Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2907 07.11.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На единадесети октомври Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка А.
като разгледа докладваното гр.д. № 2451
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Т.А.А.
искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 226,21 лв. –
главница, представляваща неплатена стойност на ползвани далекосъобщителни
услуги за абонатен № ********* за периода от 10.10.2016 г. до 09.02.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, за които вземания по ч.гр.д.
№ 503/2019 г. на БРС е издадена Заповед № 381/30.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Претендира се и осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 311,82 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски, от които 47,94 лв. по Договор за лизинг от 15.07.2015 г. за устройство Samsung модел Gа1аху JI 3G White, дължими за периода м. 02/2016 г. – м. 06/2017 г., и 263,88 лв. по Договор за лизинг от 14.01.2016 г. за устройство Samsung модел Gа1аху S5 Nео
Вlаск, дължими за периода м. 02/2017 г. – м. 12/2017 г. Твърди се, че ответницата не е изпълнила
задълженията да заплати дължимите суми по сключените между страните договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и за лизинги. Претендира се присъждане на направените от ищеца разноски
по делото. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Ищецът не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но с нарочна писмена
молба заявява, че поддържа исковете, като моли по делото да бъде постановено
неприсъствено решение при наличие на условия за това.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, а осъдителният иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД, като
същите са допустими.
В
законоустановения едномесечен срок ответницата не е депозирала писмен отговор,
не е изразила становище по исковете и не е направил доказателствени искания. Същата
не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител,
редовно уведомена, като липсва и искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
След преценка на събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства (Сертификат
за пакетни услуги Globul Combo
от 26.04.2014 г., Договор за мобилни услуги от същата дата, Договор за лизинг
от 14.01.2016 г., Договор за лизинг от 15.07.2015 г. и фактури) може да се
направи обоснован извод, че между ищцовото дружество и ответницата
са били сключени посочените в исковата молба договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и два договора за лизинг,
както и че по тях са останали неплатени от ответницата задължения в
претендираните размери, посочени в представената фактура №
**********/10.02.2017 г. Ответницата не твърди и не е представила доказателства
за плащане на процесните суми, поради което съдът намира, че предявените искове
са вероятно основателни.
Предвид
установената вероятна основателност на исковете и тъй като ответницата не е
представила отговор на исковата молба и не се е явила в съдебно заседание, без
да е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие, като същата е била
уведомена за последиците от непредставянето на отговор и неявяването й по
делото, съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове
да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид крайното решение на съда по
съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца и направените от ищеца разноски в настоящото производство,
които са в общ размер от 255 лв., както и направените от него разноски в
заповедното производство в общ размер от 205 лв., или общо 460 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.А.А., ЕГН **********,***,
че същата дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 6, сумата
от 226,21 лв. (двеста двадесет и
шест лв. и двадесет и една ст.) – главница, представляваща неплатена стойност
на ползвани далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* през периода
10.10.2016 г. - 09.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 21.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета
на Заповед № 381/30.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 503/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 6, сумата от 311,82 лв. (триста и единадесет лв. и осемдесет и
две ст.), представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски, от които 47,94
лв. по Договор за лизинг от 15.07.2015 г. за устройство Samsung модел Gа1аху JI 3G White, дължими за периода м. 02/2016 г. – м. 06/2017 г., и 263,88 лв. по Договор за лизинг от 14.01.2016 г. за устройство Samsung модел Gа1аху S5 Nео
Вlаск, дължими за периода м. 02/2017 г. – м. 12/2017 г., както и сумата от 460,00 лв. (четиристотин и шестдесет лв.), представляваща
сбор от направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ДА
СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА