№ 704
гр. Пловдив , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330202617 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „НСС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление – гр.Пловдив, р-н Централен, ул.„Велико Търново“ №
67, представлявано от – Н. Ч. С., срещу електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г №
0025727 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с
чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/.
В жалбата се сочи, че електронния фиш е неправилен и
незаконосъобразен. Посочва, че неправилно е приложена санкционната
норма, като в случая на собственика е следвало да бъда наложена наказание
на основание чл.638, ал.1, т.2 от Кодекса на застраховането, а посоченото
такова – чл.638, ал.4 от Кодекса на застраховането отговаря на друго
нарушение – това по чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането. Във връзка с
последното излага и аргументи, че предвид нормата на чл.647, ал.3 от
Кодекса на застраховането е следвало да бъде издаден АУАН. Още поддържа,
1
че в електронния фиш няма описание на нарушението, включително, че не е
описана обстановка, от която да се установява управление на сочения
автомобил по пътната мрежа. Предлага обжалвания електронен фиш да бъда
отменен, както и да бъдат присъдени направените разноски за процесуално
представителство.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата като сочи, че в процесния електронен
фиш подробно и правилно е описано нарушението, в който смисъл са
неоснователни възраженията на жалбоподателя, както и че ясно е посочено,
че се касае за управление на МПС. Поддържа, че при издаване на
електронния фиш са спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП,
която норма е изключва общите разпоредби за издаване на АУАН и
наказателно постановление. Сочи, че в изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП
службите по контрол имат право да установяват нарушения на правилата за
движение с използването на такива технически средства или системи.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде
потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния
фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
2
включително изрично с Разпореждане от 13.04.2021г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат.
Видно от приложените в административно наказателната преписка
материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор
„Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото
си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е
бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред
съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.
От фактическа страна е установено, че на 11.12.2020г. в 13:47ч. на в
гр.Пловдив, на пътен възел „Скобелева майка“ – надлеза, южно платно,
посока изток, с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 с номер
11743a било заснето движение на товарен автомобил марка „Дачия Докер“ с
регистрационен номер „***“.
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, като дата и час на
нарушението били изведени показанията за дата 11.12.2020г. и час -
13:47:05ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, било
3
добавено описание административния адрес на мястото на нарушението, а
като нарушител било вписано името на дружеството – жалбоподател „НСС“
ЕООД, ЕИК:*********.
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5129,
прието по делото като писмено доказателство.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – товарен автомобил марка „Дачия Докер“ с регистрационен номер
„***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно,
че последното е собственост на „НСС“ ЕООД, ЕИК:*********.
Също от справка база Гаранционен фонд се установява, че към дата
11.12.2020г. за МПС с регистрационен номер „***“ е нямало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
4
Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането – договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движени.
Също така, съгласно чл.638, ал.4 от Кодекса на застраховането - когато
с автоматизирано техническо средство или система е установено управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.1, т.2 от
Кодекса на застраховането. Съгласно последната разпоредба на чл.638, ал.1,
т.2 от Кодекса на застраховането – предвиденото наказание е имуществена
санкция от 2000 лв. - за юридическо лице.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя че
неправилно е приложена санкционната норма, като в случая на собственика е
следвало да бъда наложена наказание на основание чл.638, ал.1, т.2 от
Кодекса на застраховането, с посоченото такова – чл.638, ал.4 от Кодекса на
застраховането отговаря на друго нарушение – това по чл.638, ал.3 от Кодекса
на застраховането.
В този смисъл следа да се съобрази, че нормата на чл.638, ал.4 от
Кодекса на застраховането е специална и тя визира именно настоящата
хипотеза – когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ето защо в случая следва да
намери приложение именно специалната разпоредба на чл.638, ал.4 от
Кодекса на застраховането, а не общата такава на чл.638, ал.1, т.2 от Кодекса
на застраховането, последната – нямаща никакво отношение към установено
управление на моторно превозно средство с автоматизирано техническо
средство или система.
Също изцяло неоснователно е и твърдението, че санкционната
разпоредба на чл.638, ал.4 от Кодекса на застраховането отговаряла на друго
5
нарушение – това по чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, докато
последната норма изрично визира „лице, което не е собственик“, поради което
очевидно няма никакво отношение към настоящия казус.
Предвид горното, изобщо не подлежат на коментар като неотносми
аргументите изхождащи от предлаганата от жалбоподателя правна
квалификация, включително, че предвид нормата на чл.647, ал.3 от Кодекса
на застраховането е следвало да бъде издаден АУАН.
На следващо място не могат да бъдат споделени и възраженията в
смисъл, че в електронния фиш няма описание на нарушението, включително,
че не е описана обстановка, от която да се установява управление на сочения
автомобил по пътната мрежа. В електронния фиш съвсем ясно са посочени
всички съставомерни елементи от фактическия състав на твърдяното
нарушение – съгласно вече обсъденото, включително изрично е посочено, че
„Управлението установено с AТСС ARH CAM S1”, поради което трудно би
могло да бъда споделено становището за липса на твърдение за управление на
сочения автомобил по пътната мрежа.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
6
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо серия Г № 0025727 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на „НСС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пловдив, р-н Централен, ул.„Велико Търново“ № 67,
представлявано от – Н. Ч. С., на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,
т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА „НСС“ ЕООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7