№ 9992
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110175844 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т. С." ЕАД, ЕИК *********
представлявано от П. П.- Изпълнителен директор и М. Ц.- председател на УС срещу К. С. Х.
с ЕГН:**********, с адрес: гр.С....... и К. К. Х. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С....... с която
се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 41714/2024г. по описа на СРС 168 състав а
именно 7036,50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот с адрес адрес: гр. С....., аб.№ ****** за периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 10.07.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, 843,72 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до
06.06.2024г., както и суми за дялово разпределение: 34,14 лева - главница за периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 10.07.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 8,03 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 06.06.2024г., в
условията на разделна отговорност, разделени както следва:
За К. К. Х.: 3/8 части а именно главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 2 638,69 BGN (двe хиляди
шестстотин тридесет и осем лева и 69 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
10.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
06.06.2024 г. в размер на 316,40 BGN (триста и шестнадесет лева и 40 стотинки), главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер
на 12,80 BGN (дванадесет лева и 80 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
10.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до
06.06.2024 г. в размер на 3,01 BGN (три лева и 01 стотинка), държавна такса в размер на
59,42 BGN (петдесет и девет лева и 42 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер
на 18,75 BGN (осемнадесет лева и 75 стотинки)
За К. С. Х.: 5/8 части а именно главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 4 397,81 BGN (четири хиляди
триста деветдесет и седем лева и 81 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
10.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
06.06.2024 г. в размер на 527,32 BGN (петстотин двадесет и седем лева и 32 стотинки),
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. в размер на 21,34 BGN (двадесет и един лева и 34 стотинки), ведно със законна лихва за
1
периода от 10.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 06.06.2024 г. в размер на 5,02 BGN (пет лева и 02 стотинки), държавна такса
в размер на 99,03 BGN (деветдесет и девет лева и 03 стотинки), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 31,25 BGN (тридесет и един лева и 25 стотинки).
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот,
са клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящите искове. Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответниците с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се
облигационната връзка и количеството и стойността на доставената топлинна енергия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач е взело становище че не е извършвала услугата дялово
разпределение за процесния имот.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума; Ищецът следва да установи и наличие на обстоятелства водещи до спиране и
прекъсване на погасителната давност.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
По отношение на договорната връзка между страните.
Първият спорен въпрос по делото е свързан с това дали ответниците имат качеството
на потребители на топлинна енергия.
2
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребители на ответниците зависи от две
групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от
установяването на обстоятелството, че ответниците са собственици или вещни ползватели
на процесния топлоснабден имот.
По делото е представен нотариален акт по силата на който К. Д. Х. придобила
собствеността върху ½ идеална част от процесния недвижим имот. От представените
документи в т.ч. и препис от съдебно решение се установява, че К. Д. Х. е била собственик
на другата ½ идеална част от собствеността върху процесния топлоснабден имот.
По делото е представено удостоверение за наследници от което е видно, че К. Д. Х.
починала на 01.12.2016г. и оставила наследници съпруга си К. С. Х. и дъщеря си К. К. Х..
По делото са представени сметки от индивидуалните справки за отопление и топла
вода от третото лице помагач. От тях е видно, че към исковия период партидата е водена на
името на К. К. Х.. Последната е била клиент на топлинна енергия по силата на
обстоятелството, че е идеални части от правото на собственост върху процесния
топлоснабден имота и партидата е била разкрита на нейно име.
С разкриването на партида на името на К. К. Х. ищецът извънсъдебно е признал
наличието на облигационни отношения именно с нея. При тава положение ответникът К. С.
Х. не са материално легитимирани да отговаря по предявения иск.
При това положение към исковия период само К. К. Х. е била клиент на топлинна
енергия и само по отношение на нея искът се явява установен по основание.
Тук следва да се посочи че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от актуалните към
исковия период Общи условия при смърт на Клиент - физическо лице, наследниците или
лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са
3
длъжни да уведомят писмено Продавача в срока по чл. 12, т.12 , чрез подаване на заявление
за промяна на партидата. Ал. 2 от Общите условия предвижда, че в случаите по ал. 1,
Продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на
жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците,
Продавачът открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения
дял от удостоверението за наследници.
Настоящия случай е именно такъв собственикът и клиент на топлинна енергия е
починал (наследодателката на ищците К. Д. Х.) и ищецът е разкрил партида не на всички
наследници съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.2 от Общите условя а само на един от
наследниците от което следва че същият счита единствено него титуляр на партидата и че са
налице облигационни отношения с него.
При това положение искът срещу К. С. Х. подлежи на отхвърляне.
По отношение на по отношение на количеството и стойността на доставената
топлинна енергия:
За установяване на това обстоятелство по делото е допуснато заключение по съдебно
техническа експертиза, което не въпреки оспорването му от ответника съдът го кредитира
като пълно, подробно компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че сградата на адрес ж.к. ...... е с непрекъснато
топлоснабдяване за период 05.2021г.- 04.2023г. "Т. С." ЕАД ежемесечно е извършвала отчети
на общ топломер, които е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол,
отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действаща методика.
Дяловото разпределение е извършено от фирма „Д. Е." ООД за ЕС и процесния имот.
Изравнителната сума за процесния период: +3646.88лв. (за доплащане). Вариант на СТЕ:
+2604.22лв. (за доплащане). Общата прогнозна сума за топлинна енергия начислена от "Т.
С." ЕАД за абоната, през процесния период е 3504.76лв., от която 2316.45лв за отопление на
имот и сградна инсталация общо, и 1188.31лв за битово горещо водоснабдяване.
Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребена ТЕ за имота с аб.******/********* са в съответствие с
изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за
процесния период.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите които
са претендирани от ищеца. Ето защо съдът намира, че искът за главница за доставена
топлинна енергия се явява установен и по размер.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
4
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 829,14 лева мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
Делът който се претендира от ответницата К. Х. възлизат на 316,40 лева.
Ето защо срещу нея искът следва да се уважи изцяло.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата дялово
разпределение се явява установен по основание и размер срещу ответницата, а именно 12,80
5
лева.
Установен се явява и искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение а именно 3,01 лева.
При това положение съдът намира, че исковете се явяват установени по основание и
размер Срещу К. К. Х. и срещу нея подлежат на уважаване, а срещу К. Х. следва да бъдат
отхвърлени тъй като не се установи той да е клиент на топлинна енергия.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът съразмерно на
уважената част от исковете и ответникът Х. съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски за държавни такси и
разноски в общ размер на 1132,83 лева от които съразмерно на уважената част от исковете
му се дължат разноски в размер на 424,81 стотинки.
На ответникът Х. му се дължат разноски в размер на 400 лева тъй като срещу него
искът е отхвърлен изцяло.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, че К. К. Х. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С............, ДЪЛЖИ на „Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - председател на УС,
на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата 2
638,69 BGN (две хиляди шестстотин тридесет и осем лева и 69 стотинки) за периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г. представляваща стойност на доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес: гр. С....., аб.№ ******, ведно със законната лихва от 10.07.2024г.
до окончателното изплащане на вземането; мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2022г. до 06.06.2024 г. в размер на 316,40 BGN (триста и шестнадесет лева и 40
стотинки); главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 12,80 BGN (дванадесет лева и 80 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 10.07.2024г. до изплащане на вземането; и мораторна лихва за периода
от 16.07.2021г. до 06.06.2024 г. в размер на 3,01 BGN (три лева и 01 стотинка), за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 41714/2024г. по описа на СРС 168 състав КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С." ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. -
Изпълнителен директор и М. Ц. - председател на УС, СРЕЩУ К. С. Х. с ЕГН:**********, с
адрес: гр.С............, искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че дължи
сумите, 4 397,81 BGN (четири хиляди триста деветдесет и седем лева и 81 стотинки)
главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г. в размер на доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. С....., аб.№ ******,
ведно със законна лихва за периода от 10.07.2024г. до изплащане на вземането; мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 06.06.2024 г. в размер на 527,32 BGN
(петстотин двадесет и седем лева и 32 стотинки); главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 21,34 BGN (двадесет и
един лева и 34 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 10.07.2024г. до изплащане
на вземането; и мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 06.06.2024 г. в размер на 5,02
BGN (пет лева и 02 стотинки) дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д № 41714/2024г. по описа на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА К. К. Х. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С............, да заплати на „Т. С."
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. -
председател на УС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 424,81 лева (четиристотин
двадесет и четири лева и 81 стотинки), представляваща сторени по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т. С." ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен
6
директор и М. Ц. - председател на УС, да заплати на К. С. Х. с ЕГН:**********, с адрес:
гр.С............, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 400 лева (четиристотин лева),
представляваща сторени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д. Е.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7