№ 420
гр. Видин, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20251320100700 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Р. Л. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ № * чрез пълномощника А. Б. от САК,
против „К. Й.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
гр. Х., бул. „Б.“ № *, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 11.12.2023 г. ищцата Р. П. е сключила
Договор за потребителски кредит № 322403, по силата на който ответното
дружество „К. Й." ООД й е предоставило в заем сумата от 800 лв. при
фиксиран ГЛП от 39.96 % и ГПР от 47.898 %. Съгласно погасителен план
следвало да внесе 9 месечни вноски в размер на 181 лв., като сумата
включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.
Ищцата твърди, че Договор за кредит № 322403 е нищожен. Същият
съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:
- ГПР е 47.898 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер - пет пъти размера на законната лихва; ГПР по скрит начин е
увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още
едно основание за нищожност на договора.
1
- В чл. 6 от Договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да
обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Общите условия, както и с още едно от следните обезпечения: ипотека върху
недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция
или ценна книга издадена в полза на заемодателя, а в чл. 8, страните се
договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на заемателя ще
бъде начислена неустойка в размер на 689,99 лв., платима на равни части към
погасителната вноска.
Сочи се, че според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление дава
информация на потребителя какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума
по договора, Годишният процент на разходите, представлява така нареченото
"оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В настоящия случай е посочено, че ГПР е 47.898
% и ГЛП е 39.96 %, но липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в
2
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Сочи се, че съгласно чл. 21, ал, 2 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя
обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна.
Определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, обезщетението към датата на
сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на
заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на
над 80 % от стойността на цялата заета сума, с оглед което ищцата поддържа,
че клаузата за неустойка е нищожна. Твърди, че тази клауза има за цел да
заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако
длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска
изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което е
нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е
уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я
прави нищожна поради противоречие с добрите прави, по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. Още повече, че уговорената парична неустойка няма как да улесни
събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да
обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив, начислената
неустойка увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното
му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално
принудително събиране. Ищцата поддържа, че целта на неустойката е
неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката е за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за
ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което
също сочи, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Ищцата твърди, че уговорената неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като още към сключване на договора води
до възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, при което за
последният вземане за неустойка за забава не е възникнало.
3
Сочи, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води
до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява
неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на
икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Сочи, че
съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит
като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойката, която не е за
неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаля
ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР и не попада в обхвата
на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски
кредит в § 1 -3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР само привидно
изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, т. е. макар
формално същите да са уговорени в допустим размер, то при неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави обезпечение, в негова тежест
според чл. 8 от договора е заплащането на неустойка, уговорена извън
присъщите й функции, при което същата се явява нищожна като
противоречаща на добрите нрави и клаузата следва да се прогласи за
нищожна.
Ищцата твърди, че е изплатила кредита предсрочно като е внесла общо
905 лв. сама и още 724 лв. чрез рефинансиране.
Твърди, че всички надвнесени суми следва да й се върнат обратно, тъй
като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно
обогатяване на ответника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен
Договор за потребителски кредит № 322403, сключен на 11.12.2023 г. между
страните, поради противоречие със закона на основание чл. 26. an. 1. пр. 1 от
ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
за връщане на платената по договора сума от 829.00 лева.
4
Претендира се присъждане на направените по производството разноски,
както и на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че на дата 11.12.2023г. на ищцата Р. П. е предоставена под
формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) преддоговорна
информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на
договор за заем. След предоставяне на СЕФ, П. е подала до ответното
дружество молба за заем № 322403 . Заемът е с цел „за сметки". Сочи, че от
текста на молбата за заем е видно, че клиентът, подписвайки молбата, се е
запознал предварително, разбира и безусловно приема Общите условия към
договора за заем, които са предоставени за запознаване преди сключване на
договора - с попълване на искането (молбата) за заем. Екземпляр от ОУ на
дружеството са поставени на хартиен носител на видно място във всеки един
от офисите в страната на разположение на заинтересованите лица, както и на
интернет страницата на дружеството - https://crediyes.bg/general-terms/.
След оценка и одобрение на депозираното от ищцата искане за заем на
дата 11.12.2023г. в гр. Видин е сключен посочения в исковата молба Договор
за паричен заем № 322403 между заемателя Р. П. и заемодателя „К. И.“ ООД.
Договорът е сключен за сумата от 800 лв. за срок от 9 месеца, с месечен
лихвен процент 3,330 % и ГПР в размер на 47,898 %. Към договора за заем са
предоставени Погасителен план и ОУ . Това обстоятелство е посочено и в
чл.4, ал.2 от договора за заем, с които ищецът е запознат и положил подпис на
всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на
800 лв. е предадена в брой на заемателя Р. П. с РКО от дата 11.12.2023г.
По сключения между страните договор за заем от страна на потребителя
Р. П. са извършени плащания, с което задълженията по договора за заем са
погасени, както следва: главница - 800 лв., договорна лихва за периода от
11.12.2023г. до 25.03.2024г. - 82,48 лв. и неустойка по чл. 8 - 368,86лв.
Ответникът оспорва иска по размер, като посочва, че по договора за
заем са получени суми в общ размер на 1251,34 лв. Възразява против размера
на договорната лихва и неустойка, посочени като платени в исковата молба.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, отнасящи се до
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като посочва, че в разпоредбата на
5
чл.3, т.5 от Договора е посочен конкретен размер на ГПР. Същият размер е
посочен и в предоставения на ищеца СЕФ - в част III. Разходи по кредита т.2.
Така посочения ГПР е изчислен изцяло съобразно разпоредбата на чл. 19 от
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисление на ГПР
не следва да бъде включен размера на неустойката, която по своята същност
съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради
неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора
за заем, посочено в чл.6 от същия. В разпоредбата на чл.3.3 от процесния
договор за заем е посочено по ясен и разбираем начин как е изчислен ГПР по
кредита, както и какви суми и величини са включени при изчислението му.
На следващо място, ответникът сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът
на неустойката по чл.8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя
съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради
неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора
за заем, посочено в чл. 6 от същия. Тази сума се дължи само ако потребителят
не изпълни условията за обезпечаване на договора за заем, посочени в самия
текст на договора, както и в общите условия към него. Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.3, т.1 неустойката, уговорена в чл.8 от договора за заем не следва
да бъде включвана при изчисление на ГПР, тъй като същата представлява
плащане по повод неизпълнението на задължението на потребителя да
обезпечи точно и в пълен обем задълженията си по договора за заем.
Формулата за изчисление на ГПР е посочена в разпоредбата на чл.19, ал.2 от
ЗПК и при изчисление на ГПР по конкретния договор за заем ответното
дружество поддържа, че изцяло е спазило така посочената в закона формула.
В отговора на исковата молба се сочи, че процесният договор съдържа
информация за лихвения процент по заема, както и за условията за
прилагането му. Лихвеният процент е посочен както в СЕФ, изчислен на
годишна база, така и в чл.3,т.7 от договора за заем, изчислен на месечна база.
В разпоредбата на чл.9 от ОУ е посочено, че лихвеният процент не подлежи на
промяна за целия срок на договора за заем. С оглед на това ответникът
поддържа, че лихвеният процент е ясно определен за целия период на договора
като фиксиран. Сочи, че ГПР не надхвърля петкратния размер на законната
лихва за периода, който към момента на сключването е 10 пункта на годишна
6
база. Оспорва твърдението, че неустойката по чл.8 от договора за заем следва
да бъде включена към размера на договорката лихва и към размера на ГПР,
тъй като в разпоредбата на чл. 19, ал.3 от ЗПК изрично е посочено, че към ГПР
не се включват разходите, които потребителите заплащат за неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит.
На следващо място, ответникът сочи, че изискването за предоставяне на
поръчител, който да отговаря на определени от дружеството условия е
посочено още в СЕФ - а именно в Част II, т.8 в т.1 от съдържащия се в графата
текст. В част III. Разходи по кредита т. т.4.4 от СЕФ е посочено, че при
непредставяне на обезпечение в лицето на поръчител, по договора ще бъде
начислена неустойка. Така посочената неустойка е изчислена на база
конкретно зададените от заинтересованото лице параметри на заема -
главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на кредитния
продукт, за който е поискала предварителна информация. Конкретният СЕФ е
попълнен съобразно така изразените предварително предпочитания от
потребителката и е предоставен на ищеца на 11.12.2023г. - преди сключване на
процесния договор за заем. Ищецът е знаела за условията на дружеството за
обезпечаване на заема, подробно описани в СЕФ, разяснени са й от
консултанта в офиса на дружеството, като на база посочените от ищеца
параметри за договор за заем е изчислена неустойка, която би дължала, ако не
изпълни условията за обезпечаване на заема. По този начин ищецът
предварително е бил запознат с последиците от непредоставяне на исканите от
дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество.
По този начин ищецът е могла да се запознае с условията, при които
дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да
сключи договор за заем при така представените условия на дружеството. След
така направена преценка ищецът е сключила процесния договор за заем на
11.12.2023 г., като не е предложила за одобрение лице, което да поръчителства
по договора за заем. В сключения договор за заем са посочени конкретно
сумите за главница, лихва, ГПР и неустойка, посочени предварително и
предоставени като информация на ищеца със СЕФ. В разпоредбата на чл. 10
от ОУ, с които ищецът се е запознала преди сключване на договора са
посочени условията за обезпечаване на договорите за заем, които ответното
дружество сключва с потребителите.
По отношение на неустойката ответникът отбелязва, че страните по
7
договор за паричен заем № 322403, с клаузата на чл. 8 са постигнали
споразумение за дължимост на неустойка за непредставянето на поръчител
или банкова гаранция, отговарящи на изисквания на чл. 10, ал. 2 т. 1 и т. 4 от
ОУ на Дружеството. Това споразумение е постигнато в израз на доброволно
формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на
договаряне. Размерът на неустойката е изначално определен до точно
фиксирана и определена от страните сума, без от длъжника да се търси нещо в
повече. Към момента на сключване на договор, заемателя по него е бил
съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством подписването
на договора. По този начин ищецът предварително е бил запознат с размера на
последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото
обезпечение. Ответникът поддържа, че уговорената по този начин неустойка
отговаря на присъщата й съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД обезпечителна функция.
Още при подписване на договора страните са определили ясно кое е
задължението, каква е дължимата лихва, какво би могло да бъде
неизпълнението, а размерът на неустойката е предварително точно определен
още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. В тази
връзка задължението на заемателят по договор за паричен заем № 322403 е
формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва
за периода на договора, както и ако не предостави обезпечение в тридневен
срок от подписването на договора да заплати договорената неустойка по чл. 8.
Ответникът твърди, че при сключване на процесния договор за паричен
заем страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.
9 ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл. 8 по начин, който да
гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна
функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди
при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да
санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична
сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Като клауза,
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговорят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че
не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението. Самият договор за заем има за
предмет предоставяне на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като са
8
спазени изискванията към този тип договори. Уговорената в договор №
322403 и търсена неустойка съставлява разход, който заемателят заплаща при
неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение
по него. Ответникът твърди, че в конкретния случай тази неустойката е била
начислена само защото заемателят не е предоставил в тридневен срок след
подписване на договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.9,ал.2, т.
1 от ОУ. Същата е била начислена единствено защото заемателя не е изпълнил
поетото от него задължение да предостави обезпечение, отговарящо на
условията на ОУ, като неустойката в случая се явява санкция за това
неизпълнение. Обстоятелството, че се е натрупало задължение за плащане на
тази неустойка е последица именно от неизпълнение от страна на неизправния
заемател, който не е изпълнил едно доброволно и съзнателно поето
задължение при сключване на договор № 322403.
Ответникът твърди, че клаузата по чл.8 от договор за паричен заем №
322403 е индивидуално уговорена със заемателя. Тя е съобразена с неговото
желание, изразено в молба му за кандидатстване за заем. Заемателят
предварително е уточнил и индивидуализирал каква е сумата, която иска да
получи. Конкретизирал е параметрите, които биха могли да са по неговите
възможности - вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и
периодичност на погасителните вноски. Предвид това в договора за заем е
уговорен и размерът на неустойката, който е изцяло съобразен с
индивидуалните потребности и възможности на заемателя. Клаузата за
неустойка е включена в договора за заем с потребителката именно поради
причината, че в молбата за заем същата не е посочила, че ще обезпечи заема с
поръчител. В този смисъл в текста на договора за заем е включена клаузата на
чл.8 с посочване на конкретен размер на неустойка за това неизпълнение.
Неустойката обаче, макар и договорена конкретно в договора за заем не е
дължима от потребителката в момента на сключване на договора. Тази клауза
е уговорена под отлагателно условие - в случай, ще потребителят не
предостави поръчител/и в 3 дневен срок след сключване на договора за заем,
то тогава неустойката ще бъде дължима от потребителя. По този начин
ищецът чрез собственото си поведение е можела да влияе на действието на
тази разпоредба и след сключване на договора за заем.
Ответникът твърди, че в процесния случай се касае за отпускане на
9
особен тип заем. Той се предоставя от небанкова финансова институция,
вписана в Регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКИ, като средствата в нея не са набрани
чрез публично привличане на влогове. При положение, че след като вземането
не е гарантирано и с ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по-
рисков и именно с цел да се обезпечи дружеството изисква от заемателя да
предостави едно достатъчно надеждно лично обезпечение -банкова гаранция
или поръчител/и, които да отговарят самостоятелно или кумулативно на
поставените от кредитора условия в чл. чл. 9, ал. 2, т. 1 от ОУ. При условията
на евентуалност - при непредоставяне на обезпечение, дружеството има
механизъм за обезпечаване на заема, а именно чрез договаряне със заемателя
на неустойка и нейния размер. Едно евентуално неизпълнение на договора
поставя кредитора в голям риск, като неустойката е предвидена да обезщети
заемодателя за поетия от него риск.
Предвид изложеното, ответникът поддържа, че договора за заем е
изцяло законосъобразен, действителен и не противоречи на закона и на
добрите нрави и практики. Счита, че клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора за
заем са валидни, индивидуално договорени, не противоречат на закона и
добрите нрави.
Ответникът оспорва всички твърдения на ищеца за заобикаляне на
законовите разпоредби с клаузите на процесния договор за заем като
неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка.
Иска се от съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен
и недоказан.
Претендират се направените по производството разноски.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от
процесуалния представител на ищцата възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото
доказателства, прие следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 11.12.2023 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № 322403 към искане № 322403, като на ищеца е отпуснат заем
10
в размер на 800.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 9 равни
погасителни вноски по 181.00 лева всяка с включена неустойка. Общата сума
на направените плащания по процесния договор за заем е в размер на 1251.34
лева, което се установява от заключението по приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза. Погасителните вноски са месечни с дата на първо
плащане 11.01.20224 г. и дата на последно плащане 11.09.2024 г. Посочен е
ГПР 47.898 % и месечен лихвен процент– 3.330 %, като същият е фиксиран за
целия срок на договора. Общата сума за плащане без неустойка възлиза на
939.01 лева.
Не е спорно също, че в договора е уговорено, че заемателят се задължава
до три дни, считано от усвояването на заеманата сума да представи
обезпечение по начин и ред, посочен в чл. 6 от договора, в противен случай
при неизпълнение на това задължение съгласно чл. 8 от договора, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 689.99 лева, която се заплаща
разсрочено по погасителен план.
Вещото лице е посочило, че ищецът е заплатил по заема сума в общ
размер на 1251.34 лева, като с тази сума са погасени: 800.00 лева – главница,
договорна лихва за периода 11.12.2023 г. до 25.03.2024 г. – 82.48 лева и
неустойка по чл. 8 от Договора – 368.86 лева.
Посочило е също, че преизчисленият ГПР с включена неустойка от
689.99 лева е 571.7610 %.
Посочило е, че договореният годишен лихвен процент по кредита е в
размер на 39.96 % /3.330 % месечен лихвен процент/, а основният лихвен
процент на БНБ към 11.12.2023 г. е 3.80 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер
на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за
тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит,
11
намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална
дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника
- потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10,
ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради
противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава
шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит .
Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.
10 на чл. 11 о т ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е месечен
лихвен процент /фиксиран за целия срок на договора – чл. 3.2 от договора/ –
3.330 % /от заключението на вещото лице се установява, че годишният лихвен
процент е 39.96 %/, посочен е ГПР – 47.898 % и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите
предвид допускания са описани в чл. 3.3 от Договора за паричен заем.
С постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения на МС, в сила от
12
01.01.2015 г., е определен годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, на текущата година плюс 10 процентни
пункта. Основният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на
процесния договор е 3.79 %, а увеличен с 10 пункта се равнява на 13.79 %.
В договора за заем е посочен месечен лихвен процент /фиксиран за
целия срок на договора – чл. 3.2 от договора/ – 3.330 % /от заключението на
вещото лице се установява, че годишният лихвен процент е 39.96 %/. Този
размер не противоречи на добрите нрави, тъй като не надминава трикратния
размер на законната лихва за необезпечени кредити.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
цитираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер –
пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена
легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ -
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Включените в този пакет услуги по своята същност представляват
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не
съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал. 1 от ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума
и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. В
случая с неустойката поради непредставяне на посочените в договора
обезпечения се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият
разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите
реално надхвърля 47.898 % и възлиза на 571.7610 %, който размер се
установява от заключението на вещото лице. Така размерът на ГПР се явява
по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва – 68.95
13
%, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговорената неустойка се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тя не съставлява
плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се
надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според
нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби
от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен,
като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 от ЗПК-за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на
разходите. Предвид това и след като коментираната клауза на процесния
договор за кредит като нищожна не поражда правно действие, то договорът за
кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за
прогласяване нищожност на процесния договор за заем е основателен и следва
да бъде уважен.
Поради това, сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в
изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били
недължимо платени от страна на ищеца като престирани при начална липса на
основание. Оттук следва и че кумулативно съединеният осъдителен иск по чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е частично основателен. Съгласно чл. 23 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. Както от заключението на вещото лице, така и
от представената от ответника справка, се установява, че общата сума на
плащанията от ищцата е в размер на 1251.34 лева, с която сума е погасена
главницата в пълен размер от 800.00 лева, както и са платени договорна лихва
в размер на 82.48 лева и неустойка – 368.86 лева. Поради това, платена без
основание се явява сумата в общ размер от 451.34 лева.
С оглед на горното исковата претенция по чл. 55, ал. 1, предл 1 от ЗЗД
следва да се уважи до размера от 451.34 лева, а в останалата част до пълния
претендиран размер от 829.00 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
14
По разноските:
В полза на адвокат Л. К. Б. на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ на ищцата.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон.
16 Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Изрично в представения и приложен по делото договор за правна защита
и съдействие (л. 16 по делото) е обективирано изявление на страните по
мандатното правоотношение, че адвокатската защита се осъществява на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати сумата от 400.00 лева – адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да понесе разноски
за държавна такса в размер на 100.00 лева и за възнаграждение на вещо лице в
размер на 150,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № 322403 към
искане № 322403 от 11.12.2023 г., сключен между Р. Л. П. с ЕГН **********
от гр. В, и „К. Й.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. Х., бул. „Б.“ № *.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. Х., бул. „Б.“ № *, да заплати на Р. Л. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Г.“ № *, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
15
сумата от 451.34 /четиристотин петдесет и един лева и тридесет и четири
стотинки/ лева, представляваща платена при начална липса на основание
неустойка в размер на 368.86 лева и договорна лихва в размер на 82.48 лева по
сключен между страните Договор за паричен заем № 322403 към искане №
322403 от 11.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния
претендиран размер от 829.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. Х., бул. „Б.“ № *, да заплати на адвокат Л. К. Б., вписана в
САК, с адрес: гр. С., ул. „Т.“ № *, ет. *, офис *, сумата в размер на 400.00
/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено
съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. Х., бул. „Б.“ № *, да заплати по сметка на Районен съд – Видин
сумата в размер на 100,00 /сто/ лева – държавна такса по производството и
сумата в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева - разноски за възнаграждение
на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
16