РЕШЕНИЕ
260137/4.3.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, на четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година, в публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Т. Л.
Секретар:
Д. Д.
сложи за разглеждане докладваното
от районния съдия гр. дело № 2650 по описа на ВРС за 2021 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на: Д.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***;
Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***;
Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***;
Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***;
Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***;
В.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против С.Г.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** и Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
*** кв. м ид. ч. от неурегулиран поземлен имот № *** по плана на СО „К.г.“,
землище на с. К., община В., целият с площ от 639,76 кв.м, при граници: север -
ПИ № ***, запад – ПИ № ***, изток - път, юг -
ПИ № ***.
В качеството на трети лица –
помагачи на страната на ответниците са конституирани лицата „Р.И.“ ООД и
Т.Г.Н., ЕГН **********.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищците права:
Ищците са наследници на К.М.К. – б.ж. на с. К.,
починал на 12.08.1980 г. Втората съпруга на наследодателя им – В.Н.К. е
починала на 20.04.1992 г., като оставя за наследници двете си деца от предходен
брак – С. И.С.и М.И.С., също починали към датата на подаване на исковата молба.
По време на брака си К.М.К. и В.Н.К. нямат родени и/или осиновени деца.
С Решение №. 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ – В., на
наследниците на К.М.К. е признато правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху НИВА от 4 дка, пета категория,
находяща се в с. К., община В., местност „Крушева градина“, заявен с пореден №
12, установен с НА № */*г., на осн. чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ. Според ищцоте, в
Решение № 1162 от 12.11.2004 г. е допусната неточност в препратката към заявлението
в текста „като заявен под № 12“, като препратката следва да се чете „като
заявен под № 8“ в заявлението, вх. № 1560А от *** г., подадено от А.К.К., както
и че собствеността на К.М.К. е установена с НА № 25 от 18.1.1941 г. - описан
под № 8 в нотариалния акт - нива от 4 дка в местност „К.“, че местности „К.“ и
„К.г.“ се припокриват.
Твърдят, че в същото решение е постановено, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в
територии по § 4 ПЗРЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като
имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл. 28, ал.9 ППЗСПЗЗ.
Заявяват, че от 2004 г. очакват да придобият
правото на собственост с изработването на ПНИ и възстановяване на правото им на
собственост. След отправено запитване до Областната администрация, ищците били
уведомени, че с Протокол от 13.04.2011г. комисията по чл. 286, ал.2 ППЗСПЗЗ е
разгледала предложение за контактна зона на селищно образование по § 4, ал.2
ПЗРЗСПЗЗ, местност „К.г.“, землище на с. К., община В., като същата е
констатирала, че е необходимо предоставяне на допълнителна документация към
предложението. Твърдят, че предстои разглеждане на изисканата и представена
документация в заседание на комисията по чл. 286, ал.2 ППЗСПЗЗ, като
процедурата по изработване на ПНИ е в ход и не е приключила.
Сочат, че с Указ № 325 от 19.9.2000 г. относно
утвърждаване на нови граници на общините Б.и В., с. К. е преминало от община
Б.към община В.. През 1995 г. е изработен „Регистър на собствениците -
табулограма на собственици, върху чиито земи са разположени парцели по § 4 за
землището на Припек, с. К., „Азбучен списък на собствениците, върху чийто земи
са разположени парцели по § 4 - землище на с. К.“, графична част на плана. С
Протокол от 10.07.2003г. община В. била предала тези материали на кметство К.,
където те се съхранявали и към настоящия момент. По тези материали - помощен
кадастрален план и регистър на стари собственици, имотът на К.М.К. бил с № 601.
Границите на имота по т. 8 от нот. акт № 25 от 18.1.1941 г. и по ПКП от 1995г.
били едни и същи: Х.М., А.С.и път.
Обясняват, че процесният имот, представлява 600
кв.м ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № *** по плана на селищно образувание
„К.г.“, землище на с. К., общ. В., одобрен със Заповед № ** от 27.1.1994 г. на
кмета на община Б., целият с площ от 639.76 кв.м, при граници на имота: север:
ПИ № ***, запад: ПИ № ***, изток: път, юг: ПИ № ***. Целият имот *** по КП от
1994г. попада в рамките на стар имот № 601 по ПКП от 1995 г. Сочат, че през
годините с процесния имот - 600 кв.м ид.ч. от ПИ № *** били извършени
осъществили множество нотариални действия и сделки, но нито една от тях не била
породила правни последици и вещнотранслативен ефект относно възникване на правото
на собственост на процесния имот в полза на лицата, посочени в тях, поради
липса на законовите изисквания.
Заявяват, че на 01.09.1993 г. с Г.Н.Г. се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост „на основание ЗСПЗЗ“, без да било
посочено коя хипотеза от закона била налице, относно: овощна градина, с обща
площ от 0.6 дка, находяща се в землището на с. К.. В-ско, местност „К. г.“,
парцел № *** по плана на м-ст „Крушева градина“, при съседи М.Я., А.Б., път и
Н. И. Към датата на съставяне на КНА не били изпълнени изискванията на закона
по § 4а ПЗРЗСПЗЗ - лицето не е ползвател по силата на актове по § 4 ПЗРЗСПЗЗ,
не е построило сграда върху земята до 01.03.1991 г., не е заплатило земята на
собственика в законовия срок, дори и да е имало някаква постройка, то тя не е
представлявала „сграда“ по смисъла на изискването за постройка по § 1в, ал. 3
ДРППЗСПЗЗ, която да е трайно прикрепена към терена. Не били налице и
изисканията на закона по § 4б, тъй като имотът не е бил лозе, овощна градина
или засят с етеричномаслени култури, не е бил единствена земеделска земя на
семейството на ползвателя, който не е живеел постоянно в землището на имота.
Земята се намирала на разстояние по-малко от 30 км от град с население над 300
000 жители и на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица, поради което
отразеното в КНА не отговаряло на законовите изисквания за трансформация в
правото на собственост в полза на ползвателя и Г.Н.Г. не е станал собственик на
имота. С оглед горното, извършеното дарение в полза на дъщеря му – Т.Г.П., не
можело да произведе действие. Намира, че не са породили действие и последващи
разпоредителни сделки с имота, последната от които е замяна, обективирана в НА
№ ************* г., по силата, на която ответниците са придобили правото на
собственост върху процесния имот. Сочат, че за последните не е налице
осъществено друго основание за придобиване правото на собственост върху имота.
От 25.03.2019 г. ответниците, които се намират в граждански брак, упражняват
фактическа власт върху имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК двамата ответници,
чрез пълномощник представят писмен отговор. Доколкото ответникът Г.Н. е
получила препис от исковата молба на дата 12.04.2021 г., то срокът за
представяне отговор на същата е изтекъл в 17.00 ч. на 12.05.2021 г. Отговорът
от този ответник е просрочен, поради което съдът приема, че отговорът следва да
се приема като представен само от първия ответник – С.Н.. Предявеният иск се
оспорва като неоснователен, поради което се настоява за отхвърлянето му.
Твърди се, че имотът е придобит въз основа договор
за покупко-продажба. Оспорва се като неоснователно твърдението на ищците, че
процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост не
отговаряла на законовите изисквания. Намира, че изброяването на актовете по пар.
63 ПЗР е примерно, а не изчерпателно. В имота е била налице изградена
постройка, като същата е била съществуваща към датата на сключване на договора
– 01.09.1993 г. Последната е отговаряла на изискванията на ТР №2/2011 г. на
ВКС. Оспорва да е налице идентичност между имота, по отношение, на който се
претендира да се установи, че ответниците не са негови собственици и
собствената на наследодателя на ищците, нива с площ от 4 дка, находяща се в
м-ст „К.“. При горните доводи се отправя искане за отхвърляне на предявения
иск.
Третото лице – помагач на страната на ответника –
Т.Г.Н., представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и
основателността на предявения иск. Сочи, че ищците не са установили правото си
на собственост върху процесния имот, поради което не е налице изискуемата
процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск.
Оспорва да е налице идентичност между признатия за възстановяване имот на
ищците и процесния, за който не било спорно, че със заповед №30/27.01.1994 г.
на кмета на община Б.е бил одобрен плана на СО „К.г.“. С КНА №175/01.09.1993 г.
на Г.Н.Г. – баща на Т.Г.Н., е признато право на собственост върху ПИ №*** по
плана на СО „К.г.“. Сочи, че съгласно одобрения план и действащите към 1993 г.
законови разпоредби на ЗСПЗЗ, правото на ползване на Г.Н.Г. е трансформирано в
право на собственост, преди ОСЗГ – В. да издаде решение за възстановяване имота
на ищците. Оспорва възстановения с решението на ОСЗГ – В., имот, с площ от 4
дка, находящ се в м-ст „Крушева градина“, с. К. да е идентичен с описания в НА
№*/*г. имот – нива с площ от 4 дка, м-ст „К.“ или с друг имот от същия
нотариален акт. Поради липсата на идентичност между заявените и признати за
възстановяване имоти, от една страна и процесния имот, от друга страна,
предявеният иск е недопустим. С тези доводи оспорва решение №1162/12.11.2004 г.
на ОСЗГ – В., като със същото погрешно и неоснователно се признавало право на
собственост върху имот в м-ст „Крушева градина“, тъй като в НА №*/*г., въз
основа, на който е издадено решението, изобщо липсвал имот в тази местност.
Третото лице не е участвало в административното производство, поради което
същото не му е противопоставимо. Отправя се искане, съдът да се произнесе по
пътя на косвени съдебен контрол относно валидността и законосъобразността на
решение №1162/12.11.2004 г. на ОСЗГ – В., в частта по т.2, с която на
наследниците на К.М.К. е признато право на собственост върху нива с площ от 4
дка, пета категория, м-ст „Крушева градина“, имот, заявен под №12 в заявление и
установен с НА №*/*г. Оспорва решението в посочената част, като намира, че дори
за м-ст „К. г.“ да бъде приет ПНИ, то ищците не биха могли да придобият право
на собственост върху имота. Не е установена идентичност на имотите, а имотът
претендиран от ищците за възстановяване, не съществува в стари реални граници.
Дори да се установи идентичност, те отново не биха могли да придобият правото
на собственост върху имота, тъй като същият е придобит по реда на §4а ПЗРЗСПЗЗ
от бащата на Т.Н. – Г.Н., тъй като предоставеното му право на ползване е
трансформирано в право на собственост. Основание за това твърдение е
обстоятелството, че на 19.01.1993 г. Г.Н.е заплатил земята, чрез общинския
съвет, на цена определена от МС, като към 30.09.1993 г., в имота е била
изградена сграда с площ от 30 кв. м. Намира, че ищците не биха могли да
придобият имота в стари реални граници, а следва да бъдат обезщетени. В условия
на евентуалност твърди, че Г.Н.Г. е придобил правото на собственост върху
имота, при действащите към този момент разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Сочи, че
с удостоверение №1998/1984 г. по ПМС му е предоставено правото на ползване на
овощна градина с площ от 0,6 дка, м-ст „К.г.“, землище с. К.. Издадено е
разрешение за строеж №112/20.11.1989 г. и въз основа на виза /скица №395 от
07.08.1989 г. на община Белослав/ е разрешено проектиране на постройка по реда
на ПМС №4/12.02.1988 г. и Наредба №5 и 12 за правила и норми по ТСУ, като още
към 1989-1990 г., в имота е изградена едноетажна постройка с площ от 30 кв.м.
При горните доводи намира, че правото на ползване е трансформирано в право на
собственост, с което Георги Г. валидно се е разпоредил в полза на дъщеря си
Т.Г.. Последващи промени в ЗСПЗЗ и правната уредба касаеща изработване на КП и
ПНИ не могат да засегнат вече придобити права. При условията не евентуалност се
твърди изтекла в полза на Т.Г. придобивна давност, като процесният имот е
придобит въз основа упражнено давностно владение през периода от 01.09.1993 г.
до 01.04.2005 г., през който период тя е владяла, поддържала и обработвала
имота непрекъснато, явно и необезпокоявано, като собственик, с намерение за
своене. При горните доводи настоява за прекратяване на делото, като образувано
по недопустим иск, а в условия на евентуалност, претенцията на ищците да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
От удостоверение за наследници
изх.№ */* г., и удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. №*/*
г., двете издадени от кметството на с. К., се установява, че ищците в
настоящото производство са единствените наследници по закон на К.М.К., ЕГН
*********** - б.ж. на с. К., починал на
12.08.1980 г. Представено е удостоверение, издадено от кметството на с. К., от
което се установява, че първият брак на К. К. е бил с Я.К.М., а вторият – с
В.Н.К.. Видно от същото удостоверение, от брака на К.К. и В.Н.К. няма родени общи деца.
Видно от удостоверение от дата
22.02.2016 г., издадено по ч.гр.д. № 1943/2016 г. по описа на ВРС и
удостоверение от дата 27.04.2016 г., издадено по ч.гр.д. № 3055/2016 г. по
описа на ВРС, въз основа молби на наследниците А.К.А. ЕГН ********** и Д.К.А.
ЕГН *********, е вписан извършеният от всеки от наследниците, отказ от
наследството на К.А.К., починал на 21.12.2015 г. – внук на К.М.К. от неговия син А.К.К.,
починал на 15.09.1999г.
Въз основа заявление вх. № 1560А
от 15.05.1992 г. и представени писмени доказателства от А.К. *** образува
преписка, като с Решение №
1162/12.11.2004 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. К.,
административният орган признава правото на собственост на наследниците на
К.М.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на следните имоти:
1. Нива от 1.800 дка, пета
категория, находяща се в терен по § 4 на село К., в местността Ч.Ч., без
посочени граници, заявен с пореден номер 5 от заявлението и установен с
нотариален акт № 25/18.1.1941 г. и
2. Нива от 4.000 дка, пета
категория, находяща се в терен по § 4 на село К., в местността К.Г., без
посочени граници, заявен с пореден номер 12 от заявлението и установен с
нотариален акт № 25/18.1.1941 г.
Предвидено е възстановяването на
правото на собственост върху имотите разположени в територии по § 4 ПЗРЗСПЗЗ да
се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят
въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ по чл.28,
ал.9 ППЗСПЗЗ.
По делото е представен препис от
нотариален акт /записка/ № 25/18.1.1941 г. Видно от същия, на датата на
съставяне на документа, К.М.К. сключва договор за продажба с Л.Д.Г. – жител на
с. К., по силата, на който придобива правото на собственост върху недвижими
имоти, находящи се в землището на с. К., за сумата от общо 30000 лева. Един от
придобитите имоти е нива с площ от 4 дка, находяща се в м-ст „К.“, със съседи:
Х.М., А.С.и път.
От писмо изх. №
П021-63-3/19.06.2020 г. на ОСЗ – В., изпратено до пълномощника на ищците, се
установява, че в Решение № 1162/12.11.2004 г. е
допусната техническа грешка като вместо под №8, е вписано, че нива с площ от 4
дка, с. К., в м-ст „К.г.“ е под №12 в заявлението. Отбелязано е, че местностите
„К. г.“ и „К.“ се припокриват.
Представени са писмени
доказателства, от които се установява, че Х.М. е баща на С.Х.М., а А.С. е баща
на М. А. С.
С Указ № 325/19.09.2000 г. на
президента на Р Б., на основание чл.98, т. 5 КРБ вр. чл.28, ал.1, т.7 ЗАТУРБ са
утвърдени нови граници на общините Б.и В., област В., като съгласно т.2 от
същия, в Община В. се включват следните населени места: гр. В., с. З., с. К., с. К., с. К. и с. Т.
Ищците представят писмо изх.
№РР-19-9400 – 11/1/ от 15.03.2019 г. на областния управител на област В., с
което се уведомява пълномощникът им, че по отношение м-ст „К.г.“, землището на
с. К. не е изготвен ПНИ, като е посочено, че предстои разглеждане на изискана и
представена документация в заседание на комисията по чл.28б, ал.2 ППЗСПЗЗ.
По делото е представен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит по реда на ЗСПЗЗ, акт №*, том
*, дело №*/* г., на Д. С. – нотариус при ВРС, от който се установява, че Г.Н.Г.
е признат за собственик на недвижим имот
– овощна градина, с площ от 0,6 дка, находяща се в землището на с. К., м-ст „К.
г.“, парцел №***, по плана на местността, при съседи: М.Я., А.Б., път и Н. И.
С договор за дарение от същата
дата – 01.09.1993 г., обективиран в нотариален акт дарение на недвижим имот,
акт №122, том 38, дело №9379/01.09.1993 г., на Д. С. – нотариус при ВРС, Г.Н.Г.
и Ж.Ф.Г., даряват на дъщеря си Т.Г.П., придобитият по време на брака им
недвижим имот - овощна градина, с площ от 0,6 дка, находяща се в землището на
с. К., м-ст „К. г.“, парцел №***, по плана на местността, при съседи: М.Я., А.Б.,
път и Н. И., ведно с построената в нея едноетажна постройка със застроена площ
от 30 кв. м.
На 01.04.2005 г. Т.Г.П. дарява на
„М.“ ООД, 10 кв. м от собствените си 600 кв.м в ид.ч. от поземлен имот №*** по
плана на СО м-ст „К.г.“, с. К., община В., целият с площ 639,76 кв.м при
граници и съседи на имота: ПИ №***, ПИ №***, път и ПИ №***. Договорът за
дарение е обективиран в нотариален акт №********** г. на нотариус А.М. – рег. №
* НК, вписан в Служба по вписванията с вх.№*******************.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот №************* г. на нотариус А.М. – рег. № * НК, вписан в Служба
по вписванията с вх.№****************, Т.Г.П. продава на съсобственика си „М.“
ООД, Булстат ******, собствения си недвижим имот, представляващ 590 кв.м в ид.ч.
от ПИ №*** по плана на СО м-ст „К.г.“, с. К., община В., целият с площ 639,76 кв.м, ведно с построената в имота жилищна сграда със
застроена площ 30 кв.м и всички подобрения, и насаждения в имота, при граници и
съседи на имота: ПИ №***, ПИ №***, път и ПИ №***, за сумата от 17600 евро.
С нотариален акт за замяна на
недвижими имоти №************** г. на нотариус Д. С. – рег. № * НК, вписан в
Служба по вписванията с вх.№****************************, между „Р.И.“ ЕООД,
ЕИК ********* /с предходно наименование „М.“ ООД/ от една страна и от друга
страна - С.Г.Н. и Г.Д.Н. е сключен договор по силата на който „Р.И.“ ЕООД
прехвърля на С.Г.Н. и Г.Д.Н. собствения си недвижим имот, представляващ 600 ид.
ч. от неурегулиран поземлен имот №*** по плана на СО „К.г.“, с. К., община В., целият с площ
639,76 кв.м, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ 30
кв.м и всички подобрения, и насаждения в имота, при граници и съседи на имота:
ПИ №***, ПИ №***, път и ПИ №***, ведно с построената в имота еднофамилна
жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ от 76,32 кв.м и с разгъната
застроена площ от 158,59 кв.м, като в замяна придобива правото на собственост
върху недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *********, с адрес: гр. В., **************, с площ от 86,10 кв.м,
при граници: на същия етаж имот с идентификатор ********; под обекта – няма;
над обекта - имот с идентификатор **********, ведно с прилежащото към имота
избено помещение.
От представено по делото
удостоверение № */* г. се установява, че ответниците С.Г.Н. и Г.Д.Н. се намират
в граждански брак от 15.05.1988 г.
Представена е скица №7/05.03.2021
г. на неурегулиран поземлен имот №*** по плана на СО м-ст „К.г.“, одобрен със
заповед №30/27.01.1994 г. на кмета на община Б., издадена от кметството на с.
К., видно от която имотът е с граници: север – ПИ №514; запад – ПИ ***; изток –
път и юг – ПИ – ***, с площ от 639,76
кв. м. В скицата е отбелязано, че за СО „К.г.“ няма изготвен план по §4 ЗСПЗЗ.
Представено е разрешение №395/07.08.1989
г., издадено от ОбНС – Б., с което на Г.Н.Г. се разрешава проектиране на ПСПИ –
постройка за сезонно ползване и инвентар, с площ до 35 кв. м. Посочено е, че
при проектирането следва да се спазят отстоянията от гранците и ПМС
№4/12.02.1984 г. и Наредби №5 и №12 – за правила и норми по ТСУ, като в
постройката се предвидят: склад за инвентар и сечива и баня-тоалет.
По делото е представено
разрешение №112/20.11.1989 г. от ОбНС – Б., с което на Г.Н.Г. се разрешава
изграждане на постройка за сезонно ползване и инвентар, с площ 30 кв.м на
частично вкопана маза, в м-ст „К.г.“, с. К., като предвидените в имота СМР се
извършват без определяне на строителна линия. Представен е архитектурен проект
на сграда, като е посочен номер на разрешение – 252/04.09.1989 г. на ОбНС – В..
С решение №186/19.01.1993 г. на
ПК – Б.е възстановено правото на собственост на Г.Н.Г. върху недвижим имот, с
площ от 0,6 дка, в м-ст „Крушева градина“, землището на с. К., при съседи:
М.Я., А.Б., път, Н.И. Административното производство е образувано въз основа
заявление на Г.Н.Г. и удостоверение №*/* г. по ПМС. В решението е отбелязано
представянето на квитанция №175/19.01.1993 г. за сумата от 3979,80 лева.
По делото е представена преписка
№175/19.01.1993 г. по закупуване на земя в м-ст „К. г.“, землище с. К.,
образувана въз основа молба на Г.Н.Г. от дата 12.05.1992 г. В текста на молбата
е посочено, че имотът, който се отправя искане да бъде оценен, представлява
земеделска земя, в която е застроена площ от 30 кв.м – маза. По преписката е
приобщено удостоверение №1998 на ОбНС – Б., с което в приложение на
Постановление №26 се предостава право на ползване на Г.Н.Г. ***, на земя в
парцел 16, с площ от 0,6 дка, находяща се в землището на с. К., м-ст „Крушева
градина“, при граници: М.Я., А.Б., път, Н.И. Съгласно посоченото в
удостоверението, недвижимият имот може да се ползва за трайни насаждения.
По искане на страните са събрани
гласни доказателства чрез разпит на водени от тях свидетели – за ищеца – Н.Д.Г.
и Я.И.П., а за третото лице – помагач – Л.П.Т. А.И.О.
От показанията на св. Н.Д.Г. се
установява, че същата познава единия от ищците, като знае, че нейният
наследодател К.М.е имал недвижим имот в м-ст „К.г.“, в землището на село К., с
площ около четири – пет декара. Знае къде се намира имотът, тъй като посещава
района поне два пъти годишно. През годините последният е бил обработван от
дъщерята на дядо К.М.– Д. и нейния съпруг М. В имота не е виждала други хора.
Към периода 1991 – 1993 г. е имало „наченки на нещо като блокчета“, но отрича да
е бил налице извършен строеж. Около 2000 г. се появила сграда на един етаж, без
покрив. Към настоящия момент, сградата вече била двуетажна, като имало и
пристройки. Имотът не е водоснабден, а в района няма улично осветление. През
90-те години, имотът бил цял, в него нямало заграждения или обособени места.
Свидетелят П. заявява, че познава
ищцата Д.П., тъй като и двамата живеят в
село К.. Св. П. познава и наследодателят на ищците - К.М.К.. Знае, че е имал
нива в „К.г.“, като след като земите били върнати на собствениците, е виждал
негови наследници да обработват имота. Нивата била голяма – с площ около 4 дка.
Целият имот бил обработваем, като същият граничел с път. От другата страна на
нивата имало земи с лозови насаждения, които се обработвали от ТКЗС. Свидетелят
заявява, че е бил роден и е израснал в района на процесния имот, поради което
отлично познава същия. Сочи, че винаги е имало път, който разделял
обработваемата земя на ТКЗС с тази ме-ст „К.г.“. В имота най-често е виждал Д.
и М., които са го обработвали в периода 1990 – 1995 г. Преди този период имотът
не бил обработван. В периода от 1991 до 1994 г., в имота не е била налице
построена сграда. Около 2000 г. св. П. бил иззидан приземен етаж, но строежът
бил без покрив. По-късно бил изграден друг строеж - къща. В имота няма вода,
нямало изградена водопроводна система и целият район се водоснабдявал чрез
кладенци. Няма улично осветление. Знае, че К.К. е имал и други имоти, но не
може да посочи дали има друг имот с площ от 4 дка. В процесния имот никога не е
имало заграждения. Преди 2000 г. не е виждал постройка в имота.
В показанията си воденият от
третото лице – помагач на страната на ответника – Л.П.Т., заявява, че познава
Т.Н. повече от тридесет години. Знае, че нейният баща има недвижим имот в
местност „К.г.“. През 90-те години е посещавала два пъти имота. Същото било с
площ около половин декар и било изцяло заградено. Имало постройка на един етаж,
с плоча. Постройката била масивна. Били изградени две стаи и коридор. Св. Т. не
е виждала други лица, които да обработват имота, освен бащата на Т.Н. - Г. При
последното си посещение в имота, св. Т. видяла, че били започнати строителни
дейности по изграждане на втори етаж. Не може да посочи от какви материали е
била изградена постройката. Сочи, че била измазана стената, на която е входната
врата. Не знае дали в имота има тоалетна, както и дали същият е електроснабден.
Не е виждала маза. Не знае Т.Н. към настоящия момент да има имот в землището на
с. К..
Св. О. познава Т.Н. от 1986 г. Знае имота в
землището на с. К., м-ст. „К.г.“. Посещавал е същия, като заявява, че е бил
обработван от бащата на Т. Н. – Г. Сочи, че през 1990 г. е изливал плоча в
имота, заедно с други приятели. Имотът на Н. бил с площ по-малка от 1 дка. След
изливане на бетонната плоча, свидетелят е посетил имота около една година
по-късно, когато видял, че вече имало изградена постройка на един етаж,
състояща се от две стаи и антре. Не е участвал в строежа на основите, не знае
кога са изградени същите. Посройката била масивна. Бащата на Т. Н. – Г. живеел
в една от стаите. За последен път е посетил имота през 2000 г. Постройката
изглеждала по същия начин. Не помни в съседните места да е имало сгради.
Заявява, че преди да участва в изливане на плочата е посещавал имота, като
Г.Н.живеел в имота. След като била изградена постройката, той отново живеел
там, основно лятото. Свързва 1990 г. с лични празници и поради това заявява, че
помни конкретната година. Уточнява, че плочата е била тази, с която е бил
покрит етажът. Основите били от железобетон, имало конструкция за кофраж. Не
може да посочи дали строежът е имал подземна част. Постройката била стабилна –
от тухли. Имало тоалетна в имота – външна, като не си спомня с категоричност
дали и в постройката е имало изградена тоалетна. В района няма водопровод и
канализация. Не помни дали има електроснабдяване в имота. Постройката имала
прозорци. Към 2000 г., когато за последен път е посетил имота, сградата имала
покрив.
По делото е допуснато провеждане
на съдебно-техническа експертиза, от приетото заключение, на която се
установява, че имотът с площ от 4 дка в м-ст „К.“, описан в Записка №25/1941 г.
представлява имота с площ 4 дка, м-ст „К.г.“, с. К., признат с Решение
№1162/12.11.2004 г. на ОСЗГ – В. по т.2. Поради обстоятелството, че за м-ст
„К.г.“ няма приет и одобрен ПКП, съдържащ план на стари имотни граници и план
на имотите с предоставено право на ползване по ПМС и регистри към тях,
неразделна част от ПНИ, вещото лице намира, че е технически некоректно да се
правят изводи за идентичност, като е уточнено, че имотът описан в записка
№25/1941 г. по т.8, съответства на ПИ №601 по ПСИГ /неприет и неодобрен/, по
местонахождение и две граници – Х.М. и А.С. Процесният имот №*** попада с
цялата си площ в стар имот №601, записан в разписния лист на К.М.с обща площ от
3,569 дка. В единствения кадастрален план на м-ст „К.г.“, землище на с. К., в
ПИ №***, с площ от 639,76 кв.м. не е нанесена сграда. При извършена справка в
архива на отдел „Земеделие“, община В., вещото лице установява, че въз основа
молба от 12.05.1992 г. на Г.Н.Г. ***, за извършване на оценка, в същата е
посочено, че имотът представлява само земеделска земя и в него има постройка 30
кв. м и маза. С разрешение №112/20.11.1989 г. на Г.Г. е разрешено изграждане на
постройка за сезонно ползване и инвентар, с площ от 30 кв.м и частично вкопана
маза, в имот №16, по одобрен архитектурен проект. В преписката по закупуване на
имота не е установен оценителен протокол. Разстоянието от центъра на гр. В. до
околовръстния полигон на м-ст „К.г.“ е 11 км, т.е. по-малко от 30 км от гр. В.
/с население над 300 хиляди жители/ и на 9,6 км от крайбрежната морска ивица.
Съгласно единствения КП на м-ст „К.г.“ е одобрен със заповед №30/27.01.1994 г.
на кмета на община Б., видно от който ПИ №*** е с граници: ПИ №514 на Н.И.Т.,
ПИ №*** – на неустановен собственик, път и №***
- на С.М.Й. Съгласно одобрения КП от 1994 г., ПИ №*** е записан на Г.Н.,
като в имота няма нанесена сграда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск намира правно
основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК. Същият е допустим, поради което
съдът дължи произнасяне относно основателността му.
Според разрешението дадено с т.1
от Тълкувателно решение /ТР/ № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за ищеца
е налице, когато притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Съгласно мотивите на същото ТР, правен интерес от
предявяване на този иск е налице и при конкуренция на твърдени от двете страни
вещни права върху един и същ обект.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В разглеждания случай, в тежест на ищцците следва да докажат
твърденията, с които обосновават правния си интерес. Същите следва да установят
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докажат
фактите, от които то произтича. Поради това, в тежест на ищците е да установят
сочените в исковата молба факти, от които намират, че произтича правният им
интерес и фактите, от които произтича правото им. Ответникът е длъжен да докаже
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, придобито по
посочения от него правен способ.
Ищците заявяват собственически
права върху процесния имот - * кв. м ид. ч. от неурегулиран поземлен имот № *** по
плана на СО „К.г.“, землище на с. К., община В., целият с площ от * кв.м, при граници: север - ПИ № ***, запад – ПИ №
***, изток - път, юг - ПИ № ***, като сочат, че е придобит по наследство от общия им наследодател К.М.К..
Основният спорен въпрос между
страните е относно идентичността на процесния имот с имота по т.2 от Решение
№1162/12.11.2004 г. Възражението на ответната страна за липса на идентичност е
неоснователно. Имотът по т.2 от нотариален акт №25/1941 г. е идентичен на
процесният имот, в какъвто смисъл е и изразеното становище на вещото лице.
Както е посочено в същото и е потвърдено при изслушване на експерта в открито
съдебно заседание, ПИ №*** попада с цялата си площ в ПИ №601, двата в землището
на с. К., който съгласно приложените по делото регистър – табулограма и азбучен
списък на собствениците, върху чиито земи са разположени парцели по §4 ПЗРЗСПЗЗ
е отразен като собствен на наследодателя на ищците К.М. С представянето на писмо изх. №
П021-63-3/19.06.2020 г. на ОСЗ – В., изпратено до пълномощника на ищците, се
установява, че в Решение № */* г. е допусната техническа грешка като вместо под
№8, е вписано, че нива с площ от 4 дка, с. К., в м-ст „К. г.“ е под №* в
заявлението, като изрично е отбелязано, че местностите „Крушева градина“ и „К.“
се припокриват. При горните доводи, съдът намира, че идентичността на процесния
имот с този по Решение №1162/12.11.2004 г. на ОСЗГ – В., е установена.
С приемане на § 4, ал.1 ПРЗЗСПЗЗ,
се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на
граждани, по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет и на Министерския съвет се прекратява. Бившите ползватели, които са
изградили сграда до 01.03.1991 г. придобиват правото на собственост върху
земята, в случай, че са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и
заплатят земята на собственика, чрез общината по цени, определени от
Министерския съвет, съгласно чл.36, ал.2 ЗСПЗЗ, в тримесечен срок от влизането
в сила на оценката /§ 4а, ал.1 ПРЗЗСПЗЗ/.
От представените по делото
писмени доказателства не се установява Г.Н.да е ползвател на процесния имот,
като не бе представен документ, от който да се установи по безспорен начин, че
правото на ползване върху същия му е било предоставено въз основа на някой от
изчерпателно изброените актове на държавни органи. Не е представен протокол за
предоставяне правото на ползване или доказателство за одобряване на списък на
лицата с предоставено право на ползване, от които, като официални диспозитивни
документи, да се установи твърдяното предоставяне на право на ползване върху
процесния имот. Анализът на събраните по делото доказателства не сочи на извод,
че Г.Н.е придобил правото на собственост върху имота нито вследствие твърдяно
преобразуване правото на ползване в право на собственост, нито чрез друг
способ. Видно от молба за изготвяне на оценка, отправена от Г.Н.до ОбНС – Б.от
12.05.1992 г., в същата сам е посочил, че в имота е налице застроена площ от 30
кв.м – маза. Посоченото в документа разколебава показанията на водения от
третото лице свидетел А. Огойски, който твърди, че през 1990 г. е участвал при
изграждане на покривна плоча на първи етаж от сграда. Към 12.05.1992 г., в
процесния имот не е имало изградена сграда, а маза, поради което, дори да се
твърди, че Г.Н.е ползвател на имота, то твърдяното право на ползване не е
успешно трансформирано в право на собственост, на основание § 4а, ал.1 ПРЗ на
ЗСПЗЗ. Предпоставките по § 4б, ал.1 ПРЗЗСПЗЗ също не са налице, като с оглед
разстоянието на имота до гр. В. и крайбрежната морска ивица, а и с оглед
декларираното от Г.Н.във всички представени по делото документи, че живее в
населено място извън това, в чието землище се намира имотът, сочената
разпоредба е неприложима. Доколкото Г.Н.не се легитимира като
носител на правото на собственост на процесния имот, то и извършената разпоредителна
сделка в полза на неговата дъщеря не е произвела вещно-правен ефект.
Възражението на третото лице -
помагач Т.Г., че е придобила имота по давност е неоснователно. Процесният имот
попада в терен по §4 ПЗРЗСПЗЗ, поради което реституционното производство е
двуфазно /с приемане на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 68/30.07.1999 г./. Налице е
решение издадено от ОСЗГ – В., с което на ищците, като наследници на К.М.К. се
възстановява правото на собственост върху нива с площ от 4 дка, в м-ст „К. г.“.
Решението на ОСЗГ, обаче, има само установително действие. Реституцията по
ЗСПЗЗ приключва едва с влизане в сила на на заповед издадена от кмета на
общината по §4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост
върху новообразуваните имоти, т.е. предпоставка за издаване на заповедта е
наличие на приет и одобрен ПНИ, в който е включен процесния имот, а от
представените по делото писмени доказателства бе установено, че за местността,
в която той попада, няма одобрен ПНИ. Доколкото реституционната процедура по
отношение на процесния имот не е приключила, третото лице – помагач Т.Н. не
може да противопостави на ищците възражение за изтекъл в нейна полза давностен
срок, тъй като такъв изобщо не е започнал да тече.
При горните доводи, съдът намира,
че праводателите - третите лица - помагачи на страната на ответниците, са се
разпоредили с права, които не са притежавали, поради което и извършените
разпоредителни сделки не са произвели целения вещно-правен ефект.
С оглед разместената
доказателствена тежест по предявения отрицателен установителен иск, съдът
намира, че ответниците не доказаха да са придобили процесния имот на соченото
от тях правно основание, поради което искът е основателен и същият следва да
бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищците се следват сторените разноски по
делото, като с оглед представения списък по чл.80 ГПК, същите са в общ размер
на 1505 лева /л.234/, като заплащането им следва да бъде възложено в тежест на ответниците.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отншенията
между ищците Д.М.М., ЕГН
**********, с адрес: ***; Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Л.К., ЕГН
**********, с адрес: ***; Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К., ЕГН
**********, с адрес: ***; Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П. ЕГН
**********, с адрес: ***; Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И., ЕГН
**********, с адрес: ***; В.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** и ответниците С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и
Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че С.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** не са собственици на 600 кв. м
ид. ч. от неурегулиран поземлен имот № *** по плана на СО „К.г.“, землище на с.
К., община В., целият с площ от 639,76 кв.м, при граници: север - ПИ № ***,
запад – ПИ № ***, изток - път, юг - ПИ №
***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН ********** и
Г.Д.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.М.М., ЕГН
**********, с адрес: ***; Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Л.К., ЕГН
**********, с адрес: ***; Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К., ЕГН
**********, с адрес: ***; Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П. ЕГН
**********, с адрес: ***; Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И., ЕГН
**********, с адрес: ***; В.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** и ответниците
С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 1505 лева, представляваща сторените разноски по делото, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трети лица - помагачи на
страната на ответниците „Р.И.“ ООД, със седалище и адрес на управление:*** и
Т.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – В., с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: