О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407 06.04.2016г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и
търговско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Окръжен
съдия : Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 362 по описа за 2015 година, за да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140 вр.чл. 146, ал.
1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „МСУ и транспорт“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Меден рудник“ бл.162, с
ЕИК *********, чрез пълномощника му адв.Б., против „Сън сити инвест“ АД в несъстоятелност,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Вардар“ №26,
представлявано от Феридун Гюркан и Гюркан Ертан, за установяване по отношение
на ответника, че съществува неприетото вземане на ищеца по т.д.№259/2011 год. в
общ размер на 50 674.47 лева, от които 17 248.49 лева - главница по фактури №
759/20.12.2010 год.; фактура № 919/12.10.2011год.; фактура № 927/12.12.2011
год., фактура № 940/06.03.2012 год.; фактура № 933/11.01.2012 год.; фактура №
945/28.04.2012 год. и фактура № 804/09.02.2012 год., както и законна лихва за
забава в размер на 4 658.66 лева върху сумата от 14 945.45 лева по фактура от
759/20.12.2010 год. за периода от 20.12.2010 год. до 31.12.2013 год.; законна
лихва за забава в размер на 74.73 лева върху сумата от 327.84 лева по фактура
от 12.10.2011 год. от 12.10.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за
забава в размер на 117.38 лева върху сумата от 535.68 лева по фактура от
12.11.2011 год. от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава
в размер на 109.92 лева върху сумата от 543.84 лева по фактура от 11.01.2012
год. от 11.01.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на
75.70 лева върху сумата от 405.84 лева по фактура от 06.03.2012 год. от
06.03.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 158.22
лева върху сумата от 81 лева по фактура от 12.11.2011 год. от 12.11.2011 год.
до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 84.06 лева върху сумата
от 489.84 лева по фактура от 28.04.2012 год. от 28.04.2012 год. до 31.12.2013 год.,
както и законната лихва върху главниците от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност до окончателното плащане, дължимо от длъжника
„Сън сити инвест“ АД.
С определение №1079/10.09.2015 год. по служебен почин
на съда като втори ответник по иска е конституирана „Банка ДСК“ ЕАД като подал
възражение кредитор по чл.690 от ТЗ.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответниците.
Постъпили са писмени отговори от „Банка
ДСК“ ЕАД и „Сън сити инвест“ АД в несъстоятелност в срока по чл.367 ал.1 от ГПК.
Преписи от отговорите са били връчени на ищеца с
указание за възможността за подаване на допълнителна искова молба. В срока по
чл.372 от ГПК е постъпила такава, подадена от адв.Б. като пълномощник на ищеца.
В срока по чл.373 от ГПК е подаден допълнителен отговор от ответника
„Банка ДСК“ ЕАД.
При това положение, с оглед осъществената двойна
размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Съдът
намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото на осн. чл.374, вр.чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът
твърди в исковата си молба, че предявил вземанията си против длъжника в производството
по несъстоятелност по реда и в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, произтичащи от
договор за заместване в дълг от 11.01.2013 год., сключен между „Сан сити“ ООД,
„Сън сити инвест“ АД и „МСУ и транспорт“ ЕООД, а именно главница в размер на 18 064,49
лв., както и законна лихва за забава в размер на 4658.66 лева върху сумата от
14 945.45 лева по фактура от 759/20.12.2010 год. за периода от 20.12.2010 год.
до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 74.73 лева върху сумата
от 327.84 лева по фактура от 12.10.2011 год. от 12.10.2011 год. до 31.12.2013
год.; законна лихва за забава в размер на 117.38 лева върху сумата от 535.68
лева по фактура от 12.11.2011 год. от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна
лихва за забава в размер на 109.92 лева върху сумата от 543.84 лева по фактура
от 11.01.2012 год. от 11.01.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за
забава в размер на 75.70 лева върху сумата от 405.84 лева по фактура от
06.03.2012 год. от 06.03.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава
в размер на 158.22 лева върху сумата от 81 лева по фактура от 12.11.2011 год.
от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на
84.06 лева върху сумата от 489.84 лева по фактура от 28.04.2012 год. от
28.04.2012 год. до 31.12.2013 год., както и законната лихва върху главниците от
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до
окончателното плащане. Ищецът твърди, че вземанията му били приети от синдика и
включени в окончателния списък на приетите вземания. Заявява се, че срещу
вземането е било подадено възражение от друг кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД, с
твърдения за недопустимост на молбата за предявяване, за нищожност на договора
на различни основания, за несъществуване на приетите вземания, за липса на
доказателства за изпълнение на договора от която и да е от страните по него.
В исковата молба се оспорва качеството
на кредитор на „Банка ДСК“ЕАД, с твърдения, че е напълно удовлетворен за
вземанията си към длъжника от „ЕФГ билд груп“ ЕООД. Според ищеца, предвид
удовлетворяването на „Банка ДСК“ ЕАД, не са били налице процесуални
предпоставки за разглеждане на възражението на този кредитор, а приемането му е
ненадлежно – недопустимо. Заявява се, че с определение от 29.06.2015 год. съдът
по несъстоятелността е уважил предявеното възражение на банката и е изключил
вземанията му от списъка на приетите вземания, с изключение на вземането по
фактура №804/09.02.2012 год. и товарителница от 06.02.2012 год. Ищецът заявява,
че поради изключване на предявените вземания от списъка на приетите вземания,
за него е налице правен интерес от предявяване в законоустановения седмодневен
срок с начална дата 30.06.2015 год. на претенция, с която да установи
съществуването на сумите, претендирани в производството по несъстоятелност,
представляваща главници и лихви. Твърди, че в производството по т.д.№259/2013
год. е предоставил обоснован отговор, с който е оспорил възраженията на
банката, както и писмени доказателства, редовни от външна страна, идентични с
такива, находящи се у длъжника, които удостоверяват основанието и размера на
вземането.
Заявява се в исковата молба, че
определението от 29.06.2015 год. е изцяло неправилно. Сочи се, че от една
страна съдът по несъстоятелността приема договора за заместване в дълг от
11.01.2013 год. за действителен и че вземанията по него са изискуеми, но от
друга страна приема, че част от вземането не е изискуемо. Заявява се, че ищецът
има изискуемо вземане на основание фактури, които са подробно описани в
договора за заместване в дълг. Те са издадени за задължения по договори за
изработка, сключени за различни обекти, и за наем. Заявява се, че са били
представени и оферти, в които са посочени ориентировъчни цени, тъй като
определянето на крайната цена става след представяне на количествено-стойностна
сметка и приемането на СМР от възложителя. Твърди се, че са изпълнение на СМР и
СРД от изпълнителя са издадени протоколи за установяване на извършените видове
СМР и актове обр.19 съгласно договора и разпоредбите на ЗУТ. Ищецът се позовава
на чл.1 ал.2 от Наредба №3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството, а именно, че чрез актовете и протоколите на
участниците в строителството се удостоверява спазването на изискванията към
строежите по чл.169 ал.1 - 3 –УТ. Твърди, че съставените и оформени съгласно
изискванията на тази
наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на
обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация
(приемане) на строежите - чл.1, ал.4. от Наредба № 3. Ищецът заявява, че всички
протоколи за установяване на извършените видове СМР са подписани надлежно и от
двете страни. Твърди, че договорът за наем е действителен ,като наемателят освен
заплащането на наемната цена, се е задължил да заплаща и всички
административни(консумативни) разходи за имота, за което са му издавани
фактури.
Ищецът представя писмени доказателства,
прави доказателствени искания.
Постъпил
е отговор на исковата молба от „Банка ДСК“ЕАД в който установителният иск се
оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан.
Заявява се от ответника, че е кредитор в
производството по несъстоятелност срещу „Сън сити инвест“ АД с прието вземане,
поради което за него е налице пасивна процесуална легитимация в настоящия процес.
Сочи, че е предявил вземания по реда и в сроковете по чл.685 ал.1 т.1 от ТЗ,
които са приети от синдика и включени под №2 в списъка на приетите вземания по
чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ. Ответникът заявява, че в законоустановения срок
предявеното и прието вземане на банката не е оспорено чрез подаване на
възражение от легитимирано лице, неподаването на възражение води до
преклудиране на възможността за подаване на отрицателен установителен иск срещу
това вземане и следователно възможността на кредитора-ищец за оспорване на приетото
вземане на „Банка ДСК“ ЕАД в настоящото производство е преклудирана. Отделно от
това сочи, че премяната в списъка на приетите вземания, извършена от синдика, е
извън неговите правомощия, поради което не може да произведе правни последици.
Заявява се, че в ТЗ не е предвидена възможност за служебно коригиране на
списъците на приети вземания по почин на съда, ако не е подадено възражение от
заинтересованите лица в законоустановения срок. Ответникът посочва, че с
определение №1245/27.10.2015 год. по т.д.№259/13год. съдът не е одобрил
извършеното от синдика изменение на одобрения от съда списък на приетите
вземания, изразяващо се в изключване на „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и
заместването ѝ от „ЕФГ билд груп“ ЕООД. Освен това твърди, че с платежно нареждане от 16.10.2015
год. сумата е възстановена на „ЕФГ билд груп“ ЕООД.
Допустимостта на предявения иск се
оспорва с твърдения, че вземането на ищеца е предявено нередовно в
производството по несъстоятелност. На първо място се посочва, че молбата за
предявяване е подписана от управителя Георги Николов, по положеният подпис се
различава от този, който е предоставен като образец по чл.141 ал.3 от ТЗ и
наличен по партидата на дружеството в ТР. В случай, че се приеме, че молбата е
била подадена от пълномощник, предявяването
е нередовно, тъй като пълномощно не е било представено. На второ място се
твърди, че в молбата да предявяване на вземанията като основание за
възникването им са посочени търговска сделка по договор от 24.11.2010 год.,
договор от 01.05.2011 год. и фактури, без да е посочен договорът за заместване
в дълг. Според ответника, неправилното посочване на основанията на вземанията
води до нередовност на предявяването.
По основателността на иска се заявява,
че договорът за заместване в дълг е подписан от лице, което не е имало
представителна власт да го подпише към датата на договора. Ответникът твърди,
че договорът за заместване в дълг е с недостоверна дата. Счита, че за
достоверна дата по отношение на третите лица следва да се приеме датата на
предявяване на вземането. Тъй като към датата на предявяването подписалият от
страна на „Сън сити инвест“ АД Ертан Гюркан не е представлявал дружеството, то
договорът за заместване в дълг е подписан от лице което неби могло да
представлява „Сън сити инвест“ АД.
Заявява се в отговора, че кредиторът
„МСУ и транспорт“ ЕООД не е доказал наличието на старо задължение и липсата на
предходно задължение прави заместването в дълг нищожно поради липса на предмет
и основание по см.на чл.26 ал.2 от ЗЗД. Ответникът подробно аргументира
твърденията си за несъществуване на вземанията по фактури №759/20.12.2010 год.;
№919/12.10.2011 год.; №927/12.12.2011 год.; №940/06.03.2012 год.;
№933/11.01.2012 год.; №945/28.04.2012 год. Заявява, че фактура от 12.11.2011
год. за сумата от 81 лв. не е представена при предявяване на вземанията и в
настоящото производство, такава не е описана в договора за заместване в дълг.
Заявява се, че недействителността на главните вземания води до недействителност
на претендираните на основание на тях акцесорни вземания. Ответникът твърди, че
дори и вземанията да съществуват, то същите не са били доказани в
производството по несъстоятелност на „Сън сити инвест“ АД и на това основание
предявяването на вземанията е било нередовно, което води до неоснователност и недопустимост
на предявените искове. Заявява, че дори и да се приеме, че договорът за
заместване в дълг е подписан от лице, годно да представлява „Сън сити инвест“
АД, предявените искове за заплащане на законна лихва за забава в периода до
20.10.2014 год. (датата на предявяване на вземанията) следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани.
Ответникът „Сън сити инвест“ АД е депозирал отговор, в
който признава допустимостта и основателността на иска. Заявява, че между него
и ищеца са налице валидни облигационни отношения по повод договор за заместване
в дълг от 11.01.2013 год. Посочва се от ответника, че волята на подписалите го
лица е ясна, а именно той да замести „Сан сити“ ООД за задълженията му по
фактури, описани подробно в договора. Заявява се, че ищецът е изпълнил
задълженията си и е изправна страна по договорите за изработка, като в
действителност е извършено плащане по фактурите и сумите по тях са изцяло
изискуеми.
В допълнителната искова молба ищецът
заявява, че поддържа становището си относно липсата на пасивната процесуална
легитимация на Банка ДСК ЕАД. Заявява се, че банката не е страна по
материалното правоотношение, а възраженията ѝ са свързани изцяло с
отношенията между страните по делото. Освен това тя е получила плащане на
претендираните от нея вземания, с оглед на което е удовлетворена.
Твърди се, че договорът за заместване в
дълг е действителен, представените с исковата молба документи са редовни от
външна страна и безспорно установяват, че вземането произтича от съответното
основание и неговия размер. Ищецът се позовава на тайната практика на ВКС,
която приема, че отразяването на фактурите в счетоводствата на двете страни
както и вписването им в дневниците за покупко-продажби и справките-декларации
по ДДС и използването на данъчен кредит представляват признание за възникването
и размера на задълженията, за които са съставени фактурите.
Постъпил е отговор от ответника „Банка
ДСК“ ЕАД, в който заявява, че е пасивно легитимирана страна в настоящото
съдебно производство.
Заявява, че като кредитор е подала молба за предявявяване на
вземания в производството по несъстоятелност на „Сън сити инвест“ АД в
сроковете и по реда на чл. 685 от ТЗ. Същите са били приети от синдика и
включени под № 2 в списъка на приети вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В
качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност
на „Сън сити инвест“ АД и в срока по чл. 690 от ТЗ, „Банка ДСК“ ЕАД е подала възражения
срещу вземанията на „МСУ и транспорт” ЕООД, включени в списъка на приетите от
синдика вземания. Заявява се от
ответника, че съдът с определението си по чл. 692, ал. 4 от ТЗ е изключил
вземанията на „МСУ и транспорт” ЕООД от списъка на приетите в производството по
несъстоятелност вземания и поради това последното дружество предявило иск по чл. 694 от ТЗ. Намира доводите
на ищеца за несъстоятелни и опровергани дори и от приложените с допълнителната
искова молба решение No 155 от 13.10.2011 г. на ВКС по т.д. 652/2010 и определение
No 120 от 26.01.2011 на ВКС по т.д. 854/2010, които изрично предвиждат
хипотези, в които като страна по иск по чл. 694 от ТЗ може да бъде конституиран
кредитор, който е подал възражение срещу вземания, включени в списъка на
приетите от синдика вземания, т.е. от лице, което не е страна по материалното
правоотношение. Заявява, че е налице задължителна съдебна практика /определение
No 419 от 17.07.2015 г. по ч.т.д. No 1462/2015 г. на ВКС/, която по изричен и
категоричен начин се определя кръга на пасивно легитимираните лица по иск с
правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от кредитор с изключено от списъка на
синдика вземане с определение на съда, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ, когато вземането е изключено по възражение на друг кредитор, направено по
реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ. Заявява се, че към настоящия момент „Банка ДСК“
ЕАД е кредитор в производството по несъстоятелност на „Сън Сити Инвест“ АД,
като в тази връзка следва да се има предвид, че с определение No 1245 от 27.10.2015 г. по
търг.д. 259 по описа на 2013 г. на Бургаски окръжен съд, съдът не е одобрил
извършеното от синдика изменение в одобрения от съда списък на приетите
вземания в производството по несъстоятелност на „Сън сити инвест“ АД,
изразяващо се в изключването на „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и заместването й
от „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД.
Твърди се, че не е налице извършено
валидно плащане, с което да бъде погасен дългът към „Банка ДСК“ ЕАД.
Поддържа изцяло направените възражения
за недопустимост на настоящия иск поради нередовно предявяване на вземанията на
ищеца в производството по несъстоятелност на „Сън Сити Инвест“ АД.
Поддържа изцяло изразените в отговора на
исковата молба становища и възражения относно неоснователността на предявения
иск.
Заявява, че доказателствата,
представени от ищеца, не доказват вземанията на ищеца по основание и размер.
Оспорва се твърденето на ищеца, че
отразяването в счетоводството на „Сън сити инвест“ АД на договора може да
послужи за доказателство за възникването на валидно задължение за длъжника да
извърши плащане. Твърди се, че наличието на договор и осчетоводяването му не
представлява доказателство за дължимостга на претендираната сума при липса на
доказателства за реално изпълнение (така решение No 46 от 27.03.2009 г. по т.д.
454/2008 г. на ВКС.).
Отговор на допълнителната искова молба
не е постъпил от ответника „Сън сити инвест“ АД.
Предявеният иск има своето правно
основание в чл.694 ал.1от ТЗ, за
установяване съществуването на неприето вземане на кредитора в производството
по несъстоятелност.
Процесуалните предпоставки за надлежното
упражняване на правото на иск по чл.694 ал.1 от ТЗ са: кредиторът да е предявил
вземането си по реда и в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ пред синдика; да има
произнасяне от синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по
чл.690 ал.1 от ТЗ възражение срещу включването на вземането в списъка на
приетите вземания от длъжника или от друг кредитор; по повод на това възражение
да има произнасяне от съда с определение по чл.692 от ТЗ; да е спазен срокът по
чл.694 ал.1 от ТЗ (така решение №21/01.02.2007 год. по т.д.№492/2006 год. І
т.о. ВКС).
С решение №149/08.12.2009 год. по
ч.т.д.№341/2009 год. на І т.о. ВКС се приема, че в производството по чл.694
ал.1 от ТЗ е възможно да бъде осъществена проверка досежно кръга от лицата,
участвали в процедурата по чл.692 ал.3 от ТЗ, включително да се проверят
изводите на съда по несъстоятелността във връзка с легитимацията на участниците
в производството по чл.692 ал.3 от ТЗ. Според настоящия съд, тази проверка е
наложителна поради наведените твърдения за липса на надлежна легитимация на
двама от участниците в настоящия процес, произтичаща от ненадлежното им участие
в процедурата по чл.692 ал.3 от ТЗ. Чрез проверката ще бъде даден отговор за
надлежната легитимация в настоящото производство и оттам – за
допустимостта/недопустимостта му.
Ищецът твърди, че ответникът „Банка ДСК“
ЕАД не е имал качеството на кредитор на длъжника „Сън сити инвест“ АД и поради
това не е могъл да направи валидно възражение срещу вземането му. Ответникът
„Банка ДСК“ ЕАД твърди, че вземането е предявено нередовно в производството по
несъстоятелност, което го приравнява на непредявяване, водещо до недопустимост
на иска с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ.
Установява се от служебна справка,
извършена по т.д.№259/2013 год. на БОС и от обявените актове по
несъстоятелността по партидата на ответника „Сън сити инвест“ АД в Търговския
регистър, че на 20.10.2014 год. ищецът е депозирал изявление, с което е
предявил следните вземания към длъжника, произтичащи от търговска сделка по
договор от 24.11.2010 год., договор от 01.05.2009 год., товарителница от
06.02.2012 год., за които са издадени фактури № 759/20.12.2010 год.;
№919/12.10.2011 год.; №927/12.12.2011 год.; №940/06.03.2012 год.; №933/11.01.2012
год.; №945/28.04.2012 год.; №804/09.02.2012 год. Горното вземане е било
включено от синдика в списъка на приетите вземания, обявен на 02.12.2015 год.,
под №8. По повод възражение на кредитора „Банка ДСК“ЕАД, с определение
№780/29.06.2015 год. по т.д.№259/13 год., вземането е изключено от списъка на
предявените приети вземания, с изключение на вземането по фактура №804. Както
се установява от мотивите на определението, изявлението за предявяване е
депозирано от адв.Б., който е представил пълномощно, приложено в папката
„Събрания на кредиторите“ . Това означава, че доводите на ответника „Банка ДСК“
ЕАД за липса на представителна власт са неоснователни. Както се установява от
мотивите на същото определение, договорът за заместване в дълг е разгледан от
съда по несъстоятелността като източник на вземанията, въпреки, че в самото
предявяване не е бил посочен, което също изключва твърденията за нередовност на
предявяването.
От същия списък на приетите предявени
вземания е видно, че вземането на ответника „Банка ДСК“ ЕАД е включено под №2,
следователно възражението по чл.690 ал.1 от ТЗ е подадено от легитимирано лице.
Доводите на ищеца, че вземането на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД към длъжника е
било погасено чрез плащане от друг кредитор – „ЕФГ билд груп“ ЕООД, не могат да
се слушат, още повече, че последващото изменение в списъка на предявените
вземания касателно кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, внесено от синдика, не е било
одобрено от съда по несъстоятелността с определение №269/07.03.2016 год. При
наличие на редовно възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ от друг кредитор и пълно
съвпадение на предявеното вземане и това, предмет на съдебното установяване,
претенцията е допустима. Съдът обаче констатира, че при сборуване на вземанията
ищецът е допуснал грешка, която следва да отстрани, а ако твърди, че вземанията
му са в общ размер от 50 674,47 лв. следва да заяви от както основание
произтичат. Необходимо е за яснотата на вземанията да се представи нова справка
по чл.336 от ГПК, в която да се включат всички вземания – за главници и лихви,
включително да се съобрази, че вземането по фактура №804/09.02.2012 год. е
включено в списъка на приетите вземания.
Предявената претенция следва да бъде
разгледана по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове“, от настоящия съд, като съд по несъстоятелността.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При така
въведените твърдения и оспорвания, ищецът следва да докаже валидното възникване
на облигационната връзка между страните, точното изпълнение на задължението си по
договора за заместване в дълг, съществуването на поетите задължения към датата
на подписването на договора за заместване в дълг, вкл.осъществяването на
правопораждащите ги факти и техния размер.
Ответниците носят тежестта да докажат
своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД следва да
докаже твърдението си за нищожност на договора за заместване в дълг поради
липса на съгласие и предмет, както и да проведе пълно обратно доказване за
оборване на презумпцията по чл.26 ал.2 изр.второ от ЗЗД.
Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети представените при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства. Следва да се приложат служебни копия на следните документи,
съдържащи се в т.д.№259/2013 год. на БОС: предявяване на вземания от ищеца с
дата 20.10.2014 год. с приложенията; възражение от ответника „Банка ДСК“ ЕАД
срещу приемането на вземането на ищеца; становище на синдика срещу
възражението; становище на ищеца срещу възражението; протокол от с.з. за
разглеждане на възраженията; пълномощно на адв.Б., съдържащо се в папката
„Събрания на кредиторите“. Искането на ищеца за прилагане на препис от списъка
на приетите вземания от синдика следва да бъде отклонено, тъй като този
документ е обявен в ТР по партидата на длъжника. Ищецът следва да бъде задължен
да представи оригинала на договора за наем, както и копие от същия с всичките
му страници.
Доказателственото искане на ищеца за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, с
изключение на последния въпрос в исковата молба, който предполага събиране на
доказателства от вещото лице. На
експертизата следва да бъде поставен въпроса на ответника „Банка ДСК“ ЕАД,
формулиран в отговора на исковата молба. Разноските следва да се понесат от
двете страни в съотношение според броя на въпросите.
На ищеца следва да се укаже, че не
представя договора от 24.11.2010 год., на който основава твърденията си.
Мотивиран от горното, на основание
чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане предявения от „МСУ и транспорт“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с „Меден рудник“ бл.162, с ЕИК *********, чрез
пълномощника му адв.Б., против „Сън сити инвест“ АД в несъстоятелност, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Вардар“ №26,
представлявано от Феридун Гюркан и Гюркан Ертан, и „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ №19, иск
за установяване по отношение на ответниците, че съществува неприетото вземане
на ищеца по т.д.№259/2011 год. в размер на 17 248.49 лева - главница по фактури
№ 759/20.12.2010 год.; фактура № 919/12.10.2011год.; фактура № 927/12.12.2011
год., фактура № 940/06.03.2012 год.; фактура № 933/11.01.2012 год.; фактура №
945/28.04.2012 год. и фактура № 804/09.02.2012 год., както и законна лихва за
забава в размер на 4 658.66 лева върху сумата от 14 945.45 лева по фактура от
759/20.12.2010 год. за периода от 20.12.2010 год. до 31.12.2013 год.; законна
лихва за забава в размер на 74.73 лева върху сумата от 327.84 лева по фактура
от 12.10.2011 год. от 12.10.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за
забава в размер на 117.38 лева върху сумата от 535.68 лева по фактура от
12.11.2011 год. от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава
в размер на 109.92 лева върху сумата от 543.84 лева по фактура от 11.01.2012
год. от 11.01.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на
75.70 лева върху сумата от 405.84 лева по фактура от 06.03.2012 год. от
06.03.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 158.22
лева върху сумата от 81 лева по фактура от 12.11.2011 год. от 12.11.2011 год.
до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 84.06 лева върху сумата
от 489.84 лева по фактура от 28.04.2012 год. от 28.04.2012 год. до 31.12.2013
год., както и законната лихва върху главниците от датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност до окончателното плащане, дължимо
от длъжника „Сън сити инвест“ АД.
УКАЗВА на „МСУ и транспорт“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с „Меден рудник“ бл.162, с ЕИК *********, чрез
пълномощника му адв.Б., в седмичен срок от съобщението да посочи сбора на
вземанията си за главница и лихви, а ако твърди, че общият им размер е 50674,47
лв. – да посочи откъде произтичат, вкл.да представи нова справка по чл.366 от ГПК, с преписи за ответниците.
ДОКЛАДВА на страните т.дело №362/2015 год. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „МСУ и транспорт“ ЕООД най-късно в съдебното
заседание да представи оригинала на договора за наем от 01.05.2009 год., както
и препис с всичките му страници, в противен случай съдът ще изключи преписа от
делото.
ИЗИСКВА да се приложат служебно копия
на следните документи, съдържащи се в т.д.№259/2013 год. на БОС: предявяване на
вземания от ищеца с дата 20.10.2014 год. с приложенията; възражение от ответника
„Банка ДСК“ ЕАД срещу приемането на вземането на ищеца; становище на синдика
срещу възражението; становище на ищеца срещу възражението; протокол от с.з. за
разглеждане на възраженията; пълномощно на адв.Б., съдържащо се в папката
„Събрания на кредиторите“.
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза, която
да се изготви от в.л. Златинка Лефтерова Стоянова и да отговори на
въпросите, поставени от ищеца в исковата молба, с изключение на последния, както
и на въпроса, поставен от ответника „Банка ДСК“ЕАД в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за експертизата в размер на 400
лв., платим от страните в седмичен срок от връчване на съобщението, както
следва – от ищеца сумата от 300 лв. и от ответника „Банка ДСК“ ЕАД – 100 лв.
УКАЗВА
на ищеца, че не представя договора от
24.11.2010 год.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2016
г. от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, като на ищеца ведно със същото да се връчи препис от
допълнителния отговор на „Банка ДСК“ ЕАД.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: