№ 1417
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110206531 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. В. П. с ЕГН **********, чрез адв. Т. М.,
против наказателно постановление (НП) № 24-4332-000037 от 16.01.2024 г.,
издадено от началник група в Отдел "Пътна полиция" при Столичната
дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се иска цялостна отмяна на оспореното наказателно
постановление, при твърдения за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че
неправилно е посочена санкционната разпоредба и това създава неяснота.
Твърди се и материална незаконосъобразност на наказателното
постановление, с оглед на това, че жалбоподателят не е имал качеството на
водач. С тези аргументи се иска цялостна отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. М., който отправя искане до съда за отмяна на НП,
като незаконосъобразно, тъй като жалб. П. не е имал качеството на водач.
1
Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно призован,
не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от
упълномощен представител в лицето на юрк. М., с които последната изявява
становище по основателността на жалбата и по същество на делото,
претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР и евентуално възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.01.2024 г., около 16:00 часа, жалб. П. управлявал личния си
автомобил, марка/модел „Рено Меган“ с рег. № СА6493НС по пътя към дома
си и го паркирал на паркинга пред блока, находящ се в ж.к. „Връбница“ пред
бл. 605. При изпълнение на маневрата реализирал ПТП в намиращия се от
дясната му страна паркиран автомобил. От съприкосновението между двете
ПТП били нанесени материални щети по двете МПС. Жалб. П. слязъл от
автомобила си и се прибрал в дома си. Тези негови действия били възприети
от свид. Е. Б., който бил в автомобил, управляван от дъщеря му, като те също
паркирали на посочения паркинг.
В същото време съседи от блока се обадили на свид. Ц. Б., за да му
съобщят, че автомобилът му е бил ударен, като същият се отправил към
паркинга, за да провери. По стълбите срещнал жалб. П., който му казал, че е
ударил автомобила му и да извика КАТ, а той се качвал в дома си, тъй като не
му било добре. Свид. Б. огледал автомобила си и се обърнал за съдействие към
органите на Пътна полиция. На сигнала се отзовал екип на ОПП-СДВР, в
състава на който бил свид. Й. и свид. Г.. Свид. Б. повикал и жалб. П. да слезе.
На слизане, жалб. П. паднал на стъпалото пред входа и ударил главата си. Бил
повикан екип на спешна помощ, в състава на който бил свид. П. М.. При
пристигането си, екипът на Спешна помощ заварил жалб. П. на тротоара пред
блока. Медиците констатирали рана на главата, обработили я и насочили П.
към консултация с неврохирург.
След като дошли служителите на ОПП-СДВР поканили жалб. П. да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510, проба № 0214, както и за употреба на наркотични вещества, с
техническо средство Дръг Тест 5000, проба № 0016. Жалб. П. отказал да бъде
изпробван. След отказа му, служителите на ОПП-СДВР му издали талон за
медицинско изследване с № 0174313, със съответния брой стикери и го
насочили за изследване към ВМА. Жалб. П. не отишъл да даде кръвна проба.
При тези обстоятелства свид. А. Й. преценил, че жалб. П. е осъществил
нарушения на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, в двете хипотези, поради
което съставил срещу него акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), серия АД, № 0669484 от 06.01.2024 г., в който констатирал
извършените нарушения. Препис от АУАН бил връчен на жалб. П. срещу
негов подпис, като в графата с възражения било отбелязано, че има
2
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения акт началникът на група АНД - отдел "ПП" при
СДВР издал оспорваното № 24-4332-000037 от 16.01.2024 г., с което на жалб.
П., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, за извършено за извършени нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Препис от НП му бил връчен на 02.04.2024 г.
Видно от заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи началникът на група АНД в ОПП при СДВР е
оправомощен да издава наказателни постановления, а актосъставителят като
полицейски орган от ОПП – СДВР – да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: гласните доказателствени средства –
обясненията на жалбоподателя П. и показанията на свид. А. Й., А. Г., Ц. Б., Е.
Б. и П. М., както и писмените доказателства - документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка.
Показанията на свид. А. Й., макар заявената от него липса на спомен за
извършената проверка, следва да бъдат кредитирани като достоверни, като от
тях се установява, че именно той е съставил АУАН и го е подписал. Доколкото
показанията му намират опора в останалите доказателства по делото, съдът ги
кредитира с доверие.
Свид. А. Г., който също е полицейски служител при ОПП-СДВР, депозира
пред съда по-подробни показания, относно извършената проверка. Съдът
кредитира твърденията му, че на място са установили, че по данни на
свидетели-очевидци жалб. П. е ударил друга кола на паркинга, което се
потвърждава от показанията на свид. Б. и от обясненията на самия жалб. П..
Кредитирани с доверие следва да бъдат и твърденията на свид. Г., че той не е
видял жалб. П. да управлява автомобила, както и че същият се е намирал на
паркинга пред блока, когато са пристигнали. Противоречиво с останалите
гласни доказателствени средства се явява твърдението на свид. Г., че от жалб.
П. се е усещал мирис на алкохол. Предвид това, че свид. Б. и свид. М.
(служителят от Спешна помощ) заявяват, че не са усетили мирис на алкохол от
жалб. П., съдът намира, че показанията на свид. Г. не следва да бъдат
кредитирани в тази им част.
Съдът кредитира като достоверни, логично и последователните изложени
показания от свид. Б., които намират опора в останалите доказателствени
материали по делото, включително и в обясненията на жалб. П.. Като
достоверни следва да бъдат кредитирани и показанията на свид. Б. и М., които
се явяват логично и последователно структурирани, като същите намират
опора в останалите доказателствени материали по делото. От показанията на
3
свид. Б. и Б. се установява, че след като е паркирал автомобила си на
паркинга, жалб. П. се е качил в дома си, а когато полицейските служители са
дошли да го тестват, той е слязъл от дома си и не е управлявал автомобила си
преди да бъде тестван.
Като отчете двойствената природа на обясненията на жалб. П. – на гласно
доказателствено средство и средство за защита, съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като се намират в пълна
корелация с останалите доказателствени материали по делото, поради което не
се и нуждаят от по-подробен доказателствен анализ.
Писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК също
следва да бъдат кредитирани, доколкото същите се явяват обективни,
достоверни и в пълен синхрон с останалите доказателствени материали по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, тъй като следва служебно да
провери законността им, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, във връзка със Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в
предвидената от закона писмена форма и при спазване на установените в чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. Съобразено е и изискването на
чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен на жалбоподателя
лично срещу подпис.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
4
години и глоба 2000 лв.
Съгласно тази разпоредба, субект на това административно нарушение
може да бъде физическо лице, което има качеството на водач на МПС.
Дефиниция на понятието „водач“ се съдържа в нормата на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП, съгласно която, водач на МПС е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. От
доказателствената съвкупност по делото се установява по категоричен начин,
че към момента, в който е бил поканен да бъде изпробван, жалб. П. не е
управлявал МПС, а е слязъл от дома си на паркинга пред блока. Въз основа на
това, съдът приема, че към момента, в който е бил поканен да бъде изпробван,
същият не е имал качеството на водач. С оглед на това, същият не може да
бъде субект на административното нарушение, чието извършване му е било
вменено със съставяне на АУАН и за което е бил наказан с издаденото НП, а
административнонаказателната му отговорност се явява неправилно
ангажирана, с което е бил нарушен материалният закон. Предвид изложените
аргументи съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло.
За пълнота следва да се посочи, че изпълнителното деяние на
нарушението в тази му форма се изразява в отказ от водача на МПС да бъде
изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества с техническо
средство, което е ясно описано както в АУАН, така и в НП. Такъв отказ
безспорно е обективиран от страна на жалб. П., но с оглед липсата на годен на
субект на нарушението, това негово поведение не се явява неправомерно,
поради което не следва да бъде и санкционирано.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят, но
доколкото такава претенция не е била отправена, съдът не следва да се
произнася по въпроса с разноските.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-000037 от 16.01.2024 г.,
с което на Г. В. П., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
извършено за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, за извършено за извършени нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
5
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6