Решение по дело №579/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 45
Дата: 3 февруари 2025 г. (в сила от 6 юни 2025 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20241210200579
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Благоевград, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200579 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. И. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б**********,
ул.“А******** против Наказателно постановление № 24-1899-000150/10.04.2024 г., издадено
от ВПД Началник 01 РУ - Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, сочи се, че липсва извършено нарушение. Иска се отмяна на НП.
Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно
упълномощен адвокат, който подържа жалбата, по същество излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като моли за неговата
отмяна. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В
придружително писмо, с което е постъпила преписката се прави възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 20.07.2023 г. около 11:30 ч. полицейските служители П. и Д., изпълнявали
служебните си задължения, когато в гр. Благоевград, по бул. „Св.Св. Кирил и Методий“ с
посока от ул.”Ген.Тодоров” към ж.п. гарата забелязали да се движи лек автомобил с
различни регистрационни табели. Полицейските служители спрели автомобила и
извършили проверка и установили, че водач е жалбоподателят, а автомобила е „Х*****“, с
рама № *********. Свидетелите установили, че задната табела била различна от предната,
поради което сигнализирали на дежурен св.Н.. При проведен разговор с жалбоподателя,
същият заявил, че поради липсата на предна регистрационна табела в рекламно студио му
направили нова, след което им сменил местата. Била извършена проверка в централна база
1
КАТ, при която било установено, че първоначалната регистрация на автомобила е била с рег.
№****** на името на жалбоподателя. По време на проверката била иззета задна
регистрационна табела. Случаят бил докладван на Районна прокуратура – Благоевград и
образувано ДП № 294/2023 г. в хода, на което е извършена проверка, включително иззетата
регистрационна табела била предмет на експертно изследване, според заключението по
което същата е неистинска. След преценка на събраните доказателства с постановление от
29.03.2024 г. прокурор от Районна прокуратура – Благоевград е прекратил наказателното
производство по посоченото досъдебно производство като приел, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и изпратил материалите на наказващия орган за преценка
за ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, доколкото
установеното е нарушение на ЗДвП.
Въз основа на това постановление при идентичност на описаното нарушение, ВПД
Началник 01 РУ - Благоевград, издал обжалваното Наказателно постановление № 24-1899-
000150/10.04.2024 г., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012
г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели П., Д. и Н., които сочат повода за спирането на
жалбоподателя, както и че автомобилът е бил различни табели, пресъздават установеното и
своите действия, както и предприетото след това. В подкрепа на приетото от съда като
факти са и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства:,
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП от 29.03.2024 г. по
описа на Районна прокуратура Благоевград, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР,
справка за нарушител/водач, материалите по ДП № 294/2023 г. по описа на Районна
прокуратура Благоевград .
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са
логични, последователни, пресъздават пряко възприети от свидетелите обстоятелства, като
същевременно се подкрепят от приложените по делото писмените доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства,
които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата,
мястото и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват посредством
показанията на посочените свидетели, събраните писмени доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени
безспорни доказателства. Наказателното постановление е в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН.Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му,
като съдържат всички изискуеми реквизити, в това число описание на нарушението- дата и
2
място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл
да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт. Предвид изложеното съдебният
състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт,
а доводите в обратна насока са неонователни. Не се установява претендрината неяснота във
фактическото обвинение. В НП нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци, приложена е и съответната правна квалификация. Действително наказващия орган
е посочил, че нарушението се изразява в управление на нерегистрирано МПС, предвид
направеното описание в наказателното постановление на фактите по случая, именно по
които се защитава санкционираното лице, според съда по ясен начин се установява приетото
от наказващия орган, относно конкретното нарушение, поради което не може да се приеме
наличието на съществено нарушение.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за материално правно законосъобразно.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
20.07.2023 г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което е с неистинска
регистрационна табела.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на
превозно средство по пътища, отворени за обществено ползване. Авторството на
нарушението е установено с категоричност на извода от събраните в производството
доказателства. В тази насока са показанията на св. Д., П. и Н., като конкретно св.Д. и П. са
спрели автомобила, както и от същите се установява, че същият се управлявал от
жалбоподателя. В подкрепа на техните показания са и събраните писмени доказателства.
Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Що се отнася до посочените от него
причини за действията, пред полицейските служители, потвърдени чрез техните показанията
и снети обяснения, настоящия съдебен състав, че същите не обосновават отпадане на
отговорност, доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да
се управлява ППС без регистрационна табела, поради което и причините са без правно
значение. Действително същия е бил с задна регистрационна табела, която обаче била
неистинска, което обуславя извода, че жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил без задна регистрационна табела. Това е така, защото не може да се презумира, че
регистрационна табела на която е придаден вид приличащ на оригинална такава, без да е
издадена от компетентните органи при съблюдаване на законоустановените правила и
старндарти е регистрационна табела по смисъла на вложеното от законодателя понятие.
Изложеното обуславя извода, че жалбоподателят на 20.07.2023 г. е осъществил състава на
нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП като е управлявал описаното в НП регистрирано в
Р.България моторно превозно средство без задна регистрационна табела, поставена на
определеното за това място. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 10 от
Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
3
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, за всяко
регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, които
следва да отговарят (като форма, размер и шрифт) на изискванията на БДС и Регламент (ЕО)
№ 2411/1998 г. на Съвета на Европа от 03.11.1998 г. Съгласно ал. 8 на чл. 10, при загубване
или открадване на табела(и) с регистрационен номер, отговаряща(и) на българските
стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември
1998 г., те се обявяват за издирване, а превозното средство се регистрира с нов
регистрационен номер, като старият регистрационен номер не се използва повторно.
Граматическият анализ на цитираните разпоредби несъмнено показва, че след като
загубването или кражбата дори само на една от регистрационните табели, има за последица
регистрирането на превозното средство с нов регистрационен номер, то превозно средство,
на което по една или друга причина липсва дори една от регистрационните табели, не може
да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Собственикът на такова
превозно средство следва да се снабди с нови две регистрационни табели, при това с нови
регистрационни номера, за да може да управлява превозното средство по пътищата. Ето
защо, липсата дори само на задна регистрационна табела в случая, изпълва състава на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1, от ЗДвП, когато този автомобил се е движил
по пътя, поради което и съдът приема, че нарушението е доказано от обективна страна.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината -
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и пряко е целял
това. Като правоспособен водач, жалбоподателят е бил наясно с изискванията за привеждане
в движение на МПС и като не се е съобразил с тях, същият е осъществил състава на
процесното нарушение и от субективна страна. В тази връзка възраженията в обратна
насока са неоснователни. Според настоящия състав събраните доказателства сочат на
извършено нарушение по приложения текст.
Районният съд намира, че прекратяване на досъдебно производство за извършено
престъпление по чл.345, ал.1 НК не задължава, административнонаказващия орган да
приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Съдът намира за необходимо да акцентира върху
разликата в обществената опасност на престъпленията и административните нарушения.
Точно тази разлика е дала основание на законодателя да обяви едните за престъпления с
включването им в особената на част на НК, а другите за нарушения със съответния
нормативен акт, като определи санкции, съответстващи на характерната за деянието
обществена опасност, като интензитетът на засягане правата на субекта на наказателната
отговорност значително надвишава този на административнонаказателната. Критериите,
които обуславят маловажност на случая, а оттам липса на престъпление съгласно чл.9, ал.2
НК не съвпада с тези, предвидени в чл.28 ЗАНН. Ето защо административнонаказващият
орган не е обвързан от преценка на прокурора за маловажност на случая, доколкото тя се
отнася за наличие на извършено престъпление, а не за административно нарушение, за
каквото е санкциониран жалбоподателят. Административнонаказващият орган следва да
извърши самостоятелна преценка за наличието на маловажен случай на нарушение по
смисъла на чл.28 ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав, нарушението не разкрива признаците на
маловажен случай по смисъла чл.28 ЗАНН. Извършеното нарушение е на формално
извършване и ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от
настъпването на каквито и да било вредни последици, от друга страна същото не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид, като по
4
делото са налице данни за други нарушения на ЗДвП, за които е санкциониран
жалбоподателят. При това положение, категорично не може да се направи извода, че
процесното деяние на жалбоподателя се отличава с някаква явна малозначителност и
изключително явно незначителни последици и обществена опасност в сравнение с
обичайните и аналогични такива нарушения по този законов текст на ЗДвП. Ето защо съдът
намира, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът
съобрази и тенденцията на законодателя, породена от високата степен на обществена
опасност на деянията за нарушение на правилата за движение по пътищата, да предвиди
отпадане на възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, чрез
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която към датата на издаване на НП е влязла в сила,
поради което и наказващия орган не е дължал преценка в тази насока От друга страна тази
разпоредба се явява индиция за променения законодателен подход при правоприлагането
спрямо нарушения на правилата по пътищата. Предвид изложеното и развитите от защитата
доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН са неоснователни. В тази насока не могат да бъдат
отчетени и представените доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя и
семейството му.
При избора на санкция наказващия орган е приложил санкционната разпоредба на
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, която предвижда, че който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е
без регистрационна табела съдът намира, че приложение следва да намери втората
алтернатива на посочената разпоредба. Така констатираният пропуск обаче не предпоставя
отмяна на санкционния акт с оглед задължителните за съдилищата указания на
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С
цитираното тълкувателно решение е разяснено, че в производството по реда на раздел пети,
глава трета от ЗАНН районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или полеко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Същите правомощия са предоставени на съда и с разпоредбата чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН
сила от 23.12.2021 г. /, съгласно която разпоредба съдът може да измени наказателното
постановление, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение
без съществено изменение на обстоятелствата по нарушението. В настоящия случай,
доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, при което е било извършено
нарушението, съдът разполага с възможността да преквалифицира нарушението, като
приложи санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.2. По отношение индивидуализация на
наложените наказания същите са в предвидения от законодателя минимален размер, поради
което и съдът намира, че правилно е отчетена разпоредбата на чл.27, ал.1 и ал.2 ЗАНН, като
същите съответстват на характера на извършеното нарушение и биха постигнала,
визираните в ЗАНН цели.
Правилно е съобразена и приложена Наредба № Iз-2539 за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно
средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат, според която на М. са отнети 10 контролни
точки.
Предвид изложеното НП следва да бъде изменено единствено в частта относно правната му
квалафикиция, като се приложи закон за същото наказуемо нарушение.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на разноски се явява
неоснователно
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
5




РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1899-000150/10.04.2024 г., издадено от
ВПД Началник 01 РУ - Благоевград, с което на М. И. М., с ЕГН **********, с адрес гр.
Б*********, ул.“А******** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение
на чл.140, ал.1 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети
10 контролни точки, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП на чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение като неоснователно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

6