Р Е Ш Е Н И Е
№:1341 01.10.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 170 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по постъпила искова молба на „Тома
Тодоров и синове“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Лазур бл.79, вх.2, ет.5,
ап.28, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“, за присъждане
на обезщетение на имуществени вреди в размер на 350 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по НАХД № 264/2019г. на Районен съд - Бургас и КНАХД №
1499/2019г. на Административен съд - Бургас, ведно със законната лихва, считано
от 30.09.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че за обжалване на
наказателно постановление (НП) № 02-0002176/10.12.2018г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, ищецът е ангажирал адвокат А.Г. ***, която го
е защищавала пред съда. За това й е заплатил възнаграждение от 300 лева за
първата инстанция и 200 лева – за втората. С окончателния съдебен акт по КНАХД
№ 1499/2019г., наложената санкция по НП е била намалена от 5000 на 1500 лева.
Поради това, в съответствие с тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС
по т.д.№ 2/2016г., ищецът счита, че за него е възникнало правото да претендира
обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно на изменената
имуществена санкция. В съдебно заседание чрез представляващия го по пълномощие
адвокат Г., поддържа исковата претенция и ангажира писмени доказателства.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
като представя нарочен списък.
Ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция на
труда“, чрез процесуален представител – юрисконсулт Вероника И.-Н., в отговора
на исковата молба и в хода на съдебното заседание, оспорва иска. Счита го за
недопустим, защото не е налице отмяна на НП, а единствено има изменение на
наложената санкция. На това основание иска както прекратяване на производството
по делото, така и отхвърляне на иска като неоснователен. Оспорва и
претендираните лихви, защото в диспозитива на решението по КНАХД № 1499/2019г.
липсва осъдителен диспозитив, т.е. не е налице просрочие, а и ищецът не е
претендирал такива преди предявяването на иска. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Пред съда, след като въпросът с допустимостта на
иска е разрешен от ВАС, пледира за отхвърлянето на иска като неоснователен
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за неоснователност на иска, защото НП не е отменено, а само е
изменена имуществената санкция, поради което липсват причинени имуществени
вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
С НП № 02-0002176/10.12.2018г. издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, на „Тома Тодоров и синове“ООД, за
нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда КТ), вр. чл.10 и чл.204, ал.1 и
2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (Наредба № 7 от 23.09.1999г.), е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл.413, ал.2 от КТ.
Наказателното постановление е оспорено пред Районен
съд - Бургас, който с решение № 619/21.05.2019г., по НАХД № 264/2019г. го е
отменил. Решението на районния съд е било обжалвано от Дирекция „Инспекция по
труда“-Бургас пред Административен съд - Бургас, който решение №
1555/30.09.2019г., по КНАХД № 1499/2019г. го е отменил и вместо него е
постановил изменение на НП № 02-0002176/10.12.2018г., като е намалил размера на
наложеното наказание от 5000 на 1500 лева. Окончателното съдебно решение е
влязло в сила на 30.09.2019г. – датата на произнасянето на касационната
инстанция.
На л.49 от НАХД № 264/2019г. е приложен в оригинал
бланков договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно сер.В №
********** от 20.02.2019г., с които управителят на „Тома Тодоров и синове“ООД е
упълномощил адвокат А.Г. за защитата по НАХД № 264/2019г., като е договорено
възнаграждение в размер на 300 лева, което е отбелязано като платено изцяло в
брой. От протокола за проведените три открити съдебни заседания по НАХД №
264/2019г. се установява, че ищецът действително е бил защитаван от адв.Г.. Тя
е изготвила и жалбата срещу НП като пълномощник. Представлявала е дружеството в
хода на касационното оспорване, като е пледирала в проведеното открито съдебно
заседание на 12.09.2019г. На л.15 от КНАХД № 1499/2019г. е приложен в оригинал
втори бланков договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно сер.В №
********** от 10.09.2019г., с възнаграждение в размер на 200 лева, също платено
изцяло в брой.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта на исковата претенция се е произнесъл
Върховният административен съд, който с определение № 7801/29.06.2021г. по
адм.д.№ 5540/2021г., отмени определение на настоящия съд и прие, че при
изменено наказателно постановление по съдебен ред, е налице условието за
допустимост по чл.204, ал.1 от АПК. ВАС е имал предвид, че тази разпоредба не
може да се тълкува ограничително и в смисъл, че е допустима само искова
претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно
постановление, защото това би довело до ограничаване на правото на иск с
условия, които не са предвидени изрично в закона.
С оглед тези разсъждения, в настоящия случай се
приема, че е налице частично отменено наказателно постановление относно намаления
размер на имуществената санкция. Поради това, във връзка със задължението за
прилагане на цитираното определение № 7801/29.06.2021г. по адм.д.№ 5540/2021г.
на ВАС и на основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС
и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните
съдилища.
Съобразно чл.7, ал.1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес, или
седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди,
че увреждането е настъпило от издадено НП от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“-Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност,
компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас, още
повече, че седалището на дружеството-ищец също е в гр.Бургас.
Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“ е
юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.2, ал.1 от устройствения й
правилник, обн. ДВ, бр.6/2014г., към която са 28-те нейни
териториални дирекции, съгласно чл.7, ал.1 от същия правилник, включително и Дирекция
„Инспекция по труда“-Бургас. Съобразно чл.205, ал.1 от АПК, искът е предявен
срещу надлежен ответник.
Частичната отмяна на НП, в частта на намаляване
размера на административното наказание имуществена санкция, като властнически
акт на административен орган, представлява материално правно основание по
смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на
причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство, пропорционално на намаления размер.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено
наказателно постановление, или частично изменено такова с оглед гореизложените
разсъждения, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са
настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В
производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от
заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане
на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за
процесуално представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от
договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските
колегии в страната под формата на кочани. Такива са и двата договора, чиито
разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
Видно от договорите, уговорените суми за адвокатското
възнаграждение са в размер на 500лв., като изрично е записано, че възнагражденията
за всяка от двете инстанции са и изплатени в брой. Начинът по който в
договорите за правна помощ е индивидуализиран предмета на защитата – по АХД № 264/19
на БРС и по КНАХД № 1499/19г. на Адм.С-Бургас, съчетано с конклудентните
действия – представянето на тези договори именно в хода на същите съдебни
производства, не оставят никакви съмнения, че адвокатското възнаграждение от
общо 500лв. е договорено и платено за защитата именно срещу НП № 02-0002176/10.12.2018г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас
Предвид изложеното се налага извода, че ищецът е
заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че измененото наказателно постановление
в частта му на намаления размер на имуществената санкция, представлява
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1
ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат частично да се компенсират по
реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г.
Ето защо е налице първата материалноправна
предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно
решение е било частично отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление.
От този частично незаконосъобразен акт, той е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването
му, в размер на 350 лева, съразмерно на отменената част от имуществената
санкция. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на
това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено
наказателното постановление, частично отменено впоследствие. Независимо, че
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората
материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази
отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, частично
отменено по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване
адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.
на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина
и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административно-наказващия орган.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 350лв., представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление,
съразмерно на отменената част от имуществената санкция. Относно посочения договорен
и заплатен размер, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 500лв. е под
минималния размер за подобни дела за всяка инстанция съгл. чл.2, ал.4 от същата
наредба, поради което не може да бъде приета за прекомерна, а доколкото е
заявено под формата на разписка, пълното й плащане още в хода на разглеждане на
делото по обжалване на НП, то категоричен е изводът, че липсват основания за
частичното възстановяване на същата.
След като е основателна основната искова претенция за
присъждане на обезщетението, основателна се явява и претенцията за законната
лихва върху тази сума, считано от 30.09.2019г. до окончателното изплащане.
Началото на тази претенция всъщност е датата на която е постановено решение №
1555/30.09.2019г., по КНАХД № 1499/2019г. на Административен съд - Бургас, с
което е изменено НП № 02-0002176/10.12.2018г. Това съдебно решение е
необжалваемо, поради което е влязло в сила в деня на постановяването му.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. №
3/2004г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началния момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се
отменят унищожаемите административни актове. Тази задължителна съдебна практика,
макар да се отнася за индивидуалните административни актове, дава насока за
преценка на началния момент на забавата при отмяната на наказателните
постановления, а именно датата на която същите са отменени. В настоящия случай
това се е случило на 30.09.2019г., поради което претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва от този момент до окончателното изплащане се
явява основателна.
По отношение на претендираните съдебно-деловодни
разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.
Ищецът е внесъл дължимите държавни такси – в размер на
25лв. за образуване на настоящото производство и 150 лева за обжалване на
прекратителното определение. Заплатил е изцяло и договорените адвокатски
възнаграждения в размери на 350 лева и на 200 лева, съобразно представения
списък за разноски (л.42), договори за правна защита и съдействие от 21.01.2021г.
(л.11) и 12.07.2021г. (л.7 от делото на ВАС). Ето защо и при този резултат на
настоящото дело, тези разноски – общо 725 лева, следва да му бъдат заплатени от
ответника, който оспорва предявения в настоящото производство иск.
Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“,
да заплати на „Тома Тодоров и
синове“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Лазур бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, обезщетение
за имуществени вреди в размер на 350лв. (триста и петдесет лева), вследствие заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 264/2019г. на Районен съд -
Бургас и КНАХД № 1499/2019г. на Административен съд - Бургас, ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция на труда“, да
заплати на „Тома Тодоров и синове“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Лазур
бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, сумата от 725лв. (седемстотин двадесет и пет лева), за
разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: