№ 40523
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110103146 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. И. С. срещу „НЕТКРЕДИТ“
ООД.
С молба от 15.08.2025г. ищецът е уточнил предявените от него искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети
като писмени доказателства.
Следва да се допусне изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да
даде заключение по въпросите, поставени в исковата молба.
Искането на ищеца по чл.190 ГПК следва да бъде оставено без уважение като
ненужно, предвид формулираните към вещото лице задачи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.12.2025 г. от 15:20 часа, за когато
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на
ищеца - препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 400 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице М.. Специалност: Счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателство за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащото се в исковата молба искане по чл.
1
190 ГПК за задължаване на „НЕТКРЕДИТ“ ООД да представи справка за погасените
задължения, с разбивки на платените суми по Договор за потребителски кредит
№201912130828470005 от 13.12.2019г. и по Договор за потребителски кредит
№202005190323100102 от 19.05.2020г.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на „НЕТКРЕДИТ“ ООД препис от подадената на 15.08.2025г.
молба от ищеца Р. С..
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 и
ал.2 ГПК:
Предявени са за разглеждане следните искове:
1/ установителен иск за прогласяване на нищожността на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК на Договор за потребителски кредит №201912130828470005 от
13.12.2019г., сключен между „НЕТКРЕДИТ“ ООД и Р. И. С., както и предявен в
условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата на чл.6, ал.1 от Договор за
потребителски кредит № 201912130828470005 от 13.12.2019г., предвиждаща неустойка
в размер на 400 лева, в случай че не се предостави обезпечение по договора в срок до
края на следващия ден от сключването на договора на основание по чл.26, ал.1, пр.1 и
3 ЗЗД;
2/ кумулативно съединен с горепосочените искове осъдителен иск по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за сумата от 465,09 лева, представляващ недължимо заплатени суми във
връзка с Договор за потребителски кредит №202005190323100102 от 19.05.2020г.
Ищецът Р. С. твърди, че е сключил с ответното дружество Договор за
потребителски кредит №201912130828470005 от 13.12.2019г. /“ДПК от 2019г.“/ по
ЗПФУР. По силата на договора му бил предоставен заем в размер на 500 лева. В
договора лихвеният процент бил определен на 38,75 %, а ГПР -в размер на 46,42 %.
Срокът за връщане на предоставената сума бил уговорен на 6 равни месечни вноски.
Сочи, че между страните бил сключен и Договор за потребителски кредит №
202005190323100102 от 19.05.2020г. /“ДПК от 2020г.“/ по ЗПФУР с предмет
предоставяне в заем на сума в размер на 576,86 лева, при ГЛП от 41,24 % и ГПР от 50
%. С чл.2, ал.1 от Анекс към ДПК от 2020г. ответникът поел задължение с част от
отпуснатия кредит да погаси главница в размер на 343,80 лева, лихва в размер на 25,77
лева и неустойка в размер на 207,29 лева, дължими от него по ДПК от 2019г. Твърди,
че по ДПК от 2019г. погасил сума общо в размер на 965,09 лева. Сочи, че сумата от
465,09 лева, представляваща сбор от възнаградителна лихва и неустойка по чл.6 от
ДПК 2019г., се явява недължимо платена, тъй като договорът е недействителен и на
основание чл.23 ЗПК се дължи върщане единствено на главницата, която е в размер на
500 лева. Поддържа, че прилаганият по ДПК от 2019г. годишен процент на разходите
/“ГПР“/ е различен от посочения, като същият надхвърля допустимия по закон
максимум. Твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1
ЗПК и незаконосъобразно не е включил уговорената в чл.6 неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размера на ГПР. Счита, че с уговарянето на подобна
клауза същият цели да заблуди потребителя относно действителния ГПР, съответно
липсва задължителен реквизит, тъй като посоченият ГПР не отговаря на реалния,
поради което договорът се явява недействителен на основание чл.11, вр. чл.19 и чл.22
ЗПК. Излага съображения, че уговорената неустойка е част от възнаграждението за
предоставения кредит, като не била обособена отделно с цел заобикаляне на
ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка поддържа, че посоченият лихвен
процент от 38.75% също не отговаря на действително прилагания. Предвид
недействителността на ДПК 2019г. счита, че „отпусната“ главница по ДПК от 2020г.
не е предадена на ищеца, защото с нея ответникът е погасил едно несъществуващо
задължение. В тази връзка поддържа, че са му предоставени парични средства в
2
размер на 111,77 лева и олихвяването на сумата, над 111,77 лева е незаконосъобразно и
неправилно, поради факта че главницата по ДПК от 2020г. изобщо не е усвоявана.
Респективно събрана е възнаградителна лихва в по-голям от дължимия размер, тъй
като е олихвявана главница в размер на 576,86 лева , а не на 111,77 лева. Сочи още, че
с уговарянето на клаузата за неустойка на практика кредиторът прехвърля риска от
неизпълнение на задължението за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху последния и води до увеличаване на размера на задълженията му.
Твърди, че същата противоречи и на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите
функции и цели неоснователно обогатяване на ответника. Излага съображения, че
процесната неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.145 ЗЗП, тъй като
представлява уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, поради което е и нищожна на основание чл.146
ЗЗП. Поддържа, че с нея се заобикаля императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК,
съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва.
Въз основа на изложеното отправя искане за прогласяване нищожността на ДПК от
2019г., както и за осъждане на ответника да върне недължимо платената по ДПК от
2020г. сума в размер на 465,09 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който последният оспорва предявените искове. Признава сключването на процесните
договори при посочените в тях параметри и предаването на заемните суми на
кредитополучателя, както и че на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК в ГПР по процесните
договори е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Оспорва
недействителността на договорите за потребителски кредит, нищожността на
атакуваните по договорите за кредит клаузи, получаване на сумата в размер на 965.09
лева по ДПК 2019г. Излага съображения относно законосъобразността на клаузите на
договора, както и липса на противоречие с добрите нрави и правилата за защита на
потребителите. Твърди, че по своята правна същност процесната неустойка има
компенсаторни функции. Поддържа, че същата не е елемент от ГПР, както и от
същественото съдържание на договора. Счита, че надвишаването на нормативно
установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи,
надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но
не и до нищожност на целия договор. Релевира възражение за погасителна давност по
отношение на предявения осъдителен иск в размер на 478 лева. По изложените в
писмения отговор съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест
между страните, както следва:
По предявения установителен иск за нищожност на ДПК 2019г. по чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК: В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по Договор за потребителски кредит №201912130828470005 от 13.12.2019г.
със соченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на заявените
с исковата молба основания, а именно, че чрез него се нарушават изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК.
По предявения в условията на евентуалност установителен иск за
нищожност на клаузата на чл.6, ал.1 от ДПК 2019г. по чл.26, ал.1 ЗЗД: В тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване уговярането на клауза
за неустойка със соченото в исковата молба съдържание, както и сочените от него
основания за нейната действителност,
3
По предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД: В тежест на ищеца по предявения
иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът
е получил процесната сума.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
между страните следните обстоятелства: че ищеца и ответника са страни по процесния
Договор за потребителски кредит №201912130828470005 от 13.12.2019г. и Договор за
потребителски кредит №202005190323100102 от 19.05.2020г. при посочените в тях
параметри и, както и че в посочените в тях ГПР е включена единствено
възнаградителната лихва като разход .
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4