Р Е Ш Е Н И
Е
№ 734
гр. Пловдив,
20.04.2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на
прокурора Бойка Лулчева като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 399 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Национално ТОЛ Управление към АПИ, чрез юрисконсулт В., против
решение №7 от 04.01.2023 г. по АНД № 5884 по описа на ПРС за 2022 г.
Твърди се незаконосъобразност на
обжалваното решение поради противоречие със закона – касационно основание по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63 в от ЗАНН.
Според касатора, при постановяване
на обжалваното решение, ПРС не се е съобразил с чл.189, ал.2 от ЗДвП като при
редовно съставен АУАН по ЗДвП доказателствената тежест се носи от лицето, срещу
което е образувано и се води АНП. Съответно, от този момент нататък не
наказващият орган доказва кой е нарушител, а нарушителя доказва, че не е такъв.
Твърдят се и допуснати СПН от
въззивния съд, изразяващи се в даване вяра на показанията на св.Горанов без
същите да са преценени съотнесени към целия останал доказателствен материал по
делото.
Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на отмененото с него НП.
Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът, чрез
юрисконсулт В., поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба в
отговора по нея и пред касационната инстанция, чрез адв.К., заема тезата за
неоснователност на касационната жалба.
Претендират се разноски.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационната проверка е
решение № 7 от 04.01.2023 г. по АНД № 5884 по описа на ПРС за 2022 г., с което
е отменено НП № BG28032022/5800/Р8-518/15.09.2022
г., издадено от Директор на НТУ при АПИ, с което на А.И.Л., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 800 лева за нарушение по
чл.179, ал.3 от ЗДвП.
За да достигне до този краен
резултат, ПРС е приел, че при съставянето на АУАН и НП като съставомерен
елемент от нарушението е следвало да се посочи в какво качество се наказва
нарушителя и като не е сторено това съдът е препятстван да прецени правилно
пасивната легитимация.
На следващо място се сочи, че никъде
в НП не се съдържат твърдения, че жалбоподателят е бил водач на МПС към датата
на вмененото нарушение – 15.03.2022 г. като по този начин фактическите
параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни,
което нарушава правото на защита на нарушителя от една страна, а от друга препятства
съдебния контрол за законосъобразност.
Касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на ПРС по пункт 2, които сами по себе си са достатъчни да бъде
отменено НП.
Нито в АУАН, нито в НП е посочено,
че Л. е бил водач на МПС към момента на извършване на нарушението на 15.03.2022
г. Установяването, че ППС, управлявано
от Л. на 28.03.2022 г., на 15.03.2022 г. е било същото ППС, за което е
установено, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, не означава, че на 15.03.2022 г.
отново Л. е бил водач на това ППС, за да бъде ангажирана именно неговата
административнонаказатлна отговорност. Последното е следвало да бъде установено
по категоричен начин от АНО. Никъде в АУАН и в НП не се сочи и не се установява
той да е бил водач на процесното ППС към 15.03.2022 г. Установяването на
нарушителя по безспорен начин е задължение на АНО. Неустановяването на
нарушителя по несъмнен начин, нещо повече дори непосочването му, влече след
себе си незаконосъобразност на НП.
В тази връзка съдът намира за нужно
да посочи, че са абсолютно несъстоятелни доводите по касационната жалба,
позоваващи се на материалната доказателствена сила на АУАН дотолкова доколкото, както се каза и
по-горе, в АУАН няма посочване и установяване на нарушител за нарушението, извършено на 15.03.2022 г. съответно няма как
ПРС да приеме за установено това обстоятелство.
Неоснователни са и възраженията за
допуснати СПН от ПРС, изразяващи се в едностранчиво кредитиране на показанията
на св.Горанов, тъй като изводите на съда, довели до отмяна на НП почиват
единствено на доказателствата по административнонаказателната преписка, а в
решението на ПРС няма позоваване на свидетелските показания на св.Горанов.
По тези съображения касационната
жалба е неоснователна.
Обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
правния спор в полза на процесуалния представител на ответника по касационната
жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, които се
констатираха в размер на 450 лева съгласно списък с разноски на л.30, доказани
с договор за правна защита и съдействие, представен на л.18 по делото.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 7
от 04.01.2023 г. по АНД № 5884 по описа на ПРС за 2022 г.
ОСЪЖДА АПИ да
заплати на А.И.Л.,
ЕГН **********, сумата от 450 лева разноски
по делото за тази инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: