Р Е Ш Е Н И Е
№:572
03.05.2022 г. гр.
Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На трети май две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Тодор Икономов
Секретар: Вяра Стоянова
като разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно дело № 283 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Г. Стефков А., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Н., БАК, срещу Заповед №
22-0304-000024/08.02.2022 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР –
Бургас, РУ Несебър, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП
му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не по-вече от 18 месеца.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна като
при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се
извършването на вмененото административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Прави се
искане съдът да отмени оспореният административен акт с присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебното заседание по делото жалбоподателят се представлява от адв. Н., която
поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът,
редовно призован за с. з., не се явява, не се представлява, не изразява
становище по жалбата.
СГП не
изпраща представител.
Административен
съд - Бургас, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената
Заповед № 22-0304-000024/08.02.2022 г. издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър на жалбоподателя е наложена ПАМ, за
това че 08.02.2022 г. около 21:40 часа, в гр. Свети Влас, на улица
„Черноморска“ до дом № 27 с посока на движение ул. Цар Симеон – ул. Одеса, Г.
Стефков А. е управлявал л. а. фолксваген Голф с рег. № ********, собственост на
З. Василева П.. На така описаното място е спрян за извършване на проверка от
служители на ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, при която се установява, че А. отказал
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо-лабораторно изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Нарушението
е било квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП.
За
така описаното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 574648/08.02.2022
г., който не е подписан от жалбоподателя поради направен отказ, които
обстоятелства са удостоверени по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, с подписа на
свидетеля Д. Митев М. – служител в РУ Несебър, към ОДМВР – Бургас.
На 08.02.2022
г. административният орган издал оспорената заповед за налагане на ПАМ,
приемайки, че Г. Стефков А. е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП,
като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол
или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 09.02.2022 г.
Жалбата
срещу горецитираната заповед е подадена до Административен съд - Бургас на
18.02.2022 г., т. е. същата е депозирана в срок от лице с правна легитимация.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от
закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при
издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на ИАА на така посочените основания, като не се ограничава
само с основанията посочени от оспорващия.
Съдът
намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в
изискваната от закона форма.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност. Със заповед № 251з-3805 от 26.08.2021 г. на директора на ОДМВР -
Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР да издават заповеди за
налагане на ПАМ по ЗДвП /л. 20 от делото/, на полицейските инспектори в РУ на
ОДМВР - гр. Бургас изрично са възложени правомощия по издаване на заповеди от
вида на процесната. Предвид изложеното съдът приема, че процесният акт за
налагане на ПАМ, е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
В обжалваната заповед изрично е посочено, че
същата се основава на обстоятелствата, подробно изложени в съдържанието на акта
за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички
реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се
приеме, че е издадена в предвидената от закона форма. В тази връзка не могат да
бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че оспореният АА не е мотивиран като
в същия не се съдържат фактическите и правни основания за издаването му.
Настоящият
състав не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Не е налице
нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК. Неоснователно
е посочено в жалба, че административнонаказващият орган не е уточнил по какъв
начин е бил обективиран отказа на нарушителя да изпълни проверка с техническо
средство или предписанието за медицинско изследване. Видно от приложените
документи по преписката отказа на А. да изпълни проверка с техническо средство
или предписанието за медицинско изследване е обективиран както в съставения
АУАН, така и в издадения талон за изследване, което обстоятелство е удостоверено
с подписа на свидетели.
Оспорената заповед е
издадена при правилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 171, ал.
1, т. "б" от ЗДвП, в относимите й части,
предвижда, че ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но
за не повече от 18 месеца, се прилага и спрямо водач, който откаже да бъде
проверен с техническо средство, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. В случая отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с
техническо средство е установен по безспорен начин – в АУАН, който се ползва с
презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, както и в талона за изследване.
Фактическото
основание за издаването на заповед по реда на чл. 171, т. 1,
б. "б", предл. 2-ро ЗДвП е отказът да бъде извършена
проверка на водача с техническо средство или да даде биологични проби за
извършване на медицинско изследване. Разпоредбата не изисква кумулативното
наличие на двете хипотези /отказ за проверка с техническо средство и отказ да
се даде биологична проба за медицинско изследване/, поради което
осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и
дава възможност за прилагане на ПАМ. В настоящия казус е установен по безспорен
начин основният релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен
за употреба на алкохол с техническо средство. Конкретните факти, субсумиращи се
в хипотезата на чл. 171, б.
"б" ЗДвП
са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите на
административния орган не са оборени по надлежния ред от страна на
жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже твърдяната от него липса на
материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в
условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание
Твърденията
изложени в жалбата, че полицейските служители не са конкретизирали какво
нарушение е било извършено се опровергават от съставения АУАН. Процесният АУАН
представлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като в
случай, че тази доказателствена сила се оспорва от жалбоподателя, в негова
доказателствена тежест е при условията на
пълно и главно доказване на установи, че констатациите
в АУАН са неистински. Обстоятелството, че А. е представил на полицейските
служители протокол № А0000529 от 08.02.2022 г. за извършена проверка за алкохол
и наркотични вещества няколко часа по-рано, е ирелевантно за случая. В ЗДвП
няма правна норма, която да освобождава водача от извършване на повторна
проверка за алкохол и наркотични вещества при направена вече такава няколко
часа по рано.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Анализът на
разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че
мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и
целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и
едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към
прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по
смисъла на специалния закон – в случая чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Именно с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението,
мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.
За
пълнота на изложението и във връзка с изложените доводи в жалбата следва да се
посочи, че съгласно ТР № 13/20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОСС от I и II колегия
на ВАС, отказите по чл. 174, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие
на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Стефков А.
ЕГН **********, срещу Заповед № 22-0304-000024/08.02.2022 г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП
му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС
до решаване на въпроса за отговорността, но за не по-вече от 18 месеца, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгл. чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: