Решение по дело №639/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 231
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Жулиета Кръстева Серафимова-Димитрова
Дело: 20215600500639
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. ХАСКОВО, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500639 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, с вх.№ 265169/23.08.2021 г.
подадена от В. П. Г., с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си
адв.Г.Г., АК-Хасково против решение № 260103/05.08.2021 г. на РС-
Свиленград по гр.дело № 195/2021 г. по описа на съда.
С решение № 260103/05.08.2021 г. по гр.д. № 195 по описа за 2021 г.,
РС- Свиленград е осъдил ГД „Гранична полиция“ при МВР, да заплати по
иска с правно основание чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, на В. П. Г. сума в размер на
1048,20 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурена
безплатна храна за периода от 05.03.2018 г. до 01.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 05.03.2021 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата 173,96 лв. – мораторна лихва за периода от
първо число на месеца, следващ този, който се дължи левовата равностойност
на полагащата се безплатна храна до датата на предявяване на иска -
1
05.03.2021 г.
С решението съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 190, ал.
2 от ЗМВР, предявен от В. П. Г. против ГД „Гранична полиция“ при МВР, за
заплащане на сумата от 720,64 лв., представляваща левовата равностойност
на неизползван допълнителен платен годишен отпуск за 2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил ГД „Гранична полиция“ при МВР, да заплати на В.
П. Г. сумата 314,54 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
както и да заплати по сметка на РС- Свиленград сумата от 150,00 лв., от
която 50,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. възнаграждение на вещо лице.
Районен съд-Свиленград е осъдил В. П. Г. за заплати на ГД
„Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, сумата от
135,76 лв.– разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от решението в частта в която е отхвърлен като
неоснователен предявения от ищеца иск по чл.190,ал.2,вр. с ал.1 от ЗМВР
във връзка с чл.2,т.10 от Наредбата за определяне на видовете работи,за които
се установява допълнителен платен годишен отпуск е останал въззивникът В.
П. Г., който чрез пълномощника си го обжалва, с оплакване за неправилност и
необоснованост и поради противоречие с материалния закон.
Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на ЗМВР,
уреждащи правото на отпуск при специфични условия и рискове за живота и
здравето, като твърди, че разпоредбата, която е приложил
първоинстанционния съд, че отпуск не следва да бъде компенсиран с парична
сума, не следва да намери приложение в конкретния случай, тъй като
приложеното поле на забраната не обхваща правото на отпуск по чл. 190 от
ЗМВР.
Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение.Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции
в пълен размер.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна ГД „Гранична полиция“ при МВР гр***.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и
2
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1
ГПК,от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът
намира следното:
Производството пред РС-Свиленград е било образувано по искова
молба от В. П. Г., с която против ответника ГД „Гранична полиция“ при
МВР са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.181,
ал.3 и чл.190, ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди,че за длъжността която
изпълнявал ***, на основание чл.2, т.10 от Наредбата за определяне на
видовете работи има право на допълнителен платен годишен отпуск /
Приложение № 2 към чл.2 на ПМС № 267 от 12.12.2005 г., последно изм.
ДВ,бр.65 от 21.08.2009 г./ Размерът на допълнителния годишен отпуск
определен от наредбата и заповед № №3282з-1529/16.06.2020г. на Директора
на ГДГП към МВР бил 10 дни годишно.За периода 05.03.2018г. до
05.03.2021г. такъв отпуск бил разрешен на ищеца само за 2019г. и 2020г. За
2018г. допълнителен отпуск не бил ползван от ищеца, тъй като не му бил
разрешен.
Претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 720,64 лева / с протоколно определение
от 06.07.2021 г. е допуснато изменение на иска от 400,00 лева на 720,64 лв./,
представляващи левовата равностойност на неизползван допълнителен
платен годишен отпуск за 2018 година, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
3
окончателното й изплащане.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска с правно основание
чл. 190, ал. 2 от ЗМВР предявен от В. П. Г. против ГД „Гранична полиция“
при МВР, за заплащане на сумата от 720,64 лв., представляваща левовата
равностойност на неизползван допълнителен платен годишен отпуск за 2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Решението е правилно.
По делото няма спор, че между страните съществува служебно
правоотношение. Ищецът работи в ГД „Гранична полиция“ при МВР,на
длъжност *** в мобилна гранична полицейска група в РДГП ***, ГПУ ***
Ищецът като държавен служител по чл.142,ал.1,т.2 от ЗМВР съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗМВР има право на допълнителен отпуск за
работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не
могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от
предприетите мерки, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на
труда. За видовете работи определени с Наредба за определяне на видовете
работи се установява допълнителен платен годишен отпуск (обн. ДВ, бр.103
от 23.12.2005 г., посл. изм. бр.14 от 18.02.2020 г.), като за ползването и на
този вид отпуск съгласно общите правила работникът или служителят
следва да подаде писмена молба въз основа на която работодателят издава
заповед.
Видно от доказателствата по делото и от неоспореното от страните
заключение на назначената ССчЕ, на ищеца не е бил разрешен и последният
не е ползвал допълнителен отпуск през 2018 г., с оглед на което и
разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗМВР, в която е въведена изрична забрана за
компенсиране на отпуските по ал.1,т.1-3 с парично обезщетение, освен при
прекратяване на служебното правоотношение, което в случая не е налице,
искът с правно основание чл.190, ал.2 от ЗМВР за заплащане на 10 дни
неползван допълнителен отпуск за 2018 г. за работа при специфични условия
и риск за здравето се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на изводите и на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част като законосъобразно и правилно, следва да
се потвърди.
4
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260103/05.08.2021 г. на РС-
Свиленград по гр.дело № 195/2021 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА В. П. Г., с ЕГН **********, от гр.*** да заплати на ГД
„Гранична полиция“ при МВР,гр.*** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00лева
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5