РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Якимова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100500847 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от подадена от Община Варна,
БУЛСТАТ ********* против Решение № 535/17.02.2025г., постановено по
гражданско дело № 4810/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е
признато за установено по отношение на Община Варна, БУЛСТАТ
*********, че Г. Е. П., ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73 от
23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна,
район „А.“, с.о. „Боровец север“, с площ от 724 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м.), предишен идентификатор № ***, номер по предходен план: ***,
съседи: ***, ***, ***, ***, въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е отхвърлен предявеният от Община
Варна, срещу Г. Е. П. насрещен ревандикационен иск с правно основание чл.
108 ЗС да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
Община Варна е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния
1
директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „А.“, с.о. „Боровец север“, с
площ от 724 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предишен
идентификатор № ***, номер по предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***,
***, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и да бъде осъдена ответницата по
насрещния иск да предаде владението върху имота. Изложени са подробни
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се,
че общината е станала собственик на процесния имот на основание чл.25
ЗСПЗЗ. Поддържа се цитирана практика, според която физи ческо лице, което
не е било ползвател или собственик на зем.имот преди възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ, не може да придобие по давност ПИ, попадащ в
територията по пар.4 ПРЗ ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или
общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите
от общинския поземлен фонд, установена в чл.7, ал.1 ЗОС и поради
мораториума върху придобивната давност. Сочи се, че давността за
земеделски имот, за който е инициирана реституционна процедура, започва да
тече от възстановяване на собствеността с влязъл в сила административен акт.
Навеждат се доводи, че за периода от 31.05.2006г. до 30.12.2017г. и от
20.01.2018г. до 07.03.2022г. придобивна давност не тече, а такава започва да
тече от влизане в сила на решението на КС – 08.03.2022г., и все още не е
изтекла. Искането към въззивния съд е за отмяна на атакувания акт.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Г. Е. П. заявява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
2
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по Г. Е. П. срещу Община Варна
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик
на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. Варна, район „А.“, с.о. „Боровец север“, с площ от 724 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор № ***, номер по
предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***, ***, въз основа на изтекла в нейна
полза придобивна давност. Поддържа се, че владението на процесния имот е
установено от бащата на ищцата от 05.05.1994 г., когато се е снабдил с
документа за собственост на собствения си имот. Твърди се, че на 11.03.2015г.
баща й предал и владението на процесния имот *** ., заедно с владението на
собствения на ищцата имот ***, от който момент владението върху процесния
имот се упражнявало от ищцата с намерението, че е неин, като към своето
присъединява и владението, упражнявано от баща си от 05.05.1994 г. до
11.03.2015 г.
Ответникът оспорва иска, като счита същия за неоснователни и моли за
неговото отхвърляне. Община Варна предявява срещу Г. Е. П. насрещен
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, обективиран в
депозирания от него отговор на исковата молба, въз основа на горепосочените
обстоятелства да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че Община Варна е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „А.“, с.о. „Боровец север“, с
площ от 724 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предишен
идентификатор № ***, номер по предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***,
3
***, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и да бъде осъдена ответницата по
насрещния иск да предаде владението върху имота.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата Г. Е. П. депозира
отговор на насрещната искова молба, с който оспорва предявения срещу нея
иск като неоснователен. Поддържа, че Община Варна не е собственик на
имота, а тя го владее на правно основание и го е придобила по давност.
С постановеното по спора Решение № 535/17.02.2025г. по гражданско
дело № 4810/2024г. по описа на Районен съд - Варна първостепенният съд е
приел иска по чл.124, ал.1 ГПК за основателен и е отхвърлил предявения
насрещен иск по чл.108 ЗС.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от
РС обстоятелства, както следва:
Представено е удостоверение № 28 от 22.01.1986 г. за предоставяне
право на ползване на земя, издадено от Председателя на ИК на Общински
народен съвет, от което се установява, че на Е. Г. С. е предоставено правото на
ползване върху хавра в размер на 0,8 декара, находяща се в землището на гр.
Варна, м-ст Кошари.
Видно от приложения нотариален акт за собственост върху недвижим
имот от 05.05.1994 г., закупен по реда на параграф 4а от преходните и
заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, Е. Г. С. е признат за собственик на лозе –
овощна градина от 600 кв.м. ид.ч. цялото от 980 кв.м., находяща се в
местността „Боровец – Север IVч“, пл. № 990 – зона за земеделско ползване в
землището на гр. Варна, кметство Галата, като при съставянето на акта е
представено горецитираното удостоверение.
Установява се от Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
11.03.2015 г., че Е. Г. С. е дарил на дъщеря си Г. Е. П. поземлен имот в гр.
Варна, р-н „А.“, с.о. „Боровец север“ с идентификатор № ***, целият с площ
от 600 кв.м., заедно с построената в имота вилна сграда с идентификатор №
***.2.
Не се спори, че ищцата е закупила от А.И.А., Д.П.П., С.Х.Л., И.Н.П.,
Д.Н.Х., Н.П.Н., Т.П.Н. и М.И.Б. новообразуван имот в гр. Варна, район „А.“,
с.о. „Боровец север“ с идентификатор № *** с площ от 507 кв.м., съгласно
приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
4
13.08.2015 г.
Според представените по делото скици (л. 8 гръб и л. 18 от делото)
придобитите от ищцата имот № *** с площ от 600 кв.м. и имот № *** с площ
от 507 кв.м. са обединени в един имот № ***, който е съседен на процесния
имот № ***.
Приобщени към доказателствения материал по делото са Удостоверение
за подадена данъчна декларация № ********** от 08.03.2023г., Приходна
квитанция, серия 6622, № ********** от 30.3.2023 г. Молба-декларация,
заверена на 05.04.2023 г. от дирекция „МД“, Община Варна; Удостоверение №
МД - Т23003555ВН от 05.04.2023 г., Фискален бон от 24.11.2023г. за сумата от
180 лв.; ел. писмо от 30.1.2024 г. и Удостоверение № АУ008643ВН_002ВН от
14. 02.2024 г., от които е видно, че ищцата е заплатила на 03.03.2023 г.
дължимите данъци за процесния имот с идентификатор № *** за периода 2018
г. – 2023 г., подала е молба-декларация за признаване право на собственост
върху имота чрез извършване на обстоятелствена проверка на 07.03.2023 г.,
декларирала е същия пред Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ на
08.03.2023 г. и се е снабдила с удостоверение от 14.02.2024 г. относно това, че
за имота няма съставен акт за общинска собственост.
Ищцата е обжалвала мълчалив отказ а Кмета на Община Варна за
заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, видно от представената жалба с вх. № 1524 от 31.
01.2024 г., която с Определение № 1642 от 16.02.2024 г. по адм.д .№ 228/2024г.
на Административен съд – Варна е оставена без разглеждане , като
просрочена.
Ответникът е представил Писмо с изх. № 12-02-24-1/12.01.2024 г. от
Общинска служба по земеделие – Варна, според което процесният имот с
идентификатор № *** е идентичен с имот *** по ПНИ на м. „Боровец север“,
идентичен с ч. 358 (стари имотни граници по ПКП към ПНИ) по КККР, гр.
Варна, район „А.“, с.о. „Боровец север“, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г., попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според
съдържанието на писмото в регистъра на имоти и собственици към КВС в
ОСЗ – Варна няма дА. за реституционни претенции и постановени решения за
описаните имоти.
Приложени са графична извадка от ПНИ на м. „Боровец – север“ – с.о.,
5
Землище кв. Галата, гр. Варна, общ. Варна от 08.12.2023 г. и таблица за
разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите
по новия план за местност „Боровец-север“, в която е посочено, че от имот №
358 с площ от 7398 кв.м., със собственик наследници на С.Н., са нанесени 13
имота по кадастрален план от 1995 г. Представен е и разписен лист, в който
фигурират лозе № 988 на В.С. А., лозе № 989 на Г.Т.В. и лозе № 990 на Е. Г. С.,
както и извадка от регистър на имот 3261 с посочен собственик Н. Хр. Г..
Приложена е и таблица за изчисление на дължимото обезщетение на
собствениците в с.о. Боровец-север“.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
допусната съдебно-техническа експертиза, от което се установява процесният
поземлен имот № *** с цялата си площ от 724 кв.м. се ситуира само върху
стар имот № 358 по ПСИГ (комб.) м.12.1997 г. – план на старите имотни
граници, който е бивша собственост на С.Н.. За територията на м. „Боровец –
север“ е изработен кадастрален план от 1979 г., за който няма дА. да е бил
одобрен, но бил актуализиран през 1995 г. и ползван и поддържан от
администрацията до изработване на последващ план за територията.
Относимият по него имот № 989 е с площ от 864 кв.м. със собственик по
разписна книга – Г.Т.В., предназначение на територията – земя за задоволяване
на здравни и курортни нужди. Имот № 989 по КП/1979 г. попада върху 741
кв.м. от стар имот № 357, бивша собственост на С.Н. и върху част от 123 кв.м.
от стар имот № 358 бивша собственост на А.Я.Д.. Имотите от съставката КП
(пкп)/м.12.1997 г. са идентични на съответните имоти по предходния му
КП/1996 г. Установява се, че собственият на праводателя на ищцата имот №
990 е граничещ с имот № 989 по КП/1996 г. Изяснява се от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че ПНИ е одобрен със Заповед № РД-12-
7706-313/19.10.2012 г., обнародвана на 30.10.2012 г., като няма дА. да е бил
обжалван и следователно е влязъл в сила включително по отношение на
процесния имот с кадастрален номер *** с площ от 724 кв.м., собственик по
регистъра е посочен Н. Хр. Гайданджиев (без посочено основание за това), с
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за
ниско застрояване. Същият е образуван от източна част 724 кв.м. на
ползвателски имот № 989, записан на Г.Т.В. в регистъра към КП/1996 г., която
пък се ситуира върху стар имот № 358, записан на С.Н. в регистъра към
ПСИГ(пкп)/м.12.1997 г. В КККР/2008 г. и КККР/07.12.2024 г. процесният имот
6
е нанесен по напълно идентичен начин с ПНИ. За територията на м. „Боровец-
север“ няма изработен регулационен план, който да е бил одобрен по
надлежния ред. С протокол № 16/22.09.1973 г. на Ик на ОНС – Варна са
определени районите извън строителните граници на някои населени места
във варненски окръг, където селскостопанските имоти ще служат за
задоволяване на здравните и курортни нужди на гражданите (чл. 5, т. 1 ЗС
отм.). Под № I-6 в списъка фигурира район, обхващащ имоти в местностите
„Гюндоза“, „Араб табия“, „Беш тепе“, където се ситуира сегашното с.о.
„Боровец север“, респ. процесната зона. С Решение № 322- 4/29.05.2000 г. на
ОбС-Варна са били създадени 25 селищни образувания с одобрени
околовръстни полигони. Под № 8 в списъка фигурира територията на с.о.
„Боровец север“, която от този момент вече е урбанизирана по смисъла на чл.
7, ал. 1 ЗУТ. Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен)
извод, че територията на сегашното с.о. „Боровец север“ преди 1973 г. е била
със статут земеделска по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ. В КП/1979 г. е била със
статут „за здравни и курортни нужди за граждани“, съгласно протокол №
16/22.09.1973 г. и в ПНИ/2012г. е отразена със статут „урбанизирана/селищно
образувание“, съгласно решение № 322-4/29.05.2000 г. на ОбС-Варна и
регистъра към този план. Процесният имот не е бил включен във вилна зона,
макар и в обхвата на проектен РП/1989 г. за вилна зона „Боровец-север“, тъй
като този план не е бил одобрен, останал е на ниво проект и така територията
не е придобила статут на вилна зона. От 21.09.1999 г. територията е включена
в строителните граници на гр. Варна. Към момента на изготвяне на
експертизата за процесния имот няма съставен АОС, няма дА. да е бил
одържавяван и за него да е бил издаван АДС. Вещото лице е установило, че
земята в границите на процесния имот не е била включвана/внасяна в ТКЗС
или ДЗС.
Пред районния съд са събрани гласни доказателствени средства на
разпитаните свидетели К.С.И. и Е.Л. С.. Първият разпитан свидетел излага
пред съда, че познава ищцата от 2001 г. и знае, че има имот с къща в м.
„Боровец“ около 2 дка, като е ограден от всички страни с ограда с бетонни
колове и мрежа. Свидетелства, че в имота има триетажна къща, а преди е
имало малка постройка до къщата, която ползвали за склад, но я съборили.
Когато св. И. за първи път отишъл в имота през 2001 г. там бил бащата на
ищцата Е., който бил собственик. Тогава и двете постройки съществували и
7
били построени от него. Свидетелства, че семейството живее в имота от 40
години. През 2015 г. бащата на ищцата й прехвърлил имота, защото вече бил
възрастен и не можел да се грижи, като оттогава досега ищцата заявявала, че
имотът е неин. Никой друг не е спорил за имота, нито е идвал в него, освен
нейните приятели и семейство. В момента ищцата и мъжът й се грижат за
имота, в който има овошки, краставици, тиквички и други зеленчуци, както и
старо лозе, което е в имота откакто свидетелят го помни. Не е чувал да има
спорове за собствеността върху имота. Свидетелства, че от 2001 г. до 2015 г.
ищцата и баща й заедно са се грижили за него.
Св. С. заявява пред съда, че познава ищцата от 2014 г., тъй като водили
преговори относно закупуването на имот в района на „Боровец-север“ и
купили съседна къща до нейната. Свидетелят първо се запознал с баща й Е.
С., а след това с ищцата. Техният имот бил голям около 2 дка с една голяма
къща на три етажа, като в началото имало и малка барака, но я премахнали, а
имотът бил ограден със стара мрежа. Знае, че имотът се ползвал от
семейството на ищцата от 70-те години, а през 2014 г. Е. му казал, че е имотът
е негов, но е болнав и всичко ще прехвърли на дъщеря си. От 2015 г. ищцата
започнала да идва редовно в имота, всеки ден през лятото, гледала си
зеленчуците, а през зимата повече се занимавала с къщата. Разбрал, че имотът
й е прехвърлен от баща й. Свидетелства, че живее непрекъснато в съседния на
процесния имот, а именно имот № 991 и никой не е идвал да предявява
претенции за имота на ищцата. При предявяването от страна на съда на
скицата за процесния имот, св. С. посочва неговият имот № 991, като
свидетелства, че имотът на ищцата включва имоти с № 3785 и № 3261. Сочи,
че има лозе в процесния имот, както и че по средата на притежавания от
ищцата имот имало някаква остатъчна мрежа без врата, със стара каса, която
не се ползва.
Като взе предвид събрания доказателствен материал по делото,
ВОС намира следното:
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали съставът на
придобивна давност е осъществен в полза на ищеца по отношение на
процесния имот с идентификатор № ***, като се съобрази разпоредбата на
чл.7, ал.1 ЗОС, както и мораториума върху придобивната давност, установен с
§ 1 от ЗР към ЗД на ЗС, по отношение на имотите частна държавна или
8
общинска собственост. С оглед на това, от значение е статутът на процесния
имот към момента на завладяването му.
В хипотезата на чл. 6 от Закона за собствеността /в редакцията от
1951 г. /, държавни са имотите, които нямат друг собственик. Ако по време на
отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се
води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна
собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 ЗС./ Решение № 8 от
11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013 г. /. С приемането на ЗДС (в сила от
01.06.1996 г.) е регламентирано в разпоредбата на чл.3, т.5, че държавна
собственост са имотите и вещите, които нямат друг собственик, с изключение
на недвижимите имоти, които стават общинска собственост по силата на чл. 2,
ал. 2, т. 5 от ЗОС (ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.) - общинска
собственост са недвижимите имоти на територията на общината, чийто
собственик не може да бъде установен. Проследявайки хронологично статута
на имота, видно от приетото експертно заключение, имотът не е бил нито
държавен, нито общински към момента на завладяването му от бащата на
ищцата (1994г.). Това е така, доколкото същият не е бил с неустановен
собственик. Според разписните листи към действащите планове на
територията на имотът е бил собственост на физически лица, за него няма
съставен АОС или АДС, няма дА. и да е одържавяван. Ето защо забраната,
предвидена в чл.7 ЗОС, както и мораториумът върху придобивната давност,
установен с § 1 от ЗР към ЗД на ЗС, по отношение на имотите частна
държавна или общинска собственост, в случая са неприложими.
На следващо място, по делото се установява, че ищецът е придобил
процесния имот по силата на давностно владение, упражнявайки фактическа
власт върху имота лично и присъединявайки владението на праводателя си.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време, т.е.
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
9
държи лично или чрез другиго като своя. То има два елемента: обективен
елемент (corpus) – упражняване на фактическа власт и субективен елемент
(animus) – намерение за своене на вещта. Чл. 69 от ЗС е установил
презумпцията, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено
владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението – то да
е непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС),
спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено
по скрит начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Настоящият съдебен състав споделя цитираната от районния съд практика,
обективирана в Решение 88/27.07.2016 г. по гр.д. № 661/2016 г. на ВКС, II г.о.,
според която, когато се касае за владение върху чужд имот, при липса на
заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху
имота като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое
намерение да свои имота за себе. Тоест фактът, че владелецът се намира в
имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се
възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.
Видно от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира
като ясни, конкретни и взаимносвързани, фактическият състав на придобивна
давност е реализиран. Установява се от събраните гласни доказателствени
средства, че семейството на Г. П. живее в имота от 40 години. През 2015 г.
бащата на ищцата й прехвърлил имота, защото вече бил възрастен и не можел
да се грижи, като оттогава ищцата заявявала, че имотът е неин. Никой друг не
е спорил за имота, нито е идвал в него, освен нейните приятели и семейство. В
момента ищцата и мъжът й се грижат за имота, в който има овошки,
краставици, тиквички и други зеленчуци, както и старо лозе, което е в имота
откакто свидетелят го помни. Според св.С. имотът се ползвал от семейството
на ищцата от 70-те години, а през 2014 г. Е. му казал, че е имотът е негов, но е
болнав и всичко ще прехвърли на дъщеря си. От 2015 г. ищцата започнала да
идва редовно в имота, всеки ден през лятото, гледала си зеленчуците, а през
зимата повече се занимавала с къщата.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищцата е придобила по
давност процесния имот, като го е владяла лично в периода от 11.03.2015г. до
датата на исковата молба – 22.04.2024г., присъединявайки и владението,
упражнявано от баща й Е. Г. С. в периода 05.05.1994г. до 11.03.2015г., поради
10
което искът по чл. 124 ГПК се явява основателен.
По насрещния иск по чл.108 ЗС:
Искът по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. В тежест на ищеца е да установи, че е собственик на вещта,
както и че ответникът упражнява фактическата власт върху тази вещ към
момента на предявяване на иска. В случая не се установява Община Варна да
е титуляр на правото на собственост на имот с идентификатор № ***.
Съгласно чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Правото
на собственост на общината върху земеделски земи е уредено като остатъчно
(резултативно) - негов обект са земеделските земи, които са останали
невъзстановени и които не са притежание на други правни субекти. За да
възникне правото на собственост на общината в хипотезата на чл.19, ал.1 вр.
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, следва да бъде установено, че имотът е бил земеделска
земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, че не е реституиран и не е изкупен от
правоимащите ползватели, както и че не е държавен. При наличието на тези
предпоставки придобиването на собствеността от общината е пряко, по силата
на закона. Настъпилите промени в предназначението на земите, от приемането
на ЗСПЗЗ до настоящия момент нямат отношение към процедурата по
възстановяване на собствеността на бившите собственици и към правото на
собственост на общината, произтичащо от чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
/Решение № 41 от 26.05.2022 г. по гр. д. № 3705/2021 г., г. к., іі г. о. на ВКС/. В
конкретния случай настоящата инстанция намира, че не са налице всички
предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Земеделски земи по смисъла на чл.2, т.1 от ЗСПЗЗ са тези, които са
предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на
урбанизираните територии (населени места и селищни образувания),
определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. Видно
от приетото експертно заключение, към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ,
който момент е меродавен /Решение № 41 от 26.05.2022 г. по гр. д. №
3705/2021 г., г. к., іі г. о. на ВКС/, процесният имот не е бил със статут на
земеделска земя. От тук следва, че една от необходимите кумулативни
предпоставки за придобиване от страна на Община Варна ex lege по силата на
чл.25 ЗСПЗЗ не е налице.
11
Отделно от това, според експертизата земята в границите на
процесния имот не е била одържавяване, нито включвана в ТКЗС или ДЗС.
Затова и същата изобщо не представлява подлежаща на възстановяване
земеделска земя, която би станала общинска собственост на основание чл.19
ЗСПЗЗ, в случай че не е заявена за реституция в предвидените за това срокове,
респ. не е изкупена от ползватели по реда и при условията на пар. 4а и пар.4б
от ПЗР ЗСПЗЗ.
Доколкото ответникът-жалбоподател не е установил твърдяното си
право на собственост върху процесния имот, искът по чл. 108 ЗС се явява
неоснователен.
С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в общ размер от 1 000 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 535/17.02.2025г., постановено по
гражданско дело № 4810/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е
признато за установено по отношение на Община Варна, БУЛСТАТ
*********, че Г. Е. П., ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73 от
23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна,
район „А.“, с.о. „Боровец север“, с площ от 724 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м.), предишен идентификатор № ***, номер по предходен план: ***,
съседи: ***, ***, ***, ***, въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност в периода от 11.03.2015г. до датата на исковата молба – 22.04.2024г.,
присъединявайки и владението, упражнявано от баща й Е. Г. С. в периода
05.05.1994г. до 11.03.2015г. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с което е
12
отхвърлен предявеният от Община Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, срещу Г. Е. П., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „Д.А.“ ***, насрещен ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че Община Варна е собственик на поземлен имот с идентификатор
№ *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „А.“, с.о.
„Боровец север“, с площ от 724 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.),
предишен идентификатор № ***, номер по предходен план: ***, съседи: ***,
***, ***, ***, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и да бъде осъдена ответницата
по насрещния иск да предаде владението върху имота.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, да заплати на Г. Е. П., ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, ул. „Д.А.“ ***, сумата от 1 000 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13