Определение по дело №1915/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№        2521                                         Година 2019, 20.12                                                гр.Бургас

 

 БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,

в закрито заседание, на двадесети декември

две хиляди и деветнадесета година, в следния състав

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                                                            2.мл.с. Ваня Ванева

 

като разгледа докладваното от съдия Камбурова

частно гражданско дело номер 1915 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:   

 

            Производството е образувано по частна жалба подадена от Д.Д.Д.  ЕГН **********, гр.Б., жк “И.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез процесуален представител адв.Тодорка Мурджева, срещу Определение № 9110/31.10.2019 год. по гр.д.№ 5948/2019 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на иска и Д.Д.Д. е осъден да заплати на Община Бургас сумата 100 лв. юрисконултско възнаграждение по делото,.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие със закона и необосновано. Твърди се, че районният съд неправилно е квалифицирал предявения иск само по чл.542 от ГПК – установяване на факт с правно значение, тъй като основанието на предявения иск е чл.124,ал.1 ГПК, вр. чл.542 ГПК. Посочено е, че за ищеца е налице правен интерес за установяване съществуването на едно право предвид висящата процедура пред Община-Бургас за закупуване на имота. Твърди се, че предявеният установителен иск е допустим, а за ищеца съществува правен интерес от воденето му, тъй като при положителен резултат ще бъдат изпълнени изискванията на общината, която е заявила, че не разполага документ издаден по надлежния ред от компетентен орган, удостоверяващ, че на ищеца е предоставено право на ползване върху процесния имот, надлежно учредено по силата на някои от нормативните актове, изброени в пар 63 от ПЗРЗСПЗЗ. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна Община – Бургас, с който жалбата се оспорва изцяло. Излага подробни съображения и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

Бургаският районен съд е сезиран с иск предявен от Д.Д.Д., чрез процесуален представител адв.Тодорка Мурджева за приемане на установено, че на основание ПМС № 26/23.04.1977г. /след уточнение / на ищеца е предоставено право на ползване върху земеделска земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно удостоверение № 807/21.08. 1995г. издадено от Горско стопанство Бургас върху 1 дка в местността „А. т.“-отдел 246 „н“, представляващ ПИ с идентификатор 07079.832.166 по КККР на Община Бургас. Ищецът твърди,  че към момента пред Община-Бургас е висяща процедура по подадено от него заявление  от 28.02.1997г., 29.01.1998г. и от 11.02.2008г. по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на описания имот. Обяснено му било, че не разполага с документ, издаден  по надлежния ред от компетентен орган, удостоверяващ, че му е предоставено право на ползване върху процесния имот, надлежно учредено по силата на някои от нормативните актове, изброени в пар 63 от ПЗРЗСПЗЗ.

От горното става ясно, че между общината и ищеца към момента на подаване на заявлението за закупуване на имота –е налице спор относно твърдяното в полза на ищеца право на ползване върху зем.земя на основание което е посочено, че е придобито въз основа на ПМС № 26/23.04.1977г. Не е спорно и се установява от приложените с исковата молба доказателства, че процедурата по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ  все още е висяща – заявлението от наследодателя е подадено в срока съгласно изменението и допълнението на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 98 от 1997 г., с което е изменен реда и процедурата по които се допуска трансформиране на правото на ползване в право на собственост, като е определен нов преклузивен срок за подаване на заявления до 31.01.1998 г. Издаване на изричен административен акт от компетентния орган по заявлението е предвидено с ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, поради което не би могло да се счете, че процедурата е приключила с мълчалив отказ.

Според настоящия съд изложените по-горе обстоятелства обуславят правния интерес на твърдения титуляр на правото на ползване да установи спрямо общината съществуването на твърдяното вещно право. Правният интерес следва от предвидената в закона възможност лицето – заявител, в чиято полза е учредено правото, въз основа на учреденото право на ползване и при изпълнение на останалите изисквания на закона да придобие други вещни права върху имота, върху който е учредено правото на ползване.

Ето защо настоящият съд намира, че е налице правен интерес за ищеца, който в срок е подало заявление по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на зем.зем върху която твърди, че в негова полза е учредено съответно право на ползване, да предяви иск за установяване на това право по отношение на оспорващата правото община.

Съдът не е обвързан от правната квалификация дадена от ищеца, а задължение на съда е въз основа на изложените в исковата молба факти да даде квалификация на спора и да прецени дали се касае за установяване на право или правоотношение или факт въз основа на изложените от ищеца факти и обстоятелства и направените искания. В случая, съгласно изложените в исковата молба факти и обстоятелства и направените искания за установяване на правото на ползване, настоящият съд намира, че е предявен установителен иск за установяване на право на ползване по чл.124, ал.1 от ГПК, а не иск по чл.542 от ГПК. Настоящият състав счита, че в исковата молба не е заявен петитум който да сочи предявен иск по чл.542 от ГПК - за установяване на факти. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск за да установи съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Дали това право съществува или не е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост.

При преценката на допустимостта на предявения установителен иск следва да се съобрази и разпоредбата на § 4а, ал.1 от  ПЗР на ЗСПЗЗ, която  предвижда, че гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.

Предвид горното настоящият съд намира, че предявеният установителен иск за установяване на вещно право е допустим, поради което подлежи на разглеждане  от районния съд.

Като е стигнал до различни правни изводи районният съд е постановил неправилно определение – постановено в противоречие с разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, което следва да бъде отменено от настоящия съд, а делото следва да бъде върнато на друг състав на районния съд за продължаване на съдопроизводствените еействия.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ Определение № 9110/31.10.2019 год. по гр.д.№ 5948/2019 год. по описа на Бургаския районен съд, вкл. в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на друг състав на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения установителен иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                

 

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: