№ 1138
гр. Перник, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720103277 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от О. Л. И., ЕГН **********,
от гр. ***, против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния
директор Ч.К.С
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 26.02.2004 г. по ЧГД № 1082/2004
г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата от 772.42 лв. - главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2000 г. до 30.11.2003 г., сумата от 220.77
лв., представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от 30.07.2000 г. до
23.01.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 19.02.2004 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 22.87 лв. Твърди, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е
било образувано изпълнително дело № 5931/2004 г. по описа на ЧСИ С. Б.. По същото, в
периода от 24.10.2005 г. до 22.07.2009 г. принудително е събрана от длъжника сумата от
435.00 лв., с която са погасени 22.87 лв. - разноски, 220.77 лв. лихва за периода от 30.07.2000
г. до 23.01.2004 г., 191.36 лв. - част от лихвата за забава. Изпълнителното производство е
прекратено на 04.11.2013 г. Сочи, че въз основа на същия изпълнителен лист, на 19.04.2023
г. е образувано изпълнително дело № 1175/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Счита, че към момента на образуване на изпълнително дело № 1175/2023 г. по описа на
ЧСИ С. Б. давностният срок за погасяване на правото на принудително изпълнение на
1
вземането е било погасено. Твърди, че в случая изпълнителния лист е издаден на
извънсъдебно изпълнително основание, а вземанията са периодични, поради което е
приложим краткия три годишен погасителен срок.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумата от 772.42 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2000 г. до 30.11.2003 г., сумата от 220.77 лв., представляваща лихва за забава на
месечни плащания за периода от 30.07.2000 г. до 23.01.2004 г., поради погасяване па давност
на правото на принудително изпълнение, за които вземания на 26.02.2004 г. е издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 1082/2004 г. по описа на Районен съд - Перник и е образувано
изпълнително дело № 1175/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС. Заявена
е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Исковата молба с
приложенията е връчена на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът счита иска за
допустим, но неоснователен. Счита, че погасителната давност за спорното вземане не е
изтекла, тъй като е прекъсвана многократно с действията, извършени по изпълнително дело
№ 5931/2004 г. по описа на ДСИ при ПРС, по изпълнително дело № 2023/2013 г. по описа на
ЧСИ С. Б. и по изпълнително дело № 1175/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Искането към съда
е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Направено е възражение срещу размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в
минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията,
за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, поради което съъдт приема, че предявеният иск е допустим.
От предоставените от Служба „Архив“ книжа е видно, че с Определение от 19.02.2004
г. по гр.д. № 1082 по описа за 2004 г. на РС-Перник О. Л. И. е осъден да заплати на
„Топлофикация- Перник" ЕАД сумата 772,42 лв. – представляваща стойността на ползвана
топлинна енергия за периода от 01.03.00 г. – 30.11.03 г., вкл., законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 220,77 лв. за периода 30.07.00 г. – 23.01.04 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 772,42 лв., считано от 19.02.04 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 22,87 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 26.02.2004 г.
Съгласно писмо, постъпило с вх.рег. № 19900/28.09.2023 г. от ДСИ при РС-Перник по
молба на на „Топлофикация-Перник“ е образувано изп.д. № 5931/2004 г. по описа на ДСИ
при РС-Перник срещу О. Л. И., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Същото е
унищожено, като от него се съхраняват копие от молбата за образуването му и разписка за
получаване на изпълнителния лист от 10.12.2013 г. от пълномощника на взискателя, копие
2
от които са изпратени и приложени по делото.
Видно от удостоверяванията, направени върху изпълнителния лист, препис от който е
приложен по делото, че по изп.д. № 5931/2004 г. по описа на ДСИ при РС-Перник са
извършени следните плащания: на 24.10.2005 г. /40 лв./, на 16.01.2006 г. /40,00 лв./,
13.02.2006 г. /20,00 лв./, 12.07.2006 г. /80,00 лв./, 18.10.2006 г. /60,00 лв./, 04.12.2006 г. /5,00
лв./, 14.02.2007 г. /20,00 лв./, 22.05.2007 г. /20,00 лв./, 16.07.2007 г. /5,00 лв./, 05.09.2007 г.
/20,00 лв./, 28.11.2007 г. /20,00 лв./, 26.02.2008 г. /5,00 лв./, 26.06.2008 г. /20,00 лв./,
16.09.2008 г. /20,00 лв./, 22.07.2009 г./.
С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, определението на
съда по чл. 242 ГПК отм. се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено
нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК отм. се разпорежда издаване на
изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на
задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното
изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както
досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му /чл. 250, чл. 252,
чл. 254 ГПК - отм./. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК отм. не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност
по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в т.см. -
Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от
26.02.2016г. на ВКС по гр.д. №1812/2015 г. ІV г.о. и Решение №45/30.03.2017 по дело
№61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о./
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. С оглед изложеното, в настоящия случай вземанията за главница и лихва се
погасяват с кратката тригодишна давност, независимо че кредиторът се е снабдил с
изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. „к“ ГПК.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 5931/2004 г. по
описа на ДСИ при РС-Перник, приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“
ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело погасителната давност за вземанията е прекъсната и е
спряла да тече по време на висящността му.
3
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В периода от 24.10.2005 г. до 22.07.2009 г. са извършвани
периодични плащания от длъжника по изпълнителното дело, след което липсват данни да са
поискани и извършвани изпълнителни действия, поради което изп.д. № 5931/2004 г. по
описа на ДСИ при РС-Перник е прекратено по силата на закона на 23.07.2011 г., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, от който момент съобразно постановките на ППВС №
3/1980 г. е започнала да тече нова давност.
Давността за вземанията е прекъсната с молба с вх.рег. № 18.12.2013 г. от
„Топлофикация-Перник“ АД, с която е отправено искане за предприемане на предвидените в
закона изпълнителни действия, въз основа на която е образувано изп.д. № 2023/2013 г. по
описа на ЧСИ С. Б..
На 14.01.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, който с
молба от 24.03.2014 г. е отправил искане за прекратяване на изпълнителното дело.
Изпращането на покана за доброволно изпълнение не представлява прекъсващо давността
изпълнително действие, но доколкото от 18.12.2013 г. до приемане на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с
което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, изпълнителното дело не е
перемирано, следва да се приеме, че новата давност започва да тече от постановяване на
тълкувателния акт - 26.06.2015 г.
След 26.06.2015 г. не са поискани и извършвани изпълнителни действия по делото,
поради което с изтичане на двугодишния срок то е прекратено по силата на закона, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната
давност за вземанията се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече
нова давност. В случая новата давност за вземанията за главница и лихва е започнала да тече
от приемане на тълкувателния акт на 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2018 г. С
извършените плащания в общ размер на 435,00 лв. в периода до 22.07.2009 г. са погасени
вземанията за разноски и част от натрупаната законна лихва, но не и процесните вземания за
главница и лихва за забава, поради което с изтичане на предвидения в закона тригодишен
срок същите са погасени по давност.
Тъй като давността за вземанията е изтекла на 26.06.2018 г., без правно значение са
подадените след това молба с вх.рег. № 23286/04.10.2018 г., с която взискателят е поискал да
бъде извършена справка в БНБ за наличието на банкови сметки на длъжника и при
установяването на такива да бъде наложен запор върху същите, както и молба от 19.04.2023
г. от „Топофикация-Перник“ АД, въз основа на която е образувано изп.д. № 1175/2023 г. по
описа на ЧСИ С. Б. и със съобщение от 29.05.2023 г. е наложен запор върху трудовото
4
възнаграждение на длъжника в „Леми-Трафо“ ЕАД и банковата му сметка в „Юробанк
България“ АД.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените разноски. Съобразно представените доказателства
ищецът е сторил разноски за платена държавна такса с такса превод в размер на 51,55 лв. и
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., т.е. общо 451,55 лв.,
които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че О. Л. И., ЕГН **********, от гр. ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на сумата 772,42 лв. -
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2000 г. до 30.11.2003 г., и
сумата 220,77 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.07.2000 г. до 23.01.2004 г., за които вземания на 26.02.2004 г. е издаден изпълнителен
лист по ЧГД № 1082/2004 г. по описа на Районен съд - Перник и е образувано изпълнително
дело № 1175/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на О. Л. И., ЕГН
**********, от гр. ***, сумата 451,55 лв. /четиристотин петдесет и един лева и петдесет
и пет стотинки/ - разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5