, че не е бил надлежно запознат
с вътрешните актове, за чието нарушаване е санкциониран. Изтъква се, че
липсата на вина у служителя изключва наличието на дисциплинарно
нарушение. Поради изложените съображения се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна. С
исковата молба се претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с
който същата се оспорва. Ответното дружество оспорва изцяло предявения
иск като недопустим, неоснователен и недоказан, като моли същият да бъде
отхвърлен. Поддържа се възражение за недопустимост на исковата молба
поради некоректно посочено правно основание в нея. Твърди се, че
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ е изцяло законосъобразно. Ищецът е бил назначен на длъжност
„Специалист компютърни мрежи и системи“ и е подписал декларация, с която
се задължава да уведомява незабавно при промяна на адреса за работа от
разстояние. Естеството на дейността на ответника, свързана с предоставяне на
облачни решения за международни корпоративни клиенти, налага
поддържането на строги вътрешни правила за информационна сигурност.
Работата от място извън България подлежи на предварителен анализ и
2
одобрение с цел гарантиране на информационната сигурност и съответствие с
корпоративните политики. Дружеството е преминало успешна сертификация
по международния стандарт за управление на информационната сигурност
ISO/IEC 27001, което е от ключово значение за дейността му. На ищеца, както
и на всички останали служители, многократно са изпращани уведомления,
указания и вътрешни политики, свързани с изискванията за информационна
сигурност. Ищецът е преминал и специализирани обучения, включително
такова на тема „Сигурност на данните при дистанционна работа“. Поради
изложеното, ответникът оспорва твърдението за липса на вина у ищеца, който
е бил напълно наясно със задълженията си. На 17.04.2025 г. е засечена заплаха
за информационната сигурност, изразяваща се в инсталиран неразрешен
софтуер на служебния лаптоп на ищеца. Установено е инсталирането на
приложения за сваляне на видеа ('Videoder') и на видео игра ('Heroes of Might
and Magic III') без предварително одобрение. Ищецът е отговорил на
изпратените му запитвания относно инсталирания софтуер със забавяне от
шест дни. В хода на проверката е установено, че в периода 21-28 април 2025 г.
ищецът е пребивавал извън страната, носейки служебния си лаптоп. За този
период ищецът не е бил в одобрен отпуск, нито е уведомил надлежно
ответника за промяната на работното си място. С това си действие ищецът е
допуснал тежко нарушение на трудовата дисциплина, застрашавайки
информационната сигурност и репутацията на ответника. Ответникът
изтъква, че работата от чужбина изисква предварителна проверка за
съответствие с местни законодателства и корпоративни политики. Вътрешна
проверка е установила, че в периода 13-25 април 2025 г. ищецът
неколкократно е сменял декларираното работно място, осъществявайки
достъп от Плевен, Чирпан и Испания. Инсталирането на неразрешен софтуер
се третира като тежко нарушение на вътрешните политики, създаващо
уязвимости в сигурността и риск от компрометиране на клиентски данни.
Установено е също, че инсталираната игра е била активирана в работно време,
което представлява нарушение, изразяващо се в неуплътняване на работното
време. Оспорва се твърдението на ищеца, че нарушенията не са се отразили на
изпълнението на трудовите му задължения. Ответникът сочи, че за периода са
установени съществени периоди на неактивност на ищеца във вътрешните
системи на дружеството. Твърди се, че ищецът е предоставил неверни
твърдения относно момента на инсталиране на софтуера, което допълнително
утежнява нарушенията. Предоставянето на невярна информация и забавянето
на отговора са допринесли за квалифициране на нарушението като тежко и са
компрометирали доверието между страните. Наложеното наказание е
съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са
извършени, и цялостното поведение на ищеца. В отговора се посочва и друго
нарушение, свързано с неспазване на вътрешните инструкции за паркиране.
Изтъква се, че ищецът е регистрирал сдружение, на което е управител, без да е
поискал разрешение от работодателя съгласно трудовия си договор. Прилагат
се и доказателства за системно неспазване на вътрешни правила,
3
некооперативно отношение и несвоевременно отговаряне на служебна
кореспонденция. Ответникът счита, че законосъобразно е квалифицирал
деянията като виновно неизпълнение на трудовите задължения,
неуплътняване на работното време и злоупотреба с доверието. Поради всички
изложени аргументи, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като
изцяло неоснователен и недоказан.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 357, ал.1,
КТ във вр. с чл. 188, т.1 КТ.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:
УКАЗВА на ищеца, установи съществувалото между страните трудово
правоотношение, че той е заемал сочената от него длъжност, датата, на която
му била връчена оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи 1)
законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно
наказание „забележка” на ищеца, в това число спазването на процедурата по
чл. 193 КТ (че от ищеца са поискани обяснения за конкретните нарушения и
той е дал такива в писмена форма); 2. действията и бездействията (чрез
доказване на задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, в описаното време и по описания
начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя като
основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника; 3)
тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание; 4) съдържанието на трудовото правоотношение и
най-вече трудовите задължения, които не са били изпълнени виновно от
ищеца;
ОПРЕДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че между ищеца и
ответника е било налице трудово правоотношение, както и че ответникът
изискал писмени обяснения, а ищецът дал такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца в режим на довеждане за датата
на насроченото открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на гласни доказателствени средства до
датата на насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца че ако не води свидетелите на датата на
насроченото открито съдебно заседание съдът ще отмени определението си с
което е допуснал разпит на свидетели и ще постанови друго с което това
4
доказателствено искане се оставя без уважение.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната
спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от
внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно
заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на
ищеца и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5