№ 13480
гр. С., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110114436 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „ЗAД А.“ АД срещу А. П. И.
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 376,41 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 04.10.2020 г. на автомагистрала Хемус,
км. 72 в посока Варна, ведно със законната лихва от 12.03.2025 г. (дата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане, както и за сумата от 4594,83 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.03.2022 г. до 11.03.2025 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” на лек автомобил „Ауди А 8“ с рег.
№ ********, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е
внезапно излязло на пътното платно диво животно – чакал. Счита, че отговорност за
вредите носи ответникът – АПИ, която в качеството на собственик на републиканските
пътища, е длъжна да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка на пътното
платно. Сочи, че е изплатил обезщетение в размер на 12 376,41 лева. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът е бил
поканен, но не е платил. Иска се от съда да постанови решение, с което да уважи
исковете за горепосочените суми.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер, включително
като оспорва механизма. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на увредения автомобил. Счита, че претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Третото лице помагач на страната на ответника „А.“ ЕАД оспорва исковете
като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си
за противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорено от ответника и
ненуждаещо се от доказване по делото са отделени следните обстоятелства: наличие
на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско” на лек
автомобил „Ауди А 8“ с рег. № ********, валидна към датата на ПТП; изплащане от
страна на ищцовото дружество в полза на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение по застраховка Каско в размер от 12 376,41 лв.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС не само не се оспорва, но и се
установява от представената по делото комбинирана застрахователна полица №
0306Х0572824 за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 03.07.2020 г. със срок на
покритие 03.07.2020 г. – 02.07.2021 г. Договорът е сключен при условията на клауза П
– „пълно каско“, и допулнително покритие „Асистанс“, съгласно Общи условия за
застраховка на моторни превозни средства „Каско“. Видно от същите ищецът се е
задължил да покрие щети нанесени при събитие – авария, произлязла от сблъскване на
МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и
животни, от препятствие по пътното платно като земни, скални маси и други,
нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от
сгради и летателни тела. Именно разходи във връзка с такова събитие се твърди да са
изплатени от ищеца.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания.
По делото е приложено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на
МПС от 05.10.2020 г., подписано от Д. Г. И., като водач на превозното средство, в
което като застрахователно събитие е посочено сблъсък с преминаващо през пътното
платно диво животно „чакал“ в посока отляво надясно при движение на автомобила по
автомагистрала Хемус около 73 км. В посока Варна. Това писмено доказателство
2
възпроизвежда изявление на трето за спора лице, като същото не е съставено с оглед
настоящия процес.
Представен е по делото също протокол за ПТП, съставен от органите на МВР, от
04.10.2020 г. в 01.10 ч., в който е посочен водачът, увреденото МПС и констатираните
на място щети по същото, обстоятелства относно пътната обстановка, както и е
отразен описаният от водача механизъм на настъпване на събитието. Протоколът за
пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните
му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено
от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите
се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на
документа и механизмът подлени на доказване и с други доказателствени средства –
включително свидетелски показания.
Такива в случая са събрани, като показанията на св. Д. Г. И. напълно
възпроизвеждат изявленията му в заявлението за изплащане на обезщетение и
възпроизведени в протокола за ПТП. Същият сочи, че управлявал автомобила и се
движел по автомагистрала „Хемус“ в посока от С. към Велико Търново изведнъж на
пътя излязло животно, което пресякло точно пред колата. Водачът нямало как да
избегне удара и го блъснал. Събитието настъпило в дясната лента, около 22:00 ч., като
настъпили множество увреждания в дясната страна на автомобила, включително
радиатор, броня. Не очаквал да излезе животно, тъй като имало ограда, а то било зад
мантинелата и притичало през нея. След събитието се обадили на застрахователя и на
КАТ, като автомобилът бил откаран с пътна помощ.
На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от
свидетелите, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът
кредитира като компетентно и пълно. Според вещото лице всички описани в описа на
ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по
делото механизъм на събитието и възлизат на стойност 11 312,96 лева, изчислени на
база средни пазарни цени, а към тях се добавя и сумата от 15 – 25 лева обичайни
ликвидационни разноски. В съдебното заседание вещото лице пояснява, че
посочената стойност не включва цената за пътна помощ. В заключението се сочи, че в
тъмната част на денонощието времето за реакция на водача е 1,4 секунди, като по
данни по делото водачът се е движел в дясната лента преди настъпване на удара.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък е част от
републиканската пътна мрежа, материалноправната легитимация на ответника, при
доказване и на останалите предпоставки, се обуславя от задължението на А. „П. И.“ да
управлява и поддържа републиканските пътища съгласно чл. 19 ал.1 т.1 и чл. 30 ЗП.
А.та като юридическо лице осъществява посочените дейностите чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Това обуславя ангажиране на
отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника, че процесното
събитие е внезапно и непредвидимо и не се дължи на бездействие от страна на АПИ.
Според съдебната практика/напр. решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3
4284/2008 г., IV г. о., ГК, случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се
предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Вредоносният резултат
при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие,
когато той се предхожда от виновно поведение. За да се приеме, че е налице случайно
събитие следва да бъде установено по категоричен начин, че служителите на ответника
са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал
вредоносния резултат и доказателствената тежест за това е възложена на ответника.
При преценката за наличието на непреодолимост на случайното събитие и
невъзможност да се предотвратят вредоносните последици трябва да не само, че има
ограда, която препятства достъпа на диви животни, но и че тази ограда изпълнява
предназначението си и е подържана. Такива конкретни доказателства по делото не са
ангажирани. Самият факт, че на платното за движение на магистрала има диво
животно, дава основание да се приеме, че има оградата, дори да съществува на място,
за което сочи свидетелят, е неподдържана или неподходяща и недостатъчна, за да
позволи преминаването на животни, които създават риск не само за имуществото, но и
за здравето и живота на пътниците.
Размерът на вредите се установява от писмени доказателства и от експертното
заключение. Според заключението на вещото лице размерът на щетите възлиза на
стойност 11 312,96 лева, изчислена на база средни пазарни цени, а към тях се добавя и
сумата от 15 – 25 лева обичайни ликвидационни разноски. По отношение на
стойността на авточастите, посочена във фактура /л. 39/ като възлизаща на 8871,94
лева без ДДС – съответно 10 646,35 лева с ДДС, вещото лице сочи, че същата е грешно
пресметната, а сборът от детайлите възлиза на 8349 лева, от където се обосновава
разликата между платеното обезщетение и определеното от експерта.
Предвид показанията на свидетеля автомобилът е бил откаран с пътна помощ,
на която той се обадил. Не се твърди от застрахователя той да е заплатил за услугата
„пътна помощ“. Напротив, в исковата молба се сочи, че вредите възлизат на стойност
12 376,41 лева и включват доставка и подмяна на части и ремонт на автомобила, които
са били за сметка на застрахователя. При това двата представени по делото платежни
документа и фактура съответно на стойност 10 956,35 лева и 1410.06 лева са към „А.
П.“ ЕООД – за авточасти, и към „Д. Е. С. Г.“ ЕООД за извършения ремонт. Предвид
недоказване при условията на пълно и главно доказване от ищеца той да е заплатил за
транспортиране на автомобила, то сума за това не следва да бъде присъждана и като
определима по реда на чл. 162 ГПК. Предвид гореизложените съображения при
определяне на стойността на дължимото обезщетение съдът следва да възприеме
посочената от вещото лице стойност за ремонт и авточасти, изчислена на база средни
пазарни цени, като към сумата се прибави и тази за ликвидационните разноски – или
общо дължимото обезщетение възлиза на стойност 11 337,96 лева, до която сума искът
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер – отхвърлен като
неоснователен.
При доказване на фактическия състав, което обуславя основателност на
претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от ответника възражение
за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на което е разпределена
на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане
4
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за
увеличаване на размера им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се
предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение на самия
пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си увреждане и
обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо да е действал
виновно. Следователно необходима е причинно-следствена връзка между това
действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7 Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е разяснено, че поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква идентичност между поетия и
реализирания риск. Степента на съпричиняване се преценява конкретно във всеки
случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда.
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението си, че
поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка.
Нещо повече, наличието на преминаващо животно по пътя не представлява
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което
той да е длъжен да съобразява поведението си, включително да избира скоростта си на
движение или да спре. Ето защо съдът приема, че ПТП е настъпило единствено поради
предхождащо несъответно човешко поведение по повод поддържане на процесния
пътен участък.
Поради това искът на ищцовото застрахователно дружество срещу А. „П. И.“
следва да бъде уважен за сумата от 11 337,96 лева, а за разликата до пълния предявен
размер – отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и изпадането в
забава на ответника.
От доказателствата по делото – регресна покана, получена от Областно пътно
управление Ловеч на 18.01.2021 г. следва извода, че към началната дата на заявения
период – 11.03.2022 г., ответникът е изпаднал в забава. Съдът изчисли служебно с
помощта на общодостъпен калкулатор размера на тази лихва за релевирания период и
установи, че той е 4224,31 лева, до която стойност искът следва да се уважи, а за
разликата над сумата от 4224,31 лева до пълния предявен размер от 4594,83 лева да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца съразмерно на уважената част от предявения искове, и в
полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част.
На ищеца с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1025,96 лева, а на ответника – такива в размер на 33,21 лева за
юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за САТЕ.
Третото лице помагач също претендира присъждане на разноски за
5
юрисконсултско възнаграждение, но на осн. чл. 78, ал. 10, пр. 1 ГПК на третото лице -
помагач не се присъждат разноски, като в практиката и пояснено, че тази забрана се
прилага независимо от това дали третото лице - помагач е встъпило или е било
привлечено от главна страна /в случая от ответника/ в процеса - опр. по т. д. 63/12 г. на
ВКС, второ т. о., опр. по ч. гр. д. № 515/11 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. „П. И.”, адрес: гр. С., бул. „М.” № 3, да заплати на „ЗАД А.“ АД,
ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „С. К.“ № 2 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата 11 337,96 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 04.10.2020 г. на автомагистрала Хемус, км. 72 в посока Варна, ведно със
законната лихва от 12.03.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4224,31
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.03.2022 г. до 11.03.2025
г., като ОТХЪРЛЯ иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45
ЗЗД за разликата над сумата от 11 337,96 лева до пълния предявен размер от 12 376,41
лева и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 4224,31
лева до пълния предявен размер от 4594,83 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. „П. И.”, адрес: гр. С., бул. „М.” № 3, да заплати на „ЗАД А.“ АД,
ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „С. К.“ № 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1025,96 лв. разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „С. К.“ № 2 да
заплати на А. „П. И.”, адрес: гр. С., бул. „М.” № 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 33,21 лв. разноски по настоящото дело.
Решението е постановено при участието на „А.“ ЕАД като трето лице - помагач
на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6