РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Благоевград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210201315 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба „Р. И. - Д.” ЕТ, ЕИК:, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „В.Л."№,, представлявано от Р. К. И. в качеството й на
управител, против Наказателно постановление № 592178-F592900/06.08.21г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, с което
за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
иска се да бъде отменено, като се сочат процесуални нарушения, неправилно
приложение на закона, недоказаност на нарушението. Алтернативно се
поддържа становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява
представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата
и моли НП да бъде отменено, излага доводи за липсата на съставомерно
поведение, твърди процесуални нарушения, изразява доводи за маловажен
случай.
Админист Административнонаказващият орган, редовно призовани не
изпращат представител, в писмено становище от процесуален представител
се оспорва жалбата, по същество се иска НП да бъде потвърдено изцяло
като правилно и законосъобразно, изложени са подробни доводи, претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.Благоевград, редовно призовани не се не се
1
представлява и не изразява становище по съществото на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 14.02.2021 г. в 11:39 часа е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на
Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС) - магазин за цветя,
находящ се в гр. Б. ул. „И." №, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Р. И.-Д." с
ЕИК.
В хода на проверката, преди легитимирането на органите по
приходите, от М.С. - инспектор по приходите е извършена контролна покупка
на стока - букет цветя, за която е заплатена сума в размер на 20,00 лева.
Плащането е извършено в брой и лева и същото е прието от Р. И., на
длъжност управител в търговския обект. При извършване на плащането не е
издадена фискална касова бележка от функциониращо в обекта фискално
устройство, : „Дейзи COMPACT М02" с индивидуален номер на фискалното
устройство DY452028 и индивидуален номер на фискална памет 36610064 с
per. №4147297 в НАП от дата 01.04.2019 г., което към момента на проверката
е в работен режим.
От горното се установява, че ЕТ „Р. И.-Д." с ЕИК в качеството му на
задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стока в търговския обект, чрез издаване на фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство,
при извършване на плащането, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба и ЗДДС.
За резултатите от проверката е съставен констативен протокол, в
който на управителя е указано на 22.02.21г. да се яви в офис на ТД НАП –
Благоевград за съставяне на АУАН.
На 22.02.21г. управителят се явил, като в негово присъствие св.У.
съставила Акт за установяване на административно нарушение № F 592900 ,
в който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл.118, ал.1
от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на св.С., като И. го подписала
без възражения, такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение
Началник на Отдел„Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, издал
атакуваното Наказателно постановление № 592178-F592900/06.08.21г., с
което на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Наказателното постановление било връчено на
2
управителя на 16.08.2021 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите С. и У..
Тези свидетели чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в
наказателното постановление фактическа обстановка, чрез показанията си
установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и
процедурата по съставяне на АУАН.
В хода на съдебното производство е разпитана и св.Б., която чрез
показанията си не установява нещо различно от приетото като факти от съда,
в разпита си същата сочи, че не е издала бележка, защото майка й се обърнала
да издаде касов бон, но клиента си тръгнал.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва и от анализа на събраните
по делото писмени доказателства, а именно АУАН № F 592900., протокол за
извършена проверка , опис на парите в касата, копие на фискален бон,
обяснение от И., декларация от И., както и останалите приложени по делото.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите У. и С. съдът
не отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или
преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна
конкретика описват обстоятелствата около извършената от тях проверка в
обекта, като с показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи
неиздаването на касов бон за извършена продажба на плодове за сметка на
дружеството – жалбоподател, дейността и характера на проверявания обект.
Техните показания досежно посочените факти в пълна степен кореспондират
и на приобщените по делото писмени доказателства, както и на посоченото от
св.Б., както и на описа на парите в касата, както и на фискален бон , поради
което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации,
отразени в Акта за установяване на административно нарушение. Съдът
кредитира и показанията на св.Б., като кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно
установената за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед
№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изп.директора на НАП/. Както в акта, така и в
НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В
АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези
3
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от св.У., инспектор по приходите, която
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля С.. Чрез изпълнение
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от
ЗАНН административнонаказателното производство започва със съставянето
на АУАН, който в случая е съставен в присъствието на законният
представител на дружеството. Актът му е бил предявен да се запознае със
съдържанието му и да го подпише на същата дата, като му е била осигурена
възможност да направи писмени възражения, поради което според
настоящата инстанция не са налице нарушения на процесуалните й права в
рамките на административното производство, които да обуславят отмяна на
обжалвания санкционен акт. При съставяне на АУАН и НП, деянието е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна
на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП
правна квалификация по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал.1 от
ЗДДС „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство,
независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да
получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта“.
Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до
ограничаване на правото на защита.
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на
административнонаказващия орган и съда, при наличие на
материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да
4
не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства,
които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието,
която да го отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид,
като за такова обстоятелство не може да бъде счетен и размерът на сумата .
Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към
охраняване интересите на фиска, чрез предотвратяване извършването на
касови операции без съответната за това отчетност и произтичащата от това
възможност за укриване на данъчни задължения. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата
за регистрация и отчетност. Поради това самият законодател е определил този
вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от
размерите на предвидените санкции. По тези съображения разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото производство /В този
смисъл Решение № 726/01.06.2020 г., постановено по КНАХД № 83/2020 г. по
описа на Административен съд гр.Благоевград/
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е
осъществил от обективна страна нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно приложената разпоредба „Всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да
я съхранява до напускане на обекта“ Прилагането на цитираната разпоредба
от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и
минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
Наредба №Н-18. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба №Н-18
"Независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на
лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по
чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен
превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал.1.". От анализа на цитираните разпоредби е видно,
че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като
търговеца е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави
на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за
5
извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към
момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени,
което се доказва и от наличните по делото доказателства. На процесната дата
на един от проверяващите е била извършена продажба на букет цветя на
стойност от 20.00 лв. Продавачът е получил плащане в брой, поради което е
следвало да издаде фискална касова бележка от ФУ. Изпълнение на това
задължение не е осъществено и по този начин търговецът е нарушил
изискването на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, за което законосъобразно е ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност. За да е налице
съставомерност на констатираното деяние е необходимо да не е бил издаден
фискален бон, след извършване на покупката и заплащане на цената, което
обстоятелство е налице в конкретния случай, поради което и съдът намира, че
деянието е доказано от обективна страна.
На следващо място съдът намира, че правилно е определен и субектът
на отговорност. Безспорно се установява по делото, а и не се спори в тази
насока, че лицето Иванова е управител на дружеството към датата на
извършване на проверката, както и че именно тя е извършила продажбата, от
друга страна приложените по делото писмени доказателства, както и
свидетелските показания сочат на извод, че процесното плащане е прието от
името и за сметка на дружеството. От друга страна безспорно по делото се
установява, че жалбоподателя има качеството на задължено лице по смисъла
на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на чл. 118, ал.1 от ЗДДС и е
бил длъжен да регистрира и отчита извършените от него продажби, чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Изхождайки
от нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС административно-наказателната
отговорност за неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС по
регистриране и отчитане на извършеното плащане, чрез неиздаване на
фискална касова бележка от касов апарат, регистриращ продажбата, е на
търговеца, стопанисващ търговския обект, който в настоящия случай
безспорно се установява, че е дружеството-жалбоподател. / в този смисъл
Решение, постановено по кнахд №397/ 2018г. на Административен съд
гр.Благоевград.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
в качеството му на ЕТ при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН - за
неизпълнение на задължение към държавата или общината при
осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.
В настоящия случай безспорно е доказан факта на извършената продажба в
стопанисвания от „Р. И. – Д.“ ЕТ търговски обект, както и факта на
неиздадена касова бележка, поради което правилно деянието е възприето за
съставомерно от наказващия орган, а възраженията за липса на такова се
6
опровергават от събрания по делото доказателствен материал, поради което и
съдът ги приема за неоснователни.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл.118, ал.1 от
ЗДДС, административнонаказващият орган законосъобразно е наложил на
жалбоподателя административно наказание, съгласно санкционната
разпоредба на чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Съгласно приложената санкционна
норма чл. 185, ал. 1 от ЗДДС: "На лице, което не издаде документ по чл. 118,
ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Поради което и съдът
намира, че наложената санкция е правилно определена и индивидуализирана.
При определяне на наказанието е съобразена и разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, като при индивидуализацията му са взети предвид липсата на данни за
други нарушения, степента на обществена опасност на деянието и дееца и
като е определил минималния размер на имуществената санкция от 500 лв. по
чл. 185, ал. 1 ЗДДС, наказващия орган е постановил законосъобразен акт.
По така изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ЦУ на
НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба
на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в три съдебни заседания, с разпит на трима свидетели,
като фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва да
се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №592178-F592900/06.08.21г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, с което
на „Р.И. - Д.” ЕТ, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.
„В.Л."№, представлявано от Р. И. – управител, за нарушение на чл.118, ал.1 от
ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Р. И. - Д.” ЕТ, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
7
ул. „В.Л."№, да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80/осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-
гр.Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8