Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 675 15.11.2019 година град Т.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Т. единадесети състав
На седми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1331 по описа за 2019г. на Районен съд-Т., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищцата Ц.И.К. ***, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.С.М. -ТАК твърди в исковата молба, че въз основа на НА № 180,том II, дело № 646/1988г. по описа на нотариус К.Г. с район на действие РСТ и Договор за доброволна делба от 24.04.1991г. се легитимира като собственик на имот, представляващ УПИ VI-550 в кв. 62 по плана на с.М., общ.Т. с площ от 1468кв.м., ведно с построените в него къща и стопански постройки. Твърди още, че ответниците Т.К.Б. и М.И.К. (нейна дъщеря и фактическият й съжител), без нейно съгласие се настанили в имота през 2010г. и от тогава и до момента не я допускат в имота.Излага, че през м.юни 2019г. ответниците придобили собствеността върху имот-апартамент в гр.Т., но продължават да владеят имота на ищцата и не я допускат в него, поради което ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия ревандикационен иск, претендира разноски.В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв.С.М.-ТАК поддържа иска, като признава обстоятелството, че имотът е освободен от ответниците, но твърди, че това е станало в хода на процеса, поради което оспорва възражението им по чл. 78,ал.2 от ГПК; заявява, че не претендира разноски и иска същите да останат за страните така, както са направени; в хода на устните състезания адв.М. пледира за уважаването на иска изцяло.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.М.П. -ТАК, в който предявения иск се признава изцяло.Посочва се, че ответниците са освободили имота два месеца преди предявяването на иска, поради което не са станали повод за завеждане на делото, като се сочи, че ищцата е отказвала контакт с първата ответница, която е нейна дъщеря и по тази причина не е разбрала за освобождаването на имота; претендират се разноски. В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответниците адв.М.П. -ТАК, която поддържа, че доколкото не е установено към датата на депозиране на исковата молба, а и към момента на приключване на съдебното дирене ответниците да владеят имота, то претенцията на ищцата следва да се отхвърли изцяло.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото НА № 180,том II, дело № 646/1988г. по описа на нотариус К.Г. с район на действие РСТ се установява, че ищцата е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот, а от Договор за доброволна делба от 24.04.1991г. се установява, че ищцата се легитимира като собственик на целия имот, представляващ УПИ VI-550 в кв. 62 по плана на с.М., общ.Т. с площ от 1468кв.м., ведно с построените в него къща и стопански постройки, като ответниците не оспорва правото на собственост на ищцата.Имотът е отразен в Скица № СК-ТСУ-855/12.08.2019г. изд. от Община Т. като УПИ VI-550 с площ от 1468кв.м. в кв.62 по плана на с.М., общ.Т., при граници: УПИ V-548 на Ц.Д. и ПИ 549 на П.П., а от Удостоверение за данъчна оценка № **********/06.08.2019г., изд. от Община Т. се установява, че имотът е с дан. оценка от 7 254,60лв. Не е спорно между страните по делото и обстоятелството, че през последните няколко години ответниците са живели в имота. Относно възражението на ответниците за недължимост на разноски, с оглед признанието на иска и твърдението, че не са станали причина за завеждане на делото, по отношение освобождаването на имота, по делото са събрани гласни доказателства.Св. И.И. твърди, че е виждал ответниците в имота през лятото, а знае от ищцата, че са се изнесли през есента-м.октомври. Св. Г.Й. също твърди, че е виждала ответниците в имота и то през м.октомври. Св. Мариана Тошева твърди, че е помагала на ответниците да изнесат вещите си от имота, като твърди, че това е станало до края на м.юли, а поради отказ на ищцата да се срещне с ответницата, и до момента ключът от имота е в последната.Св. Т. И. също твърди, че ответниците се изнесли от имота до края на м.юли, посочва също, че две седмици преди съдебното заседание ищцата е гостувала на бабата на свидетеля и й показала снимки от къщата, като се оплакала, че всичко е в разрушение. От страна на ищеца са представени и доказателства за регистриран настоящ адрес ***, считано от 21.10.2019г.От НА № 103, том III, рег.№ 2825, дело № 278/2019г. по описа на нотариус Галя Георгиева с район на действие РС Т. се установява, че на 21.06.2019г. ответниците са сключили договор за покупко-продажба на имот в гр.Т., а от писмо на ответниците до ищцата, получено от последната на 30.09.2019г. се установява, че ответниците са уведомили ищцата, че имотът е освободен и са я поканили да ползва имота си.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Претенцията на ищцата е обоснована с
твърдения, че е собственик са имот, който се владее от ответниците
без основание, като с писмения си отговор, ответниците
са признали иска изцяло. Признанието на
иска съставлява проява на диспозитивното начало и с
него съответната страна се разпорежда със своето право на защита по висящ
процес, а изричната норма на чл. 237, ал. 4 ГПК постановява,
че признанието на иска не може да бъде оттеглено, поради което съдът, като
констатира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237,ал.3 от ГПК,
приема, че следва да съобрази това признание.В тази връзка съдът приема, че искането
на процесуалния представител на ответниците,
отправено в хода на устните състезания за отхвърлянето на иска, не следва да се
коментира, доколкото, както се посочи по-горе, признанието на иска е неоттеглямо-чл. 237,ал.4 от ГПК.От събраните писмени
доказателства по делото е безспорно установено, че ищцата е титуляр на правото
на собственост върху процесния имот и към момента на
депозиране на исковата молба на 31.07.2019г., ответниците
са освободили имота, като в хипотезата на чл. 108 от ЗС е без значение дали са
имали качеството на владелци или държатели на имота.На следващо място, съдът
приема за установено, че ответниците са уведомили
ищцата за освобождаването на имота едва с писмото от 30.09.2019г., но не са й
предали ключовете и до момента, а в настоящото производство съдът следва да
установи не само принадлежността на правото на собственост, но и неизпълнението
на задължението на ответниците за предаване на
владението.В този смисъл, ако след предявяване на иска по чл. 108 от ЗС
ответникът не предаде владението (държането) на ищеца, а направи нещо
друго-напр. да изостави владението или да го предаде на трето лице, то той не
се освобождава от задължението си.В случая ответниците
са изоставили имота, като съдът приема за неоснователни доводите им за това, че
влошените им отношения с ищцата и отказът й да комуникира с тях са причина да
не й върнат ключовете и да я уведомят за
освобождаването на имота, доколкото именно предвид влошените им отношения, ответниците е следвало да намерят съответния начин да
предадат владението, както са направили по-късно с изпращането на писмото от
30.09.2019г.Поради това съдът приема, че към момента на предявяване на иска ответниците не са предали владението на ищцата, поради
което предявеният иск е основателен и в осъдителната си част и следва да бъде
уважен изцяло, на осн.
чл. 108 от ЗС( в този см. Решение №
124/06.06.2017г. по гр.д.№ 4048/2016г. на ВКС, IV г.о., Решение № 9/24.06.2013г. по
гр.д.№ 301/2012г. на ВКС, I
г.о., Решение № 181/07.10.2016г. по гр.д.№ 4988/2014г. на ВКС, I г.о. и др.).
По разноските: Ответниците
са претендирали разноски, като са въвели и възражение по чл. 78,ал.2 от ГПК. С
оглед уважаването на иска, само ищецът има право на разноски-чл. 78,ал.1 от ГПК.В случая по делото е установено, че към момента на депозиране на исковата
молба ответниците са изоставили имота, но не са
предали владението на ищцата, при което следва да се приеме, че същите са
станали причина за завеждане на делото и възражението им по чл. 78,ал.2 от ГПК
е неоснователно. Въпреки това съдът приема, че в полза на ищцата не следва да
се присъждат разноски, доколкото в съдебно заседание процесуалният й
представител е оттеглил искането си за присъждане на такива, поради което
разноски не следва да се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Т.К.Б.
с ЕГН ********** и М.И.К. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес ***, че Ц.И.К.
с ЕГН ********** ***, е собственик на имот, представляващ УПИ VI-550 в кв. 62 по плана на с.М., общ.Т.
с площ от 1468кв.м., ведно с построените в него къща и стопански постройки,
отразен в Скица № СК-ТСУ-855/12.08.2019г. изд. от Община Т. като УПИ VI-550 с площ от 1468кв.м. в
кв.62 по плана на с.М., общ.Т., при граници: УПИ V-548 на Ц.Д. и ПИ 549 на П.П.,, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА
Т.К.Б. с ЕГН ********** и М.И.К. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес ***,
да предадат на Ц.И.К. с ЕГН ********** ***, владението върху имота, представляващ
УПИ VI-550 в кв. 62 по
плана на с.М., общ.Т. с площ от 1468кв.м., ведно с построените в него къща и
стопански постройки, на осн. чл. 108 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Т..
Съдия: