РЕШЕНИЕ№ 121
гp. Пловдив,
30.01.2019 год.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, V
граждански състав в публичното заседание на 14.01.2019 год. в състав:
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
РАДОСТИНА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа
докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 2751/2018 год. по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба вх. № 14 847/08.11.2018 год. на ищците в
първоинстанционното производство Х.С.С., ЕГН ********** и Ц.Н.С., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адв. М.И. против решение № 434/25.10.2018 год.,
постановено по гр.д. № 864/2018 год. на PC Асеновград, I
гр.с., с което са отхвърлени предявените от тях искове против К.Н.С., ЕГН **********
и В.Т.С., ЕГН ********** за преустановяване на неоснователни действия,
изразяващи се в заключване на входна врата към дворното им място,
представляващо поземлен имот № 00702.510.56 по КККР на гр. Асеновград от юг,
както и осигуряване на безпрепятсвен достъп до имота и фасадата на сградата,
построена в него , предавайки им ключ за тази врата и са осъдени да им заплатят
направените по делото разноски пред PC Асеновград в размер на 700лв.
В жалбата се
излагат съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано
и постановено при едностранчиво възприемане на доказателствения материал по
делото.
Иска се от
второинстанционният съд да го отмени и да уважи исковете на двамата, като
основателни и доказани.
Претендират се
всички разноски.
В отговора на
исковата молба и в съдебно заседание въззиваемите излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба; искат решението да бъде потвърдено.
Претендират се
разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в
жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално правни правила, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му изцяло.
В допълнение към
изложеното от районния съд и съобразно доводите в жалбата е необходимо да се
посочи и следното:
По делото не се
спори, че двете групи страни са собственици по на ½ ид.ч. от дворното место, в
което е построена двуетажна жил. сграда. Първия етаж е собственост на ответниците
по жалбата, а втория на жалбоподателите. Към всеки етаж има самостоятелен вход
от дворното место. В последното - в предната и задната му част са поставени
огради, преди повече от 30 год., като по този начин е разпределено и ползването
на имота. Няма спор, че в разпределеното дв. место се влиза през две дворни
врати.
Спора между
страните е за наличието на врата на предната част на оградата, която е
заключена и не позволява преход между едната и другата част от предното дворно
место.
При това
разпределение на дворното место установено от момента на построяване на двуетажната
жилищна сграда през 1965 год. искането на жалбоподателите за достъп до дв.
место разпределено за ползване от ответниците се явява неоснователно.
Настоящият съд
споделя напълно изводите на първата инстанция, че разрешението дадено на
жалбоподателите от предишните собственици да преминават през процесната врата в
южната част от предния двор, не задължава по никакъв начин настоящите такива от
2014 год. да осигуряват този достъп. Смисъла на разпределението е да осигури на
страните безпрепятствено ползване на разпределената част от имота.
С оглед на
изложеното въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
Неоснователни се
оказват и доводите изложени в исковата молба относно опасенията за ползването
на собствената си тераса от южната страна огледа на прозорците на втория етаж
от същата. Ремонта на прозорците и поставянето на парапет на същите на втория
етаж от жилищната сграда не предполага ползването на дворното место от южната
страна, на височина минимум 3 м. Все пак ремонта е извършен и без този достъп.
Ето защо
решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Въззиваемите
претендират разноски за тази инстанция в общ размер на 700 лв. Представят и
доказателства за плащането им.
Жалбоподателите
правят възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът намира
възражението за основателно, до размер на минималното адв. възнаграждение за
всеки един от тях - по 300 лв. или общо 600 лв.
До този размер
следва да се уважи и претенцията за одв. Възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Водим от горното Пловдивски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 434/25.10.2018 год., постановено по гр.д. № 864/2018 год. на PC Асеновград,
I гр.с.
ОСЪЖДА Х.С.С.,
ЕГН ********** и Ц.Н.С., ЕГН **********, да заплатят на К.Н.С., ЕГН **********
и В.Т.С., ЕГН ********** направените разноски за тази инстанция, в размер на
600 лв.
Решението може
да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: