МОТИВИ към
Присъда № 44/04.03.2020 г. по НОХД 1553/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП по
досъдебно производство №1136/2018 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР-Бургас, вх.№10785/2018
г. по описа на БРП, срещу Б.Д. /J.B./, роден на
*** год. в Република Грузия, за това, че на 13.12.2018 г., в гр.Бургас, на
територията на пристанище Бургас, чрез нанасяне на удари с крак в областта на
коляното и лицето, причинил на полицейски орган – И.Х.М., заемащ длъжността
„Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна
полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР Бургас, осъществяващ контролна дейност, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане
и оток в областта на лявата половина на лицето, с което му причинил болка и
страдание без растройство на здравето – престъплние по чл.131, ал.2, т.4, вр. с
чл.130, ал.2 от НК.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция протече без участието на подсъдимия Д., тъй
като изготвената и изпратена за изпълнение съдебна поръчка до Република Грузия
е върната в съда чрез Министерството на правосъдието неизпълнена. Предвид това,
както и с оглед обстоятелството, че Д. не може да бъде призован по друг начин,
тъй като няма извествен друг адрес или телефон, както и с оглед на това, че органите на Република
Грузия не могат да остановят неговото местонахождение, настоящият съдебен
състав разгледа делото в отсъствие на подсъдимия на основание чл.269, ал.3,
т.4, б.“б“ от НПК.
В
хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура- Бургас поддържа
повдигнатото обвинение. Излага становище, че сочената от него фактическа
обстановка се потвърждава от събрания доказателствен материал. Предлага на
подсъдимия да бъде определено и наложено наказание при приложение на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към законовия
минимум, а именно „Лишаване от свобода“ в размед на 5 пет месеца, изпълнението
на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. По отношние на
разноските, държавното обвинение предлага същите да бъдат възложени на
подсъдимия, като наложената му в хода на досъдебното производство мярка за
процесуална принуда - а именно МНО „Подписка“, да бъде отменена.
Макар
подсъдимият да не е взел участие в настоящото производство, неговите права и
законни интереси бяха гарантирани чрез назначаването на служебен защитник- адв.Я..
Същият нееднократно заяви, че подсъдимият е в течение на водения от него
процес, но не знае къде се намира. В своята пледоария защитникът излага
твърдения относно фактите, с които обоснова деянието на подзащитния му да е
непредпазливо осъществено. Моли, при признаването му за виновен да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание „Глоба“.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият
Б.Д. /J.B./,
роден на *** год. в Република Грузия. Той
е грузинец, грузински гражданин, женен и е с висше образование. Постоянният му
адрес е ул.“26-ти май“ №49 в гр.Батуми, Република Грузия. Д. е носъждан.
На 10.12.2018г. моторният кораб „E” акостирал на Пристанище Бургас, гр.Бургас. Част от екипажа на този кораб
бил и подсъдимият Д., който работел като моряк. В свободното си време, след
надлежна проверка от служители, осъществяващи граничен контрол, екипажът можел
да напуска борда на кораба.
В ранните часове на 13.12.2018г., подс.Д., придружаван от други негови
колеги, се намирали в гр.Бургас, на бул.“Булаир“, до търговски обект „Стего“.
Под влияние на изконсумирания алкохол те нарушавали нощната тишина и
обществения ред, като се държали грубо и цинично. Именно заради това им
поведение, около 03:00 часа в ОДЧ при ОД МВР - Бургас постъпил сигнал от
граждани и било преценено на място да бъде изпратен полицейски екип.
Към датата 13.12.2018г. св. И.М. бил назначен на длъжност „Старши полицай“
в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ
при ОД МВР - Бургас. Съгласно утвърдения седмичен график за определяне на
полицейските органи за непосредствено изпълнение на патрулно-постова дейност,
за времето от 18:30 часа на 12.12.2018г. до 06:30 часа на 13.12.2018г. на
работа били той и колегата му - св. Г.Г., които съвместно изпълнявали
служебните си задължения. Именно те двамата пристигнали на указаното в сигнала място
и там забелязали три лица в нетрезво състояние, които крещели на руски език. В
рамките на предприетата спрямо тези три лица проверка и от представените
документи органите на реда установили, че тримата са чужди граждани и са моряци
- част от екипаж на кораб.
Единият от тях, чиято самоличност била установена на място като Б.Д.,
проявявал агресивно отношение и в тази връзка
полицейски служители взели решение да го отведат в сградата на 01 РУ при
ОД МВР - Бургас. След като докладвали случая на дежурния по управление и след
осъществената връзка със служители от гранична полиция, св.М. и св.Г. получили
разпореждане да превозят подсъдимия до Пристанище Бургас, откъдето да се качи
на кораба, част от екипажа на който е. Това сторили със служебен автомобил,
управляван от св.М., а св.Г. седнал на задната седалка до подсъдимия, който
продължавал да се държи невъзпитано - блъскал по седалката и викал.
Около 04:20 часа на 13.12.2018г. полицейският автомобил, превозващ Д.
заедно с двамата свидетели, пристигнал на територията на Пристанище Бургас. За
да укаже пътя до корабно място 12, където бил закотвен кораба, в него се качил
св.Р.Я. - командир на отделение „младши експерт“ на ГКПП Пристанище - Бургас
към ГПУ Бургас. Щом достигнали до мястото, най-напред от автомобила слезли полицейските
служители, а след тях и подс.Д.. В непосредствена близост до подсъдимия, зад
гърба му застанал св.М.. В един момент, съвсем неочаквано, Д. ритнал с крак св.М.
в областта на коляното. От удара св. М. почувствал силна болка, освен това
изгубил равновесие и се привел напред. Докато бил приведен, Д. му нанесъл още
един силен удар с крак, вече в областта на лицето. Вследствие на последователно
нанесените удари от подсъдимия, св.М. почувствал силна болка, а освен това
получил кръвонасядане и оток под долния клепач на лявото око и горната трета на
лява буза, като кръвонасядането продължавало и по страничната лява половина на
носа. Виждайки случващото се, св.Г. се притекъл в помощ на своя колега и
двамата заедно успели да качат подсъдимия обратно в служебния автомобил и така
да го усмирят. На мястото, за да окажат съдействие, пристигнали и други
полицейски служители. Във връзка с противоправната си проява, Д. бил задържан
по реда на ЗМВР за срок до 24- часа и отведен в сградата на 01 РУ при ОД МВР -
Бургас.
Свидетели на така развилите се събития след пристигането на подсъдимия с
полицейските служители на Пристанище Бургас били свидетелите Б. и Д., които
работели в частна охранителна фирма и охранявали обекти на Пристанище Бургас.
По делото била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, според
заключението на която св.М. е получил кръвонасядане и оток в областта на лявата
половина на лицето, които увреждания отговарят да са получени по време и начин,
съобщен от пострадалия, а имнно с твърди тъпи предмети с ограничена повърхност,
каквито са ритниците на човек. Според вещото лице, установените увреждания
причиняват болки и страдание.
По
доказателствата:
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателствени средства и по-конкретно частично от обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите Дикрак Х.Д., Р.Я.Я., Г.Ц.Г., Д.Г.Б. и
И.Х.М., дадени от тях непосредствено пред настоящата инстанция (л.126-128, 153-155
от СП) и приобщените на последните двама по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК чрез прочитането им (л.41 и л.35-36 от ДП); от следните писмени
доказателства и доказателствени средства – свидетелство за съдимост (л.27 от ДП),
писмо от Началник Отдел „ЧО“, длъжностна характристика (л.51-53 от ДП),
седмичен график (л.55 от ДП), приобщени по реда на чл.283 от НПК към
доказателствения материал.
Свидетелите М. и Г. в съдебно заседание
подробно описват фактическата обстановка, като и двамата са категорични, че Д.
е нанесъл последователно удари с крак в тялото на св.М.. Първият удар е бил в
крака му, в областта на коляното, вследствие на който той се е навел и тогава е
получил в лявата половина на лицето втория удар от подсъдимия, нанесен му
отново с крак. Техните показания се подкрепят от показанията на свидетелите Д.,
Я. и Б., както и от характера на уврежданията, установени при прегледа от
съдебен лекар, чийто констатации са обктивирани в СМУ№ 252/2018 г./стр.43-44 от
ДП/. В доказателствената съвкупност липсват каквито и да било съществени
противоречия по отношение на основните моменти от инцидента, релеватни за
повдигнатото обвинение. Безспорно се установи, че е имало физически контакт
между Д. и свид. М., при който последният е бил ритан. Характерът на телесната
повреда е установен по несъмнен начин от заключението на съдебномедицинската
експертиза. С оглед изложеното, се стига по един несъмнен и категоричен начин
до единствения извод, че подсъдимият Д. е извършила описаното в обвинителния
акт деяние.
Правна квалификация на деянието:
Съдът намира, че
от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е осъществил престъпния състав
на чл. 131, ал.
2, т. 4, вр. чл. 130, ал.
2 от НК, защото на 13.12.2018 г., в гр.Бургас, на територията на
пристанище Бургас, чрез нанасяне на удари с крак в областта на коляното и
лицето, причинил на полицейски орган – И.Х.М., заемащ длъжността „Старши
полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“
към Първо РУ при ОД на МВР Бургас, осъществяващ контролна дейност, при изпълнение
на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и оток в
областта на лявата половина на лицето, с което му причинил болка и страдание
без растройство на здравето
Налице са всички
обективни елементи от състава на престъплението, като безспорно се установи, че
Д. е нанесъл на св.М. два удара посредством крак- първият в областта на крака,
а вторият в лицето, което му е причинило болка и страдание без разстройство на
здравето. Характера на телесната повреда е установен от заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Г.М., Началник в Отделение по
Съдебна медицина при МБАЛ - Бургас. Осъществен е квалифицираният състав на
престъплението по чл. 131, ал.
2, т. 4 от НК, тъй като видно от представените като писмени
доказателства по делото - типова длъжностна характеристика и седмичен график,
пострадалият И.М. е бил назначен на 26.09.2012 г. на държавна служба в МВР, а
към 13.12.2018 г. е заемал длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на
обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ - Бургас, както
и че по време на деянието – 13.12.2018 г. е бил наряд, като от 18:30 часа на 12.12.2018г. до
06:30 часа на 13.12.2018г.
е изпълнявал служебните си задължения по
опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при
разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.
От субективна страна:
Деянието е
извършено с пряк умисъл, защото Д. е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Подсъдимият е бил наясно, че служителят на МВР е изпълнявал задълженията си,
тъй като е бил с униформа и служебна кола, предвиждал е, че с действията си ще
засегне неговата телесна неприкосновенсти и ще му причини болка, и е целял
именно този резултат, удряйки го два последователни пъти в различни части на
тялото. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на
защитата за непредпазливо деяние.
По наказанието:
За извършеното
от подс.Д. престъпление в чл. 131, ал.
2, т. 4 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години. Подсъдимият е неосъждан, не е освобождавана от наказателна отговорност,
няма данни за други протвообществени прояви, не се причинени имуществени вреди
от престъплението, но престъплението е извършено спрямо орган на власт при
изпълнение на службата му, което прави невъзможно прилагането на института на чл. 78а от НК
по отношение на него, предвид забраната на ал.7 от чл.
78а от НК. При определяне на размера на наказанието на подс.Д.,
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно
минало и ниската степен на обществена опасност на личността му. Няма отегчаващи
отговорността обстоятелства. Мотивиран от горното, съдът реши да наложи на
подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства
към законовия минимум, а именно ПЕТ месеца лишаване от свобода, което ще е
достатъчно да изпълни целите, заложени в чл. 36 от НК.
Съдът счита, че
за постигане на целите на индивидуална и генералната превенция не е необходимо
това наказание да бъде ефективно изтърпявано от Д. и след като са налице
предпоставките на чл. 66, ал.1
от НК, изпълнение на същото следва да бъде отложено за срок от три
години. Личността на подсъдимия се характеризира с изключително ниска степен на
обществена опанстност, това е била една инцидентна проява в живота му и не
довела до сериозни отрицателни последици за пострадалия и за обществото като
цяло. Видът на наказанието и този изпитателен срок според съда ще въздейства в
достатъчна степен превантивно върху подсъдимия.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на
наказателното производство разноски, като с оглед обстоятелството, че
подсъдимият беше намерен за виновен, то и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдът го осъди да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас, направените
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 58,65 лева за изготвена
експертиза. Подсъдимият бе осъден да заплати и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-Бургас сторените в съдебна фаза по делото
разноски в размер на 486,60 лева (възнаграждение на вещото лице, както и за
съдебна поръчка), така и 5,00 лева, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.