РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20241880100107 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С. П. И. от с. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, е предявила
против „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул.
„Георги Костов” № 3, ЕИК *********, представлявано от ... Р. Т.
С. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания
по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) и по чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ищецът твърди, че е
работила по трудово правоотношение при ответника в продължение на почти
.. години, което е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно
съгласие). При прекратяване на трудовото правоотношение тя е била
придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което
работодателят й е начислил в заповедта от 22.04.2022 г. шест брутни заплати
в общ размер от 7428 лева. Посочената сума до днес не е изплатена, поради
което се иска от съда да осъди работодателя „Лилия – С” АД да заплати на
работника – ищец по-горе посочената сума, заедно със законната лихва върху
нея, считано от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
1500 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата, дължимо за периода от настъпване на падежа (22.04.2022 г.), до
датата на която исковата молба е постъпила в съда – 13.02.2024 г.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими,
като на основание чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) се
разглеждат по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на кодекса.
От страна на ответника, чрез изпълнителния директор, е подаден
писмен отговор. Работодателят не оспорва, че И. е работила по трудово
правоотношение в предприятието, но твърди, че същото е било прекратено на
1
основание чл. 326, ал. 1 КТ. На 09.06.2022 г. на С. И. е изплатена сумата от
2428,04 лева, представляваща част от дължимото обезщетение. В тази връзка
от представителя на дружеството се изтъква, че претенцията се явява
неоснователна в търсения размер.
По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните.
Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е оспорена от страните
и съдът въприема като обективно и компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна :
По силата на Заповед № .. от ... г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца с ответника, като е разпоредено на С. И. да се
изплатят шест брутни трудови заплати при пенсиониране. От заключението
на вещото лице се установява, че дължимото обезщетение е в размер на
6532,32 лева. На 09.06.2022 г. с разходен касов ордер (РКО) № 26 са
изплатени 1532,32 лева, като остатъкът е в размер на 5000 лева. Мораторната
лихва е 1080,29 лева, като при изчисляването й е отчетено частичното
плащане извършено на 09.06.2022 г. Видно от разпореждането за отпускане
на пенсия, считано от ... г. на ответника е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предявените искове са основателни и доказани – до размерите
посочени в заключението на вещото лице.
Условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст са уредени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социалното
осигуряване, като от представените по делото документи е видно, че И. е
придобила това право на .... г. Обезщетението е посочено в прекратителната
заповед, подписана от изпълнителния директор и е изчислено от вещото лице.
Вземането за главницата е изискуемо от момента на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор – ... г., т.е. от тази дата задълженото лице е
в забава, а базата за изчисление на обезщетението е брутното трудово
възнаграждение за последния отработен пълен месец.
Работодателят е длъжен да отразява в писмена форма и да удостоверява
обстоятелствата, свързани с трудовото възнаграждение на наетите по трудов
договор лица, както и с дължимите им обезщетения, което е направено.
Вземанията са изискуеми, а ликвидни ще станат ако исковете бъдат уважени.
Според указаната от съда с разпореждането му от 21.03.2024 г.
доказателствена тежест, ищецът успя да докаже наличие на законовите
предпоставки за уважаване на предявените искове – до размерите установени
в заключението на вещото лице, а работодателят, чрез законния си
представител, не доказа че е изпълнил изцяло и в срок законовото и
договорното си задължение да заплати дължимото обезщетение на датата, на
която е следвало да го направи.
На основание чл. 83 ГПК вр. с чл. 359 КТ и чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът ще следва заплати държавна такса върху уважените оценяеми
2
искове. Решенията, с които се присъжда възнаграждение и обезщетение за
работа, подлежат на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1
ГПК.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр.
Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК *********, представлявано от ... Р. Т.
С., да заплати на С. П. И. от с. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********,
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2024 г. до
окончателното изплащане, като в останалата част до пълния претендиран
размер от 7428 лева отхвърля иска.
Осъжда „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр.
Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК *********, представлявано от ... Р. Т.
С., да заплати на С. П. И. от с. Т., общ. С., ул. „.....” № , ЕГН **********,
сумата от 1080,29 лева, представляваща законната лихва за забава върху
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 22.04.2022 г. до 13.02.2024 г.,
като в останалата част до пълния претендиран размер от 1500 лева отхвърля
иска.
На основание чл. 242 ГПК съдът допуска предварително изпълнение
на решението в тази му част.
Осъжда „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр.
Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК *********, представлявано от ... Р. Т.
С., да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Своге
дължимата държавна такса по уважените искове в размер от 250 лева.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение
(чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 28.05.2024 г. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
3