Р Е Ш Е Н И Е
260131/23.3.2021г.
№...................... 23.03.2021
г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На седемнадесети
март през две хиляди и двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Теменужка
Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 260/2021 г. по описа на
ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 4393171 на ОД на МВР - Шумен, с
който на И.К.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да
постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи.
В проведените
по делото съдебни заседания жалбоподателката, редовно призована, се явява лично
и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като представя списък
за разноските на основание чл. 80 от ГПК, във вр. чл. 144 от ГПК и чл. 63, ал.
3 от ЗАНН.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна
и да потвърди изцяло обжалвания електронен фиш. Със
съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, които поддържа и в пледоарията си.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката
И.К.Д. е собственик на лек автомобил, марка “Тойота Корола” с регистрационен
номер
Н 0700 АХ.
На 17.01.2021
г. в 15.48 часа лек автомобил, марка “Тойота
Корола” с регистрационен номер Н 0700 АХ, се движел
по главен път І-4, км. 253+346 в посока гр. Шумен. В района на посочения пътен участък
на главен път І-4 „Търговище – Белокопитово“ от км 253+285 до км 253+955 с
пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за
движение от 60 км/ч със Заповед № РД-11-39/16.01.2020 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“, като процесният
автомобил се движел със скорост от 77 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH САМ
S1”, № 11743с3.
Впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия серия К, № 4393171 на ОД
на МВР - Шумен, с който на И.К.Д., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същият бил връчен на жалбоподателката на 22.01.2021 г. Според разпоредбата на
чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се
изпраща на лицето по чл. 188,
ал. 1
и ал. 2 от цитирания закон, а именно - на собственика, а
когато собственик е юридическо лице - на неговия законен
представител. Собственикът от своя страна има право в 14 - дневен срок да
подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик
на процесния автомобил е И.К.Д., ЕГН **********, като електронният фиш е издаден на собственика, който съответно е
имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
В срока по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателката не е представила писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелят С.К.Г.,
както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелят С.Г. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни,
безпротиворечиви и логични. Посоченият свидетел не извлича ползи от твърденията
си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателката, при което за съда не
съществуват основания за съмнение в неговите
показания, както
и кореспондират
на обективните данни по делото.
По
делото е приложен снимков материал, изготвен чрез преносима
система за контрол на скоростта на МПС, от който е видно, че посоченият лек автомобил е бил в движение на посочения
ден и час,
като се е движил по главен път І-4 край гр. Шумен, в района на км. 253+346
в посока гр. Шумен, във връзка с който е издаден обжалвания
електронен фиш. Доколкото посочената снимка е
изготвена с преносима система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, същата
се явява веществено
доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 21,
ал. 1
от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените
стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б
за населеното място е
Безспорно
установено по делото е, че на посочената дата – 17.01.2021 г. в 15.48 часа лек
автомобил, марка “Тойота
Корола” с регистрационен №
Н 0700 АХ, се движел
по главен път І-4, км. 253+346 в посока гр. Шумен, в зоната на действие на
пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч, въведен
със Заповед № РД-11-39/16.01.2020 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, се е
движил със скорост 77 километра в час. От приложената по делото Заповед №
РД-11-39/16.01.2020 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ става ясно, че е
въведена временна организация и безопасност на движението на път І-4 в участъка
„Търговище – Белокопитово“ от км 244+462 до км 250+300 и от км 250+300 до км 258+683
за изпълнение на СМР за обект : „Изготвяне на технически проект и строителство
/инженеринг/ на обект: „АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, като с
пътен знак В-26 е въведено ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч в
района на посочения пътен участък на път І-4 „Търговище – Белокопитово“, т. е.
налице е валидно ограничение на скоростта от 60 км/ч за този пътен участък от
първокласен път І-4. Видно от изготвената от Агенция „Пътна инфраструктура“ и
приложена по делото Схема на пътен участък по път І-4 „Търговище –
Белокопитово“ от км 253+285 до км 253+955, относима към процесната дата 17.01.2021
г., въведената с цитираната заповед временна организация е била приложена. Съгласно
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта
се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия
случай нарушението е било заснето с автоматизирано
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH САМ S1”, № 11743с3. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя 80 км/ч,
като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването,
същата следва да се счита 77 км/ч. По делото като писмено доказателство са
представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от
които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 17.01.2021 г. в 15.48.17 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е 80 км/ч е рег. № Н 0700 АХ. Доколкото посочените
снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите
се явяват веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно
от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 81-С-ИСИ/29.10.2020
г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 29.10.2020 г. и същата
е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3
км/ч. и 3% над 100 км/ч.
От писмо изх. № 20-00-18-1/01.02.2021 г. е
видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с фабричен номер 11743с3, тип „АRН САМ S1“, е преминала първоначална
проверка в Български институт по метрология и отговоря на метрологичните
изисквания.
Приобщен е протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система от с Рег. № 869р-394 от 18.01.2021 г., от който
се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 17.01.2021 г. е
извършван с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „АRН САМ S1“ с фабричен
№ 11743с3, на главен път І-4, км. 253+346, като в посочения пътен район видеоконтрол е осъществяван от 15.25 часа до 18.00 часа. С
автоматизираното техническо средство е извършван контрол на движещите се в
посока от гр. Търговище към гр. Шумен.
По делото не е представена снимка на
преносимия пътен знак „Е24“, изготвена съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за автоматизираните технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно обаче
следва да се посочи, че задължението за обозначаване на контролирания пътен
участък отпадна с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, обн. с ДВ бр. 54 от
05.07.2017 г.,
както и да се оповестяват в средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи.
От
представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на
МПС действително се установява, че с посочения регистрационен номер в системата
на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил, марка “Тойота Корола”, собственост на жалбоподателката
И.К.Д., ЕГН **********.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно
установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък,
респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния
електронен фиш. Доводът, че доколкото на изготвената снимка се виждали повече
от един автомобил, поради което не било ясно, че лек автомобил, марка “Тойота Корола” с
рег. № Н 0700 АХ
се е движил с превишена скорост, съдът намира за неосновател. Принципът на работа на
системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на
базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни
средства.Пресечната точка на четирите лъча е точката на засичане. Автомобилът,
който на изготвената снимка попада в точката на пресичане, е този , чиято
скорост АТСС е засякло.
С оглед на
изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на жалбоподателката се
е движел с посочената скорост от 77 км/ч и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, въведен със Заповед №
РД-11-39/16.01.2020 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, при което
следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата
разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 50 лв. за водач,
който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и
превишението е в границите
от 11 km/h до 20 km/h.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния
размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Не
са налице условия за приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не
се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и
някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които
да обусловят извода за маловажност на случая.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. По силата на изрична правна норма, законодателят е придал на електронния фиш статута на документ, който следва да съдържа определени реквизити, които в настоящия казус са надлежно посочени, като са изпълнени всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана И.К.Д. е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство.
Не е налице и твърдяната неяснота относно мястото на
извършване на нарушението. В електронния фиш ясно е посочено, че
нарушението е извършено на път І - 4. Съгласно Списък на републиканските
пътища в Република България приет с Решение
№ 945 на МС от 1.12.2004 г. това е път първи клас, с
направление от запад изток в Северна България, преминаващ по територията на 5 области: Ловешка, Габровска, Великотърновска, Търговищка и Шуменска област, като общата му дължина е 264.3 km. Посочен е и конкретния километър – 253 от пътя, където е
извършено нарушението с точност до съответните метри – 346, в посока на
движението – гр. Шумен, видно
от приложения по делото снимков материал. От същия става ясно кое е мястото на
нарушението, като са посочени и GPS – координати на мястото на нарушението и
същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на
нарушението. Още повече, по
делото са събрани категорични писмени доказателства, сред които и снимков
материал, изготвен от мобилното техническо средство за видеоконтрол, сочещи
мястото на реализиране на нарушенията, обозначено чрез GPS координати и
съответстващия му адрес.
Доводът на жалбоподателката, че не са били налице законовите
предпоставки административно – наказващият орган да приложи процедурата по чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, доколкото
нарушението според нея
е установено чрез мобилно техническо средство, е неоснователен. Във връзка с
цитираното от жалбоподателката
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, следва да се
отбележи, че след постановяването му е приета
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./ и вече са налични
ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които
се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата.
Съгласно същата издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за нарушения на чл. 21
ал. 1
и ал. 2
от ЗДП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни
АТСС. Съгласно чл. 11
ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на скоростта от
мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в
пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага
временно на участък от пътя. А съгласно ал. 2 единствено в
случаите, когато нарушенията са
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се
издават, а нарушителите се спират на място и се предприемат действия за
реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното
нарушение. Цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл. 165, ал. 3 от ЗДП, предвиждаща,
че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Законосъобразно за
констатираното нарушение е бил издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, въз основа на който да бъде
издадено наказателно постановление. Нарушението е установено с автоматизираното
техническо средство „ARH
CAM S1“,
представляващо стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации. При използването на системата
за контрол контролният орган, независимо че присъства, то той не се намесва в
работата ѝ,
а единствено слага начало и край на работния процес като го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на контрола го
демонтира. Същото измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни
превозни средства само в автоматичен режим от статив или от конзола в патрулен
автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан
на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен
лъч, отразен от преминаващите превозни средства. След като предварително са били зададени
параметрите - местоположение, ограниченията на измерванията /минимално и
максимално разстояние на засичане/, разрешената скорост, скоростния лимит, над
който преминалите МПС ще бъдат заснемани
и системата се стартира в активен контролен
режим за автоматично измерване на
скоростта, сама регистрира извършените нарушения на скоростта като прави 5
снимки на автомобила. Всички заснети МПС с превишена скорост се съхраняват в
устройството, което е с възможност за автоматично предаване в цифров вид на
разпознатите регистрационни табели, придружени със снимковия материал и данни.
Системата пренася данните от всяко заснето нарушение за последваща
обработка от АИС „АНД“,
като установените данни за нарушения не могат да бъдат променяни, поради липсата на
пряк достъп до тях от оператора, като това важи също и за процесите на
съхранение и експорт на данни. Данните от заснетите нарушения автоматично се
визуализират в АИС „АНД“ и съдържат
информация за дата и часа на нарушението, регистрационния номер на
автомобила, ЕГН на собственика, 5 бр. снимки на нарушението, след което АИС
„АНД“ генерира и електронния фиш. Разпознатия от СПУКС регистрационен
номер на МПС от заснетото нарушение се
генерира на бланка с пореден номер на стандартизиран формат, който съдържа
данните от утвърдения образец на ЕФ, след което автоматично се
зареждат и данните на МПС и собственика. В конкретният случай са спазени
изискванията за използване на АТСС. В административно – наказателната преписка
се съдържа както съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец, както и
снимка на мястото, където е било разположено техническото средство. Попълнен е
съответния протокол, съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з/12.03.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Отразеното в протокола място
за контрол е идентично с въведената в СПУКС локация, видно от приложения
снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението.
В съставения Протокол за използване на АТСС служителят, който го е изготвил и е
работил с АТСС, е отразил наличието на пътния знак, ограничението от 60 км/ч,
изготвената снимка на мястото, където е позиционирано техническото средство,
разстоянието от пътния знак до АТСС – 102
м., посоката на движение „О“
– отдалечаващ
се от
техническото средство, режима на измерване „С“ – стационарен, точния част на начало
на работа и точния час на край на работа. От изготвената снимка на нарушението
/л. 7/
се установява, че автомобилът е засечен на 102 метра от местоположението на
техническото средство, т. е.
в
зоната на действие на знака. Всички тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на свидетеля
С.Г..
Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се потвърждават от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Законосъобразно е издаден електронен
фиш,
доколкото нарушението е установено от АТСС,
разположено временно на посочения участък от пътя на статив при режим на
измерване „С“ - стационарен, а не се касае нарушение установено с мобилни АТСС
при режим на измерване „Д“ – в движение.
Водим от горното, съдът намира, че
обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – гр. Шумен е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е участвал в проведените по делото открити съдебни заседания, депозирал е становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР – гр. Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-наказателни дела в размер от 80 лв. до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на процесния случай. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателката, която сума следва да се заплати от последната по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират разноски, като са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв., както и списък с разноските на същата стойност. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателката е направено своевременно, но същото обаче предвид изхода на спора /ЕФ следва да бъде потвърден/ е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 4393171 на ОД на МВР - Шумен, с
който на И.К.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА
И.К.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати по сметка на ОД на МВР –
гр. Шумен
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: