№ 47792
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110117832 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от ищеца С. М., чрез адв. Б. по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което се
иска съдът да измени постановеното по делото съдебно решение, като присъди в полза
на ищцата пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени в
полза на процесуалния й представител.
Изложени са оплаквания, че съдът не е взел предвид стойността на законната
лихва за забава върху главницата и не е изчислил правилно материалния интерес по
делото. В тази връзка са развити съображения относно извършените по
изпълнителното производство действия, както и че от банкова сметка на ищцата са
били изтеглени суми в размер на 11 470,25 лева. Счита, че заплатените разноски не са
прекомерни, с оглед което иска от съда да поправи решението си, като присъди
допълнително в полза на ищцата сумата 860 лева.
Насрещната страна намира молбата за неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срок от
легитимирано лице, поради което съдът приема, че е допустима, доколкото ищецът е
представил списък на разноските си по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество същата е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
В мотивите на съдебното решение съдът е изложил подробно съображенията си
защо е уважил възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК. Същите не следва да
бъдат преповтаряни. В допълнение и във връзка с конкретните доводи в искането по
чл. 248 ГПК, съдът следва да посочи, че самостоятелен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че е погасено вземане за законна лихва
върху главницата не е бил предявяван, разглеждан и по такъв съдът не се е
произнесъл. Ето защо и това вземане няма как да се вземе предвид и при извършване
на преценката относно цената на иска, респ. при обсъждане на възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК. Що се касае до извършени по изпълнителното дело
действия по процесуално представителство и защита на интересите на длъжника,
съдът следва да подчертае, че в настоящото производство тези действия не могат да
бъдат съобразявани. Предмет на производството не е била сумата в размер на 11470,25
лева, която е била изтеглена, а в последствие е върната на длъжника от съдебния
изпълнител без да е разпределяна. Ако тази сума беше разпределена (преведена към
1
взискателя), то и длъжникът не би имал интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК,
с какъвто е сезирала съдам респ. е получила благоприятно съдебно решение.
Ето защо и искането, като неоснователно, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК искането за
изменение на решение № 17325/26.09.2025 г., постановено по делото, в частта за
разноските, съдържащо се в молба, вх. № 343711/21.10.2025 г., подадена от ищеца С.
М., чрез адв. Н. Б..
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните с частна жалба, подадена до Софийски градски съд чрез Софийски
районен съд. По частната жалба дължима е държавна такса в размер на 15 лева,
вносима по сметка на въззивния съд (СГС).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2