№ 10680
гр. С., 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110166027 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. А. П. срещу „К.” ЕАД, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 219,52 лв. (59,52 лв. – възнаградителна лихва и 160 лв. – такса
поръчителство) – недължимо заплатени по договор за потребителски кредит №
2375906/14.04.2021 г. и договор за предоставяне на поръчителство към него, както и сумата
от 801,97 лв. (218,64 лв. – възнаградителна лихва и 583,33 лв. – такса поръчителство) –
недължимо заплатени по договор за потребителски кредит № 2411091/01.07.2021 г. и
договор за предоставяне на поръчителство към него.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
2375906/14.04.2021 г., по силата на който ответникът следвало да предостави заемни
средства в размер на сумата от 640,10 лв., от които размер на кредита 600 лв. и размер на
застрахователната премия 40,10 лв., при годишен лихвен процент по заема 40 % и годишен
процент на разходите – 48,20 %, при срок на договора – 12 месеца. За обезпечаване на
задълженията по договора за потребителски кредит е сключен и договор за предоставяне на
поръчителство между ищцата и „Ай .“ ЕООД срещу възнаграждение, платимо на „К.“ ЕАД,
ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителна вноска по кредита. Твърди, че
е заплатила доброволно и извънсъдебно заема, като сумата, която е платила без основание
във връзка с процесния договор за кредит и договора за поръчителство е сбор от
възнаградителна лихва и такса за поръчител, като всички суми са постъпили по сметката
именно на ответното дружество.
1
Ищцата твърди, че между страните е сключен и договор за потребителски кредит №
2411091/01.07.2021 г., по силата на който ответникът следвало да предостави заемни
средства в размер на 3500 лв., при годишен лихвен процент по заема 19,77 %, и годишен
процент на разходите – 21,66 %, при срок на договора 24 месеца. За обезпечаване на
задълженията по договора за потребителски кредит е сключен и договор за предоставяне на
поръчителство между ищцата и „Ай .“ ЕООД срещу възнаграждение, платимо на „К.“ ЕАД,
ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителна вноска по кредита. Твърди, че
е заплатила доброволно и извънсъдебно заема, като сумата, която е платила без основание
във връзка с процесния договор за кредит и договора за поръчителство е сбор от
възнаградителна лихва и такса за поръчител, като всички суми са постъпили по сметката
именно на ответното дружество.
Ищцата твърди, че процесните договори за кредит са недействителни на основание
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като
заемодателят е изискал и е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за
кредит, които не са предвидени в тях. Макар да са посочени в договорите лихвен процент и
годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са
компонентите на ГПР. Освен това, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответникът не е включил
при изчисляването на ГПР възнаграждението за поръчителство и съответно клаузата от
всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Счита, че това нарушение има за правна последица
недействителност на договорите за кредит в цялост и дължимост единствено на чистата
стойност по тях. В тази връзка излага допълнителни съображения, че ако сумата за
поръчителство по двата договора за кредит е била включена в годишните проценти на
разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия
максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заемите цели
единствено въвеждане в заблуждение на потребителя относно стойността на разходите,
които трябва да направи по обслужването на кредитите. Предвидените суми в договорите за
поръчителство са скрити разходи по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в
годишните проценти на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, като с уговорката да се
заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на
добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, което се потвърждава от
факта, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай .” ЕООД е „К.“ ЕАД, като
печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител,
се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „К.“ ЕАД.
Счита, че завишаването на разходите по кредитите без да е изрично посочено в тях
представлява и нелоялна търговска практика съгласно чл. 68г ЗЗП и чл. 68д ЗЗП. Освен
това, в нарушение на чл. 16 ЗПК ответникът не е оценил кредитоспособността на
потребителя, като на практика е прехвърлил риска от неизпълнение на задълженията на
2
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като обезпечението вместо да облекчи
условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема, води до нарастване на
дълга и вероятността от просрочие по последния, т. е. създава предпоставка за
свръхзадлъжнялост на длъжника. Всичко изложено обосновава извод, че поръчителството е
предварително предвиден разход по заема и следва да бъде калкулирано в годишния
процент на разходите по заема. Ищцата излага съображения, че договорът за поръчителство
е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен
главен дълг. Счита, че на самостоятелно основание договорите за предоставяне на
поръчителство са лишени от основание. С оглед недействителността на договорите твърди,
че на основание чл. 23 ЗПК дължи единствено чистата стойност на кредита, но не и други
разходи, като заплащането им е без правно основание. Моли за уважаване на исковете и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К.“ ЕАД,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва твърденията на ищцата,
че между страните са сключени договор за потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г.,
както и договор за потребителски кредит № 2411091/01.07.2021 г. с посоченото в исковата
молба съдържание. Твърди, че по договора от 14.04.2021 г. общият размер на всички
плащания е 787,08 лв., като ищцата е заплатила сумата от 10,23 лв., с която са били погасени
задължения, различни от главница – възнаградителна лихва и възнаграждение за
поръчителство. Твърди, че по договора от 01.07.2021 г. общият размер на всички плащания е
4265,76 лв., като ищцата е заплатила сумата от 652,50 лв., с която са били погасени
задължения, различни от главница – възнаградителна лихва и възнаграждение за
поръчителство, до които суми евентуално биха могли да се уважат исковете. Счита, че
договорите за потребителски кредит не са недействителни на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен по ясен и недвусмислен начин, като са упоменати и
допусканията, използвани при изчислението му. Посочва, че възнаграждението за поръчител
не е включено в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията за общ разход по кредита - § 1, т.
1 от ДР на ЗПК. Оспорва сключването на договорите за поръчителство да е задължително
условие за сключването на договорите за потребителски кредит с доводи, че в чл. 1, ал. 1 и
чл. 4, ал. 3 от договорите е предвидена възможност и за необезпечен кредит, както и заявява,
че към датата на сключване на договорите за кредит не е имал информация относно
дължимото на поръчителя възнаграждение, а от друга страна, потребителят е могъл да се
откаже от сключването на договорите за кредит. Поддържа, че условията към договорите
предвиждат сключването на договор за поръчителство като възможност, което не е
задължително условие за отпускане на заема. Счита, че дори клаузата за възнаграждение на
поръчителя да е недействителна, то това не влече недействителност на договорите за
поръчителство и на договорите за кредит. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане
на разноски.
3
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите доказателства, че на
14.04.2021 г. между Е. А. П., като кредитополучател, и „К.“ ЕАД, като кредитодател, е
сключен договор за потребителски кредит № 2375906 от разстояние, по силата на който „К.“
ЕАД е предоставило на ищцата сумата от 640,10 лв. (главница в размер на 600 лв. и
застрахователна премия в размер на 40,10 лв.), които последната се е задължила да върне на
12 месечни вноски (с размер на погасителната вноска 65,59 лв., падеж на първата
погасителна вноска на 20.05.2021 г. и падеж на последната погасителна вноска на 20.04.2022
г.), заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 %,
годишен процент на разходите в размер на 48,20 %, и общ размер на всички плащания –
787,08 лв., съгласно Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. От приетата по
делото разписка за извършено плащане № 2000000251372777 от 14.04.2021 г. се установява,
че на посочената дата ответникът е превел в полза на ищцата сумата от 600 лв., с оглед на
което съдът приема за установено по делото, че ищцата Е. А. П. е усвоила изцяло заемната
сума, което се потвърждава и от данните за извършени погасявания на суми по договора от
страна на ищцата.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 12 месечни вноски, всяка от които включваща главница и
лихва.
Не се спори между страните, а и се установява от приетите доказателства, че на
01.07.2021 г. между Е. А. П., като кредитополучател, и „К.“ ЕАД, като кредитодател, е
сключен договор за потребителски кредит № 2411091 от разстояние, по силата на който „К.“
ЕАД е предоставило на ищцата сумата от 3500 лв., които последната се е задължила да върне
на 24 месечни вноски (с размер на погасителната вноска 177,74 лв., падеж на първата
погасителна вноска на 31.07.2021 г. и падеж на последната погасителна вноска на 30.06.2023
г.), заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 19,77
%, годишен процент на разходите в размер на 21,66 %, и общ размер на всички плащания –
4265,76 лв., съгласно Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. От приетото
по делото платежно нареждане от 01.07.2021 г. се установява, че на посочената дата
ответникът е превел в полза на ищцата сумата от 3500 лв., с оглед на което съдът приема за
установено по делото, че ищцата Е. А. П. е усвоила изцяло заемната сума, което се
потвърждава и от данните за извършени погасявания на суми по договора от страна на
ищцата.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 24 месечни вноски, всяка от които включваща главница и
лихва.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договорите, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „К.“ ЕАД банкова
4
гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице
(„Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на
заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се
прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението, които са
представени по делото (аналогично раздел III. „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“ – т.
12 от ОУ).
В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“
ЕАД, съответно договорът за кредит не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договорите, в случай че кредитополучателят е заявил кредит
без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в
същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
По делото са приети и Общи условия за предоставяне на кредити, като съгласно
раздел III. „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 12, кредитополучателят може да
предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението. В случай
че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита,
същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да
предостави на К. банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на
заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок
до 48 часа от подаване на заявлението. В допълнение към предходното изречение, в случаите
на избран вид обезпечение договор за предоставяне на поръчителство, кредитополучателят
следва да удостовери, че е уведомен и дава съгласието си за предоставяне на личните му
данни от К. на поръчителя чрез отбелязване „Декларирам, че съм уведомен/а и давам
съгласието си за предоставяне, обработване и съхранение на посочените от мен лични данни
за целите на учредяване на избрания от мен вид обезпечение“ на систематичното място на
сайта/в профила в хода на подаване на заявлението или пред служител на К., в случаите на
кандидатстване по телефон по реда и начина, уговорени в тези ОУ.
Съгласно раздел IV. „Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя,
одобряване на заявлението“, т. 4 от ОУ, срокът за одобрение на заявлението е както следва:
в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение – 14 дни от подаване на
заявлението, в случай че кредитополучателят предостави обезпечение срокът за одобрение
на заявлението е 24 часа от предоставянето му на К.. В случай че кредитополучателят не е
предоставил обезпечение ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора.
Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото договор за
предоставяне на поръчителство от 14.04.2021 г., ведно с Приложение № 1 към него, че
между Е. А. П. и „A.T.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД,
въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението
5
на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит от 14.04.2021 г., както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно
Приложение № 1 (чл. 8, ал. 1), а именно 501,24 лв. (41,77 лв. на месец за периода на действие
на договора за кредит), платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на
датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото договор за
предоставяне на поръчителство от 01.07.2021 г., ведно с Приложение № 1 към него, че
между Е. А. П. и „A.T.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД,
въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит от 01.07.2021 г., както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно
Приложение № 1 (чл. 8, ал. 1), а именно 4003,68 лв. (166,82 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит), платимо на 24 месечни вноски, което възнаграждение е
дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния
план.
По делото са отделени за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК също
обстоятелствата, че в ГПР по двата процесни договора за кредит не са включени
възнагражденията за поръчител по договорите за предоставяне на поръчителство, че по
договор за потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г. и договор за предоставяне на
поръчителство от 14.04.2021 г. към него ищцата е заплатила в полза на ответника общо
сумата от 652 лв. (което се установява от счетоводна справка, представена от ответника,
видно от която заплатената сума е разпределена както следва: 640,10 лв. – погасена
главница, 3,46 лв. – погасена договорна лихва, 6,77 лв. – погасена вноска поръчителство,
1,67 лв. – неразпределена сума), а по договор за потребителски кредит № 2411091/01.07.2021
г. и договор за предоставяне на поръчителство от 01.07.2021 г. към него ищцата е заплатила
в полза на ответника общо сумата от 4278 лв. (което се установява от счетоводна справка,
представена от ответника, видно от която заплатената сума е разпределена както следва:
3500 лв. – погасена главница, 150,91 лв. – погасена договорна лихва, 0,58 лв. – погасена
лихва за забава, 501,01 лв. – погасена вноска поръчителство, 125,50 лв. – неразпределена
сума).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно по делото, че е
сключила с ответника „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г., и
че е сключила с „Ай .“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 14.04.2021 г. във
връзка с договора за кредит от 14.04.2021 г.; че е сключила с ответника „К.“ ЕАД договор за
6
потребителски кредит № 2411091/01.07.2021 г., и че е сключила с „Ай .“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство от 01.07.2021 г. във връзка с договора за кредит от
01.07.2021 г.; факта на плащане на всяка от процесните суми на ответника „К.“ ЕАД - сумата
от 219,52 лв. (59,52 лв. – възнаградителна лихва и 160 лв. – такса поръчителство) – по
договор за потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г. и договор за предоставяне на
поръчителство към него, сумата от 801,97 лв. (218,64 лв. – възнаградителна лихва и 583,33
лв. – такса поръчителство) – по договор за потребителски кредит № 2411091/01.07.2021 г. и
договор за предоставяне на поръчителство към него, а в тежест на ответника е да установи,
че е налице основание за получаването на процесните суми, респ. за задържането им, по
валидни договорни клаузи, които съдържат всички необходими реквизити според
изискванията на ЗПК и отговарят на императивните правни норми, включително че клаузите
са уговорени индивидуално.
По делото е безспорно, че ищцата е сключила с ответника „К.“ ЕАД договор за
потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г. от разстояние за сумата от 600 лв. и че е
сключила с „Ай .“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 14.04.2021 г. за
обезпечаване на вземанията по договора за потребителски кредит, по силата на който
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на
който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора, срещу
възнаграждение, дължимо на падежните дати на всяка вноска по кредита съгласно
погасителния план; че е сключила с ответника „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит №
2411091/01.07.2021 г. за сумата от 3500 лв. и че е сключила с „Ай .“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство от 01.07.2021 г. за обезпечаване на вземанията по договора
за потребителски кредит, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор
за поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора, срещу възнаграждение, дължимо на падежните дати на всяка
вноска по кредита съгласно погасителния план; че договори са с посоченото в исковата
молба съдържание, както и че всички плащания във връзка с договорите са постъпили в
патримониума на ответника „К.“ ЕАД; че в ГПР по двата процесни договора за кредит не са
включени възнагражденията за поръчител по договорите за предоставяне на поръчителство;
че по договор за потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г. и договор за предоставяне
на поръчителство от 14.04.2021 г. към него ищцата е заплатила в полза на ответника общо
сумата от 652 лв. (разпределена какво следва: 640,10 лв. – погасена главница, 3,46 лв. –
погасена договорна лихва, 6,77 лв. – погасена вноска поръчителство, 1,67 лв. –
неразпределена сума), а по договор за потребителски кредит № 2411091/01.07.2021 г. и
договор за предоставяне на поръчителство от 01.07.2021 г. към него ищцата е заплатила в
полза на ответника общо сумата от 4278 лв. (разпределена какво следва: 3500 лв. – погасена
главница, 150,91 лв. – погасена договорна лихва, 0,58 лв. – погасена лихва за забава, 501,01
7
лв. – погасена вноска поръчителство, 125,50 лв. – неразпределена сума).
Сключените между Е. А. П. и „К.“ ЕАД договори са потребителски, поради което
намират своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Преценката относно действителността на процесните договори за потребителски
кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
(източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и
неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – така задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС. За да бъдат
осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва
въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица,
съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които
са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на
отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване
на императивните правила на закона и добрите нрави.
Съдът приема, че договорите за потребителски кредит са сключени при спазване
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналите
между тях правоотношения представляват договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
8
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит от 14.04.2021 г. е
посочен процент на ГПР от 48,20 %, а в Приложение № 1 към процесния договор за
потребителски кредит от 01.07.2021 г. е посочен процент на ГПР от 21,66 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочените размери на ГПР не
надвишават максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези размери обаче не отразяват
действителните такива, тъй като не включват част от разходите по кредита, а именно
възнагражденията по договорите за предоставяне на поръчителство, сключени от
потребителя с „Ай .“ ЕООД, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнагражденията в полза на поръчителя са разходи, свързани с предмета на
договорите за потребителски кредит, доколкото касаят обезпечение на вземанията по
договорите.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „К.“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай .“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на
управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договорите за предоставяне на
поръчителство, „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е предварително известен на кредитора, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договорите за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1 - 3 е видно, че ако
кредитополучателят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД
юридическо лице - поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен
срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи
кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
9
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита (което се подкрепя и от уговорката, че при непредоставяне на
обезпечение ще се счита, че заявлението за отпускане на кредит не е одобрено от
ответника). Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока
на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична
сума, от която се нуждае, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Изложеното води до извода, че в
случая договорите за предоставяне на поръчителство имат за цел да обезщетят кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции - възмездността на договорите за
предоставяне на поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката
по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и други плащания - чл.
10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Въведеното задължение на кредитополучателя за осигуряване
на поръчителство цели да се заобиколи и забраната на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП, защото със
задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.
На следващо място, въпреки че всеки един от представените договори - за кредит и за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за предоставяне на поръчителство на кредитополучателя с одобрено
от кредитодателя юридическо лице - поръчител, сключването на договорите за предоставяне
на поръчителство в същия ден, в който са сключени договорите за кредит, както и от
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от
договорите за предоставяне на поръчителство. Договорите за предоставяне на
поръчителство са подписани в деня на сключване на договорите за кредит, което създава
значително неравновесие в правата по съглашението между потребителя и търговеца. Тези
уговорки на практика лишават длъжника от избор и възможност за индивидуално
договаряне. Съдът намира, че алтернативното посочване на видовете обезпечения е
единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор
какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор е привиден.
Безспорно кредитополучателят е икономически по - слабата страна по правоотношението, за
когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които да
10
му се предостави поръчителство от одобрено от кредитодателя лице. Всичко това сочи, че
целта на договорите за предоставяне на поръчителство е да създаде за потребителя
задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява за потребителя
разход, пряко свързан с договорите за кредит - допълнително възнаграждение, дължимо
наред и едновременно с погасителните вноски по кредитите, все на кредитодателя, който е
овластен да получава и двете плащания. С оглед изложеното съдът намира, че разходите за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „К.“ ЕАД по процесните
договори за потребителски кредит отговарят на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включат в общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съответно при
изчисляването на ГПР.
В тази връзка е и актуалната практика на СЕС - решение от 13.03.2025 г. по дело
C‑337/23, задължителна за прилагане от настоящия съдебен състав, според която член 3,
букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор
за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от
него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата
на понятието „годишен процент на разходите“ (т. 6). Съгласно т. 7 от същото решение,
член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
В случая възнагражденията за поръчител са повече от 80 % от отпуснатите кредити
(над 100 % по кредита от 01.07.2021 г.), като съдът приема, че реалните ГПР, при вариант на
изчисление, при който се включват и разходите за възнагражденията по договорите за
предоставяне на поръчителство, биха надхвърлили многократно 50 %, т. е. приетото в чл. 19,
ал. 4 ЗПК ограничение на ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал.
1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. (основен лихвен
процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Плащането на възнагражденията за поръчителя не е отразено като разход при
формиране на ГПР и този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването
на чл. 19, ал. 1 ЗПК (така решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа
на СГС, ІV-Д въззивен състав, решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
11
СРС счита, че макар формално процесните договори за потребителски кредит да покриват
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договорите за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да
се ползва от уговорените сделки, което обосновава извод за недействителност на договорите
за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т.
10 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в
този смисъл са решение № 261440/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС,
ІІ-А въззивен състав, решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС,
III-Б въззивен състав и др.).
Както се посочи, целта на договорите за предоставяне на гаранция е да създадат за
потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява за
потребителя разход, пряко свързан с кредита. Последното несъмнено води до съществено и
необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се
възлагат в тежест на потребителя. Прикривайки даден разход по кредита като не е посочен
изрично в договора за кредит и не е взет предвид при посочване размера на ГПР, кредиторът
на практика е въвел в заблуждение потребителя и същият не е бил наясно за риска, който
поема, респективно за цената, която трябва да плати, преди да бъде обвързан от договора. В
аспекта на изложеното се обосновава извод, че с позволени от закона средства - създаване от
кредитодателя по договорите за кредит на негово собствено дружество, което да генерира
печалба от възнаграждения по договори за гаранция в полза на собственика му за
задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикаляне на изискванията на чл.
19 ЗПК, в частност на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед на това съдът приема, че договорите за
предоставяне на гаранция са нищожни поради заобикаляне на императивни норми на закона
- с привидно позволени от закона средства се постига забранен резултат - сумите, които се
претендират по договорите за гаранция не са включени в ГПР, посочен в договорите за заем,
като при включване на възнагражденията по гаранционните договори действителният ГПР
би бил в размер, различен от оповестения на потребителя и надхвърлящ приетото в чл. 19,
ал. 4 ЗПК ограничение. С оглед изложеното съдът приема, че договорите за предоставяне на
поръчителство също са нищожни поради заобикаляне на императивни правни норми и
възнагражденията за поръчителство са недължими от потребителя (и по аргумент от чл. 19,
ал. 5 ЗПК).
12
По договор за потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г. и договор за
предоставяне на поръчителство от 14.04.2021 г. към него ищцата е заплатила в полза на
ответника общо сумата от 652 лв., а по договор за потребителски кредит №
2411091/01.07.2021 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 01.07.2021 г. към него
ищцата е заплатила в полза на ответника общо сумата от 4278 лв. Доколкото съдът прие, че
договорите за потребителски кредит са недействителни поради нарушение на закона – чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, а договорите за предоставяне на поръчителство – на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, то на основание чл. 23 ЗПК ищцата
дължи връщане единствено на чистата стойност на кредитите. Предмет на настоящото
производство, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6 ГПК, са
заплатените суми за възнаградителни лихви и такси за поръчителство, поради което съдът
следва да се произнесе по дължимостта само на тези суми. По делото е доказан фактът на
плащане на сумата в размер на 3,46 лв. – възнаградителна лихва и 6,77 лв. – възнаграждение
за поръчителство, от страна на ищцата в полза на ответника по договор за потребителски
кредит от 14.04.2021 г. и на сумата в размер на 150,91 лв. – възнаградителна лихва и 501,01
лв. – възнаграждение за поръчителство, от страна на ищцата в полза на ответника по
договор за потребителски кредит от 01.07.2021 г., като ответникът не е доказал наличието на
основание за задържане на сумите, платени по нищожните договори. Тези суми са заплатени
при липса на основание за това, като предвид, че същите са постъпили в патримониума на
ответника, именно той дължи връщането им. Без значение са вътрешните отношения между
„К.“ ЕАД и „A.T.“ ЕООД. Поради това осъдителните искове са основателни за сумата от
общо 10,23 лв. – по договор за потребителски кредит от 14.04.2021 г. и договор за
предоставяне на поръчителство към него, и за сумата от общо 651,92 лв. по договор за
потребителски кредит от 01.07.2021 г. и договор за предоставяне на поръчителство към него,
и следва да бъдат уважени до тези размери, съответно отхвърлени за разликата до 219,52 лв.
– по договор за потребителски кредит от 14.04.2021 г. и договор за предоставяне на
поръчителство към него (за разликата над 3,46 лв. до 59,52 лв. – възнаградителна лихва и за
разликата над 6,77 лв. до 160 лв. – възнаграждение за поръчителство) и за разликата до
801,97 лв. – по договор за потребителски кредит от 01.07.2021 г. и договор за предоставяне
на поръчителство към него (за разликата над 150,91 лв. до 218,64 лв. – възнаградителна
лихва и за разликата над 501,01 лв. до 583,33 лв. – възнаграждение за поръчителство).
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
От ищцата се претендира сумата от 100 лв. – държавна такса, от които следва да й
бъде присъдена съразмерно на уважената част от исковете сумата от 64,82 лв.
От процесуалния представител на ищцата се претендира и адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.02.2025 г.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. предвижда, че в случаите на оказана безплатна
13
адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер, не по - нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 (Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и
осъжда другата страна да го заплати.
В случая са претендирани разноски за осъществена безплатна правна помощ при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което е представен договор за правна защита и
съдействие от 10.02.2025 г. Съгласно формираната трайна практика на ВКС - определение №
163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. по описа на ВКС, I г. о., определение №
400/15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1826/2020 г. по описа на ВКС, II т. о., определение №
253/19.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1154/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., преценката за наличие
на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде направена с оглед
конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно доказателство
за осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. за безплатна правна помощ
представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ.
изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв
договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78
ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи
тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ.
Посочената практика е възприета и в определение № 50050/21.03.2023 г. по т. д. № 2662/2021
г. по описа на ВКС, II т. о., с което е прието, че когато по делото са налични доказателства,
изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респ. установяващи, че
лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в
задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение
от другата страна в тази насока. В случая не са ангажирани надлежни доказателства, които
да установят, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за присъждане на
възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на
ищцата, съответно такова е дължимо предвид частичното уважаване на исковете.
С оглед изложеното и съобразявайки решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на
СЕС, вида и обема на осъществената правна защита в производството, фактическата и
правната сложност на спора, материалния интерес, обстоятелството, че предмет на делото са
два договора, по които защитата е идентична, протичането на делото в разумни срокове – в
рамките на две съдебни заседания, в които не се е явил процесуален представител на
ищцата, положения труд и времето, отделено за подготовка на делото, съдът приема, че на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на общо 480 лв. с ДДС, което удовлетворява критериите за
справедливост и разумност на разноските. Съразмерно на уважената част от исковете в
полза на Еднолично адвокатско дружество „М.“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес
14
на управление: гр. С.З., ул. „А.Б.“ № 28, ет. 5, офис 42, действащо чрез управителя си
адвокат М. М., следва да се присъди сумата от 311,15 лв.
Независимо от частичното отхвърляне на осъдителните претенции, на ответника не
се дължат разноски. Съдът съобразява, че с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-
224/19 и С-259/19 на СЕС е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, като се има
предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре
потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл са и
мотивите на определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/2022 г. по описа на ВКС, I т.
о. По тези съображения разноски не следва да се възлагат върху потребителя в зависимост
от размера на недължимо платените суми, съответно съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Т.“, бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, да заплати на Е. А. П., ЕГН
**********, с адрес: с. П., ул. „К.П.В.“ № 8, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от
10,23 лв. – недължимо заплатена сума за възнаградителна лихва (3,46 лв.) и възнаграждение
за поръчителство (6,77 лв.) по договор за потребителски кредит № 2375906/14.04.2021 г.,
сключен между Е. А. П. и „К.“ ЕАД, вземанията по който са обезпечени с договор за
предоставяне на поръчителство от 14.04.2021 г., сключен между Е. А. П. и „A.T.“ ЕООД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 219,52 лв. (за сумата от
209,29 лв., включваща 56,06 лв. – възнаградителна лихва и 153,23 лв. – възнаграждение за
поръчителство).
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Т.“, бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, да заплати на Е. А. П., ЕГН
**********, с адрес: с. П., ул. „К.П.В.“ № 8, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от
651,92 лв. – недължимо заплатена сума за възнаградителна лихва (150,91 лв.) и
възнаграждение за поръчителство (501,01 лв.) по договор за потребителски кредит №
2411091/01.07.2021 г., сключен между Е. А. П. и „К.“ ЕАД, вземанията по който са
обезпечени с договор за предоставяне на поръчителство от 01.07.2021 г., сключен между Е.
А. П. и „A.T.“ ЕООД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
801,97 лв. (за сумата от 150,05 лв., включваща 67,73 лв. – възнаградителна лихва и 82,32 лв.
– възнаграждение за поръчителство).
15
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Т.“, бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, да заплати на Е. А. П., ЕГН
**********, с адрес: с. П., ул. „К.П.В.“ № 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 64,82
лв. – разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Т.“, бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „М.“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.З., ул. „А.Б.“ № 28, ет. 5, офис 42, действащо чрез управителя си адвокат М. М., на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 311,15 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата Е. А. П., ЕГН
**********, в хода на настоящото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16