№ 1569
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501821 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК. Същото е
образувано по въззивна жалба вх. №290707/14.06.2021г. по описа на ВРС, на „Делта
Кредит” АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт И.И., срещу решение №261632/17.05.2021г. на Варненски районен съд, 34-ти
състав, постановено по гр.д. №12413/2020г. по описа на ВРС, в частта му, с която са
отхвърлени частично предявените от дружеството в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 ГПК искове за установяване съществуването на вземанията, включени в издадената
му по ч.гр.д. №6721/2020г. на ВРС по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№2879/24.06.2020г. срещу длъжника ИВ. Й. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
Варна, за разликата над 3 163,12 лева на дължимата главница по ежемесечни вноски с
падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г., по сключено споразумение от 04.05.2010г. за погасяване
на задължения, съответно за разликата над 905,00 лева на дължимото обезщетение за
забава върху главницата за незаплатени ежемесечни вноски с падеж 30.03.2015г. и
30.04.2015г. и за периода от 28.04.2017г. до 17.05.2017г., включително.
Оплакванията на въззивника са за неправилност поради противоречие на
материалния закон и необоснованост на решението в обжалваната му част. Оспорва в тази
връзка изводите на първоинстанционния съд относно погасяването по давност на
1
отхвърлените вземания, позовавайки се в тази връзка на разпоредбите на чл.3, т.2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, и §13 от ПЗР на
Закона за здравето. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
уважени в пълните им заявени размери.
Насрещната страна – въззиваемия ответник ИВ. Й. Г. не е подал отговор на
въззивната жалба.
Въззивникът „Делта Кредит” АДСИЦ не е взел участие (лично или чрез
пълномощник) в насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание. С молба-
становище от 09.09.2021г., подадена чрез процесуален представител юрисконсулт И.З.,
въззивникът заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея
оплаквания, и моли за нейното уважаване.
В хода на устните прения въззиваемата страна И.Г., чрез назначения му по делото
особен представител адвокат М.Д., обосновава становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на „Делта
Кредит” АДСИЦ, ЕИК *********, гр. София, с която се претендира установяване на
вземанията му спрямо ответника ИВ. Й. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Варна,
произтичащи от сключени между „Алфа Банк“ А.Е чрез клона си „Алфа Банк – клон
България“ и ответника И. Г. – кредитополучател, договор за потребителски кредит –
Ваканция № 236-32/30.04.2008г., прехвърлени първоначално на „МТ Продажби“ ЕООД,
ЕИК *********, с договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. и Приложение №1 към
него, вписледствие прехвърлени на ищеца по силата на сключен с предходния кредитор
договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него, съответно
сключено между страните споразумение от 04.05.2010г. за реда и начина на тяхното
погасяване, за които вземания по ч.гр.д. №6721/2020г. на Варненски районен съд, 34 състав,
му е била издадена заповед за изпълнение №2879/24.06.2020г.
Искът е предявен в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Претендираните вземания са с основание и в размери както следва: 3 502,27 лева –
дължима главница, представляваща сбора от 20 броя неплатени ежемесечни вноски с
настъпили падежи в периода от 30.03.2015г. до 30.10.2016г., включително, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.05.2020г., до окончателното плащане; 1 021,49 лева – дължимо обезщетение за забава
2
върху главницата за периода от 28.04.2017г. до 12.03.2020г., включително.
Исковете са уважени частично - само за сумите 3 163,12 лева – главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.05.2020г. до
окончателното й плащане; 905 лева - мораторни лихви върху главницата от 3 163,12 лева,
начислени за периода от 18.05.2017г. до 12.03.2020г., включително. В тази му част
първоинстанционното решение не е било обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в
сила. Същото се обжалва единствено от ищеца в частта му, с която исковете са отхвърлени
за горницата над уважените размери до пълните им претендирани от ищеца размери.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а проверката
относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение е ограничена от
посоченото във въззивната жалба. С оглед и обоснованите оплаквания на ищеца в
подадената въззивна жалба, спорният между страните въпрос, пренесен във въззивното
производство, се свежда до правилното изчисляване на давностните срокове с оглед
приложимите за част от процесния период специални законови разрешения.
За да отхвърли частично исковете по размер, първоинстанционният съд е уважил
направеното от ответника перемпторно възражение като е приел, че към датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г., е изтекъл петгодишният давностен срок по
чл.110 ЗЗД за вноските по главницата с падежи 30.03.2015г. и 30.04.2015г., съответно е
изтекъл и краткия тригодишен срок по чл.111, б. „в“, предл. второ ЗЗД по отношение на
акцесорната претенция за дължимото обезщетение за забава за времето от 28.04.2017г. до
17.05.2017г., включително.
Това разрешение въззивният съд намира за неправилно, тъй като е в явно
противоречие с императивни законови разпоредби, приложими при изчисляването на
сроковете за погасителна давност.
По повод и във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. извънредно положение в страната, с нарочен закон - Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), законодателят постановява,
че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти (чл.3, ал.1, т.2). В обхвата на тази разпоредба попадат
погасителната давност и придобивната давност, с което е създадена гаранция за правните
субекти, че няма да загубят поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното
извънредно положение.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете,
3
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на закона в „Държавен вестник”. Законът е обнародван в Държавен
вестник бр. 44 от 13.05.2020 г.
При съобразяване на тези относими нормативни положения се налага извода, че
считано от 13.03.2020 г. давностните срокове по чл.110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели и не са
текли до 20.05.2020 г., включително. И тъй като в случая до 13.03.2020 г. не са изтекли
съответните давностни срокове както по отношение просрочените и неплатени на падеж
вноски по главницата (най-старата от които с падеж 30.03.2015г.), така и по отношение на
търсеното обезщетение за забавено изпълнение (с начална дата на периода 28.04.2017г.), а
след тази дата същите са спрели да текат, то обосновано следва да се заключи, че към датата
на предявяване на заповедния иск - 18.05.2020г., тези вземания не са погасени по давност.
Неправилното приложение на закона от страна на първоинстанционния съд е довело
до незаконосъобразност и неправилност на постановеното от него решение в частта му, с
която отхвърля частично предявените искове. Ето защо същото следва да бъде отменено от
въззивния съд като исковете се уважат в цялост.
С оглед и формираната към момента на иницииране на настоящото въззивно
производство сила на пресъдено нещо от необжалваната и влязла в сила част на
първоинстанционното решение, с което исковете частично са били уважени, вземанията са
надлежно установени в своето основание. Същите са доказани и по размер с оглед
уговореното в сключеното споразумение от 04.05.2010г., с подписване на което е започнала
да тече нова погасителна давност за вземането, и приложения към него погасителен план.
Обоснованите от процесуалния представител на ответника – настоящ въззиваем в хода на
устните състезания аргументи, че това споразумение не е произвело правно действие, тъй
като то не е сключеното между страните, а е сключено от трето лице и касае друго вземане,
е преклудирано от формираната сила на пресъдено нещо по уважената част на исковете,
поради което не следва да се обсъжда от въззивния съд.
При този изход на спора и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 и 8 от ГПК
ответникът в първоинстанционното производство – настоящ въззиваем следва да бъде
осъден да репарира на ищеца – въззивник сторените разноски за съдебното производство
(заповедно и исково) в цялост. Същите са надлежно устновени по основание и размер в
представения списък по чл.80 ГПК и представените по делото доказателства и следва да се
присъдят в пълния им размер от 1 440,09 лева. Този общ размер включва разноските в
заповедното производство - 240,48 лв. (платената държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение), разноските за първоинстанционното производство – 899,61 лв.
(доплатената държавна такса, внесената сума за възнаграждение на особения представител и
юрисконсулско възнаграждение), разноските за въззивното производство - 300 лв. (платена
4
държавна такса, внесена сума за възнаграждение на особения представител и
юрисконсулско възнаграждение). Това налага към присъдените от първоинстанционния съд
суми за разноски за заповедното и първоинстанционното исково производства допълнително
да се присъди сумата 114,83 лева, както и изцяло разноските за настоящото въззивно
производство.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК, съдебният състав
на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ №261632/17.05.2021г. на Варненски районен съд, 34-ти състав,
постановено по гр.д. №12413/2020г. по описа на ВРС, в частта му, с която са отхвърлени
частично предявените от „Делта Кредит” АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище гр. София,
в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК искове за установяване
съществуването на вземанията, включени в издадената му по ч.гр.д. №6721/2020г. на ВРС
по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №2879/24.06.2020г. срещу длъжника ИВ. Й.
Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Варна, за разликата над 3 163,12 лева на
дължимата главница по ежемесечни вноски с падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г., по
сключено споразумение от 04.05.2010г. за погасяване на задължения, съответно за
разликата над 905,00 лева на дължимото обезщетение за забава върху главницата за
незаплатени ежемесечни вноски с падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г. и за периода от
28.04.2017г. до 17.05.2017г., включително, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Делта кредит”
АДСИЦ, ЕИК175145295, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, и ответника ИВ. Й. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.
Варна, ул. „Орлово гнездо“ № 11, съществуването на вземания на „Делта Кредит”
АДСИЦ, ЕИК ********* – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №6721/2020г.
на Варненски районен съд, 34-ти състав, заповед за изпълнение №2879/24.06.2020г., от
длъжника ИВ. Й. Г., ЕГН **********, за сумата 339,15 лева, представляваща разликата над
3 163,12 лева до пълния размер от 3 502,27 лева на дължимата главница, представляваща
сбор от неплатени ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 30.05.2015г. до
30.10.2016г. включително, дължими на основание сключено от името на „МТ Проджект“
ЕООД, но за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ/ с ново наименование „Делта Кредит“
АДСИЦ/ и ИВ. Й. Г. споразумение от 04.05.2010г. за погасяване на задълженията му в общ
размер на 11 215.00 лева, вземанията за които са прехвърлени с договор за продажба на
вземания от 25.03.2010г. и Приложение № 1 към него от „Алфа Банк“ А.Е. чрез клона си
„Алфа Банк – клон България“ на „МТ Продажби“ ЕООД, в последствие цедирани с Договор
за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него от „МТ
ПРОДЖЕКТ“ на „Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/ и
5
произтичащи от сключен между Г. и „Алфа Банк“ А.Е чрез клона си „Алфа Банк – клон
България“, Договор за потребителски кредит – Ваканция № 236-32/30.04.2008г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г. до
окончателното заплащане на задължението, както и за сумата 116,49 лева, представляваща
разликата над 905 лева до пълния размер от 1 021,49 лева на дължимото обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 3 502,27 лева, начислена за периода
от 28.04.2017г. до 12.03.2020г., включително, на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ИВ. Й. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Орлово
гнездо“ № 11, да заплати на „Делта кредит” АДСИЦ, ЕИК175145295, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата 339,15 лева
(триста тридесет и девет лева и петнадесет стотинки), представляваща общ размер на
остатъка от дължимите за репариране в пълен размер разноски за заповедното и
първоинстанционното исково производства, както и сумата 300 лева (триста лева),
представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6