№ 17443
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110138090 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Д. Х. Л..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 4, находящ се в гр. ************.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 533, 09 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 446, 97 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022г. – 07.03.2025 г.;
сумата 49, 66 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 10, 11 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.05.2022 г. – 07.03.2025 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
07.04.2025 г. по ч.гр.д. № 14971/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д. Х. Л., с който оспорва исковете. Твърди, че е заплатил на ищеца
по банков път сумата от общо 3 151 лв. във връзка с образуваното ч.гр.д. №
14971/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав, както следва: на 28.04.2025 г. – сумата
900 лв., на 08.05.2025 г. – сумата 1000 лв., на 14.05.2025 г. – сумата 1000 лв., на
19.05.2025 г. – сумата 551 лв., доказателства за което е представил в
заповедното производство. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Безспорно е между страните, че за исковия период до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че в имота е извършвана услугата дялово
разпределение за исковия период на стойност исковата сума.
Безспорно е между страните, че ответникът е заплатил на ищеца по
банков път сумата от общо 3 151 лв., както следва: на 28.04.2025 г. – сумата
900 лв., на 08.05.2025 г. – сумата 1000 лв., на 14.05.2025 г. – сумата 700 лв., на
19.05.2025 г. – сумата 551 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
2
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
3
чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за
исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата
сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността
на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало
вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през исковия период в
имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на
исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства
следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена
на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на исковите
суми.
Безспорно е между страните, че ответникът е заплатил на ищеца по
банков път сумата от общо 3 151 лв., както следва: на 28.04.2025 г. – сумата
900 лв., на 08.05.2025 г. – сумата 1000 лв., на 14.05.2025 г. – сумата 700 лв., на
19.05.2025 г. – сумата 551 лв.
Твърденията за тези плащания са заявени от ответника още с
възражението му по чл.414 ГПК в заповедното производство. Единствената
причина да се води исково производство е, че заявителят е оспорил
плащанията и е поддържал, че те не касаят процесните задължения. В
заповедното производство проверка на тези възражения не е била възможна,
доколкото в представените платежни нареждания като основание е посочено
единствено „частично погасяване на задължение“.
В образуваното исково производство ищецът е уточнил, но едва със
становище от 09.09.2025 г., че първоначално е отнесъл плащанията за
погасяване на „текущи задължения“, но впоследствие същите са отнесени за
погасяване на процесните такива, които се явяват изцяло погасени.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право единствено на разноски за
заповедното производство.
Ищецът няма право на разноски за исковото производство, доколкото
единствената причина да се води такова е той. Начинът, по който ищецът
осчетоводява вземанията си, не може да рефлектира негативно в правната
сфера на ответника, като го обременява с разноски за исково производство, до
каквото можеше да не се стига, ако в рамките на заповедното производство
4
плащанията не бяха оспорени.
Самият ищец твърди в становището си от 09.09.2025 г., че с
извършените плащания са погасени и 60, 80 лв. от съдебните разноски.
Следователно, дължима остава единствено сумата 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
Ответникът в случая има право на разноски за исковото производство,
но доколкото не е ангажирал доказателства да е направил такива, разноски не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Д. Х. Л., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че Д. Х. Л. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД:
сумата 2 533, 09 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 4, находящ се в гр. ************, ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 14.03.2025 г. до изплащане на
вземането;
сумата 446, 97 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022г. – 07.03.2025 г.;
сумата 49, 66 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 14.03.2025 г. до изплащане на
вземането;
сумата 10, 11 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.05.2022 г. – 07.03.2025 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
07.04.2025 г. по ч.гр.д. № 14971/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Д. Х. Л., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
50 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
5
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6