Решение по дело №17/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 35
Дата: 21 февруари 2022 г.
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20227270700017
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........град Шумен, 21.02.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

                                                        Председател: Росица Цветкова

                                                                Членове: 1. Снежина Чолакова

                                                                               2. Бистра Бойн

 

при секретаря Св. Атанасова

и с участие на прокурор С. Александрова от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №17 по описа на 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по чл.63в ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от „П.М.“ ООД, с ЕИК *********, чрез пълномощник адвокат Ив. Г. при ШАК, срещу Решение №280/03.12.2021 г. по АНД №1527/2021 г. по описа на РС град Шумен.

   В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи, че решаващият съд неправилно е преценил за липса на съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление. Касаторът твърди, че не е посочена дата на извършване на нарушението, както и от кога започва да тече 90 дневният срок, в който е следвало да бъде изпълнено задължението и съответно кога е изтекъл. Липсвало посочване на факта дали от забавата са били загубени данни от паметта на тахографа. Като не е констатирал тези съществени нарушения на процесуалните правила, според касатора решаващият съд е постановил решение в нарушение на процесуалния и материалния закон. С оглед на това е отправено искане към касационния съд да бъде отменено атакуваното Решение на РС град Шумен и съответно да бъде отменено НП №23-0000942/25.06.2021 г. на Директора на РД „АА“ град Варна, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете инстанции.

   Ответникът по касационната жалба ИА „АА“ – РД „АА“ град Варна, редовно призован, не изпраща представител, но е представено писмено становище по спора от процесуален представител В. С. – лице с юридическа правоспособност, редовно упълномощена, в което се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба и моли Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.

   Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящия касационен състав установи следната фактическа обстановка:

   С атакуваното Решение Районен съд град Шумен е потвърдил НП №23-0000942/25.06.2021 г. на Директора на РД „АА“ град Варна, с което на касатора на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93г ал.4 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009 г. на министъра на транспорта.

   За да достигне до този правен извод, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че касаторът притежава издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №1486. Във връзка с това на 26.03.2021 г. в седалището на дружеството е извършена проверка на дружеството относно транспортната му дейност за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. По време на проверката било констатирано, че дружеството като превозвач не е извлякло /архивирало/ информация, записана в паметта на дигитален тахограф, монтиран в МПС, марка „Р.“ от кат. N3, с рег.№***, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) №561/2006, с което МПС са извършвани обществени превози на товари, преди изтичане на законоустановения 90 дневен срок от датата на първия курс, попадащ в периода на проверката, съгласно CMR от 11.09.2020 г. Такова архивиране е направено на 05.01.2021 г., на 07.03.2021 г., 23.03.2021 г., а е следвало да бъде извършено най-късно на 06.12.2020 г.

   Във връзка с горните констатациите, на 26.03.2021 г., в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил съставен АУАН, като актосъставителят е описал констатациите и квалифицирал нарушението като такова по чл.38 ал.1 т.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009 г. на министъра на транспорта. Актът бил предявен на представителя и подписан от него, с отразено възражение: „Не съм съгласен, възразявам“. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН е било издадено и процесното НП, с което на касатора е било наложена имуществена санкция по реда на чл.93г ал.4 от ЗАвтП.

   Въз основа на това и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване въз основа на него на процесното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. Изложените мотиви от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. 

   Само за изчерпателност следва да се отбележи, както е констатирал и решаващият съд, че видно от приложения по делото АУАН, както и в приложеното НП, противно на твърдяното в касационната жалба, е посочена конкретна дата на нарушението, а именно 07.12.2020 г., при изтекъл законоустановен 90 дневен срок на 06.12.2020 г. Неоснователно се твърди също в касационната жалба, че не било посочено от кога е започнал да тече този срок. Изрично и в АУАН и в НП е посочено извършен превоз на товари съгласно CMR от 11.09.2020 г. При това положение правилно е посочена като дата на нарушението 07.12.220 г. Без значение е фактът, че не е посочено дали данните при последващото архивиране са били загубени. Касае се за неизпълнение на законово задължение в определен срок, като в състава на процесното нарушение не е въведено задължение за наказващия орган да отразява други факти и обстоятелства, които са ирелевантни за спора. Категорично е установено, че нарушителят е бил наясно какво нарушение е осъществил, което по същество не е оспорил и пред двете съдебни инстанции.    

   Настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка въз основа на събраните пред него както писмени, така и гласни доказателства. Съдът е изложил подробни мотиви, като е обсъдил доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз основа на този анализ е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.  

   От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение №280/03.12.2021 г. по АНД №1527/2021 г. по описа на РС град Шумен е законосъобразно и обосновано, а касационната жалба е неоснователна. Решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на закона, без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила.

   Направеното искане от ответната страна да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съдът намира за основателно. По правилата на чл.63д ал.4 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ юрисконсултско възнаграждение се дължи, ако органът е бил защитаван от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В настоящия случай пред настоящата касационна инстанция е осъществена защита от служител в РД „АА“ град Варна с юридическо образование и правоспособност, поради което такова възнаграждение се дължи. С оглед на това касаторът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ град София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.  

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

   Оставя в сила Решение №280/03.12.2021 г., постановено по АНД №1527/2021 г. на Районен съд град Шумен.

   Осъжда „П.М.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Х.М. да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ град София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв. 

   Решението е окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.

         ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.02.2022г.