РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 21.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 27 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5348 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за заплащане на
паричната равностойност на ваучери за храна, дължимостта на които била
уговорена в колективен трудов договор/КТД/.
Претенцията на ищеца Р.Т.Й. се основава на твърдения, че до 05.08.2019 г. е бил в трудови правоотношения с ответника, като заемал длъжността „Главен счетоводител“. Към момента на прекратяване на
правоотношението не му били предоставени ваучери за храна за периода от м. април 2012 г. до м. март 2013
г., нито била изплатена паричната им равностойност,
която била 720 лв. Претендира за осъждането на ответника да му заплати
вопросната сума, ведно със законна лихва от предявяването на иска до
окончателното плащане и направените разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК дружеството ответник “ВИНПРОМ-РУСЕ”АД-гр.Русе, ЕИК:********* оспорва иска. Счита, че не се дължи предоставяне на ваучери за храна на ищеца, тъй като
изплащането на такива не е било предвидено в Колективен трудов договор /КТД/.
Също така липсвало предвиждане в акт на Министерския
съвет, нито такова задължение било договорено в
индивидуалния трудов договор с ищеца. На това основание счита, че не се дължи
заплащане на паричната им равностойност. Освен това се позовава на
обстоятелството, че не е използвана възможността за изплащането им като
средства за битово и културно обслужване /СБКО/ по реда на чл. 294 от КТ, като
не е провеждано общо събрание /ОС/, на което да е взето решение за предоставяне
на тези средства чрез ваучери за храна. Излага съображения, че не е налице
възможност за изплащане на паричната равностойност на ваучерите за храна. Позовава се на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г., съгласно която при
прекратяване на трудовото правоотношение работника, който е получил ваучери
дължи връщането на неизползваните такива. Прави и евентуално възражение - в случай че бъде уважена претенцията да бъде редуцирана за периода м.
ноември 2012 г. до м. март 2013 г., тъй като за периода от м. април 2012 г. до
м. ноември 2012 г. е изтекла погасителната давност.
За да се произнесе съдът съорази
следното:
Признава се и не се спори, че страните са били в трудови правоотношения за
периода до 05.08.2019 г., както и че за периода от м. април 2012 г. до м. март 2013 г. на ищеца
не са били предоставени ваучери за храна.
От представения
по делото препис от КТД от 12.07.2011 г. е видно, че в чл.35 е предвидено
размерът на средствата за социално-битово и колтурно обслужване на работниците
и служителите да бъде в раззмер на 15% от начислените средства за работна
заплата. В чл.36 е предвидено, че начинът на използване на средствата да бъде
определен с решение на пълномощниците/приложение 2/. Същото е представено в
препис по делото и от него е видно, че е взето решение за предоставяне на тези
средства по няколко кумулативни начина, един от които е чрез ваучери за храна
на стойност 60 лв. месечно за всички работници по трудово правоотношение,
какъвто е и ищецът. Посочено е, че тези ваучери се полагат при действително
отработен поне 1 ден на месец. По делото е представено заявление за вписване на
КТД в регистъра на КТД при ДОИТ Русе. Със заключението на приетата по делото
съдебна-икономическа е-за на в.л. М. се установява, че ваучерите за храна,
които ищецът не е получил за процесиня период са на стойност 720 лв. Вещото
лице установява още, че средства в размер на 60 лв. на месец за периода са
начислявани от ответника в месечните ведомости за заплати като социален разход
– средства за СБКО. Представен е препис от споразумителен протокол между
ответника и председателя на синдикалната организация на КНСБ при него, съгласно
което страните се споразумяват дължимите на работниците ваучери за храна за
периода от м.април 2012 г. до м. март 2013 г. да се предоставят на работниците
до 31.12.2012 г. постигнато е и споразумение от 21.12.2015г. за предоставяне на
ваучерите и на работниците, които са били в трудово правоотношение с ответника
за този период, независимо дали впоследствие правоотношението е прекратено.
При така установеното от фактическа страна съдът счита, че предявеният иск
е изцяло основателен. Видно е, че ищецът се е намирал в
трудово правоотношение с ответника. На основание чл.35 от КТД, сключен
на 12.07.2011г., както и т.6 от решение на общото събрание на работниците от
същата дата/приложение №2 към КТД/, на работниците
ежемесечно се предоставят ваучери за храна на стойност 60 лева.
Със заключението на приетата по делото ССчЕна в.л. Д.А. се установява, че
ваучерите за храна, които ищецът не е получил за процесиня период са на
стойност 720 лв. Възражението на ответника за неоснователност на иска предвид разпоредбата на чл. 14, ал.4 от Наредба №7/09.07.2003г. за за условията и реда за издаване и
отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, съгласно която при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът, който е получил ваучери, дължи да върне на
работодателя неизползваните ваучери за храна, е неоснователно. Това е така, защото тази разпоредба обхваща
случаите, когато работникът вече е получил ваучери, а това не е станало
в настоящия случай. Водещият принцип за начина на предоставяне на
средствата за СБКО е този в ал.1 на чл.14
от Наредбата, а също и в редица други нормативни актове – напр. чл.107х
и чл.300 от КТ, а също и в уговореното в КТД, а именно по решение на общо
събрание на работниците/пълномощниците им/ и след споразумение с работодателя.
В случая от приетите по делото писмени доказателства е видно е видно наличието
на такова решение и споразумение с работодателя за дължимост на средства за
СБКО дори и на работници с прекратени трудови-правоотношения.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност. Работодателят и КНСБ са сключили
споразумителен протокол на 21.12.2015г., с който първият е признал, че дължи на всички свои работници по
трудово правоотношение ваучери за процесния период. Нещо повече - признал е,
същия факт и досежно работниците, чиито трудови правоотношения са вече
прекратени. Тъй като ищецът все още е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество към 21.12.2015г., този споразумителен протокол
го обвързва. За работодателя той има характер на признание на
задължението по смисъла на чл.116, б.”а” от ЗЗД, с оглед на което от тази дата
е започнала да тече нова давност и искът е в рамките на същата за всеки от
месеците, за които се претендира.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ВИНПРОМ-РУСЕ”АД-гр.Русе, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе, представлявано от изп. директор – Наталия Къснеделчева, да заплати на Р.Т.Й.
с ЕГН:********** сумата в размер на 720,00
лева, представляваща паричната равностойност на непредоставени ваучери за
храна по раздел VІ на КТД от 12.07.2011 г., съгласно споразумение от
21.12.2015г., за периода от м.април 2012г. до м.март 2013г./вкл./, ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 04.09.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 400,00 лева -
направени разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/